Решение по дело №425/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с във връзка с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО), образувано по жалба, подадена

ОТ: С. А. Н. с [ЕГН]

ЧРЕЗ адв. Т. К. Р., вписан под № ********** в Адвокатска колегия - [населено място]

със съдебен адрес: [населено място] 1408, Квартал ’’Иван Вазов”, [улица], ет*, ап.*

[тел. номер] e-mail: traian78@[интернет адрес]

ПРОТИВ: Решение № 551104**** от 13.05.2024г. на Директора на ТП на НОИ - П., с което отхвърлена жалба с вх. № 1012-13-31 при ТП на НОИ - [населено място] от 12.04.2024 г. на Светослав Аспарухов Н. с адрес [населено място], [улица], подадена и подписана с КЕП от упълномощен представител - адвокат Траян Радуцов с адрес за връчване [населено място]-1408, [жк], [улица]бл.З, ег.5 ап.14 срещу разпореждане № РНП-2-4-13-01570256 от 26.03.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“.

С ИСКАНЕ: ДА СЕ ОТМЕНИ Решение № 551104**** от 13.05.2024г. на Директора на ТП на НОИ - П., с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-13-31 при ТП на НОИ - [населено място] от 12.04.2024 г. на Светослав Аспарухов Н. с адрес [населено място], [улица], подадена и подписана с КЕП от упълномощен представител - адвокат Траян Радуцов с адрес за връчване [населено място]-1408, [жк], [улица]бл.*, ег.* ап.* срещу разпореждане № РНП-2-4-13-01570256 от 26.03.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното Решение № 551104**** от 13.05.2024г., на Директора на ТП на НОИ - Перник с което е потвърдено Разпореждане № РНП-2-4-13-01570256 от 26.03.2024г., на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ- Перник са неправилни и незаконосъобразни, което пораждало правения му интерес от обжалването им по съдебен ред.

На основание чл. 115, ал.1 от КСО, прави изрично възражение за изтекла петгодишна погасителна давност за вземането по Разпореждане № РНП-2-4-13-01570256 от 26.03.2024г., тъй като видно от мотивите на същото, периода за който се изисквало възстановяване на получени суми за пенсия бил от 12.05.2014г. до 31.01.2023г.

Сочи, че към настоящия момент Директора на ТП на НОИ - [населено място] все още не се бил произнесъл с Решение по жалба с вх. № 1012-13-8 от 23.01.2024г., срещу разпореждане [номер]****(npoт.№№01419) от 16.11.2023г. на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ-Перник същото не било влязло в законна сила, въпреки твърдението в обжалваното решение, че се е произнесъл с разпореждане. Произнасянето с разпореждане било в противоречие с разпоредбата на чл. 117 от КСО която задължава Директора да се произнесе по жалбите с Решение, а не с разпореждане, тъй като същият бил вишестоящ административен орган и упражнявал административен контрол на актовете именно в това си качество.

Счита, че по този начин ръководителя на ПО в ТП на НОИ-П.* погрешно приел, че Найденов има общ осигурителен стаж превърнат към III категория труд по чл. 104 от КСО в размер на 22 години, 00 мес. и 05 дни, вместо 41 години, 03 месеца и 5 дни, което обстоятелство към датата на заявлението му давало право на пенсия за ОСВ от втора категория, считано от 05.08.2014г., тъй като същия бил подал заявлението си в 6-месечният срок от тази дата /датата на правото/. В този смисъл били и констатациите на вещото лице по НОХД № */2023г. - А. Д.*, отразени в допълнителната експертиза, приложена към настоящата жалба и поради тази причина ТП на НОИ следвало да се съобрази с действителните факти и обстоятелства по делото и актовете на съда, а не да прави тълкуване на тези актове в своя полза и да разпорежда възстановяване на неоснователно получени суми в несъществуващ размер. Именно поради горепосочените причини и Разпореждане № РНП-2-4-13-01570256 от 26.03.2024г. на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ – П. било грешно и неправилно, тъй като щетата, която е установена от съда с Присъда № 38 от 12.09.2023г. на ПРС по НОХД № ** от 2023г. била в размер на 1 453,71/хиляда четиристотин петдесет и три лева и седемдесет и една стотинки/лева, а не както е посочено в този ИАА в размер на 85 197,56 лева за периода от 12.05.2014г. до 31.01.2023г. Размерът на задължението бил погрешно, неправилно и неоснователно изчислен, не бил приложен института на погасителната давност по чл. 115, ал.1 от КСО и не било съобразено обстоятелството, че на г-н Светослав Найденов не му е била отпусната пенсия за ОСВ в реален размер за реално положения от него осигурители стаж в общ размер на 41 години, 03 месеца и 5 дни, а пенсионните органи произволно изтълкували постановената присъда в полза на ТП на НОИ и във вреда на жалбоподателя.

Сочи, че немотивирано сходна фактическа обстановка бил възприел и Директора на ТП на НОИ - П., в обжалваното Решение № 551104**** от 13.05.2024г., като същият продължава да твърди, че жалбоподателя следвало да възстанови пълната сума за пенсия, а не само за периода 02.01.1988г. до 31.10.1989г., така както е възприел съда с Присъда № 38 от 12.09.2023г. на ПРС постановена по НОХД № * от 2023г.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с процесуален представител, като моли да бъде уважена подадената жалба и отменен оспорвания индивидуален административен акт. Счита, че от представените доказателства, а именно Присъда № */12.09.2023 г. по НОХД */2023 на РС П.*, след внимателен анализ не се установявало, че представения документ за установяване на трудов стаж е такъв с невярно съдържание по отношение на целия му осигурителен стаж, който бил получил в железопътни заводи „Георги Д.“ [населено място]. Изрично било посочено, че невярното обстоятелство касаело периода 02.01.1988 -31.10.1989г. и щетата която била нанесена на бюджета на общественото осигуряване била в размер на 1453.71 лв. В обжалваното разпореждане неправомерно и при неправилно тълкуване било посочено, че дължимата сума е в размер на 85 000.00 лв., поради което постановеното разпореждане, както и обжалваното решение се явявали неправилни и незаконосъобразни и следвало да бъдат отменени, а преписката да бъде варната на административния орган, която в случая следвало да я приключи, тъй като задълженията към държавното обществено осигуряване били погасени.

В съдебно заседание ответникът по жалбата, редовно призован, чрез процесуалният си представител, моли да бъде отхвърлена депозираната жалба като неоснователна, сочи че по административната преписка били представени достатъчно доказателства установяващи задължението и неговия размер. В представените писмени бележки излага подробни съображения по съществото на делото за неоснователно на доводите за погасяване по давност на недобросъвестно получените суми, чието възстановяване е разпоредено, както обстоятелството, че по посоченото наказателно производство НОИ не било страна и в правомощията на длъжностното лице на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване е да извършва преценка относно правото и отпускането на пенсии за осигурителен стаж и възраст, респективно да извършва преценка за възстановяване на неправомерно получени суми от пенсии.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Съдът, след като провери процесуалните предпоставки за допустимост и след като констатира, че жалбата е подадена от лице по чл.147, ал.1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административен акт, при спазване на срока по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал.1 от КСО, предвид отбелязването в системата за ССЕВ следва да се приеме, че същият е връчена на жалбоподателя на 19.06.2024г., а жалбата е депозирана чрез административния орган по електронен път чрез ССЕВ на 28.06.2024г. срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл.118, ал.1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ- Перник, счита същата за процесуално допустима и дължи разглеждането й по същество.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, по препр. от чл.144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност и след като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, за да се произнесе взе предвид следното:

От фактическа страна:

Страните не спорят, че с Присъда №38 от 12.09.2023 г. по НОХД №*/2023 г., С. А. Н.* бил признат за виновен в това, че на 24.10.2014г. в [населено място], използвал/представил/ лично със Заявление вх. № МП-23834/24.10.2014г. пред ТП на НОИ- [населено място], документ с невярно съдържание - Удостоверение УП-3 № ХIV-237/15.01.1990г. на „Железопътен завод „*“- [населено място], удостоверяващ невярното обстоятелство, че е работил в завода за периода 02.01.1988г.-31.10.1989г. и получил без правно основание, чуждо движимо имущество/пари/сума/, изплатени му от ТП на НОИ-[населено място] във връзка с отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, по §4 ал. 1 от ПЗР на „Кодекса за социално осигуряване" въз основа на използвания документ за периода от м.май 2014г. /12.05.2014г./ до м.август /05.08.2014г./ в размер на 1 453,71 /хиляда четиристотин петдесет и три лева и седем десет и една стотинки / с намерение да ги присвои, поради което и на основание 212 ал. 1 пр.1-во в р . чл.54 вр. чл.55 ал.1 от НК, бил осъден на наказание "лишаване от свобода" за срок от 3/три/месеца, като на осн. чл.304 от НПК, бил оправдан относно факти и обстоятелства касаещи периода от м.септември 2014г. до м.септември 2022 г., както и относно факти и обстоятелства, относими към квалификацията „големи размери" по ал.4 на чл.212 НК и размера на посочените вреди в обвинението.

Въз основа на така постановената присъда с разпореждане [номер]**** от 08.02.2024 г. длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО, след служебно приложена инициатива имаща значение за определяне правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, извършил нова съвкупна преценка, в резултат на която към 12.05.2014 г. (датата на прекратяване на трудовото правоотношение на лицето), зачел следния осигурителен стаж: осигурителен стаж от втора категория труд 01 год. 07 мес.; 19 дни осигурителен стаж от трета категория труд 26 год. 03 мес. 17 дни; общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд на осн. чл.104 КСО - 28 год. 04 мес. 03 дни. Поради което приел, че не се следва лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на втора категория труд на основание чл.69б, ал.2 от КСО, тъй като Светослав Аспарухов Найденов няма изискуемите се за правото 15 години осигурителен стаж от втора категория труд за да му бъде търсено наличие на 100 точки, като сбор от осигурителен стаж и възраст, а има 01 год. 07 мес. 19 дни.

Направена е преценка и към 04.02.2020 г. (датата на навършване на изискуемата от лицето възраст по чл.68, ал.1, 2 от КСО-64 год. 03 мес.), към която дата му е зачетен следния осигурителен стаж: осигурителен стаж от втора категория труд 01 год. 07 мес.; 19 дни осигурителен стаж от трета категория труд; 26 год. 07 мес. 20 дни - Общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд на осн. чл.104 КСО- 28 год. 08 мес. 06 дни. На лицето бил зачетен осигурителен стаж по удост. обр. УП-13 изх.№ ОАС-АС-02- 25# 1 от 09.05.2014 г. издадено от ООА- [населено място] при ТП на НОИ-[населено място] за периода от 16.05.1990 г. до 01.01.1997 г. с продължителност-06 год. 07 мес. 15 дни при ДФ „*"-[населено място]. По удост. обр. УП-30 изх.№ ХIV-237 от 15.01.1990 г. записано, че е издадено от ЖП Завод “*"-[населено място] не е зачетен осигурителен стаж на С. А. Н.*, тъй като този документ бил с невярно съдържание съгласно присъда №38 от 12.09.2023 г. Не се следвала лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.68 ал.1, 2 от КСО, тъй като лицето нямало изискуемия се за правото на пенсия за мъж през 2020 г. осигурителен стаж -38 год. и 10 мес., а има 28 год. 08 мес. 06 дни.

Недобросъвестно получените суми за пенсия следвало да се съберат от лицето на основание чл.114, ал.1 от КСО.

С разпореждане [номер]****(прот.№1012-13-10#26) от 16.11.2023 г. на основание л.99, ал.2, т.2 от КСО във връзка с чл.99, ал.1, т.2, бук. “а” и чл.114, ал.1 от КСО, длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО отменило свое разпореждане [номер]****(прот. №N01165) от 04.05.2017 г. и всички последващи разпореждания и вместо тях отказало да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. А. Н., с адрес: [населено място], [улица].

Разпореждане № 551104**** от 08.02.2024 г. е получено лично от лицето на 19.02.2024г. като същото не е обжалвано в 1-месечен срок, т. е. до 19.03.2024 г. и е влязло в законна сила на 20.03.2024 г. по аргумент на чл. 60, ал. 5 от ГПК, / вторник – работен ден /

Въз основа на влязлото в сила разпореждане за отказа за отпускане на лична пенсия длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО с разпореждане № РНП-2-4-13-01570256/26.03.2024 г. преценило, че С. А. Н.** е получил недобросъвестно сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст, еднократна сума - август 2020 г., еднократна сума - септември 2020 г., еднократна сума - октомври 2020 г., еднократна сума - ноември 2020 г., еднократна сума - декември 2020 г., еднократна сума - януари 2021 г., еднократна сума - февруари 2021 г., еднократна сума - март 2021 г., еднократна сума - април 2021 г., еднократна сума - май 2021 г., еднократна сума - юни 2021 г., еднократна сума - юли 2021 г., еднократна сума - август 2021 г., еднократна сума - септември 2021 г., еднократна сума - октомври 2021 г., еднократна сума - ноември 2021 г., еднократна сума - декември 2021 г., еднократна сума - януари 2022 г., еднократна сума - февруари 2022 г., еднократна сума - март 2022 г., еднократна сума - април 2022 г., еднократна сума - май 2022 г., еднократна сума - юни 2022 г., великденска еднократна сума - април 2022 г. и индивидуална допълнителна разлика от януари до юни 2022 г. за периода от 12.05.2014 г. до 31.01.2023 в размер на 85 197.56 лв., от които главница за периода от 12.05.2014 г. до 31.01.2023 г. в размер на 56 648.68 лв. и законна лихва в размер на 28 548.88 лв., начислена на основание чл. 113 от КСО до 26.03.2024 г. Лихва по чл. 113 от КСО продължава да се начислява до окончателното погасяване на задължението.

При така установената фактическа обстановка обсъдена по отделно и в своята съвкупност и съобразно изискванията на чл.159 от АПК, чл.168, ал.1 от АПК, настоящият съдебен състав пристъпи към проверка законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка във връзка с влязлото в сила разпореждане [номер]**** от 08.02.2024 г. на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО следва изводът, че за жалбоподателя е възникнало задължение за възстановяване на недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 85 197.56 лв., от които главница за периода от 12.05.2014 г. до 31.01.2023 г. в размер на 56 648.68 лв. и законна лихва в размер на 28 548.88 лв., начислена на основание чл. 113 от КСО до 26.03.2024 г. При влязло в сила разпореждане, с което се отменя разпореждането за отпускане на пенсия за ОСВ на жалбоподателя, то спорен по делото остава въпросът дали недължимо получените от него суми са получавани добросъвестно или недобросъвестно, респективно дали същите подлежат на връщане, тъй като самото наличие на такива неправомерно получени суми вече е безспорно установено от влязлото в сила разпореждане и дали е погасено по давност.

Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиран с жалба с вх. №1030-13-279 от 09.04.2021 година, по реда на чл.117, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване и в срока за обжалване по чл.117, ал.2, т.2 от КСО. Постановено е в предвидения от закона срок по чл.117, ал.3, изр.1 от КСО, който по своя характер е инструктивен. Решението е издадено от компетентен административен орган, доколко разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО предвижда, че именно ръководителят на съответното териториално поделение се произнася по жалби и искания и това става с мотивирано решение. В настоящият случай решението е издадено именно от страна на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт- Перник. Решението е обективирано в писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл.59, ал.2 от АПК. Същото отговаря на изискванията за мотивираност, съгласно чл.117, ал.3 от КСО. В него е посочен органът, който го е издал и са отразени направените от негова страна фактически и правни изводи и е формиран ясен диспозитив. В акта е посочен реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Същото е с посочена дата и е подписано от страна на органа. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращия административен орган споделя извода на издателя на административния акт за наличие на предпоставките по чл.114, ал.1 от КСО, във връзка с възстановяване на недобросъвестно получени суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Предвид изложеното, оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган и в предвидената от закона форма, което означава, че не са налице основания за неговата отмяна по чл.146, т.1 и т.2 от АПК.

В производството по административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са от такова естество, че да бъда предпоставка за неговата отмяна. Съобразно това настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за отмяна на акта по чл.146, т.3 от АПК.

Относно съответствието на административния акт с материалноправните разпоредби, съдът счита следното:

Разпореждането за възстановяване на недобросъвестно получени суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст е издадено от компетентен административен орган. Съгласно чл.114, ал.1 от КСО това е длъжностно лице, на а което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт по чл. 98, ал.2 КСО. В настоящият случай разпореждане № РНП-2-4-13-01570256/26.03.2024 г. е издадено от ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ- П., който е материално и териториално компетентния административен орган, съгласно нормата на чл.114, ал.1 от КСО.

Разпореждането е обективирано в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите, предвидени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК. В проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, представляващи основание за неговата отмяна.

На основание чл. 114, ал. 1 от КСО на възстановяване подлежат недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания. За да бъде ангажирана отговорността на ответницата по касация за връщане на полученото без правно основание, следва да бъде доказано, че е действала недобросъвестно. По силата на чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на лимитативно регулираните случаи по т. 1 – т. 3.

В КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане, но въпреки това го е приело. За липсата на добросъвестност при получаване на сумите от осигурения се съди от неговото поведение с оглед на получаването им. Съществени елементи от предпоставката "недобросъвестност" от обективно и субективно естество са настъпили правопроменящи или правоизключващи факти, съзнателното им укриване от дееца и постигане на неправомерна цел, като резултат от това. Към случаите на невярно деклариране се причислява и непредставянето на релевантна информация на съответния административен орган, което по своята същност представлява премълчаване или затаяване на истината относно релевантните факти. Поради това, че в конкретния случай недобросъвестността на лицето е обоснована със заявена и получена пенсия с ясно съзнание, че не е налице осигурителен стаж от 02.01.1988г.-31.10.1989г., то за да се прецени дали действително лицето е действало недобросъвестно, следва да се установи дали то е знаело за това обстоятелство, както и че това обстоятелство има значение изначално за отпускане на пенсията.

В случая от всички събрани по делото доказателства се установява, че Н. съзнателно е премълчал пред административния орган липсата на стаж от втора категория и необходимата възраст за получаването на преференциална пенсия. Впоследствие отново със заявление-декларацията от 01.03.2023 г. лицето представя неверни данни, с цел да не се получи разминаване с данните, въз основа на които му е отпусната пенсията от 2014 г. Обстоятелството, че с влязла в сила присъда жалбоподателя е признат за виновен, че е използвал документ с невярно съдържание за да набави за себе си имота облага установява по безспорен начин постигането на неправомерната цел. Съгласно чл. 413, ал. 2 от НПК влезлите в сила присъди са задължителни за гражданския съд, респ. за административния съд по арг. от чл. 144 от АПК, по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Текстът на чл. 413, ал. 3 от НПК изрично сочи, че разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете на районния съд по глава двадесет и осма. Съгласно чл. 300 от ГПК, приложим в административния процес по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Доводите на касатора, че пенсионният орган е имал задължението да прецени, дали представеният със заявлението за отпускане на пенсия трудов стаж е правилно определен, не обосновава липсата на недобросъвестност от негова страна. Дори да е налице законовото изискване стажът и категорията труд да се преценява от длъжностното лице, което отпуска или отказва отпускането на пенсията, то това не изключва ясното съзнание на заявителя, че при получаване на пенсията си, тя е отпусната при невярно подадени документи за пенсиониране, а също така не игнорира приложимостта на законовите разпоредби относно начина на отпускане на пенсията и задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми. В този смисъл е преобладаващото тълкуване в практиката на ВАС ( решение № 6718 от 22.05.2018 г. по адм. дело № 12933/2017 г., VI отд. на ВАС, решение № 15301 от 12.11.2019 г. по адм. дело № 8/2019 г., VI отд. на ВАС и др.). По изложените съображения, правилно е приетото от административния орган, че е налице недобросъвестност при получаване на сумите. Лицето дължи възстановяване на неправилно определената сума на основание чл. 114, ал. 1 от КСО.

По отношение на определения размер на дължимите суми за възстановяване, доколкото длъжностното лице по чл. 98, ал. 2 от КСО е извършило преценка за липсата на предпоставки за отпускане на пенсия, тъй като пенсията е отпусната въз основа на документ с невярно съдържание, към момента, в който първоначално е била отпусна, то посочения с разпореждане № РНП-2-4-13-01570256/26.03.2024 г. размер е правилно определен, доколкото в компетенциите на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО е извършването на самостоятелна преценката относно определяне размера на отпуснатата пенсия, респективно еднократно изплатените суми и индивидуално доплатената разлика. Следва да се посочи, че придобиването на право на пенсия очертава сложен фактически състав, включващ наличие на изискуеми (съгласно закона) осигурителен стаж и съответно възраст, а определянето на размера й зависи от осигурителния доход и изчисления индивидуален коефициент, който пък е обвързан с осигурителния стаж. Затова и не може да се направи разделяне на сумата за възстановяване и дали тя е от неправилно зачетен стаж или формиран доход, като изходна база за определяне размера на недобросъвестно получените плащания за пенсия, в случая жалбоподателят изобщо не е имал право на пенсия към момента на издаване на отмененото разпореждане за отпускането й, а не, че му се е дължи такава в различен размер. Следва да се посочи и че от страна на жалбоподателя не е оспорен размера на установеното задължение с разпореждането и съответно решението, което е предмет на делото, към което е приложена и съответна неоспорена от жалбоподателя, като приложение справка, в която е посочен и конкретният размер на вземанията за неоснователно изплатените пенсии и съответно размерът на лихвите върху тях. Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че се дължи само сума установена за използвания документ за периода от м.май 2014г. /12.05.2014г./ до м.август /05.08.2014г./ в размер на 1 453,71 /хиляда четиристотин петдесет и три лева и седем десет и една стотинки / с намерение да ги присвои, тъй като това обстоятелство е релевантно само към наказателното производство по отношение на което е повдигнато и подържано обвинение и е било доказано от страна на обвинение. Касателно настоящото производство, длъжностното лице по чл. 98, ал. 2 от КСО след служебно приложена инициатива имаща значение за определяне правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, извършило нова съвкупна преценка, в резултат на която към 12.05.2014 г. преценило, че на лицето Светослав Аспарухов Найденов не се следва лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68 ал.1, 2 от КСО, тъй като лицето няма изискуемия се за правото на пенсия за мъж през 2020 г. осигурителен стаж -38 год. и 10 мес., а има 28 год. 08 мес. 06 дни.

По отношение възражението за изтекла погасителна давност по отношение на дължимите главница и законната лихва върху нея за периода от 12.05.2014 г. до 31.01.2023 г., съдът за да се произнесе взе предвид следното:

Погасителната давност е материалноправен институт, като по отношение на всеки отделен период, за който се претендира да е изтекла такава давност и за всяко едно такова вземане (в случая отделни вземания за главници и лихви), произхождащи от неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е приложима специалната по отношение на ЗЗД уредба на чл. 115, ал. 1 от КСО, действаща към момента на възникване на всяко едно от тези вземания. Според този текст лихвите върху неоснователно получени пенсии се погасяват след изтичане на петгодишен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, а лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, с изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността. В случая давността е започнала да тече, считано от 1 януари на годината от която е признато, че е неоснователно е получена пенсия, а именно 12.05.2014-31.01.2023г., респект е започналата да тече от 01.01.2015г. годината следваща тази, за която се отнася. при липса на обстоятелства водещи до спиране или прекъсване на давността. Касателно настоящия случай предвид множеството производства по оспорване на издадените от длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ разпореждания, основание за спиране на давността разпореждане [номер]****(прот. № 2146- 13-6) от 16.04.2020 г. и разпореждане [номер] 104****(прот. № 2146-13-1) от 13.01.2023 г., съгласно чл. 115, ал. 5, т. 1 от КСО, както и с оглед влизането в сила на разпореждане разпореждане [номер]****(прот. № N01165) от 04.05.2017 г., № 551104****(прот. № 1012-13-10#26) от 16.11.2023 г. и разпореждане [номер]****(прот. № 1012-13-8# 1) от 08.02.2024 г. основание за нейното прекъсване, петгодишният давностен срок (както и абсолютната [възраст] давност) по чл. 115 от КСО за вземането за периода от 12.05.2014 г. до 31.01.2023 г. не е изтекъл. Ето защо не е изтекъл, нито петгодишният давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 115, ал. 1, предл. 1 от КСО, нито съответно [възраст] давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 115, ал. 1, предл. 2 от КСО за задълженията на жалбоподателя, както за главници, така и за лихви за периодите посочени в решението.

Налице е хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО, на което правно основание е издадено разпореждането – установени са недобросъвестно получени суми за пенсия от лицето. Същият е бил недобросъвестен, доколкото е получавал пенсия за осигурителен стаж и възраст, която не му се е следвала по условията на чл. 68, ал. 2 от КСО, тъй като лицето е нямало изискуемият се за правото на пенсия за мъж през 2020 г. по чл. 114, ал. 1 от КСО осигурителен стаж..

При този изход на спора трябва да се уважи искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на чл. 143, ал. 1 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за явяване в едно съдебно заседание и представяне на писмени бележки.

Водим от изложеното и на основание чл. 118, ал. 2 КСО във връзка с чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, СЪДЪТ

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. А. Н. с [ЕГН] против: Решение № 551104**** от 13.05.2024г. на Директора на ТП на НОИ - П., с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-13-31 при ТП на НОИ - [населено място] от 12.04.2024 г. на С. А. Н. с адрес [населено място], [улица], подадена и подписана с КЕП от упълномощен представител - адвокат Т. Р. с адрес за връчване [населено място]-1408, [жк], [улица]бл.*, ег.* ап.* срещу разпореждане № РНП-2-4-13-01570256 от 26.03.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“.

ОСЪЖДА С. А.Н. с [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на Териториално поделение – П. към Национален осигурителен институт съдебни разноски в размер на 100.00 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14 - дневен срок от връчването му на страните.