Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 11.08.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІІІ - В въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. съдия И. СИМЕОНОВА
при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова
в. гр. д. № 7421 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл.
273 ГПК.
С решение № 70919/05.04.2020 г.
по гр. д. № 43792/2019 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), I ГО, 41 състав,
е признато за установено по предявените от
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********срещу Г.Ц.А., ЕГН ********** и С.И.А., ЕГН **********
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415 и чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че Г.Ц.А. и С.И.А. дължат на „Т.С.“ ЕАД по
½ всеки от сумата от общо 1 615,35 лв., представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2016 г. - 30.04.2018
г. до топлоснабден имот - апартамент № 90, находящ се в гр. София, ж. к. „*********
с аб. № 224768 и сумата от 58,82 лв., представляваща такса за дялово
разпределение за периода 01.03.2016 г. - 30.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху сумите от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
(19.03.2019 г.) до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 27.03.2019 г. по ч. гр. д. №
15632/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав, като са отхвърлени претенциите
за разликата над сумата от общо 1 615,35 лв., представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия до пълния предявен размер от 2 079,59 лв.
и за периода месец 05.2015 г. – месец 02.2016 г., както и за разликата над
сумата от 58,82 лв., представляваща такса за дялово разпределение до пълния
предявен размер от 61,04 лв. и за месец 02.2016 г., както и претенциите по чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 415 и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 349,11
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава
за периода 14.09.2016 г. - 08.03.2019 г.
върху главницата за незаплатена топлинна енергия и за сумата 10,99 лв. –
обезщетение за забава върху сумата за дялово разпределение в размер на
законната лихва за забава за периода 30.03.2016 г. - 08.03.2019 г. Осъдени са на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК Г.Ц.А. и С.И.А. да заплатят на „Т.С.“ ЕАД по
½ всеки от сумата 399,95 лв., представляваща разноски в исковото
производство и 66,95 лв. – разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД - трето лице - помагач
на страната на ищеца.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е
постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу първоинстанционното решение
в частта, с която е отхвърлен изцяло искът за мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия, в общ размер на 349,11 лв., както и в частта, с която
частично е отхвърлен искът за главница за топлинна енергия за разликата над
1615,35 лв. до пълния предявен размер от 2079,59 лв., като погасен по давност, с
доводи за неправилност на решението в обжалваните части поради нарушение на
материалния закон. Излагат се съображения, че правилно районният съд е приел,
че ответниците притежават качеството на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, но неправилно е приел, че искът за главница е погасен по давност до
приетата от районния съд сума, както и че не се дължи лихва за забава. През
исковия период са имали действие Общите условия за продажба на топлинна енергия
от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ и вестник „19
минути“, в сила от 14.03.2014 г. (ОУ/2014 г.) и Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник
„Монитор“ и вестник „19 минути“, в сила от 12.08.2016 г. (ОУ/2016 г.). В раздел
IX от ОУ – „Заплащане на ТЕ“, чл. 32, ал. 1, чл. 33 са определени редът и срокът,
по които продавачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия - 30-дневен срок от датата на публикуване на ежемесечните фактури на
интернет страницата на продавача, като е предвидено, че не се начислява лихва
върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в
случай, че клиентът изпадне в забава след изтичане на 30-дневния срок от датата
на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон (ОУ/2014 г.).
Във връзка с удостоверяването на публикуването на интернет страницата за
дължими суми за ТЕ, са съставени констативни протоколи на основание чл. 593 ГПК, на съответните дати на публикуването. Съобразно ОУ/2016 г. – чл. 33,
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, след което
изпадат в забава. Твърди се, че за процесния период са издадени три броя общи
фактури – Обща фактура № **********/31.07.2016 г., № **********/31.07.2017 г. и
№ **********/31.07.2018 г., като за сумите по тях клиентите са изпаднали в
забава с изтичането на последния ден от 45-дневния срок. Отделно от това, съдът
неправилно е приел, че са погасени по давност всички дължими суми за периода
01.05.2015 г. - 30.04.2016 г., отразени в Обща фактура № **********/31.07.2016
г., които суми са станали изискуеми на 15.09.2016 г., т. е. към момента на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.03.2019 г. давността за тях не е била
изтекла. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната част,
за уважаване на предявените искове до заявените размери и период, и за
присъждане на разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците Г.Ц.А. и С.И.А., с доводи
за неоснователност на въззивната жалба и искане да бъде оставена без уважение.
Твърди се, че районният съд правилно е приложил чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
задължителните разяснения на ТР № 3/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Моли се
първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно
и законосъобразно.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
не е постъпил отговор от третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.“
ЕООД.
Първоинстанционното решение в частите, с които е признато за установено
по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Г.Ц.А. и С.И.А. искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415 и чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ, че Г.Ц.А. и С.И.А. дължат на „Т.С.“ ЕАД по ½ всеки от сумата от
общо 1 615,35 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода 01.03.2016 г. - 30.04.2018 г. до топлоснабден имот -
апартамент № 90, находящ се в гр. София, ж. к. „********* с аб. № 224768 и
сумата от 58,82 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода
01.03.2016 г. - 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК (19.03.2019 г.) до окончателното
плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК на 27.03.2019 г. по ч. гр. д. № 15632/2019 г. по описа на СРС, I
ГО, 41 състав; отхвърлена е претенцията за главница за дялово разпределение за
разликата над сумата от 58,82 лв. до пълния предявен размер от 61,04 лв. и за
месец 02.2016 г., както и претенцията по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415 и чл.
422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 10,99 лв. – обезщетение за забава
върху сумата за дялово разпределение за периода 30.03.2016 г. - 08.03.2019 г.,
и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата 399,95 лв., представляваща
разноски в исковото производство и сумата 66,95 лв. – разноски в заповедното
производство, не е обжалвано от страните, поради което е влязло в сила.
Софийски градски съд, като обсъди доводите
във въззивната жалба, становището на насрещната страна и събраните по делото
доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по
описа на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Решението на първия съд обаче е
частично неправилно в обжалваната част, като във връзка с оплакванията на
въззивника съдът приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно и
субективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ,
вр. чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже:
съществуването на договорни отношения между него и ответниците с предмет
доставка на топлинна енергия до процесния имот, в това число и
качеството им на клиенти на топлинна енергия през процесния период, обема на реално
доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност
възлиза именно на претендираната сума, поради което и за ответниците е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесната главница
за топлинна енергия, като са изпаднали в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили претендираното вземане.
В случая с доклада по чл. 146 ГПК са отделени като безспорни
обстоятелствата, че през исковия период ответниците са били съсобственици на
апартамент № 90, находящ се в гр. София, ж. к. „*********, с аб. № 224768, при
равни квоти, както и че сградата по местонахожедение на имота е била топлоснабдена.
От заключението на допуснатата по делото комплексна съдебно-техническа и
счетоводна експертиза (КСТСчЕ), която въззивният съд кредитира като компетентно
дадена и в пълнота отговаряща на поставените задачи, се установява, че през
исковия период е ползвана ТЕ за отопление на имот и такава е била начислявана,
начислявана е ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ за битово горещо
водоснабдяване (БГВ). В имота е имало 3 броя отоплителни тела (радиатори), с
монтирани на тях 3 броя топлинни разпределители и толкова термостатни вентили,
както и 1 брой щранг – лира в санитарно помещение и 2 броя технически изправни
и сертифицирани водомери за отчитане на БГВ. През процесния период ТЕ за
отопление на имот е извършвана на база отчет на показанията на трите броя
индивидуални разпределители за разход на отопление, а ТЕ от щранг – лира е
определяна по изчислителен път, поради отсъствие на техническа възможност за
монтаж на измервателно устройство. През целия период ТЕ за БГВ е определяно на
база реален отчет на показанията на двата водомера. През същия период ТЕ,
отдадена от сградната инсталация е определяна съобразно действащата нормативна
уредба в областта на енергетиката. Дяловото разпределение до края на исковия
период е осъществявано от „Т.С.“ ЕООД. През процесния период общият топломер в
абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно
изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни
години, са преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата
им изправност и експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически
лица. Установява се, че редовно са отчитани технологични разходи за сметка на
ищеца. Отчитането е извършвано при пълен отопляем обем от 138 куб. м. Стойността
на реално потребената през исковия период ТЕ възлиза на 2 074,46 лв. при
съобразяване на всички издадени изравнителни сметки (сума по фактури 2 418,49
лв и 343,89 лв. – стойност на сума за получаване от изравнителни сметки).
Лихвата за забава, изчислена до 08.03.2019 г. върху главница 2074,46 лв. е в
размер на 348,28 лв. Няма извършени плащания за погасяване на претендираните с
исковата молба суми. Счетоводството на ищеца по отношение на процесния абонатен
номер е водено редовно, съгласно изискванията на Закона за счетоводството.
При тези данни и с оглед на това, че първоинстанционното решение е
влязло в сила в частите, с които са уважени частично предявените искове, то на
основание чл. 297 ГПК със сила на пресъдено нещо е установено, че през
процесния период ответниците са били съсобственици на процесния топлоснабден
имот, при равни квоти – по ½ ид. част, и като такива са имали качеството
на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г.), респ. на битови клиенти
съгласно § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ, вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ (редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.); че
между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия
за битови нужди, със съответните права и задължения на страните съгласно Закона
за енергетиката (ЗЕ) и Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД, че процесният
имот е бил топлофициран и сградата – етажна собственост, в която се намира
процесният имот е била присъединена към топлопреносната мрежа, че до имота е
доставяна топлинна енергия за отопление, топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, чиято обща
стойност за целия процесен период възлиза на сумата от 2 074,46 лв., а лихвата
за забава е в размер на 348,28 лв., че за същия период е извършена услуга
дялово разпределение на ТЕ от „Т.С.“ ЕООД.
Спорният между страните въпрос по същество във въззивното производство е
свързан с това дали вземанията за стойността на доставената топлинна енергия,
които се отнасят за периода м. 05.2015 г. - м. 03.2016 г., в частност по
фактура № **********/31.07.2016 г., са погасени по давност, както и дължи ли се лихва за забава в плащането на
главницата за топлинна енергия за процесния период.
Въззивният съд намира за неоснователен основния довод на въззивника, че районният
съд неправилно е приел, че са погасени по давност
всички дължими от ответниците суми за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2015 г. до м.
02.2016 г. включително, отразени в Обща фактура № **********/31.07.2016 г.,
които суми са станали изискуеми съответно на 15.09.2016 г.
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични
плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по
аргумент от чл. 155
и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. Ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало – чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Видно от приложеното по делото съобщение към фактура №
**********/31.07.2016 г., същата е на стойност 891,79 лв. и касае отоплителен
период 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г., за който период както правилно е посочил
в мотивите си първоинстанционният съд приложими са Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24
часа“ и вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл. 32, ал. 1 от
ОУ месечната дължима сума за доставена топлинна
енергия на клиента се формира въз основа
на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура
от продавача, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по чл. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2. Клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30 - дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача - чл. 33, ал. 1
от горепосочените Общи условия.
Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на
топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в
по - малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия
- в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите
условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия
за отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 (в която се отразява
и стойността на услугата дялово разпределение – чл. 36, ал. 2 от Общите условия по отношение на заплащането на услугата
дялово разпределение), представлява по своето естество уговорен между страните
начин, по който кредиторът отправя искането си (поканата си) за изпълнение. И
тъй като правото на иск зависи от волята на кредитора, законодателят пренася
началото на погасителната давност към
възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от
възникването на правото.
Общата фактура
обективира месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на
уредите за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т. е. при
съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за
доплащане от клиента, респективно изваждане на сумите за връщане на клиента. Релевантен
в случая е периодът на потребление, за който се отнася издадената обща фактура,
а не датата на издаване на последната и посоченият в нея срок за заплащането й.
Издаването на обща фактура съставлява способ за определяне
окончателния размер на доставената топлинна
енергия през съответния отоплителен период,
поради което погасяването на вземанията на ищеца за този отоплителен сезон
рефлектира и върху вземанията по съставената обща
фактура. Вземанията по общата фактура не се отнасят за период, различен от
съответния отоплителен сезон и са функционално свързани с него, поради което
издаването на общите фактури не променя
падежа на месечните задължения за съответния отчетен период. Падежът на
месечните задължения за стойност на потребена топлинна
енергия остава същият, посочен в чл. 33,
ал. 1 ОУ от 2014 г. - в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. В този смисъл
настоящият съдебен състав счита, че задълженията за месечни вноски (прогнозни
или равни) възникват след изтичането на съответния месец, през който е
доставена топлинна енергия - всяка доставка поражда вземане за
месечна вноска, респ. задължението за заплащане на цената на услугата дялово
разпределение – след нейното осъществяване (изготвянето на индивидуалната
справка за отопление и топла вода). В случая тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за вземанията за периода от 01.05.2015 г. до м. 02.2016 г.,
включително е започнала да тече от 1 - во число на съответния следващ месец,
респ. от изготвянето на индивидуалната справка за отопление и топла вода по
отношение на вземанията на цена на услугата дялово разпределение, и е изтекла
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК
- 19.03.2016 г. (виж чл. 422, ал. 1 ГПК), поради което вземанията са погасени по давност, както законосъобразно е приел и СРС. В настоящия случай
не е допуснато при постановяване на обжалваното решение поддържаното в жалбата
нарушение на материалния закон. Поради горното, при приложение на специалния давностен срок, предвиден в чл. 111, б. „в“ ЗЗД, се налага приемането на обоснован извод, че вземанията за
главница, станали изискуеми до 19.03.2016
г. (с изключение на вземането за м. 03.2016 г., чиято изискуемост е настъпила
на 01.04.2016 г.) – т. е. три години преди датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК (чл. 114, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 116, б. „б“ ЗЗД), са погасени по давност. Както
се посочи, осъщественото от ищеца фактуриране
на консумираното количество ТЕ въз основа
на действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите условия не променя момента на
изискуемостта на месечните вноски (равни или прогнозни), следователно и
момента, от който започва да тече погасителната давност за тях.
При съобразяване на заключението на
експертизата, районният съд законосъобразно е приел, че непогасеният остатък от
главницата за топлинна енергия е в размер на 1615,35 лв. (към която сума е
прибавена и сумата от 149,77 лв. – за доплащане по изравнителната сметка,
отразена в Обща фактура № **********/31.07.2016 г.) за периода 01.03.2016 г. –
30.04.2018 г., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от
2079,59 лв. и за периода м. 05.2015 г. – м. 02.2016 г. включително, искът за
главница за топлинна енергия следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Срещу размера на погасените по давност вземания за главница,
представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за изтеклия тригодишен период до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
не са наведени оплаквания в жалбата, поради което и с оглед ограничения
характер на въззивно обжалване (чл. 269, изр. 2 ГПК), жалбоподателят не би могъл да постигне присъждането на суми в
размери, по - големи от установените в атакувания съдебен акт. Ето защо
първоинстанционното решение в обжалваната част, с която искът за главница за топлинна енергия
е отхвърлен до приетия от СРС размер и период, следва да бъде потвърдено като
правилно.
По претенциите за мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД
следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието
на главен дълг, както и забава на ответниците.
Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на същия срок за
погасяване на главницата, когато главното вземане е погасено по давност – арг. от чл. 119 ЗЗД.
В случая, вземането за лихва, дължима за главницата, начислена от 01.05.2015 г.
до м. 02.2016 г. включително, е погасено поради погасяване на главното
задължение.
За периода 01.03.2016 г. – м. 07.2016 г. са приложими одобрените с
Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., Общи условия
за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в
гр. София. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите
условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т. е. общата
фактура за реално потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването й на интернет
страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 ОУ/2014 г. е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. За разлика
от предходните Общи условия, върху
прогнозните суми не се дължи лихва за забава, като съгласно чл. 33, ал. 5 от
новите ОУ, обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 (по общата
фактура), ако не са заплатени в срока по
ал. 2 на чл. 33 - в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на купувача. Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно
дължимите суми настъпва в 30 - дневен срок от датата на публикуването на
задълженията (съгласно чл. 32, ал. 1 ОУ/2014 г.), длъжникът изпада в забава
само при неизпълнение на задължението за заплащане на цената на ТЕ в 30 -
дневен срок от публикуване на общата фактура за потребеното количество топлинна енергия
за целия отчетен период, т. е. ответниците не дължат мораторна лихва върху
задълженията по месечните фактури, а само върху задълженията по общата фактура.
По делото обаче не са ангажирани доказателства
от ищеца, че ответниците са били поставени в забава по отношение на
задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна енергия. Ищецът не
представя доказателства (противно на изложеното във въззивната си жалба) за
публикуване на общата фактура за отчетния период на интернет страницата си
(например съставени от нотариус констативни протоколи, удостоверяващи явяването
на последния и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за топлинна
енергия, чрез осигурен интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти
в масивите на дружеството), съставляващо своеобразно уведомление до длъжника за
възникване на задълженията и необходимо с оглед поставяне на началото на
течението на предвидения срок за настъпване на изискуемостта им, предвид което
и съдът приема, че без доказателства с изложеното съдържание, забава на
ответниците в плащане на установената главница за топлинна енергия за периода
01.03.2016 г. – м. 07.2016 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда
(съответно на заявлението по чл. 410 ГПК), не е налице, съответно релевираните
претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва
за забава върху главниците за периода от 01.03.2016 г. – м. 07.2016 г.
включително, са неоснователни и подлежат на отхвърляне, както е приел и
районният съд.
За периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2018 г., приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия
от „Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, на
основание чл. 150 ЗЕ,
и публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., в сила от 12.08.2016 г. Според
чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия
за битови нужди, в сила от 12.08.2016 г.,
месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от
Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура
от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.
Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща
фактура за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. По аргумент за противното съдът приема, че
клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1.
Върху окончателно определените по размер суми въз основа на реалния
отчет на доставеното количество топлинна енергия (чл. 32, ал. 3) клиентите дължат
обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане
на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите
на топлинна енергия
да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца тези суми, е необходимо
дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави информация
относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от
общите условия. С оглед на това следва да
се приеме, че 45-дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния
отчетен период, а не от изтичането му, в случай че същата е издадена след
изтичането на периода, поради което въззивният съд не споделя мотивите на СРС,
че разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ОУ не може да се приложи, съответно длъжникът
изпада в забава след покана. При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД
тълкуване на горепосочените клаузи, въззивният съд приема, че предвиденият
45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да
тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т. е., преди 31 юли
на съответната година. Необходимостта от изравняване на действително
потребеното количество топлинна енергия с начисленото за периода /отоплителния
сезон/ отлага изпълнението на клиентите до извършването му, респ.
осчетоводяването му. До тогава кредиторът не може да иска изпълнение. Предвид
изложеното, задължението за плащане на дължимата топлинна
енергия при действието на ОУ от 2016 г. е срочно и забавата на клиента настъпва след
изтичане на съответния 45 - дневен срок, считано от издаване на общата фактура (или от 15 септември на съответната
година), т. е. за прогнозно начислените суми не се дължи лихва за забава, но за сумата по общата фактура се дължи. За изпадане в забава не е
необходимо обявяването на фактурите на интернет страницата на продавача, нито
отправянето на изрична покана до длъжника за плащане (така и решение №
264821/16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС, III-Б състав, решение № 995/03.05.2022 г. по в. гр. д.
№ 6245/2021 г. по описа на СГС, II-А състав, решение
№ 261817/31.05.2022 г. по в. гр. д. № 11002/2020 г. по описа на СГС, II-А състав ).
Следователно в
случая е налице доказана забава на ответниците за задължението за първия
отчетен период, считано от 15.09.2017 г.,
а за втория отчетен период – считано от 15.09.2018
г. При изчисляване на дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК
с помощта на електронен калкулатор и с оглед счетоводната част на приетата
експертиза, въззивният съд приема, че лихвата възлиза на сумата общо 123,72 лв.
(сумата 97,96 лв., изчислена съобразно задължението по фактурата от 31.07.2017 г. за периода 15.09.2017 г. - 08.03.2019 г.
и сумата 25,76 лв., изчислена съобразно задължението по фактурата от 31.07.2018 г.
за периода 15.09.2018 г. – 08.03.2019 г.).
По изложените съображения, искът по чл. 422 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен и доказан до размера на сумата от общо 123,72 лв.
и за периода 15.09.2017 г. – 08.03.2019 г., от която сума всеки от ответниците
дължи по 61,86 лв., съразмерно с квотите си в съсобствеността, като за
разликата над този размер до пълния предявен размер от 349,11 лв. искът за
мораторна лихва е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Налице е частично разминаване в крайните изводи на двете инстанции,
поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
отхвърлен искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия до размера
на сумата от общо 123,72 лв. и за периода 15.09.2017 г. – 08.03.2019 г., като
до посочения размер и период искът следва да бъде уважен, а в останалата обжалвана част – с която искът за главница за
топлинна енергия е отхвърлен за разликата над сумата от 1 615,35 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия до пълния
предявен размер от 2 079,59 лв. и за периода месец 05.2015 г. – месец 02.2016
г. включително, както и в частта, с която искът за лихва върху главницата за
топлинна енергия е отхвърлен за разликата над 123,72 лв. до 349,11 лв. и за
периода 14.09.2016 г. – 14.09.2017 г. включително, решението на СРС следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК.
По разноските:
При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде
ревизирано и в частта за разноските. В полза на „Т.С.“ ЕАД се дължи
допълнително сумата от 4,94 лв. – разноски за заповедното производство, както и
29,54 лв. – разноски за първоинстанционното исково производство, при
съобразяване, че начинът на изчисление на разноските от първата инстанция не е
оспорен от страните. Доколкото отговорността за разноски е разделна, то всеки
от ответниците следва да заплати по ½ от посочените разноски.
За въззивното производство в полза на „Т.С.“ ЕАД, с оглед частичната
основателност на въззивната жалба, следва да се присъди сумата от общо 30,42
лв. (от която всеки от ответниците дължи по 15,21 лв.) - от претендираните общо
200 лв. - 100 лв. за държавна такса съобразно обжалваемия интерес пред
въззивната инстанция и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
(определено от съда на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП
и чл.
25, ал. 1 НЗПП с оглед фактическата и правна сложност на делото пред въззивната
инстанция). Разноски се дължат и на въззиваемата страна, с оглед частичната
неоснователност на въззивната жалба, от която обаче не са претендирани такива.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед размера на предявените
искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
70919/05.04.2020 г. по гр. д. № 43792/2019 г. по описа на Софийски районен съд,
I ГО, 41 състав, в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК*********срещу Г.Ц.А., ЕГН ********** и С.И.А., ЕГН ********** по реда
на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от общо 123,72 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава за периода 15.09.2017 г. - 08.03.2019 г. върху
главницата за незаплатена топлинна енергия, като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********срещу Г.Ц.А., ЕГН ********** и С.И.А.,
ЕГН ********** по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г.Ц.А. и С.И.А. дължат на „Т.С.“ ЕАД по
½ всеки от сумата от общо 123,72 лв. (или всеки от ответниците сумата от
61,86 лв.), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 15.09.2017 г. - 08.03.2019 г. върху главницата за незаплатена топлинна
енергия, доставена до топлоснабден имот - апартамент № 90, находящ се в гр.
София, ж. к. „********* с аб. № 224768, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 27.03.2019 г. по ч. гр. д. №
15632/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
70919/05.04.2020 г. по гр. д. № 43792/2019 г. по описа на Софийски районен съд,
I ГО, 41 състав, в останалата обжалвана част, с която са отхвърлени предявените
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********срещу Г.Ц.А., ЕГН ********** и С.И.А., ЕГН **********,
по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за сумата над 1 615,35 лв. до пълния предявен размер от 2
079,59 лв. и за периода месец 05.2015 г. – месец 02.2016 г. включително, представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия до топлоснабден имот -
апартамент № 90, находящ се в гр. София, ж. к. „********* с аб. № 224768, ведно
със законна лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК (19.03.2019 г.) до окончателното плащане, както и в частта, с която са
отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415 ГПК искове с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 123,72 лв. до претендираните 349,11
лв. и за периода 14.09.2016 г. - 14.09.2017 г. включително, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху главницата за
незаплатена топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК на 27.03.2019 г. по ч. гр. д. № 15632/2019 г.
по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК Г.Ц.А., ЕГН ********** и С.И.А., ЕГН **********, двамата с
адрес: гр. София, ж. к. „*********, ап. № 90 да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:***, по ½ всеки от сумата от 29,54
лв. (или всеки от ответниците по 14,77 лв.), представляваща разноски в исковото
производство за първа инстанция и сумата от 4,94 лв. (или всеки по 2,47 лв.) –
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК Г.Ц.А., ЕГН ********** и С.И.А., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. София, ж. к. „*********, ап. № 90 да заплатят на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, по ½ всеки от
сумата от 30,42 лв. (или всеки по 15,21 лв.), представляваща разноски във
въззивното производство.
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“
ЕООД - трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.