РЕШЕНИЕ№261727
гр. Пловдив, 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в публичното заседание на тринадесети май две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря Елена Неделчева, като разгледа
докладваното гр. дело № 11586 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № 1154/25.03.2019 г., постановено по гр. д. № 11586/2018
г. по описа на Районен съд Пловдив, IV с-в, е
допуснато извършване на съдебна делба на следния недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. ****, ул. „***“ № **, бл. **,
вх. *, ет.*, ап. *, която да се извърши между Н.Д.Г. и П.П.Т. при квоти от по
½ ид. част. Със същото съдебно решение до делба е допуснат и поземлен
имот **-** от кв. ** по плана на с. Д. И., обл. ***, която да се извърши между Н.Д.Г.
при квота ¼ ид. част и П.П.Т. при квота ¾ ид. части.
В преклузивните срокове, а именно до края на първото съдебно заседание след
влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесния имот, ищцата
Н.Г. е формулирала възлагателна претенция по чл. 349, ал.2 ГПК досежно
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. Претенцията е приета с
протоколно определение от 17.10.2020 г., постановено по делото.
С Определение № 262177/16.10.2020 г.,
постановено по делото, са приети за съвместно разглеждане претенциите на П.П.Т.
срещу Н.Д.Г., както следва: за заплащане на сумата в размер на 1800 лева за
периода 16.07.2018 г. – 17.10.2019 г., представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на самостоятелен обект с идентификатор *** – иск с правно основание
чл. 31, ал.2 ЗС; за заплащане на сумата в размер на 2000 лева, представляваща
припадащата се част от обезщетение за извършени необходими разходи: ремонт на
покрив – иск с правно основание чл. 30, ал.3 ЗС; за заплащане на сумата в
размер на 2000 лева, представляваща увеличена стойност на наследството – иск с
правно основание чл. 12, ал.2 ЗН.
С протоколно определение от 31.03.2021
г., постановено по делото, производството е прекратено по отношение на
предявената претенция с правно основание чл. 12, ал.2 ЗН поради оттегляне на
иска.
Районен съд Пловдив, IV гр. с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази
приобщените по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:
По делото е допусната СТЕ с оглед установяване поделяемостта и пазарната
цена на допуснатите до съдебна делба недвижими имоти. Според заключението на
вещото лице /л.83-94/, процесните имоти са неподеляеми, пазарната стойност на
самостоятелен обект с идентификатор *** възлиза на 82 250 лева, а на
поземлен имот **-** от кв. ** по плана на с. Д. И., общ. П., обл. ***, възлиза
на 26 956 лева.
С оглед проверка констатациите на вещото лице, е изслушана тройна СТЕ, като
съобразно заключението на вещите лица /л.108-115/, пазарната стойност на
самостоятелен обект с идентификатор *** възлиза на 80 350 лева, а на поземлен
имот **-** от кв. ** по плана на с. Д. И., общ. П., обл. ***, възлиза на 25 497
лева.
Между приетите по делото заключение по допуснатите СТЕ не е налице
съществена разлика в стойността на имотите. Въпреки изложеното, съдът дава вяра
на втората изготвена по делото СТЕ досежно пазарната стойност на допуснатите до
съдебна делба недвижими имоти, доколкото същата е изготвена от три вещи лица с
компетенции в областта на оценката на недвижимите имоти. Същата не е оспорена и
от страните по делото.
По делото е изготвена и СТЕ със задача да определи месечния наем на
½ ид. част от допуснатия до делба апартамент при два варианта: Вариант I – за периода от 16.07.2018 г. до 17.10.2019 г., и Вариант II – за периода 27.12.2018 г. до 17.10.2019 г. Съобразно заключението на
вещото лице, което не бе оспорено от страните в проведеното открито съдебно
заседание, наемът за половината от процесния апартамент за периода 16.07.2018
г. – 17.10.2019 г. възлиза на 2734 лева, а за периода 27.12.2018 г. –
17.10.2019 г. възлиза на 1765 лева. От вещото лице е изготвена и допълнителна
СТЕ със задача определяне на подобренията, извършни в с. Д. И., дали е
извършван ремонт на покрива, ако да – дали същият е бил належащ с оглед
запазването и експлоатацията на вещта, както и посочване стойността на
извършване на подобренията и увеличената стойност на имота след тяхното
извършване. От заключението на вещото лице се установява, че заявените
претенции за извършени подобрения и необходими разноски са реално извършени, но
доколкото бе оттеглена претенцията с правно основание чл. 12, ал.2 ЗН, то
предмет на обсъждане в настоящото изложение остава единствено претенцията за
заплащане на необходимите разноски – ремонт на покрива. Съобразно представената
таблица на стр. 3 от заключението на вещото лице, се установява, че стойността
на ремона на покрива към момента на неговото извършване възлиза на 3335,21
лева, а увеличената стойност на имота, вследствие на неговото извършване – на
2676,99 лева. Вещото лице в своето заключение е посочило и общата стойност на
извършените подобрения/необходими разноски – в размер на 9163 лева, и общата
стойност на увеличената стойност на имота – 7929 лева, но същите касаят и
извършените подобрения в лятната кухня, по отношение на които претенцията с
правно основание чл. 12, ал.2 ЗН бе оттеглена. Съдът дава вяра на заключенията
на вещото лице, доколкото същите са компетено изготвени, с необходимите знания
и умения и обосновани.
В хода на съдебното дирене са разпитани четирима свидетели – П. Т. Г., М. П.
М., А. З. Н. и А. А. Н..
Свидетелят П. Г. посочва, че се е запознал с К. Г.през 2008 г., а с неговата ** – Н.Г.,
през 2009 г., като двамата сключили граждански б. през *** Свидетелят си
спомня, че К. и неговият *** извършвали ремонт на лятната кухня в с. Д. И. през
***, като същият се изразявал в смяна на дограма, мебели и електроуреди. К.
споделил на свидетеля Г., че посоченият ремонт бил заплатен от него и неговата ***
Свидетелят познавал и *** на К. – П., която живеела в ***. Когато се прибирала
в ****, същата оставала както при своя *** – К., така и при техния ***, а често
ходела и на почивка. След с. на К., Н. и П. били в добри отношения. В
апартамента живеела само Н., като свидетелят нямал наблюдения П. да има
претенции по отношение на него.
Свидетелят М. М. посочва, че познава ищцата Н.Г. от почти 20 години, като
познавала и нейния *** – К.. Двамата сключили б. през *** Свидетелката била
запозната, че К. има по-голяма ****, която живеела в ***. Същата посещала ***
със *** си за две – три седмици през летния сезон. Когато *** на К. била в ***,
тя и нейното семейство оставали както в апартамента, така и в къщата в с. Д. И..
Свидетелката си спомня, че К. п. през ***След неговата смърт свидетелката
останала при ищцата Н. през цялата следваща година, за да не е сама. След с. на
К., отношенията между Н. и П. не се променили. Когато П. се прибирала в ***, тя
преспивала при Н.. Свидетелката няма наблюдения дали след ***Н. е посещавала имота
в с. Д. И..
Свидетелката А. Н. посочва, че познава както апартамента, находящ се в гр. ***,
така и къщата, находяща се в с. Д. И.. Същата си спомня, че през ***бил
извършен ремонт на къщата в с. Д. И., доколкото същият бил необходим – появили
се пукнатини по стените и течове. Поради тази причина ответницата П.Т.
предприела спешен ремонт на покрива, изразяващ се в смяна на греди, поставяне
на хартия, поставяне на керемиди, улуци и коминни тела. Ремонтът бил финансиран
от П.Т. и възлизал на сумата от близо 8000 лева. Същият бил извършен през месец
август 2017 г., но необходимостта от същия била забелязана през месец януари
2017 г., след с. на К. Г..
Свидетелката А. Н. си спомня, че е посещавала имотите, собственост на
ответницата П.Т.. През ***същата се обърнала към нея с молба да я свърже с
майстори, доколкото покривът на къщата течал, стените били напукани и следвало
да се оправят по-бързо. П. започнала извършването на ремонта, но не могла да го
довърши, доколкото следвало да се поставят улуци и да се поправят греди, за
което същата ангажирала своя братовчедка. Свидетелката си спомня, че през ***е
посетила имота, в същия имало течове, както и през 2018 г., коагато имотът бил
поправен.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото
същите са преки, непосредствени и съответстват на събрания по делото
доказателствен материал, включително и изготвените и кредитирани от съдебния
състав СТЕ и допълнителна СТЕ във връзка с извършените подобрения. По отношение
на събраните гласни доказателства не се установиха съществени противоречия.
При така
установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
По способа за извършване на
делба:
До съдебна делба са допуснати самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***,
находящ се в гр. ***, ул. „***“ № **, бл. **, вх. *, ет.*, ап. ** и поземлен
имот **-** от кв. ** по плана на с. Д. И., обл. ***.
Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само
доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените
в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл.
349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на
жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли
жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или
много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се
извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична
продан – арг. чл. 348 ГПК. Недопустимо е съдът да извърши делбата извън
законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между
съделителите.
За да определи способа, чрез който ще бъди извършена допусната делба на
процесния апартамент, съдът следва да разгледа възлагателната претенция по реда
на чл. 349, ал.2 ГПК на ищцата Н.Г., наведена в преклузивния срок, уреден в
разпоредбата на чл. 349, ал.4 ГПК.
В хипотезиса на правната норма, регламентирана в чл. 349, ал.2 ГПК, са уредени
четири материални предпоставки (три положителни и един отрицателен юридически
факт), при наличието на които възниква потестативното право на съделителя да
иска възлагането на имот, включен в делбената маса, без да се изнася на
публична продан, като заплати на останалите съделители парично уравнение,
съответстващо на техните квоти в общата вещ, предмет на делбата – 1) делбената
недвижима вещ да има характер на жилище и да е неподеляема; 2) тя да е служила
за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване
на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ и § 5, т. 30 ДР на
ЗУТ, както и от същия да не могат да се обособят самостоятелни обекти на
правото на собственост при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ; 3)
съделителят-сънаследник да е живял в жилището на наследодателя при откриване на
наследството и 4) той да не притежава друго жилище. В този смисъл са мотивите
по т. 7 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК
на ВКС.
Установено е по делото, че съделителите са придобили правото на собственост
върху притежавания от тях процесен имот чрез наследствено правоприемство от с.
на ищцата и *** на ответницата – К. Г.. Между
страните не е спорно, а и от разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели –
П. Г. и М. М., се установи, че към датата на с. на наследодателя К. Г.– 23.01.2017 г., а и до настоящия момент,
ищцата Н.Г. живее в процесния апартамент. Установено е чрез приетата СТЕ, че
този имот по своето предназначение и разпределяне на помещенията в него
представлява жилище, което е реално неподеляемо съгласно извикванията на чл.
203, ал. 1 ЗУТ, във вр. с чл. 40 ЗУТ. От представената декларация от Н.Г. се
установява, че същата не притежава друго жилище. Поради изложеното, настоящата
съдебна инстанция приема, че всички положителни и отрицателни предпоставки,
включени във фактическия състав на чл. 349, ал.2 ГПК, са възникнали по
отношение на ищцата Г. и за нея се е породило потестативното право да иска от
съда възлагане на процесния имот.
Въз основа на тези правни доводи настоящата съдебна инстанция счита, че
предявената от съделителя Г. по реда на чл. 349, ал.2 ГПК възлагателна
претенция е основателна, тъй като същата има качеството наследник, живяла е в
имота към момента на откриване на наследството и не притежава друго жилище по
смисъла на чл. 40 ЗУТ. Делбата на апртамента следва да бъде извършена като
допуснатия до делба имот бъде поставен в дял на ищцата Н.Г., на основание чл. 349,
ал.2 ГПК, като делът й бъде уравнен с поставяне в дял на ответницата на другия
допупснат до делба недвижим имот – поземления имот в с. Д. И., ведно с
находящите се в него постройки, като ищцата бъде осъдена да заплати на
ответницата и сумата в размер на 33 801 лева за уравняване на дела, ведно
със законната лихва, в шестмесечен срок от влизане на решението в сила.
По претенциите по сметка на ответницата
П.Т. срещу ищцата Н.Г. с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС.
За да възникне притезателното право за заплащане на обезщетение за
лишаването от ползите от използването на един имот, следва в обективната
действителността да са възникнали следните юридически факти (материални
предпоставки): 1) вещта да е съсобствена, 2) тя да се ползва лично само от един
от съсобствениците; 3) този съсобственик да възпрепятства чрез фактически и
правни действия останалия съсобственик да ползва вещта съобразно нейното
предназначение и 4) съсобственикът, който не ползва вещта, да е поискал писмено
от съсобственика, който ползва общата вещ, да заплати обезщетение или да осигури
достъп до вещта за ползване от другия съсобственик съобразно неговите вещни
права.
Несъмнено с решението по допускане до съдебна делба на процесния недвижим
имот, се установи, че същият е съсобствен между страните. Както бе посочено
между страните не е спорно, а и от показанията на свидетелите, се установява,
че същият се ползва лично от ищцата Н.Г.. С отговора на исковата молба в
настоящото производство, депозиран на 27.12.2018 г., ответницата П.Т. е
поканила ищцата Н.Г. да заплаща обезщетение за лишаването от ползването на
имота. Поканата е получена от пълномощника на ищцата в производството – адв. М.,
с призовка, находяща се на л.44 от делото, на 08.02.2019 г. Със становище,
депозирано в открито съдебно заседание на 25.02.2019 г., ищцата Н.Г. изрично е
предложила на ответицата П.Т. да използва имота. Предвид изложеното, за периода
16.07.2018 г. – 08.02.2019 г. претенцията се явява неоснователна, доколкото не
е налице един от елементите от фактическия състав на нормата на чл. 31, ал.2
ЗС, а именно: писмена покана за заплащане на обезщетение. Досежно останалия
период от 08.02.2019 г. до датата на приемане на претенцията във втора фаза на
делбеното производство – 17.10.2019 г., съдът намира претенцията също за
неоснователна, но поради различни съображения. В Тълкувателно решение № 7 от 02.11.***
по тълк. д. № 7/*** на Върховен касационен съд, ОСГК, се разяснява кога
съсобственикът, от когото е поискано обезщетение за лишаване от дължи такова, а
именно: когато той или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено
да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на
свои /лични или на семейството си/ потребности,без да зачита конкурентните
права на друг съсобственик, той или член на неговото семейство не си служи
пряко и непосредствено с цялата обща вещ,но имайки достъп до нея,не допуска
друг съсобственик да си служи с нея/например като държи ключа/, и ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за
заем за послужване/ трето за собствеността лице,което само или заедно с него
ползва общата вещ. Респ., право на обезщетение не възниква когато съсобственик
отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ,
съответстваща на дела му или когато му е дадена възможност да ползва общата вещ
заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване,а нежеление да се
ползва. Предвид депозираното становище, с което е предоставено ползването на
съсобствената вещ, то не се дължи обезщетение за лишаване от ползване,
доколкото ответницата П.Т. е могла да си служи с общата вещ съобразно
притежаваните от нея права. Поради изложеното на същата не се дължи обезщетение
за компенсация за лишаване от ползване и претенцията по чл. 31, ал.2 ЗС следва
да бъде отхвърлена.
По претенциите по сметки на
ответника П.Т. срещу ищцата Н.Г. с правно основание чл. 30, ал.3 ЗС.
За да възникне притезателното право за заплащане на обезщетение за
заплащане на извършени от ответника подобрения, следва в обективната
действителността да са възникнали следните юридически факти (материални
предпоставки): 1) вещта да е съсобствена, 2) разходите за необходимите разноски
да са реално извършени; 3) разноските да са били необходими за запазване на
вещта от погиване или повреда, че е налице обективна наложителност за
извършването им.
Несъмнено с решението по допускане до съдебна делба на поземления имот,
находящ се в с. Д. И., ведно с находящите се в него сгради, се установи, че
същият е съсобствен между страните. От приетата по делото допълните СТЕ се
установи че е извършен ремонт на покрива от ответницата П.Т., както и
стойността на разноските към момента на извършване, а именно: сумата в размер
на 3335,21 лева. От показанията на свидетелите А. Н. и А. Н. се установи, че
ремонтът на покрива е бил наложителен за запазването на вещта, доколкото по
същия са се образували течове, което е довело до напукване на стените на
къщата. Поради изложеното, според настоящият съдебен състав, несъмнено
ответницата П.Т. е извършила необходими разноски за запазване на вещта като
заплатила ремонта на покрива на къщата, находяща се в поземления имот в с. Д.
И.. Следва да се отбележи, че доколкото се касае за необходими разноски,
релевантна се явява стойността на тяхното извършване, не и увеличената стойност
на имота. Предвид посоченото, следва ищцата да бъде осъдена да заплати на
ответницата припадащата се част от извършените от последната необходими
разноски за запазване на вещта, или ¼ от сумата в размер на 3335,21
лева, което възлиза на сумата в размер на 833,80 лева. За разликата над сумата
в размер на 833,80 лева до пълния претендиран размер от 2000 лева, претенцията
за извършени необходими разноски следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. От ищцата не
са поискани разноски, поради което такива не следва да се присъждат. От ответницата
са поискани разноски единствено по отношение на направените за СТЕ. Същата бе
допусната във връзка с претенциите по сметки от ответницата за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване, за заплащане на обезщетение за
необходимите разноски по ремонт на покрива в жилищната сграда в с. Д. И., и за
заплащане на обезщетение за извършени подобрения в жилищната сграда в с. Д. И.,
при депозит от 400 лева, вносим от ответницата. Същият е изцяло изплатен от
ответницата. Доколкото се отхвърля изцяло претенцията по сметки за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване, то следва да бъдат заплатени разноски
единствено за допълнителната експертиза, които съдът определя в размер на
половината от определения депозит, а именно: 200 лева. Същата обаче касае
задача както досежно необходимите разноски, така и досежно оттеглената
претенция по чл. 12, ал.2 ЗН. Поради изложеното, дължимите разноски за
експертиза са в размер на половината, а именно: 100 лева. От тях следва на
ответницата да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част от
претенцията за заплащане на необходимите разноски, или сумата в размер на 41,69
лева.
На основание чл. 355 ГПК всеки от съделителите следва да заплати държавна
такса в размер на 4% от стойността на неговия дял от делбения имот, но не
по-малко от 50 лева, както следва: Н.Г. – 1861,96 лева, и П.Т. – 2371,92 лева.
Следва ответницата П.Т. да бъде осъденда да заплати държавна такса за
отхвърлената претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване в
размер на 4 % върху сумата от 1800 лева, или сумата в размер на 72 лева. Следва
да бъде определена и дължимата държавна такса за претенцията за заплащане на
необходимите разноски – ремонт на покрива, в размер на 4 % от стойността на
претенцията или сумата в размер на 80, от които всеки от съделителите следва да
заплати съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от претенцията, както
следва: ищцата Н.Г. – сумата в размер на 33,35 лева, а ответницата П.Т. –
сумата в размер на 46,65 лева.
Воден от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ по реда на чл. 349, ал.2 ГПК на Н.Д.Г., ЕГН: **********, следния недвижим
имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, общ. ***, обл. ***, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ***/*** г.
на *** на АГКК, адрес на имота: гр. ***, район ***, П.К. ***, ул. „***“ № **,
бл. **, вх. *, ет.*, ап.**, самостоятелният обект се намира в сграда № *,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, площ: 63,65
кв.м., прилежащи части: изба 1 и 1,72 % от общите части на сградата, ниво:
едно, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.*.*, под
обекта: ***.*.*, над обекта: ***.*.*.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на П.П.Т., ЕГН: **********, следния недвижим имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО,
находящо се в с. Д. И., общ. П., обл. ***, ул. ***, съставляващо поземлен имот **-**,
с площ 1370 кв.м., в кв. ** по плана на с. Д. И., обл. **, утвърден със Заповед
№ **/**г., при граници: улица, позелени имоти **, **, ** и **, ВЕДНО с
построените в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 110 кв.м.,
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 41 кв.м., ПАЯНТОВА СГРАДА със
застроена площ от 45 кв.м., МАСИВЕН ГАРАЖ със застроена площ от 35 кв.м.,
ПОЛУМАСИВНА СГРАДА с площ от 19 кв.м., ПОЛУМАВИНА СГРАДА със застроена площ от
33 кв.м., ВЕДНО с всички подобрения и приращения, за уравняване на дела.
ОСЪЖДА Н.Д.Г., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ
на П.П.Т., ЕГН: **********, за уравняване на дела сумата в размер на 33 801 лева /тридесет и три хиляди
осемстотин и един лева/, ведно със законната лихва от влизане в сила на
решението, в 6-месечен срок от влизане в сила на настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на П.П.Т., ЕГН: **********, срещу Н.Д.Г., ЕГН: **********, с
правно основание чл. 31, ал.2 ЗС за заплащане на сумата в размер на 1800 лева
/хиляда и осемстотин лева/, представляваща обезщетение за лишаване от ползване
на самостоятелен обект с идентификатор *** за периода 16.07.2018 г. –
17.10.2019 г.
ОСЪЖДА Н.Д.Г., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ
на П.П.Т., ЕГН: **********, на основание чл. 30, ал.3 ЗС сумата в размер на
833,80 лева /осемстотин тридесет и три лева и осемдесет стотинки/,
представляваща обезщетение за припадащата се част от извършени необходими
разноски – ремонт на покрив на жилищна сграда, находяща се в поземлен имот № ***
в с. Д. И., обл. ***, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над сумата в размер на 833,80 лева до пълния
претендиран размер от 2000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Н.Д.Г., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 1861,96 лева, представляваща 4 % върху стойността на
дела на съделителя.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК П.П.Т.,
ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна
такса в размер на 2371,92 лева,
представляваща 4 % върху стойността на дела на съделителя.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК П.П.Т., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 72 лева, представляваща 4 % върху стойността на
отхвърления иск за присъждане на обезщетение за обезщетение за лишаване от
ползване на самостоятелен обект с идентификатор ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК П.П.Т., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 46,65 лева върху отхвърлената част от иска за
заплащане на необходими разноски за имота, находящ се в с. Д. И., обл. ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Н.Д.Г., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 33,35 лева върху уважената част от иска за заплащане
на необходими разноски за имота, находящ се в с. Д. И., обл. ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Н.Д.Г., ЕГН: **********,
да заплати на П.П.Т., ЕГН: **********,
сумата в размер на 41,69 лева, представляваща извършени разноски в
производството съразмерно на уважената част от от иска за заплащане на
необходими разноски за имота, находящ се в с. Д. И., обл. ***.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Катя
Боева
Вярно с оритгинала.
ЕН