Определение по дело №7201/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 27758
Дата: 27 юни 2025 г.
Съдия: Васил Валентинов Александров
Дело: 20251110107201
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27758
гр. София, 27.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20251110107201 по описа за 2025 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 27.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ

като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 7201/2025 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Подадена е молба с вх. № 209657/16.06.2025 г. от П. Н. С. за изменение на Решение №
10836/09.06.2025 г., постановено по гр. д. № 7201/2025 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти
състав в частта за разноските. Твърди, че в предходни производства не е претендирал
мораторната лихва предмет на настоящото дело, поради което макар и да споделя
съображенията на съда досежно злоупотребата с право, то в случая не била налице такава, а
се касаело за неволен пропуск. Поддържа, че именно установения по-късно пропуск е
причината за завеждане на настоящото производство, като същото касаело добросъвестно
поведение от страна на процесуалният представител на ищеца. Навежда доводи, че през
цялото производство ответника по никакъв начин не е съдействал, за да се разреши
доброволно спора, респ. за заплащане на дължимите суми преди образуването на
изпълнителни дела. Излага съображения, че не ставало ясно защо той е осъден да заплати
деловодни разноски. Иска изменение на решението в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е подаден отговор на молбата, като се твърди, че
решението е правилно и законосъобразно в частта за разноските. Твърди, че правилно съдът
е отказал присъждането на деловодни разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение.
Поддържа, че в случая е налице недобросъвестна практика, като исковете за лихви се
предявявали в отделни производства с оглед генерирането на деловодни разноски. Навежда
доводи, че не е налице пропуск или грешка на процесуалният представител на ищеца, като
присъждането на адвокатско възнаграждение би поощрило подобна недобросъвестна
1
практика. Иска молбата да бъде оставена без уважение.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока по чл.
248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. По същество
съдът намира следното:
На първо място, съдът намира, че трябва да отбележи, че с Решение №
10836/09.06.2025 г., постановено по гр. д. № 7201/2025 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти
състав са присъдени единствено деловодни разноски на ищеца, но не и на ответника, поради
което доводите в тази насока на ищеца не следва да бъдат вземани предвид.
В т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК, е прието, че: „Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.“.
В случая в рамките на заповедното производство ищецът е сторил деловодни
разноски за дължима държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер от 742,13
лева.
По отношение исковото производство в същото са ангажирани доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 850,00 лева (вж. договор за правна защита
и съдействие – л. 24 в кориците на делото) и заплатена държавна такса в размер на 75,10
лева.
С Определение от 11.04.2025 г., постановено по гр. д. № 7201/2025 г. по описа на
СРС, II Г. О. 156-ти състав, съдът е обезсилил на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, Заповед за
изпъление на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.10.2024 г. по ч. гр. д. № 56495/2024
г. по описа на СРС, 156-ти състав, в частта за: за сумата от 567,77 лв., представляваща
законна лихва за забава върху сумата от 10000 лв. за периода от 20.09.2021 г. до 10.04.2022 г.
и за 16.03.2024 г. по издаден изпълнителен лист от 14.02.2024 г. по гр. д. № 3757/2022 г. по
описа на СГС; за сумата от 283,86 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата
от 5000 лв. за периода от 20.09.2021 г. до 10.04.2022 г. и за 17.09.2024 г. по издаден
изпълнителен лист от 27.08.2024 г. по гр.д. № 751/2024 г. по описа на САС, като е
прекратил производството в тази част. Определението (с характер на разпореждане) не е
било обжалвано, поради което е влязло в сила.
Следва да се отбележи, че при определянето на дължимата държавна такса, съдът е
съобразил прекратената част от настоящото производство, за която деловодни разноски на
страната на ищеца не се дължат (арг. чл. 78, ал. 4 ГПК). Тоест, дължимата държавна такса е
за 150,19 лева до който размер съдът е уважил искането на ищеца и му е присъдил
деловодни разноски. Внесените в по-голям размер суми за държавна такса не са недължими,
нито следва да се поставят в тежест на ответника, тъй като частичното обезсилване на
заповедта за изпълнение и прекратяването на производството в тази му част е следствие от
поведението на ищеца.
Настоящият съдебен състав намира, че не може да сподели съображенията на ищеца в
молбата по чл. 248 ГПК. Тъй като в съдебното решение, настоящият съдебен състав е
изложил съображения за наличието на злоупотреба с право, то същите не следва да бъда
повтаряни, като съдът препраща към мотивите на съдебното решение в частта за разноските.
В случая, съображенията на съда следва да бъдат доразвити.
Очевидно е от Решение № 106/08.01.2024 г., постановено по гр. д. № 3757/2022 г. по
описа на СГС, ГО I-11 състав се установява, че е налице произнасяне за мораторни лихви,
2
макар и извън тези предмет на настоящият процес. Тоест, явно е, че процесуалният
представител на ищеца е имал искане за присъждането на мораторна лихва. Тоест, не се
касае за неволен пропуск, тъй като индиция за подобно нещо би било единствено
претендирането на главница. За всеки адвокат, който практикува и се занимава със
застрахователни дела са относително ясни хипотезите в които се претендира и дължи
мораторна лихва. Нещо повече, завеждането на няколко дела, заплащането на адвокатско
възнаграждение и деловодни разноски, не може да бъде толерирано. В крайна сметка след
като адвокатът твърди, че е допуснал грешка или пропуск, то добросъвестното поведение
(boni vir – т.е. на абстрактния среден човек, респ. професионалист) изисква не заплащането
на ново адвокатско възнаграждение, а водене на производството pro bono. Противното
индицира извод в обратен смисъл – роене на дела и разделяне на претенции и то не с цел
ефективна правна защита, а натоварване на насрещната страна, която очевидни с оглед
факта, че е застраховател е платежоспособна – с разноски.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че молбата за изменени на решението в частта
за разноските е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 209657/16.06.2025 г., подадена от П. Н.
С., ЕГН: ********** за изменение на Решение № 10836/09.06.2025 г., постановено по гр. д.
№ 7201/2025 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до
заявителя с частна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3