Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Сливен, 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при
секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
4165 по описа за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл. 318
и сл. ГПК.
Образувано
е по предявен иск от П.Н.И. *** срещу З.К.Т. ***, с правно основание чл. 49,
ал. 1 СК за прекратяване с развод на сключения между страните граждански брак
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения по
вина на ответницата и съединени с него искове за родителските права по
отношение на роденото преди брака малолетно дете на страните и иск за издръжка
за минало време с правна квалификация чл. 149, вр. чл. 143, ал. 2 СК.
Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански
брак на 04.07.2012 г. в гр. Сливен, от който имат едно вече навършило
пълнолетие дете - Мария и едно малолетно дете Виктория, род. на *** г. Ищецът
описва, че първоначално брачните им отношения били добри, но в началото на 2018
г. ищецът заминал на работа в Германия. Върнал се в отпуск през м. септември и
разбрал от голямата си дъщеря, че ответницата е събрала вещите си и е напуснала
семейното жилище, като започнала да живее с друг мъж. Ищецът заминал за
Германия с двете деца, като малолетната Виктория е ученичка в IV -ти клас в гр. Залцгитер. От м. септември
2018 г. съпрузите били във фактическа раздяла като бащата се грижел за детето,
а ответницата се дезинтересирала тотално от децата и не плащала издръжка. Ето
защо ищецът моли съда да прекрати сключения между страните граждански брак, по
вина на ответницата, да предостави упражняването на родителските права по
отношение на детето на него и да определи местоживеенето на детето при него, да
определи режим на лични отношения между майката и детето, както и майката да
бъде осъдена да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 200 лв. Ищецът
претендира и осъждане на ответницата да заплати на малолетното дете, чрез
неговия баща и законен представител и издръжка за 12 месеца преди завеждане на
исковата молба от 24.11.2019 г. до 24.11.2020 г.
Ищецът претендира ползването на семейното жилище в
Германия.
Ответницата
не е депозирала в срок отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно
призован, се явява лично и с пълномощник - адвокат. Поддържа изцяло исканията
си в исковата молба и претендира за направените по делото разноски.
Ответницата, редовно призована, не се
явява лично и не изпраща представител.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:
Установява се от писмените доказателства по делото, че
ищецът П.Н.И. и ответницата З.К.Т. са сключили граждански брак на 04.07.2012 г.
в гр. Сливен, за което е съставен Акт № 171 от 04.07.2012 г. Съпругата е запазила
фамилното си име Т..
Преди сключване на гражданския брак между страните са
родени техните деца - Мария Панайотова Николова, навършила пълнолетие преди
подаване на исковата молба и Виктория Панайотова Николова, род. на *** г.
Виктория е ученичка в 4c клас на
основно училище Ам Цийсберг с изнесен филиал Валдшуле в гр. Залцгитер,
Германия.
Ищецът И. е зает по трудово правоотношение в Република
Германия, като заедно с малолетното дете Виктория живеят в гр. Залцгитер, ул.
„Вероникащрасе“ № 25.
От изготвения по делото социален доклад от ДСП -
Сливен се установява, че основни грижи за детето Виктория полага нейният баща П.И..
В жилището се поддържа добра жилищно-битова хигиена, а бащата има близки
роднини, които могат да му помагат в отглеждането на детето. В проведен
разговор със социалния работник детето е изразило желание да продължи да живее
с баща си и да учи в Германия, като е споделило, че с майка си не поддържа
връзка и не се чува дори по телефона. Социалният работник е констатирал, че
между бащата и детето има изградена силна емоционална връзка. Дирекция
„Социално подпомагане“ - Сливен е установила връзка с ДСП - Стара Загора,
откъдето са получили информация, че ответницата З.Т. ***, а от дълго време
живее в чужбина.
От личното изслушване на ищеца се установява, че
същият полага грижи за детето Виктория и желае да упражнява родителските права
по отношение на нея.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Никола
Н. и Божидар Бацов се установява, че ответницата е напуснала ищеца и децата
през 2018 г., откогато датира и фактическата раздяла на съпрузите. И двамата
свидетели са категорични, че ответницата не се грижи за децата, не се интересува
от тях и не плаща издръжка, както и че няма начин съпрузите да се съберат
отново, тъй като самата ответница казала на свид. Бацов, че не желае повече да
живее с ищеца и го напуска. Свид. Н. описва, че ответницата е напуснала ищеца и
е заживяла с друг мъж.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните
свидетели като ги прецени като обективни и логични, както и непротиворечиви
помежду си. Същите се подкрепят и от констатациите в приетия по делото социален
доклад от ДСП - Сливен.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск с
правно основание чл. 49 СК е допустим
и основателен. Безспорно се
установи, че страните са във фактическа раздяла от повече от две години. Ответницата
се е дезинтересирала тотално от брачната връзка, за което говори и
процесуалното й поведение - липсата на отговор на исковата молба и неявяването
в о. с. з.
Съдът намира, че
разстройството на брачните отношения е настъпило по вина на ответницата, която
е напуснала ищеца и е заживяла с друг мъж.
Законовата уредба не дефинира понятието
„вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака“. Съдът приема това
понятие като съвкупност от обективното и субективното отношение на всеки от
съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за
взаимност, разпределение на отговорностите, свързани със съвместното
съжителство и грижите за семейството. От събраните по делото доказателства, се
установи, че с поведението си ответницата
е допринесла за разстройството на брачните отношения и следва да понесе
отговорността за разтрогването на брака.
Между съпрузите напълно
и невъзвратимо са изчезнали взаимната привързаност, уважението, доверието и
желанието за полагане на общи усилия за осигуряване благополучието на
семейството. Брачната връзка е лишена от съдържание и съществува само формално
и юридически. Бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, като вина за
разстройството има съпругата. Установи се, че няма как да бъде заздравен,
поради което следва да бъде прекратен с развод.
Основателен и доказан е
и искът за упражняване на родителските
права по отношение на малолетно дете Виктория, като предвид обстоятелството, че
детето е родено преди брака, то и искът намира правната си квалификация в чл.
127, ал. 2 СК. Установи се по безспорен начин, че бащата се грижи за детето,
между тях има изградена силна емоционална връзка, а и желанието на детето е да
живее с баща си. Майката се е дезинтересирала изцяло от детето, не търси
контакт с дъщеря си, не изпраща средства за издръжка.
Предвид изложеното съдът намира, че упражняването на
родителските права следва да бъде предоставено на бащата, при когото да се
определи и местоживеенето му, като на майката следва да се определи режим на
лични отношения с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00
ч. на съботния ден до 19.00 ч. на неделния ден и един месец през лятото, който
не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
Предвид предоставянето
на упражняването на родителските права спрямо детето на бащата, то майката следва
да бъде осъдена да заплаща на малолетната си дъщеря чрез нейния баща и законен
представител месечна издръжка. От една страна съдът отчете, че нуждите на
детето Виктория не се отличават от тези на всяко 9-годишно дете и са основно за
храна, битови нужди, дрехи, обувки, учебници, учебни помагала, пособия за
рисуване и приложни изкуства, социални и културни развлечения. От друга страна
обаче, детето живее преимуществено в Германия, което неминуемо води до завишени
разходи за отглеждането му. Ето защо съдът намира, че са необходими и
достатъчни средства за издръжка на детето от около 800 лв. месечно /400 евро/.
От тях, предвид
обстоятелството, че и двамата родители са здрави и в трудоспособна възраст,
съдът намира за справедливо родителите да поемат поравно издръжката на детето.
Тъй като обаче бащата претендира майката да бъде осъдена да им заплаща издръжка
в по-нисък от определения от съда размер, то ответницата следва да бъде осъдена
да заплаща на детето Виктория издръжка в пълния претендиран размер от по 200
лв. месечно.
Установи се, че майката
не е заплащала издръжка от момента на фактическата раздяла между съпрузите,
поради което и искът за издръжка за минало време за периода от 24.11.2019 г. до 24.11.2020 г. с правно основание чл.
149, вр. чл. 143, ал. 2 СК е изцяло основателен и доказан. В хода на производството се установи също,
че през този период непосредствени грижи за детето е полагал бащата, поради
което и издръжка за този период следва да се дължи от майката в определения
вече месечен размер от 200 лв., тъй като не се установи по делото през
процесния период детето да е имало по-различни специфични нужди, налагащи
по-висок, съответно да не се е нуждаело от извършването на конкретни разходи,
налагащи определяне на по-нисък размер на дължимата издръжка. С оглед изложеното
съдът намира, че предявеният иск по чл. 149, вр. чл. 143, ал. 2 СК също следва
да изцяло уважен като майката следва да бъде осъдена да заплати на
детето издръжка за миналия период от време
от 12 месеца преди завеждане на иска от 24.11.2019 г. до 24.11.2020 г. от по 200 лв. месечно за 12
месеца или общо сумата от 2400 лв.
Тъй като жилището на
ищеца в гр. Залцгитер, Германия, няма характер на семейно жилище по смисъла на
§ 1 от ДР на СК, предвид обстоятелството, че съпрузите не са живели в него
заедно, то и жилището ще продължи да се ползва от бащата и дъщеря му, без да се
налага съдът да се произнася изрично по предоставяне на ползването.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателна държавна такса в размер на 50 лв., от които следва да се приспаднат
заплатените от ищеца 25 лв., като разликата от 25 лв. следва да бъде заплатена от ответницата. На основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 и т. 7 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответницата следва да
бъде осъдена да заплати също и държавна такса в размер на 384,00 лв.,
от които: 288,00 лв. държавна
такса върху присъдената издръжка занапред и 96,00 лв. държавна такса по иска за издръжка за минал период от време по чл.
149, вр. чл. 143, ал. 2 СК.
На основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 625,00 лв., от които 25 лв. заплатена
държавна такса и 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между П.Н.И., ЕГН: **********, с адрес *** и З.К.Т., ЕГН: **********, с адрес ***, за който е съставен Акт за граждански
брак № 171 от 04.07.2012 г. в гр. Сливен, на
основание чл. 49, ал. 1 СК, поради настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство
на брачните отношения, като ОБЯВЯВА,
че вина за разстройството на брачните отношения има съпругата З.К.Т., ЕГН: **********, с адрес ***.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на
родителските права спрямо малолетното дете ВИКТОРИЯ
ПАНАЙОТОВА НИКОЛОВА, ЕГН: ********** на бащата П.Н.И., ЕГН: **********, с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето ВИКТОРИЯ ПАНАЙОТОВА НИКОЛОВА, ЕГН: **********, да бъде при бащата П.Н.И., ЕГН: **********, на адрес ***,
Република Германия, ул. „Вероникащрасе“ № 25.
ОПРЕДЕЛЯ на майката З.К.Т.,
ЕГН: **********, с адрес ***, режим на лични отношения с детето ВИКТОРИЯ ПАНАЙОТОВА НИКОЛОВА, ЕГН: **********,
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. на
съботния ден до 19.00 ч. на неделния ден и един месец през лятото, който не съвпада
с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА майката З.К.Т.,
ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАЩА
на малолетното дете ВИКТОРИЯ ПАНАЙОТОВА
НИКОЛОВА, ЕГН: **********, чрез нейния баща и законен представител П.Н.И., ЕГН: **********, ежемесечна
издръжка в размер на 200,00 лв. /двеста
лева/, считано от датата на подаване на исковата молба - 24.11.2020 г., до
настъпването на законни причини за изменението или прекратяването й, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА майката З.К.Т.,
ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 149, вр. чл. 143, ал. 2 СК, ДА ЗАПЛАТИ на детето ВИКТОРИЯ ПАНАЙОТОВА НИКОЛОВА, ЕГН: **********,
чрез нейния баща и законен представител П.Н.И.,
ЕГН: **********, сумата от 2 400,00 лв. /две хиляди и четиристотин лева/, представляваща издръжка в общ
размер за периода от 24.11.2019 г. до 24.11.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1, изр. първо ГПК З.К.Т., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Н.И., ЕГН:
**********, с адрес *** сумата от 625,00
лв. /шестстотин двадесет и пет лева/, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА З.К.Т., ЕГН: **********, с
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС
- Сливен сумата от 409,00 лв. /четиристотин
и девет лева/, представляваща държавна такса в общ размер за производството по
делото, от която: 25,00 лв. окончателна държавна такса, 288,00 лв. държавна такса върху присъдената издръжка занапред и 96,00
лв. държавна такса по иска за
издръжка за минал период от време.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: