№ 419
гр. Плевен, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА
Въззивно гражданско дело № 20214400500716 по описа за 2021 година
Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба, подадена от Д. Б. И., ЕГН-
********** с постоянен адрес в гр.Плевен, ул.*** – ответница в първоинстанцонното
производство по гр.д.№6400/2020г. по описа на Плевенски районен съд Гражданско
отделение, чрез пълномощника адв. И.А. от АК-Плевен и с насрещна въззивна жалба,
подадена от Т. Ю. Й., ЕГН-*** – ищец по същото дело, чрез пълномощника адв. П.К. от
АК-Плевен, срещу постановеното по делото от ІХ-ти гр.с-в съдебно Решение
№260434/11.04.2021г., с което на основание чл.59 от ЗЗД Д.И. е осъдена да заплати на Т. Ю.
Й. , сумата от 5954.69лд., представляваща стойността, с която се е увеличила пазарната
стойност на имот, представляващ втори етаж от къща, находяща се в гр.Плевен, ул.***, в
резултат на извършени подобрения, ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба, като за разликата до 10072.37лв., искът е отхвърлен като погасен чрез
прихващане и са присъдени разноски в полза на двете страни.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти въззивен
граждански състав, като се запозна с жалбите на страните, констатира следното:
По въззивната жалба на Д. Б. И. – ответница в
първоинстанционното производство:
1
С първоначалната въззивна жалба, регистрирана с Вх.
№266830/07.07.2021г. по входящия регистър на Плевенски окръжен съд, въззивната
жалбоподателка Д.И., чрез пълномощника адв. И.А. от АК-Плевен, оспорва
първоинстанционното решение в частта, в която е осъдена да заплати на ищеца на
основание чл.59 от ЗЗД сумата от 5954.69лв. и в частта за разноските. Твърди, че в
обжалваната част решението е неправилно и моли да бъде отменено, като вместо него
Окръжният съд постанови друго, с което изцяло да отхвърли иска като неоснователен и да й
се присъдят направените разноски за две инстанции. Изтъква, че неправилно съдът е
определил сумата, която следва да се прихване от паричното задължение на ответницата по
иска, тъй като е приел, че ищецът не дължи обезщетение за ползване на целия втори етаж, а
само за част от него, както и е приел, че не се дължи обезщетение за ползването на две стаи
от първия етаж, в които е държал строителни материали. Счита, че изводите на съда са
необосновани с оглед събраните по делото доказателства.
Ответникът по въззивната жалба Т. Ю. Й., който е ищец в
първоинстанционното производство, чрез пълномощника адв. П.К. от АК-Плевен, е подал
писмен отговор, регистриран с Вх.№267476/23.08.2021г. в който е изразил становище за
неоснователност на същата и моли да бъде потвърдено решението в обжалваната част и да
му се присъдат направените разноски.
Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция, страните чрез
процесуалните представители поддържат изразените становища.
Въззивният съд, като прецени изложените във въззивната жалба
оплаквания с оглед на събраните по делото доказателства, нормативната уредба и
относимата съдебна практика, приема следното:
Въззивната жалба, регистрирана с Вх.№266830/07.07.2021г. по
регистъра на ПлРС, подадена от Д. Б. И., ЕГН-********** с постоянен адрес в
гр.Плевен, ул.*** – ответница в първоинстанцонното производство по гр.д.
№6400/2020г. по описа на Плевенски районен съд Гражданско отделение, чрез
пълномощника адв. И.А. от АК-Плевен, срещу постановеното по делото от ІХ-ти гр.с-
в съдебно Решение №260434/11.04.2021г., В ЧАСТТА, с която на основание чл.59 от
ЗЗД Д.И. е осъдена да заплати на Т. Ю. Й. , сумата от 5954.69лв., представляваща
стойността, с която се е увеличила пазарната стойност на имот, представляващ втори
етаж от къща, находяща се в гр.Плевен, ул.***, в резултат на извършени подобрения,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба, е подадена в
срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие
на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и подлежи на
разглеждане по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е частично
ОСНОВАТЕЛНА.
2
Първоинстанционното производство по гр.д.№6400/2020г. по описа на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание осъдителен иск
с правно основание чл.59 от ЗЗД и цена 10072.37лв., предявен от ищеца( понастоящем
ответник по въззивната жалба) Т. Ю. Й. с постоянен адрес в гр. Плевен, чрез адв. П.К. от
АК-Плевен против ответницата Д. Б. И. от с.гр. ул. *** ( понастощем въззивна
жалбоподателка) В исковата молба се твърди, че в качеството си на държател ищецът е
извършил строително-ремонтни работи на втори етаж от жилищния имот на ответницата,
находящ се на посочения адрес, в резултат на което е направил разходи за 20856лв., а
стойността на имота се е увеличила с исковата сума от 10072.37лв. Прави искане по
правилата на неоснователното обогатяване да му се присъди по-малката от двете суми.
В отговора на исковата молба, ответницата Д. Б. И., чрез
пълномощника адв. И.А. от АК-Плевен, е оспорила изцяло исковата претенция. Направила е
възражение за прихващане със сумата от 25000.00лв., представляваща обезщетение за
ползването на имота през периода от м. август 2015г. до м. август 2020г. С последваща
молба, намираща се на л.117 от делото, е изменен размерът на сумата, за която се иска
прихващане, като е посочено, че същата е в размер на 19395.68лв.- обезщетение за ползване
за периода от м. февруари 2016г. до 25.08.2020г.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, и е прието
заключение на строително-техническа експертиза.
Плевенският районен съд, ІХ-ти гр.с-в се е произнесъл с Решение
№260434/11.06.2021г., с което е осъдил ответницата Д.И.( сега въззивна жалбоподателка) да
заплати на ищеца сумата от 5954.69лв., представляваща стойността, с която се е увеличила
пазарната стойност на имот, представляващ втори етаж от къща, находяща се в гр.Плевен,
ул.***, в резултат на извършени подобрения, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
За да постанови този резултат, съдът е приел следното:
Ответницата дължи на ищеца на основание чл.59 от ЗЗД, сумата от
10072.37лв., представляваща по-малката сума от тази на разходите, които ищецът като
държател е направил за строително-ремонтни работи в имота на ответницата и с която сума
е обеднял, и сумата, с която се е увеличила стойността на имота в резултат на извършените
дейности и с която ответницата се е обогатила.(С оглед съдържанието на въззивната жалба,
тази част от решението е влязла в сила и това обстоятелство следва да се определи като
безспорно.) Същевременно, ищецът е ползвал част от втория етаж на жилищната сграда, без
да заплаща наемна цена, поради което възражението на ответницата за прихващане с
дължимата сума за обезщетение, е доказано по основание. За да определи размера, до който
може да се извърши прихващане, съдът е приел, че ищецът не е ползвал целия имот, не е
ползвал и целия втори етаж, а само част от него, представляваща съгласно заключението на
вещото лице 29.13% от общата полезна площ на втория етаж. Поради това обезщетението за
ползване за периода от м. ноември 2016г. до 25.08.2020г., изчислено на база данните от
заключението на експертизата, е в размер на 4117.68лв. (за 2016г.- по 76.44лв. на месец,
3
или общо 152.88лв. за месеците ноември и декември; за 2017г.- 917.28лв., което означава по
76.44лв. на месец; за 2018г.-1046.04лв.- 12 месеца по 87.,17лв., 2019г.-1046.04лв.- 12месеца
по 87.17лв.; за 2020г.-955.44лв.-8 месеца по 119.43лв.) След като сумата от 4117.68лв. се
прихване от дължимата от ответница сума от 10072.37лв., последната дължи на ищеца
разликата от 5954.69лв., в който размер е уважен иска. Изложил е мотиви, че обезщетение
не се дължи за ползването на две помещения от първия етаж като склад, тъй като при молба
на ответницата, същите са могли да бъдат освободени.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр.
въззивен състав приема, че в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ постановеното РЕШЕНИЕ е
ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и частично ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с
валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съгласно правомощията по чл.269
от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност
или недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
Обосновано, съдът е приел, че ищецът не е ползвал целия втори
етаж от двуетажната жилищна сграда, а само част от него, състояща се от стая, кухня,
сервизно помещение и коридор.Поради това следва да заплаща обезщетение за ползване не
на целия етаж, а само за помещенията, които е ползвал. Тези изводи са обосновани, тъй
като се подкрепят изцяло от доказателствата по делото и се споделят от въззивния състав. -
От показанията на свидетелите Р. Ц. Й., М. П. Н., Д. С. С. и А. А., както и от констатациите
на вещото лице инж.С.С., се установява, че в останалите две стаи от втория етаж са се
намирали вещи на ответницата Д.И. и помещенията са били практически неизползваеми.
Последната е имала ключ от входната врата за втория етаж и достъпът до него не е
ограничаван. Следователно, липсва основание ищецът да дължи обезщетение за помещения,
които не е ползвал, и които са били заети от страната, претендираща обезщетение за
ползване.
От показанията на свидетеля В. обаче се установява, че две
помещения от първия етаж са били заети със строителни материали, използвани от ищеца.
При това положение следва да се приеме, че ответницата е била лишена от възможността да
ги ползва и ищецът дължи обезщетение. Съгласно заключението на техническата
експертиза, за помещенията от първия етаж, ползвани като склад, наемната цена е следната:
За календарните 2016г. и 2017г. – по 46.08лв. месечно, за календарните 2018г. и 2019г. – по
52.56лв. месечно и за календарната 2020г. – по 72.00лв. месечно. (След изменението на
възражението за прихващане с молбата на л.117 от първоинстанционното дело, обезщетение
за календарната 2015г. не се претендира.)
Следователно, на основание възражението за прихващане, от
дължимата на ищеца сума, за която искът се уважава, следва да се прихване, освен сумата от
4117.68лв., представляваща обезщетение за ползваните помещения от втория етаж, но и
4
сумата, представляваща обезщетение за ползваните като склад помещения от първия етаж,
която съгласно заключението на в.л. се изчислява така: За 2016г. и 2017г. – по 552.96лв. за
всяка година; За 2018г. и 2019г. – по 630.72лв. за всяка година и за осем месеца от 2020г.-
576.00лв. Общо за периода -2943.46лв. обезщетение за ползването на помещенията от
първия етаж на двуетажната сграда.
По насрещната въззивна жалба на Т. Ю. Й. – ищец в
първоинстанционното производство:
С насрещната въззивна жалба, подадена от Т. Ю. Й. – ответник по
първоначалната въззивна жалба и ищец в първата инстанция, чрез пълномощника адв.П.К.
от АК-Плевен, регистрирана с вх.№267478/23.08.2021г. по регистъра на Плевенски районен
съд, се оспорва първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният от
него иск до пълния му размер от 10072.37лв., поради уважено възражение за прихващане в
размер на 4117.68лв. Прави се искане в обжалваната част решението да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което да се уважи предявеният иск в пълен размер и да се
присъдят разноски. Изтъква се, че неоснователно първоинстанционният съд е приел, че не
са доказани твърденията на ищеца, че е заплащал консумативите за целия имот, както и, че е
давал на ръка на ответницата по 200.00лв. месечно за издръжка. Излагат се обстойни
съображения.
В отговора на насрещната въззивна жалба, подаден от ответницата по
същата – Д.И. – въззивен жалбоподател по първоначалната въззивна жалба и ищца в
първоинстанционното производство, чрез пълномощника адв. И.А. от АК-Плевен,
регистриран с вх.№267653/08.09.2021г., се изразява становище за неоснователност на
същата.
Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция, процесуалните
представители на страните поддържат изразените становища.
Плевенският окръжен съд, като прецени изложените оплаквания с
оглед данните по делото и закона, приема следното:
Насрещната въззивна жалба, регистрирана с Вх.
№267478/23.08.2021г., подадена от Т. Ю. Й., ЕГН-*** – ищец по същото дело, чрез
пълномощника адв. П.К. от АК-Плевен, срещу постановеното по делото от ІХ-ти гр.с-
в съдебно Решение №260434/11.04.2021г., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният от него против Д.И., иск с правно основание чл.59 от ЗЗД до пълния му
размер от 10072.37лв., поради уважено възражение за прихващане в размер на
4117.68лв., е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното производство по гр.д.№6400/2020г. по описа на
5
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание осъдителен иск
с правно основание чл.59 от ЗЗД и цена 10072.37лв., предявен от ищеца( понастоящем
ответник по въззивната жалба) Т. Ю. Й. с постоянен адрес в гр. Плевен, чрез адв. П.К. от
АК-Плевен против ответницата Д. Б. И. от с.гр. ул. *** ( понастощем въззивна
жалбоподателка) В исковата молба се твърди, че в качеството си на държател ищецът е
извършил строително-ремонтни работи на втори етаж от жилищния имот на ответницата,
находящ се на посочения адрес, в резултат на което е направил разходи за 20856лв., а
стойността на имота се е увеличила с исковата сума от 10072.37лв. Прави искане по
правилата на неоснователното обогатяване да му се присъди по-малката от двете суми.
Освен това в исковата молба се изтъква, че с оглед обещание на ответницата да сключат
договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, той е заплащал
консумативите за целия имот, както й е давал и по 200.00лв. месечно за издръжка.
Петитумът на исковата молба е за заплащане само на сумата за извършени подобрения, но
не и за възстановяване на сумите, за които се твърди, че са дадени за консумативи и за
издръжка.
В отговора на исковата молба, ответницата Д. Б. И., чрез
пълномощника адв. И.А. от АК-Плевен, е оспорила изцяло исковата претенция. Направила е
възражение за прихващане със сумата от 25000.00лв., представляваща обезщетение за
ползването на имота през периода от м. август 2015г. до м. август 2020г. С последваща
молба, намираща се на л.117 от делото, е изменен размерът на сумата, за която се иска
прихващане, като е посочено, че същата е в размер на 19395.68лв.- обезщетение за ползване
за периода от м. февруари 2016г. до 25.08.2020г.
С Молба, регистрирана с Вх.№263282/09.03.2021г., ищецът Т.Й. е
оспорил възражението за прихващане, като отново е посочил, че е заплащал по 200.00лв.
месечно на ответницата за издръжка, както и всички консумативи, вкл. е монтирал кабелна
телевизия. Изтъкнал е, че извършваните от него месечни плащания в полза на ответницата
са по-големи по размер от сумите, които евентуално би дължал като обезщетение за
ползване. Възразил е, че част от претенцията по възражението е погасена по давност.(л.58)
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, и е прието
заключение на строително-техническа експертиза.
Плевенският районен съд, ІХ-ти гр.с-в се е произнесъл с Решение
№260434/11.06.2021г., с което е осъдил ответницата Д.И.( сега въззивна жалбоподателка) да
заплати на ищеца сумата от 5954.69лв., представляваща стойността, с която се е увеличила
пазарната стойност на имот, представляващ втори етаж от къща, находяща се в гр.Плевен,
ул.***, в резултат на извършени подобрения, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
За да постанови този резултат, съдът е приел следното:
Ответницата дължи на ищеца на основание чл.59 от ЗЗД, сумата от
10072.37лв., представляваща по-малката сума от тази на разходите, които ищецът като
държател е направил за строително-ремонтни работи в имота на ответницата и сумата, с
6
която се е увеличила стойността на имота в резултат на извършените дейности. Тъй като
ищецът е ползвал част от помещенията на втория етаж , същият дължи обезщетение за
ползване на периода от м. ноември 2016г. до м. август 2020г. общо в размер на 4117.68лв.,
която сума следва да се прихване от задължението към ищеца. Съдът е приел за
недоказано твърдението на ищеца, изложено и в исковата молба, че е заплащал
консумативите за цялата сграда и е давал на ответницата по 200.00лв. месечно за издръжка.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр.
въззивен състав приема, че в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ постановеното РЕШЕНИЕ е
ВАЛИДНО и ДОПУСТИМО, но НЕПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с
валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съгласно правомощията по чл.269
от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност
или недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
От показанията на свидетелите Р. Й.- майка на ищеца Т.Й. и Д. С. С. –
негов приятел, който е близък на семейството и често е пребивавал в имота, се установява,
че ищецът е давал на ответницата Д.И. , определена от нея сума по 200.00лв. месечно за
издръжка, както и е заплащал консумативите за цялата сграда.Свидетелят М. П. Н., който
като майстор е извършил подобренията в имота, също установява, че ищецът е давал на
ответницата „някакви пари“.
Въззивният съд намира, че свидетелските показания са допустими за
установяване на твърдяните от ищеца факти и обстоятелства във връзка с даването на
ответницата пари за издръжка по 200.00лв. месечно и заплащане на консумативи. Няма
основание да се приеме наличие на някоя от хипотезите на чл.164 от ГПК, за
недопустимост на свидетелски показания. Съдът дава вяра на показанията на тримата
свидетели, които имат непосредствени впечатления от отношенията между страните по
делото и установяват свои преки възприятия. Въз основа на тях съдът приема, че от м.
ноември 2016г. до напускането на имота през м. август 2020г., ишецът е давал на
ответницата по 200.00лв. за издръжка. Тази сума се явява като дадена при неосъществено
основание, тъй като между тях не е сключен проектирания алеаторен договор, и подлежи на
връщане.
Съдът не установи размера на сумите, които ищецът е заплащал за
консумативи за ползване на имота. Липсва разграничение каква част от начислените суми
се отнася за помещенията, ползвани от ищеца, и каква за тези, ползвани от ответницата.(
Няма данни да са монтирани отделни измервателни уреди за помещенията, ползвани от
ищеца и от ответницата, като например водомери, електромери и пр.)
По-горе беше установено, че ищецът дължи на ответницата
обезщетение за ползването на част от втория етаж и на помещения като склад от първия
7
етаж. Въз основа данните от заключението на вещото лице се установява, че общата месечна
сума за обезщетение е по-малка от 200.00лв. Като се съобразят сумите, които ищецът дължи
на ответницата за част от втория етаж съгласно решението на първинстанционния съд,
което въззивният съд в тази част възприема изцяло, сумите, които ищецът дължи на
ответницата са следните: За календарните 2016г. и 2017г. – по122.52лв. общо за месец, от
които по 76.44лв. за ползваните помещения от втория етаж и 46.08лв. за ползваните
помещения от първия; За календарните 2018г. и 2019г. – по 139.73лв. общо за месец, от
които 87.17лв. за ползваните помещенията на втория етаж и 52.57лв. за ползваните
помещенията на първия; За календарната 2020г.- по 191.43лв. общо за месец, от които
119.43лв. за ползваните помещения от втория етаж и по 72.00лв. за ползваните помещения
от първия.
При това положение, задължението на ищеца за заплащане на
ответницата на обезщетение за ползване се погасява поради заявеното прихващане от
ищеца със сумата от 200.00лв. месечно, давана от него за издръжка на ответницата за същия
период. При това положение, не са налице основания, сумата за обезщетение за ползване да
се прихване от сумата, с която се е увеличила стойността на имота по иска, тъй като същата
се прихваща от сумата на даваната издръжка през същия период от ищеца.Следователно,
възражението на ответницата за прихващане е неоснователно, а искът на ищеца –
основателен и доказан изцяло, поради което следва да бъде уважен в пълен размер, така,
както е предявен – за 10072.37лв.
От изложеното е видно, че въззивният съд достига до краен извод,
който е частично различен от този на първоинстанционния. Затова на основание чл.271 от
ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен
предявеният от ищеца против ответницата иск за сумата от 4117.68лв., представляваща
разлика от уважения размер на иска от 5954.69лв. и претендирания от 10072.37лв. и вместо
него да бъде постановено друго, с което исковата претенция да се уважи в пълен размер.
Независимо от обстоятелството, че въззивният съд намира
въззивната жалба на ответницата за частично основателна, при положение, че изцяло
уважава насрещната въззивна жалба на ищеца, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, в която искът е отхвърлен и вместо него да бъде
постановено друго, с което същият бъде уважен в пълен размер.
Относно разноските:
С обжалваното решение, съдът е осъдил ответницата да заплати на
ищеца на основание чл.78,ал.1 от ГПК разноски съразмерно уважената част от иска в размер
на 1072.55лв., а ищецът да заплати на ответни;ата на основание чл78,ал.3 от ГПК, разноски
съразмерно отхвърлената част от иска в размер на 360.80лв.
С оглед изхода на делото, ответницата Д.И. следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца Т.Й. претендираните от него разноски, направени за двете инстанции,
както следва: 1817.89лв. съгласно списъка по чл.80 от ГПК, представен на л.115 от
първоинстанционното дело и 482.35лв. – разноски за въззивна инстанция съгласно списък
8
по чл.80 от ГПК, намиращ се на л.38 от настоящето дело. Поради това, обжалваното
решение следва да се отмени и в частта, в която ищецът Т. Ю.Й. е осъден да заплати на
ответницата Д.И. разноски от 360.80лв. и вместо него да бъде постановено друго, с което
Д.И. да бъде осъдена да заплати на Т.Й. разноски за първа инстанция от още 745.34лв., сума
представляваща разликата от присъдените разноски с обжалваното решение от 1072.55лв. и
претендираните и направени разноски за първа инстанция от 1817.89лв.(1817.89лв.-
1072.55лв.=745.34лв.)
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти
въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК
РЕШИ:
1.ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №260434/11.06.2021г. на Плевенски
районен съд, Гражданско отделение, ІХ-ти гр.с-в, постановено по гр.д.№6400/2020г. по
описа на същия съд, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от Т. Ю. Й., ЕГН-
**********, с постоянен адрес в гр.Плевен, ул.*** против Д. Б. И., ЕГН-********** с
постоянен адрес в гр.Плевен, ул.***, ИСК с правно основание ч59 от ЗЗД, за сумата от
4117.68лв., представляваща разлика от 5954.69лв. до 10072.37лв., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. Б. И., ЕГН-********** с постоянен адрес в гр.Плевен,
ул.*** и съдебен адрес адв.И.А. с кантора в гр.Плевен, ул.***, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Ю.
Й., ЕГН-**********, с постоянен адрес в гр.Плевен, ул.*** и съдебен адрес адв.П.К. с
кантора в гр.Плевен, ул.***, на основание чл.59 от ЗЗД, СУМАТА от ОЩЕ 4117.68лв. (
четири хиляди сто и седемнадесет лв. и 68ст., представляваща стойността, с която се е
увеличила пазарната стойност на имот в гр.Плевен, ул.***, собственост на
ответницата, в резултат на направени от ищеца подобрения, ведно със законната
лихва, считано от подаването на исковата молба - 27.11.2020г. до окончателното
изплащане.
2 ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №260434/11.06.2021г. на Плевенски
районен съд, Гражданско отделение, ІХ-ти гр.с-в, постановено по гр.д.№6400/2020г. по
описа на същия съд, В ЧАСТТА, в която Т. Ю. Й., ЕГН-**********, с постоянен адрес
в гр.Плевен, ул.***, е ОСЪДЕН да ЗАПЛАТИ на Д. Б. И., ЕГН-********** с постоянен
адрес в гр.Плевен, ул.***, разноски на основание чл.78,а3 от ГПК в размер на 360.80лв.
съразмерно отхвърлената част от иска, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. Б. И., ЕГН-********** с постоянен адрес в гр.Плевен,
ул.*** и съдебен адрес адв.И.А. с кантора в гр.Плевен, ул.***, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Ю.
Й., ЕГН-**********, с постоянен адрес в гр.Плевен, ул.*** и съдебен адрес адв.П.К. с
9
кантора в гр.Плевен, ул.***, на основание чл.78,ал.1, от ГПК, РАЗНОСКИ за ПЪРВА
инстанция от още 745.34лв. ( седемстотин четиридесет и пет лв. и 34ст.).
3. ОСЪЖДА Д. Б. И., ЕГН-********** с постоянен адрес в
гр.Плевен, ул.*** и съдебен адрес адв.И.А. с кантора в гр.Плевен, ул.***, ДА
ЗАПЛАТИ на Т. Ю. Й., ЕГН-**********, с постоянен адрес в гр.Плевен, ул.*** и
съдебен адрес адв.П.К. с кантора в гр.Плевен, ул.***, на основание чл.78,ал.1, от ГПК,
РАЗНОСКИ за РЪЗЗИВНА инстанция в размер на 482.35лв.( четиристотин осемдесет и
два лв. и 35ст.)
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на
РБ в 1-месечен срок от връчване на страните `.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10