Решение по дело №294/2016 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 януари 2017 г. (в сила от 18 юли 2017 г.)
Съдия: Хайгухи Хачик Бодикян
Дело: 20167260700294
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 юли 2016 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№393

12.01.2017 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                              СЪДИЯ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН

Секретар: М.Ч.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бодикян адм. дело № 294  по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.220, ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/.

Образувано е по жалба на "К.С.К." ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Х., представлявано от управителя К.С.К., против Решение № 732 от 28.04.2016 г. на Началник Митница-Пловдив, с което е определена нова митническа стойност и определено доплащане на ДДС в размер на 1557,94 лв. на основание чл. 201, пар.1, б“а“ във вр. С пар.2 и 3 и чл.214, пар.1 от Регламент /ЕИО/ №2913/92г. относно създаване Митнически кодекс на общността и чл.56 от ЗДДС.

В жалбата се твърди, че решението за определяне на нова митническа стойност е незаконосъобразно, тъй като митническите органи не са доказали, че действително декларираната от дружеството митническа стойност е занижена и на каква база са определили новата митническа стойност, поради което се иска неговата отмяна. Сочи се, че в Решението митническият орган не е посочил с кои стоки е направена съпоставка като сходни стоки като напротив жалбоподателят е декларирал реалната заплатена цена на осъществения внос. Твърди се заплащане на държавни вземания на база действително платена договорна цена по чл.29 от Регламент /ЕИО/ №2913/92г., увеличена с транспортните разходи по чл.32, пар.1 от Регламента. Фирмата не била уведомена за започване на административното производство по издаване на акта, като по този начин бил нарушен чл.26 от АПК и чл.19, ал.3 и 4 от ЗМ и правото на запознаване с материалите с цел организиране правната защита.Административният акт не съдържал и мотиви, конретизирани на основа събраните доказателства. Друго основание за незаконосъобразност на решението било издаването му на невалидно правно основание –чл.4,т.5 от Регламент /ЕИО/ №2913/92г. Липсвало и произнасяне на административния орган по възражение за определяне на нова митническа стойност. Жалбоподателят оспорва посочената митническа стойност в размер на 9308лв. за стока №1и 1477,84лв. за стока №2, т.к. поради липса на конкретни данни, не можела правилно да бъде определена. Не било ясно дали сумата от рекапитулация-2157,17лв., представлява стойността на ДДС. Липсвала конкретизация и по т.2 относно посочената сума за доплащане и основанието да се дължи. В Решението липсвал и срок за доброволно изпълнение.  Иска се отмяна на Решението. В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения, представят се писмени бележки. Претендират се разноски.

Ответникът - Началник Митница - Пловдив чрез процесуалния си представител, моли да се потвърди обжалваният административен акт като законосъобразен, издаден при спазване на процесуалните и материалните норми. Представя писмени бележки.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, чиито права и интереси пряко са засегнати от оспореното решение, срещу административен акт, който съгласно чл. 220 ЗМ подлежи на обжалване по съдебен ред. Жалбата е подадена в предвидения за това срок видно от представеното по делото копие от оспореното решение, с отбелязване за получаването му на ръка на 18.05.2016г., с което е установено връчването му на адресата, а самата жалба е подадена на 01.06.2016 г. на последния ден от 14-дневния законоустановен срок. Предвид посоченото, същата е допустима.

 Разгледана по същество, тя е основателна, предвид следното установено от фактическа и правна страна по спора:

Предмет на настоящото оспорване е Решение № 732/28.04.2016 г. на Началника на Митница Пловдив, с което, на основание чл. 30, параграф 2, б."б" от Регламент на Съвета /ЕИО/ № 2913/92 г. е определена митническа стойност на стока по ЕАД № 16BG003012Н0000055/11.01.2016 г., декларирана за Допускане за свободно обръщение с крайно потребление на стока: трикотажен плат 92% памук+8% елестан и трикотажен плат 100% памук. По цитирания ЕАД са заплатени общо 599,23 лв. ДДС /вкл. и декларирани транспортни разходи/ и се определя "К.С.К" ЕООД да доплати 1557,94лв. лева ДДС на основание чл. 201, параграф 1, б."а" и чл. 214, параграф 1 от Регламент на Съвета /ЕИО/ № 2913/92 г. и чл. 56 от ЗДДС. В мотивите на оспорения акт е определено заплащане на законна лихва за забава върху държавното вземане, на осн. Чл.232, пар. 1,б „б“ от Регламент /ЕИО/ №2913/92г. и чл.59, ал.2 от ЗДДС. В диспозитива на решението липсва задължения за събиране на вземането с лихва за забава и определяне на момента, от който тя се дължи.

        По същество по делото се установява следната фактическа обстановка:

На 11.01.2016 г. с ЕАД № 16BG003012Н0000055/11.01.2016 г., „К.С.К“ ЕООД декларира за Допускане за свободно обръщение с крайно потребление на стока: трикотажен плат 92% памук+8% елестан и трикотажен плат 100% памук, с държава на изпращане Република Турция. По цитирания ЕАД са заплатени общо 599,23 лв. ДДС /вкл. и декларирани транспортни разходи/. 

 

 

При оформянето на режима за стоката е представена фактура № 226508 от 08.01.2016 г.,издадена от фирма Marmis Ipli, въз основа на която съгласно чл. 29, § 1 от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 е декларирана митническа стойност в размер на 1616,42 долара, ведно с добавен транспорт-100лв. По делото не се оспорва, че при оформяне на вноса са заплатени дължими държавни вземания, изчислени на база 2996,16лв./ведно с транспортните разходи/. При извършената проверка на представените към ЕАД документи митническите органи установяват, че деклараторът не е представил към момента на вноса част от документите, доказващи договорената и реално платената или подлежаща на плащане цена на стоките. На жалбоподателя е изпратено писмо Рег.инд. 32-72555/16.03.2016г. , с което е уведомен, че представените документи за стоката по ЕАД не доказват по категоричен начин декларираната митническа стойност. Констатирано е, че в представения договор не е посочен вида, количеството, единичната цена на стоката, за която се отнася договора, не е посочено условието за доставка, за чия сметка и докъде са заплатените транспортни разходи. Крайният извод,  изведен от митническия орган е, че предоставената информация не е достатъчна за целите на определянето на митническата стойност на стоката.В този връзка от страна на митническите органи от дружеството е поискано представяне на допълнителна информация и допълнителни доказателства - банкови документи за извършено плащане, митническа декларация от държавата на износа, търговски фактури за реализация на стоката след вноса, търговско досие относно тези операции като оферта, поръчка, потвърждение на поръчка или кореспонденции. В отговор от "К.С.К" ООД са представени част от изисканите документи, а впоследствие дружеството е депозирало договори, справки, извлечения от сметки, фактури за продажби на стоката. В съдебно заседание във връзка с доказателствената тежест за установяване заплатената цена по фактура, жалбоподателят представи и съдът прие неоспорени от ответника писмено потвърждение от изпращача на стоката и продавач, издател на фактурата фирма Marmis Ipli от РТурция.  Представените доказателства не са били достатъчни, което наложило  митническите органи да приемат, че задълженото лице не е предоставило изисканите му допълнителни документи, а депозираните такива по никакъв начин не обосновават декларираната митническа облагаема стойност, поради което е прието, че същата не може да бъде определена по реда на чл. 29 параграф 1 от Регламент на Съвета /ЕИО/ № 2913/92 г. За целите на митническото облагане, митническият орган е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл.30, пар.2 б „а“ и „б“  от Регламента, като при сравнителен анализ е извършил съпоставка на продажби за износ от Турция за България, изнесени в същия момент. Поради неустановеност на идентични стоки, е приложен чл.30, пар.2, б.“а“. Проверката за сходни стоки, установила обмитяване на такива, като цената на сходни стоки с тези по т.1 и т.2 от Решението, била по-високи. Митническият орган използвал за база, ЕАД от 12.12.2015г. и от 07.12.2015г. Последвало е издаването на процесното Решение на Началник Митница - Пловдив, с което възприемайки изцяло така изложената фактическа обстановка, административният орган е извел извод, че следва да бъде определена нова митническа стойност на внесените стоки на основание чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92.                                     Надлежните преводи на представените документи са част от административната преписка, като в хода на съдебното производство от страна на митническия орган, са представени митнически декларации от 07.12.2015г. и от 12. 12.2015г.за внос използвани като база за определяне цената по сходни стоки. От страна на жалбоподателя се представиха и приеха като доказателства по делото, митническа декларация, договор с турската фирма продавач, опаковъчен лист, документ за платената цена по фактурата. Жалбоподателят представя и други митнически декларации, оформени от дружеството за внос на идентични стоки, реализиран в близък до процесния период, по които вносовете са приключили.  Посочените цени в тези ЕАД, от дати: 10.12.2015г., 05.11.2015г., 09.10.2015г.,23.10.2015г. съответстват на цената, посочена в  митническата декларация по процесния внос.                                                                                             Въз основа на тези факти настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при неспазване на изискването за форма на тази категория актове, както и при неправилно приложение на материалния закон, отменителни основания по чл. 146, т.2, т.3 и т.4 от АПК във вр. с чл. 220 от ЗМ. В процесното решение митническият орган не е изложил никакви съображения относно това, защо не е приел декларираната стойност на внесените стоки, така както е посочена в митническата декларация и търговската фактура, издадена от турския продавач. От своя страна доказателства, въз основа на които е изведен този извод, представляват само 2 митнически декларации за внос на сходни стоки, без посочена единичната цена на тези стоки и при липса на приложени фактури. Посоченото в оспорения акт относно породени съмнения за действително платената сума за внесените стоки, както и представените доказателства, не обосновават извода, че декларираната митническа облагаема стойност не следва де се приеме. Не се установи изпълнение на императивното изискване за постановяване на ИАА след изясняване на всички факти и обстоятелства по случая, служебно събиране на доказателства /чл. 35 и чл. 36 от АПК/ и неговата мотивираност. В крайна cметка не са изложени каквито и да е съображения за това какво е дало основание да се приеме, че депозираните от лицето документи във връзка с вноса не могат да обосноват декларираната митническа облагаема стойност, при положение че всъщност се касае за договора между търговците и фактурата във връзка с конкретната доставка. Неизясняването на породените съмнения, както е посочено в самото Решение, води до постановяване на същото при съществени процесуални нарушения - нарушени са чл. 35 и чл. 36 от АПК.

 

 

На следващо място, липсват каквито и да е мотиви за начина на определяне на новата митническа стойност, като посочването на законовия текст съобразно който е сторено това и че е станало въз основа на съпоставка със сходни стоки също не съставлява спазване на изискването за мотивираност. Отново липсва посочване на конкретно осъществен внос / респ. продажби, за какви точно стоки, от кой точно износител, респ. вносител и прочие правнорелевантни факти въз основа на които административния орган е изградил своите изводи. В Решението са посочени два броя ЕАД, но същите касаят внос без яснота какви са сходните стоки по качество, използвани за сравнение, тяхната единична цена. Дори да се приеме, че са били налице условия за определяне на митническата облагаема стойност по някои от алтернативните методи, посочени в чл. 36 и сл. ЗМ, респективно чл. 30 и 31 от Регламента, то митническият орган е следвало да изложи мотиви в тази насока, включително и такива за начина на определяне на тази стойност. Липсата на такива винаги съставлява съществено процесуално нарушение, което опорочава в съществена степен издадения административен акт, тъй като лишава контролиращата го съдебна инстанция да провери неговата правилност. Този факт сам по себе си е достатъчен да се отмени процесното Решение като незаконосъобразно, без да се разглежда спора по същество. Всъщност въз основа на събраните доказателства може да се направи и извод, че неправилно е приложен и материалният закон. Съгласно нормата на чл. 35, ал.1 ЗМ, митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България. Съответно чл. 29 § 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета  е категоричен, че "Митническата стойност на внасяни стоки е договорната им стойност, а именно, платената действително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана, при необходимост, в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условие че:а) не съществуват ограничения относно правото на разпореждане или на ползване на стоките от купувача, различни от ограниченията, които:   - са наложени или изисквани по силата на закон или от публичните органи в Общността,- засягат географската област, в която стоките могат да бъдат препродавани, или - не засягат значително стойността на стоките;                  б) продажбата или цената не са подчинени на условия или съображения, чиято стойност по отношение на подлежащите на остойностяване стоки не може да бъде определена;                                                                                       в) нито една част от прихода от всяка последваща препродажба, последващо отстъпване на правото на разпореждане или на ползване на стоките от купувача не се връща пряко или косвено на продавача, освен в случаите, когато е възможна подходяща корекция по силата на член 32; и                      г) купувачът и продавачът не са свързани лица или когато са свързани лица - договорната стойност е приемлива за митнически цели съгласно параграф 2" От събраните доказателства - Инвойс № 224508 от 08.01.2016г. и от представената декларация на турската фирма е видно, че фактурната цена е действително платена.                                                                                            

На следващо място безспорно е изискването и на чл. 36, ал.1 от ЗМ и на чл. 30 от Регламент № 2913/92 на Съвета,според което, когато митническата стойност не може да се определи съобразно чл. 35 /респ. чл. 29/, се прилагат последователно т.1-4 на ал.2 /съответно букви "а", "б", "в" и "г" от § 2/, докато се стигне до първата, по която въпросната стойност може да се определи. Само когато тази митническа стойност не може да се определи по конкретна точка в посочената последователност, могат да се прилагат разпоредбите на следващата точка по реда, определен съгласно тази алинея /респективно когато тази митническа стойност не може да се определи чрез прилагане на дадена буква, може да се приложи непосредствено следващата буква от реда, установен съгласно този параграф/. Според чл. 30 § 2 б."б" от Регламент 2913/92 на Съвета  митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Т.е. не се установи да е спазено и изискването за последователност при прилагането на отделните способи за определяне на митническа облагаема стойност по реда на този текст от Регламент 2913/92 на Съвета, а е приложен вторият поред метод, без да се изложат съображения във връзка с предходния такъв, както и по никакъв начин не е посочено как точно е изчислена новата митническа облагаема стойност. Приложимата процедура при определяне на МОС по реда на чл. 30 от Регламент № 2913/1992 г. е уредена в Регламент № 2454/1993 г. Съгласно чл. 178, § 3 от същия, в случаите, когато митническата стойност не може да бъде определена съгласно чл. 29 от МК, вносителят следва да предостави допълнителна информация във формата и по начина, изисквана от митническите власти. В случай, че и след изискването на допълнителна информация съмненията на митническите органи продължават, то същите са длъжни преди да вземат окончателно решение, да известят заинтересованото лице в писмен вид, ако то желае, както и да му предоставят възможност за отговор - аргумент от чл. 181а, § 2 от Регламент 2454/1993 г. на Комисията /идентичен с чл. 102, ал. 2 от ППЗМ/.                     В случая от дружеството е изискана информация на основание чл. 178, § 4 от Регламент 2454/1993 г. на Комисията, но впоследствие не е спазена процедурата по чл. 181а, § 2. Митническите органи не са уведомили вносителя за мотивите, на които се основават съмненията им и не са му предоставили реална възможност да отговори. Това процесуално нарушение следва да се квалифицира като съществено, тъй като пряко е повлияло на волята на административния орган и е имало за своя правна последица неправилното приложение на материалния закон. В резултат на опорочената процедура и в противоречие с чл. 35 от АПК във вр. с чл. 220 от ЗМ, за митническия орган са останали неизяснени всички факти и обстоятелства от значения за случая.Той е формирал извода си за занижаване на декларираната митническа стойност и по-висока цена на внесените стоки без да събере релевантните доказателства, обосноваващи изключването на чл. 29 и прилагането на методите по чл. 30, § 2 от Регламент № 2913/92 г. на Съвета съобразно предвидената в нормата последователност.                             Основателно е и възражението за отсъствие на предпоставките за установеното от администрацията задължение за лихви. Съдът следва да отбележи, че задължението за лихва е визирано само в мотивите на оспорения акт и не е отразено в диспозитива на акта, което е нарушение на формата на издаване на акта, като съответно създава неяснота за адресата относно дължимостта на лихвата. Разпоредбата на чл. 201, § 1, б."а" и § 2 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета обвързва възникването на вносно митническо задължение с допускането за свободно обръщение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, като митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. По правилото на чл. 217, § 1 от МКО размерът на вносните сборове, който произтичат от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен незабавно в момента, в който митническите органи разполагат с необходимите данни и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет /аналогична е разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от ЗМ/. Длъжникът, на основание чл. 221, § 1 от МКО, следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. По силата на чл. 222, § 1, б."а" от същия акт на вторичното право на ЕС, размерът на сборовете, за които е извършено уведомяването по чл. 221, трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен с поканата. Съгласно чл. 232, § 1, б. "б" от МКО, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок, се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит. Без да има данни за вземане на задължението на фирмата и за отправяне на покана длъжникът не е изпаднал в забава.                                Водим от изложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е основателна, поради което оспореното решение ще следва да се отмени като незаконосъобразно на основание чл. 146, т.2, т.3 и т.4 от АПК, във вр. с чл. 220 от ЗМ, поради неспазването на установената форма и допуснато нарушение на материалния закон.                                                              С оглед изхода на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на  направените по делото разноски се явява основателно и такива следва да му се присъдят до размера, в който са доказано направени, предвид липсата на представен списък на разноските, по представения договор за правна защита и съдействие, в размер на 100лв. заплатено адвокатско възнаграждение и ДТ-50лв., или общо в размер на 150лв. 

            Предвид горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът: 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 732 от 28.04.2016 г. на Началник Митница-Пловдив, с което е определена нова митническа стойност и определено доплащане на ДДС в размер на 1557,94 лв. на основание чл. 201, пар.1, б“а“ във вр. С пар.2 и 3 и чл.214, пар.1 от Регламент /ЕИО/ №2913/92г. относно създаване Митнически кодекс на общността и чл.56 от ЗДДС.

ОСЪЖДА Митница Пловдив да заплати на "К.С.К." ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Х., представлявано от управителя К.С.К., направените по делото разноски в размер на 150 /сто и петдесет / лева.

 Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                        

                                                                        СЪДИЯ: