РЕШЕНИЕ
№ 302
гр. Пловдив, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330201479 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0432-000005/ 07.01.2021
г. на Началник Сектор към ОД на МВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, с което на Д.
АНГ. Т., ЕГН ********** са наложени следните административни наказания:
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр. 2 от Закон за движение по
пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
По подробно изложени в жалбата доводи Д. А. Т. моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно
заседание не се явява, а се представлява от адв. П., който иска отмяна на
наказателното постановление и излага аргументи за това.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. Преди даване ход на делото е депозирана писмена молба-
становище от началника на 01 РУ Пловдив, в което излага съображения за
потвърждаване на процесното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
1
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 02.01.2021 г. около 17:10 в гр. П., ул. **** жалбоподателят Д. А. Т.
бил водач на лек автомобил Фолксваген 70 ХОБ, с рег. № ***. Същият бил
спрян от служители на 01 РУ при ОД на МВР Пловдив, тъй като извършил
нарушение по ЗДвП, като преминал след забранителен знак. Служителите
нямали правомощия по ЗДвП и затова поканили Т. в 01 РУ Пловдив, където
му бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
от дежурен по управление, униформен инспектор с правомощия по ЗДвП. Тъй
като проверяваното лице било във видимо неадекватно състояние, това
накарало полицейските служители да предприемат действия за да бъде
тестувано за употреба на наркотици. Въпреки отправената до Т. покана,
последният отказал да бъде изпробван с тест за установяване употреба на
наркотични вещества и техните аналози DrugCheck 3000 STK5 LOT№ARNL
0981. След отказа на водача, бил издаден талон за химико-токсикологично
лабораторно изследване № 0066242 за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналозиа, но същият отказал да даде кръв за
изследване.
За отказа на жалбоподателя да бъде проверен с тест за установяване
употребата на наркотични вещества и техните аналози и отказа да изпълни
предписание за химико – токсикологично лабораторно изследване за
установяване на наркотични вещества или техни аналози, св. Д. съставил акт
за установяване на административно нарушение Серия АА бл. №
607540/02.01.2021г. за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП, който бил подписан
от жалбоподателя Т. с изричното отбелязване, че има възражения по така
установената от контролния орган фактическата обстановка, но без да са
посочени конкретни възражения. В жалбата си до Районен съд – Пловдив,
същият твърди да е представил писмени възражения пред наказващият орган,
но по делото не се установяват такива.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното НП, с
което на Д. А. Т. са наложени административни наказания - глоба в размер на
2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за
нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
свидетелските показания на Е.Д. – актосъставител, свидетелите – Б. и Т.,
както и от писмените доказателства по делото – два броя копия на Заповеди
на Министъра на Вътрешните работи, копие от Заповед № 317з-1684-
21.03.2019 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, поименен списък на
служителите от 01 РУ – Пловдив, с правомощия по ЗДвП и КЗ и талон за
изследване.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
От събрания по делото доказателствен материал категорично и
несъмнено се установява описаното в АУАН и НП административно
2
нарушение на нормата на чл.174 ал.3, пр. 2 от ЗДвП. По силата на тази
законова разпоредба водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
От обективна страна по безспорен начин се доказва отказът на Т. да
бъде изпробван с тест за установяване употреба на наркотични вещества и
техните аналози, DrugCheck 3000 STK5 LOT№ ARNL 0981. В тази насока са
показания на актосъставителя и на св. Т.. Показанията на св. Б. съдът също
намира за обективни и правдиви, не съдържащи вътрешни противоречия.
Въпреки липсата на ясен спомен за конкретния нарушител, което е
разбираемо с оглед характера на служебните задължения на свидетеля, той
потвърждава констатациите в АУАН и ги изяснява, поради което съдът
кредитира показанията му. Показанията на св. Г. също кореспондират с
останалите доказателства, с тях не се установява пряко извършеното
нарушение, но същата не е била свидетел на извършваната проверка на
жалбоподателя в сградата на 01 РУ Пловдив.
В тази връзка показанията на свидетелите съответстват едни на други,
както и на останалите събрани доказателства, сред които талона за изследване
от жалбоподателя, в който лично е записал, че отказва да даде кръв.
Показанията на свидетелите съдът намира за обективни, логични,
непротиворечиви и последователни. Поради тези причини съдът им дава вяра.
Същевременно в жалбата си жалбоподателят сочи, че действително е отказал
да бъде тестван за наркотици, каквото е и основанието за ангажиране на
отговорността му. Ирелевантни са причините за това. Не се посочиха факти и
не се ангажираха доказателства от страна на жалбоподателя, които да
обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН или на различна
фактическа обстановка. Затова съдът отчете презумптивната му сила,
регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
По отношение на направеното възражение за причината да се откаже
даването на проба за наркотични вещества, съдът счита за неоснователно,
доколкото от една страна не е подкрепено с доказателства, а от друга страна
законът предвижда налагането на санкция при всеки неоправдан отказ за
даване на проба за употреба на наркотични вещества. По делото не са
събрани доказателства Т. да е бил поставен във фактическа невъзможност да
даде такава проба. Следва да се има предвид, че ако действително се е
притеснявал от служителите на реда във връзка с епидемиологичната
3
обстановка в страната, той е имал възможност да извърши химико-
токсикологично лабораторно изследване при медицински лица. В издадения
талон за медицинско изследване обаче изрично е записано, че жалбоподателя
отказва да даде кръв.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината - пряк
умисъл. Санкционираното лице е съзнавало общественоопасния характер на
деянието си, предвиждало е общественоопасните му последици и пряко е
целяло настъпването им.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са
изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН, относно задължителното му
съдържание. НП отговаря на задължителните изисквания към съдържанието
на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН. Актът и постановлението са
издадени от компетентни лица и в законоустановените срокове.
В тази връзка съдът не споделя наведеното в съдебно заседание от
страна на пълномощника на жалбоподателя възражение, относно липсата на
компетентност на св. Д. да осъществи тестуване с DrugCheck 3000 STK5
LOT№ ARNL 0981, посредством което да бъде установена употребата на
наркотични вещества и техните аналози, доколкото не е преминал обучение
за това. Контролният орган поискал проба от жалбодателя, е компетентен и в
пълното си право да стори това, при следните съображения:
По аргумент от чл.174 ал.4 от ЗДвП, Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.) е
тази, която определя реда, по който се установява концентрацията на алкохол
в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни
машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В
същата са императивно предвидени условията/критериите, на които трябват
да отговарят страните – както от страна на лицето, което взема пробата, така
и проверяваното лице, а също и основанията, процедурите и средствата,
които се ползват в зависимост от случая. На първо място напълно резонно,
жалбоподателят е бил поканен да даде проба за употреба на наркотични
вещества и техните аналози, тъй като в показанията си разпитаният свидетел
заявява, че при извършената на жалбоподателя проверка, като водач на МПС,
последният е имал видимо неадекватно състояние, като чл.5 ал. 1 от
Наредбата инициира предприемането на такива контролни действия.
Обстоятелството е било констатирано от други полицейски служители и
именно липсата на компетентност по съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, ги е принудило да потърсят съдействие от св.
Д., на длъжност „полицейски инспектор“ към 01 РУ при ОД на МВР-Пловдив.
Същият на основание Заповед № 317з-168421.03.2019 г. на Директора на ОД
на МВР е бил предварително упълномощен поименно в качеството на
4
длъжностно лице като полицейски инспектор да осъществява
административнонаказателна дейност по ЗДвП, като съставя актове за
установяване на административни нарушения, в това число и да осъществява
контролна дейност по закона, каквото действие представлява и изпробването
на жалбоподателя с тест DrugCheck 3000 за наркотици, последният,
определен със Заповед № 8121з-1186/13.09.2017г. на министъра на
вътрешните работи, в съответствие с чл.1 ал.5 от Наредбата.
Актосъставителят, наред с цитираните по-горе оправомощителни заповеди,
отговаря и на критериите, които поставят законовите и подзаконовите
нормативни актове – „длъжностно лице на службите за контрол“ на
основание чл.189 ал.1 от ЗДвП, „контролен орган“ по смисъла на чл.2
ал.1,чл.3 ал.1, чл.4 ал.1 от Наредбата. Друг е въпросът, че все пак случаят
касае отказ на жалбоподателя да бъде тестуван за наркотици, което на
практика не е дало и възможност св. Д. да упражни компетенциите си по
вземане на проба с тест. Отделно от това, и не последно по значение, е че
законодателят различава както процедурите, така и средствата, с които се
взема проба за наркотици и такава за алкохол. Това става ясно от
разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Наредбата, която предвижда при извършване
на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в
кръвта да се установява с техническо средство, а употребата на наркотични
вещества или техни аналози – с тест, какъвто е настоящият случай. Ясното
законодателно разграничение между понятията техническо средство и тест
следва и от нормата на чл.1 ал.3 от Наредбата. Отличава се и друга хипотеза –
тази по установяването на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища,
посредством т.нар. доказателствен анализатор, въведен с ДВ, бр. 81 от 2018г.
Именно по отношение на т.нар. доказателствен анализатор разпоредбата на
чл.8 ал.1 от Наредбата сочи за специализирано обучение, което следва
служители на Министерството на вътрешните работи (МВР) да са преминали,
но единствено и по повод установяването на концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух с доказателствен анализатор,
засягащ случаите на чл.3а и чл.7 ал.1 от Наредбата. Настоящият случай,
обаче, засяга друга от последната хипотеза по чл.174, ал.3 от ЗДвП, отнасяща
се до отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Установеното способства съдът да формира извод, че преминаването на
обучение на служителите на МВР, специално за боравене с тест за
установяване на наркотици, е единствено до вътрешни правила и преценка от
страна на ръководителя на съответната институция, в това число и
озаглавяването на едно такова обучение, било то правилно или не.
Предвид изложеното и неоснователността на горното възражение,
съдът намира, че правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение и правилно е
приложена разпоредбата на чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДП, като са му наложени
5
административни наказания: глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца. Наложените наказания са
предвидени от законодателя във фиксиран размер, който не подлежи на
редуциране от съда.
Процесното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от типичните случаи на нарушенията от този вид, поради което не
може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Също
така съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и
обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност на
деянието, типична за общите случаи на нарушение разпоредбата на чл.174
ал.3 от ЗДвП.
Ето защо, съдът приема, че обжалваното наказателно постановление,
като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в
хода на административнонаказателното производство съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното
постановление.
По силата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН в съдебното производство по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода от делото, право на
такива има въззиваемата страна. В случая въззиваемата страна не е поискала
присъждане на разноски в настоящото производство и не е била
представлявана от юрисконсулт, поради което съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0432-000005/
07.01.2021 г. на Началник Сектор към ОД на МВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, с
което на Д. А. Т., ЕГН ********** са наложени следните административни
наказания: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр. 2 от Закон за
движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6