№ 282
гр. Нови пазар, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20223620100306 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба със субективно съединени искове с правно основание по
чл.124, ал.1 от ГПК от ищците В. Г. Х. и Д. Г. Я., двете от гр. Ш., представлявани от адв. Б.
И. от *АК, като първата ищца представлявана и от съпруга си С. Ж. Х., против ответната
страна Община Н., представлявана от *** Е.В.Р., с процесуален представител по делото от
*** Н.К..
В исковата молба ищците твърдят, че са собственици по наследство на недвижим имот,
представляващ празно дворно място 2560 кв.м., намиращо се в село В., общ. Н., ул. ***, за
което по плана на същото село е отреден парцел *** от кв.**, УПИ *** от 2600 кв.м., при
граници – ***,***,*** ***. Наследодателят им Г.П.Г., който починал на *** г. се снабдил
приживе с нотариален акт за имота по давностно владение. Преди това той и съпругата му
Я.Д. Г. владяли имота повече от 50 години, без някой да смущава това владение. След
смъртта на Г. първата ищца и съпругът й започнали да стопанисват имота. Те предоставяли
имота под наем на лица от селото, които им заплащали наем в натура. Когато починала и Я.
Г., ищците поискали да се снабдят със скица на имота. Тогава узнали, че имотът е актуван
като частна общинска собственост с акт за частна общинска собственост №** от *** г. С
писмо изх. №*** от *** г. Община Н. информирала ищците по повод тяхно искане, че
имотът е частна общинска собственост и спрямо такива имоти действа законова забрана за
придобиване по давност. Едновременно с това ищците получавали съобщения за дължими
данъци за имота и заплащали такива. Макар и сега ищците да владеели имота, което
владение не било прекъсвано никога и от никой, те не можели да се разпореждат с него.
Това породило правния им интерес да предявят настоящите искове срещу ответната община,
като молят, след като съдът се убеди в основателността и доказаността на твърденията им,
1
да постанови решение, с което да признае за установено спрямо Община Н., че те са
собственици на процесния имот.
Съдебните книжа са връчени на ответната община. Писмен отговор е депозиран и в него
се заявява, че за процесния имот бил съставен акт за държавна собственост №*** г. на
основание неспазени изисквания на Укази №*** г. и №*** г.. В тези укази се уреждала
възможността гражданите, закупили общински дворни места на търг, да ги заплатят в
определени срокове и да се снабдят с нотариални актове. На незаплатилите цената се
признавало само правото на строеж в тези места, ако са застроени. На основание тези два
Указа, в случай на незаплащане в срок, тези места се смятали за държавни, считано от *** г.
Затова и в конкретния случай бил съставен Акт №*** г. за процесния имот, като за владелец
на имота в акта бил вписан Т. Г. Г., който построил жилищна сграда върху имота. Със
заповед №*** от *** г. на Областен управител имотът бил отписан от актовата книга за
държавна собственост и преминал в собственост на общината по силата на пар. 42 от ПЗР
към ЗИД на Закона за общинската собственост. За него бил съставен акт за общинска
собственост №**/*** г., вписан в Служба по вписвания с вх. Р ег. №** от *** г., акт №**,
том *, дело **. В разписния лист било вписано името на Г.П., без отбелязване на негов акт
за собственост или друго основание за придобиване, освен АДС №***. В заключение
ответната страна твърди, че имотът е бил държавна собственост, преминала в общинска
такава, без някога да е бил частна собственост, поради което нямало как да е придобит по
давност към 1988 г., както и към датата на подаване на иска, предвид законовата забрана за
придобиване по давност на държавна и общинска собственост. Предвид така изложените
обстоятелства ответната страна моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и
недоказани.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предмет на спора между страните е следният недвижим имот, намиращ се в село В.,
общ. Н., на ул. ***, представляващ празно дворно място от 2600 кв.м., за което по плана на
същото село е отреден парцел *** от кв.**, УПИ ***, с включено собствено място от 2560
кв.м., при граници – ***, ***, ***, *** и ***. Относно този имот по делото се установяват
следните факти: С нотариален акт №**, том **, дело №*** г. на НпРС /представен в
заверено копие/ Г.П.Г. от гр. Ш. е бил признат за собственик на процесния имот по
давностно владение. Г.П.Г. е баща на ищците В. Г. Х. и Д. Г. Я.. Същият е починал на *** г.
и след смъртта му негови наследници са съпругата му Я.Д. Г. и ищците. Я. Г. е починала на
*** г. и нейни наследници са ищците. Тези обстоятелства се установяват от представените
по делото удостоверения за наследници №*** и №***, двете изд. на *** г. от Община – Ш..
От свидетелските показания по делото се доказва, че процесния имот бил даден на Г.П.Г. и
Я.Д. Г., когато двамата сключили брак, от бащата на Я. Г., за да си построят там къща.
Съпрузите Г.и владяли имота постоянно, снабдили се с нотариален акт за него, заплащали
всички данъци за имота. След смъртта на Г.П.Г. неговите наследници предоставяли имота
на свои роднини за обработване и ползване. Към момента имотът продължавал да се владее
2
от ищците, без владението на наследодателите им, както и тяхното, да е било прекъсвано,
или обезпокоявано.
От представения от ответната страна в заверено копие Акт за държавна собственост
№*** от *** г., се установява, че на същата дата процесният имот е бил актуван като
държавен, като посоченото в акта основание за това е „на основание указите 547 и 141 –
неизплатени в определените срокове. Считат се за държавни от *** г.“ Актувано е само
дворното място и е вписано, че „Сега се владее от Т. Г. Г., който е построил жилищна сграда
върху местото.“ През 2011 г., на основание пар.42 от ПЗР към ЗИД на Закона за общинската
собственост имотът е актуван като общински. Това е извършено с Акт за общинска
собственост №** от *** г. Към 1956 г. имотът е представлявал дворно място от 2100 кв.м. в
кв.64, пар.430 по плана на с. В.. Представено е по делото удостоверение изх. №*** от *** г.,
от което е видно, че УПИ *** от кв.42 по плана на с. В., описан в Акта за общинска
собственост от 2011 г., е идентичен с УПИ *** от кв.64 по стария план на селото, описан в
Акта за държавна собственост от 1956 г. Представено е и заверено копие на страница от
разписния лист към по-новия план на селото, където е видно, че УПИ *** от кв.42 е записан
като собственост на Г.П.Г..
Горепосочените факти съдът приема за доказани с категоричност от представените по
делото писмени доказателства, изброени също по горе, а относно факта на владението на
имота – от посочените пред съда гласни доказателства – показанията на свидетелите
М.М.М. и Г.В.М., на които съдът счита, че следва да даде вяра, а и фактът на владение не е
спорен между страните. По делото като свидетел е изслушан и С. Ж. Х. – съпруг на ищцата
В. П., но съдът не може да съобрази показанията му в случая, тъй като той е приет от съда за
пълномощник на съпругата си, поради което и не следва показанията му да се съобразяват, в
съответствие с разпоредбата на чл.166, ал.3 от ГПК.
На базата на така установените факти съдът счита, че се налагат следните правни
изводи: Фактът, че процесният имот през 1956 г. е бил актуван като държавен означава, че
този имот е бил предоставен на частно лице с възможност да бъде купен. Посоченият в акта
за държавна собственост Указ 547 представлява Указ №*** г. за ликвидиране на
отношенията по законите за уреждане на собствеността, с който се признава, че тези лица,
които са снабдени с нотариални актове и своевременно са изплатили купените имоти, са
редовни собственици на същите. С последващия Указ № 141/1954 г. за изменение на първия
указ за узаконяването на правото на собственост, са били давани срокове за изплащане на
купените имоти и е било разпоредено изпълнителните комитети на местните народни
съвети да снабдят издължилите се с нотариални актове. След това с Указ № 142 за
неизплатилите цените на имотите и неснабдили се с нотариален акт за тях лица е
постановено, че им се признава само правото на собственост върху постройките. В
настоящия случай очевидно лицето, на което процесният имот е бил предоставен, не го е
изплатило /предвид липса на доказателства за противното/, поради което имотът е придобил
статут на държавен. С разпоредбата на чл.86 от Закона за собствеността е въведена забрана
да се придобие по давност имот, който е държавна собственост. В редакцията на
3
разпоредбата от 1951 г. правилото гласи: „Не може да се придобие по давност вещ, която е
социалистическа собственост.“ В редакцията от 1990 г. разпоредбата гласи, че „Не може да
се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост“, а в редакцията
от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г.– „Не може да се придобие по давност вещ, която е
публична държавна или общинска собственост.“ Следователно към момента, в който
праводателите на ищците са установили владение върху имота – през 70-те и 80-те години
на миналия век, е действала забраната да бъде придобит по давност държавен имот. След
1996 г., обаче, когато отпада забраната да се придобие по давност имот частна държавна или
общинска собственост, а остава забраната само за публична такава, то за праводателите на
ищците не е имало пречка да придобият имота по давност. В пар.1 от ЗД на ЗС в сила от
01.06.2006 г. е постановено, че се спира за
срок 7 месеца, считано от 31 май 2006 г., давността за придобиване на
държавни и общински имоти. След това с последващи изменения на въпросния параграф е
постановявано спиране на давността, като с последната редакция на разпоредбата е
въведено правило, че давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска
собственост спира да тече до 31 декември 2022 г. Тази разпоредба, обаче – на параграф 1 от
ЗД на ЗС, е обявена за противоконституционна с Решение №3 от 24.02.2022 г. по к. дело
№16/2021 г. на КС на РБ, като противоречаща на чл.17, ал.1 и чл.4 от Конституцията.
Предвид това въпросната разпоредба не следва да се прилага. Следователно, доколкото от
1996 г. праводателите на двете ищци – техните родители са владяли процесния имот, а след
смъртта на праводателя Г.П.Г. владението са продължили наследниците му –съпругата му и
двете ищци, то следва да се приеме за установено, че ищците са собственици по давност и
наследство на процесния имот.
Предвид горното съдът сита, че исковата молба е основателна и доказана и намира, че
като такава молбата следва да се уважи. Двете ищци следва да бъдат признати за
собственици на процесния имот по давност и наследство по отношение на ответната страна.
При този изход на процеса ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
ищците направените по делото разноски в размер на 410 лв., от които 300 лв. – адвокатско
възнаграждение, 100 лв. – държавна такса и 10 лв. – такса вписване на искова молба.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА Н., с ЕИК *********, с
адрес с. Н., обл. Ш., ул. „23-ти Септември“, №5, представлявана от *** Е.В.Р., че В. Г. Х. , с
ЕГН ********** от гр. Ш., ул ***, ап.1 и Д. Г. Я. , с ЕГН ********** от гр. Ш., ул. ***, СА
СОБСТВЕНИЦИ по наследство и давност на следния недвижим имот, намиращ се в село
В., общ. Н., на ул. ***, представляващ празно дворно място от 2600 кв.м., за което по плана
на същото село е отреден парцел *** от кв.**, УПИ ***, с включено собствено място от
2560 кв.м., при граници – ***, ***, ***, *** и ***.
4
ОСЪЖДА ОБЩИНА Н., с ЕИК *********, с адрес с. Н., обл. Ш., ул. „23-ти
Септември“, №5, представлявана от *** Е.В.Р. да заплати на В. Г. Х. , с ЕГН ********** от
гр. Ш., ул ***, ап.1 и Д. Г. Я. , с ЕГН ********** от гр. Ш., ул. ***, направените по делото
разноски от 410 лв. (четиристотин и десет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
5