Р Е Ш Е Н
И Е №
Гр. Кула 17.07.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен
съд Кула, втори състав, в открито заседание на дванадесет и
втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Дияна Дамянова – Цанкова
с участието на секретаря Лозана
Петкова като разгледа докладваното от съдия Дияна Дамянова - Цанкова АНД № 26 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), образувано по жалба от Д.Н.П.,
ЕГН ********** *** срещу Наказателно постановление № 20-0291-000114 от 27.03.2020г. на началника на РУ към ОДМВР
– Видин, РУ Кула, с което са му наложени административни
наказания по ЗДвП/Закона за движение по пътищата/, а именно: на основание чл.
175, ал.3, предл. първо от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 200 лв. и „ Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети 10 точки, за извършено нарушение на чл.
140, ал.1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
С
жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно
и незаконосъобразно, като се твърди, че жалбоподателят не е извършел
нарушението, за което е санкциониран, че процестият АУАН няма законовите
реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН, без да се посочват същите, че е нарушен
чл. 42, т.5 от ЗАНН, като не са описани законовите разпоредби, които са нарушени,
както и чл. 42, т.7 от ЗАНН, тъй като няма свидетел. Твърди се също, че е
нарушен чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не са описани обстоятелствата, при
които е извършено нарушението и доказателствата, които го потвърждават.
В съдебното заседаниe жалбоподателят,
редовно призован, се явява и се представлява от адв. С.С. ***, който поддържа
жалбата и моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление поради
липса на субективен елемент на извършеното деяние. Въззиваемата страна– началника на РУ при ОДМВР – Видин, РУ
Кула не се явява и не се представлява. Не изразява становище.
Съдът, след като взе предвид становищата
на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно
приложимия Наказателно-процесуален кодекс, съобразно с вътрешното
си убеждение, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2
от ЗАНН, от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по
същество, същата е основателна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна
проверка атакувания административнонаказателен акт, при което намира същата за основателна,
макар и не на всички от посочените в нея основания, поради следното:
От фактическа страна се установи
следното:
На
20.05.2019г. лек автомобил „ БМВ Х4Х ДРАЙВ 30 Д“ е регистриран с рег. №
ВН5000АК на фирма „ ЕЛИТ ГРУП 3“ ООД, с ЕИК *********, като на 26.11.2019г. регистрацията
на посочения автомобил e служебно
прекратена на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП, тъй като автомобилът няма
сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на
автомобилистите. На 23.02.2020г., около 14.20 часа, жалбоподателят Д.Н.П. управлявал
посочения автомобил, на път II 14, на разклона
за с. Цар Петрово и е спряна за проверка от служители на Зонално жандармерийско
управление/ЗЖУ/ гр. Монтана, които извършили проверка на документите на жалбоподателя
и на управлявания от него автомобил. За съдействие бил извикан свидетелят Б.Й.И.,
който отишъл на мястото, направил справка в базата данни на МВР и установил, че
автомобилът, който е спрян за проверка е с прекратена регистрация. За
констатираното, съставил акт за установяване на нарушение/АУАН/серия GA № 104919 на жалбоподателя за това,
че на 23.02.2020г., около 14,20 часа, на път II -14,
на разклона за с. Цар Петрово управлява лек автомобил „ БМВ Х4Х ДРАЙВ 30 Д“ с
рег. № ВН5000АК на фирма „ ЕЛИТ ГРУП 3“ ООД, с ЕИК *********, като автомобилът
не е регистриран по надлежния ред/ прекратена регистрация на основание чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП, което нарушение квалифицирал като такова по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Свидетелят И. предявил посочения АУАН на жалбоподателя, който го подписал
и получил препис от същия, като свидетелят И. му снел писмено сведение, в което
жалбоподателят посочил, че управляваният от него автомобил не е негова
собственост и не е знаел, че същият е с прекратена регистрация. Управляваният автомобил
е бил с поставени регистрационни табели. В законоустановения тридневен срок,
жалбоподателят не депозирал писмено възражение. Въз основа на така съставения
акт, началник РУ ОДМВР- Видин, РУ - Кула издал атакуваното наказателно постановление
срещу жалбоподателя, като възприел изцяло фактическата обстановка, посочена в
АУАН и посоченото нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. На основание чл. 175,
ал.3, предложение първо от ЗДвП наложил на жалбоподателката административни
наказания „Глоба“ в размер на 200 лв. и
„ Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, а на основание
Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети 10 точки.
Посочената
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните писмени и гласни доказателства, а именно: свидетелските показания на
разпитания от съда свидетел Б.Й.И., Наказателно постановление № 20-0291-000114
от 23.02.2020г. на РУ Кула, АУАН серия GA № 104919 от 23.02.2020г., Справка от ОДМВР Видин, сектор „
Пътна полиция” за регистрацията на процесния автомобил с рег. №
953000-4012/15.06.2020г., както и справка за собствеността на същия, докладни
записки с №№ 291ЗМ-21/25.02.2020г. и № 291р-1810/09.03.2020г., както и
писменото сведение от жалбоподателя от 23.02.2020г. снето от свидетеля И.. Съдебният
състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитания по делото
свидетел Б.Й.И., които са непротиворечиви, конкретни и
логични, пресъздава възприятията си за случая с необходимата конкретика, още
повече, че по делото не са установени обстоятелства, от които да следва, че
свидетелите са заинтересовани от изхода на административното производство,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Същите потвърждават изложеното в акта, което
не се оспорва и от жалбоподателя. Тези изявления представляват годни
доказателства, относно релевантните за делото обстоятелства. Доколкото от
доказателствената съвкупност по делото се установяват всички правно-релевантни
факти, този съдебен състав приема за безспорно установена посочената в акта и в
НП фактическа обстановка. АУАН е
редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на
противното. По делото не бяха събрани каквито и да било доказателства в обратната
насока.
От цитираните справки на ОДМВР Видин, сектор „ Пътна полиция” , по категоричен
начин се установява, че към 23.02.2020г., посоченият лек автомобил е със
служебно прекратена регистрация и не е бил собственост на жалбоподателя. От
свидетелските показания на посочения свидетел И., както и от съставения АУАН по
категоричен начин се установява, че на 23.02.2020г., около 14,20 часа,
жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил на път II -14, на разклона за с. Цар Петрово Посочените
обстоятелства не се оспорват и от жалбоподателя.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП
районният съд е винаги инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че
следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг.
от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това
си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира- чл. 13, чл. 107, ал.2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и
съдържание - чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Актът и НП са издадени от
компетентни органи в рамките на правомощията им, като в
конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – началник РУП към ОДМВР Видин , РУ Кула, с оглед Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – свидетелят Б.Й.И. - младши автоконтрольор,
който на основание чл. 189, ал.1 от ЗДвП е компетентен да осъществява
контролна дейност и да съставя актове за установяване на нарушения по Закона за
движение по пътищата. В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство
са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Административно
наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Налице е и
редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя, както и на НП.
Съдът не споделя възражението на
жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Нарушението
е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно
неговото съдържание, както в процесния АУАН, така и в атакуваното наказателно
постановление. Всички елементи от състава му са изброени във фактическото
описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Конкретизирани са времето, мястото и начина на извършване на нарушението,
подробно са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението, което от
своя страна е описано в достатъчно конкретна степен, за да е наясно нарушителя
за извършването за какво конкретно административно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. С оглед на посоченото, съдът
намира, че не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административно наказателното производство. Непосочването на доказателствата,
които потвърждават обстоятелствата, при които е извършено нарушението не е
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е основание за отмяна
на наказателното постановление. АУАН е съставен в присъствието на двама
свидетели, присъствали при извършване на нарушението – служители на Зонално жандармерийско управление/ЗЖУ/ гр. Монтана, които са
спрели за проверка жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Не се спори по делото, че управляваният от
жалбоподателя лек автомобил е моторно превозно
средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият на 23.02.2020г.,
около 14,20 часа е управляван от
жалбоподателя на път II -14, на
разклона за с. Цар Петрово, който път е отворен за обществено ползване, което се
доказва и от свидетелските показания на свидетеля И., както и от посочените
докладни записки, както и от писменото сведение на жалбоподателя. Не се спори
също, а се доказва и от събраните по делото доказателства – справка от ОДМВР –
Видин, сектор „ Пътна полиция”, че на 23.02.2020г. служебно е прекратена
регистрацията на управлявания от жалбоподателя автомобил на основание чл. 143,
ал.10 от ЗДвП, тъй като същият не е имал валидно сключена действаща застраховка
„ Гражданска отговорност” на автомобилистите, т.е. не е бил регистриран по
надлежния ред.
Съдът споделя възражението на
жалбоподателя, че деянието е извършено без вина, доколкото жалбоподателят не е
знаел, че автомобилът е бил с прекратена регистрация към 23.02.2020г., когато
го е управлявал при извършване на проверката. Процесуалният представител на
жалбоподателя твърди в хода по същество, че управляваният от жалбоподателят
автомобил не е негова собственост, което обстоятелство жалбоподателят заявява и
в писменото си сведение. От посочените по – горе от съда справки на МВР се установява, че автомобилът е
собственост на дружеството „ ЕЛИТ ГРУП 3“ ООД. От служебно направена справка от
съда в интернет страницата на Търговския
регистър, обаче, се установява, че към датата на деянието, жалбоподателят е
съдружник в дружеството – собственик на процесния автомобил. В чл. 143, ал. 10 ЗДвП е регламентирано обаче,
че „Служебно се прекратява регистрацията на
пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд
по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство”. От приетото по делото Писмо изх. № 953000-4012/15.06.2020г.
на ОДМВР – Видин, сектор „ ПП” се установява, че регистрацията на процесния
автомобил е прекратена служебно на 26.11.2019г., но собственикът на автомобила
не е уведомен за това обстоятелство. Също така,
автомобилът е бил с поставени регистрационни табели и по нищо не е можело да се
предположи, че има проблем с регистрацията на автомобила, поради което
жалбоподателят не е имало как да знае, че автомобилът е с прекратена
регистрация.
По делото не бяха ангажирани каквито и да било доказателства, жалбоподателят да е
управлявал на 23.02.2020г. процесния лек автомобил със знанието, че управлява МПС, което е с прекратена
регистрация, т.е не е регистрирано по надлежния ред и в този смисъл не се
установява субективната страна на нарушението. Обстоятелството,
че управляваният от жалбоподателя автомобил фигурира в масивите на контролните
органи като автомобил със служебно прекратена регистрация, не представлява
факт, обосноваващ сам по себе си извод, че деянието съдържа всички обективни и
субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и
осъществява както от обективна, така и от субективна страна състав на
административно нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП. Това е така, доколкото по аргумент
от чл.7, ал.1 от ЗАНН административното нарушение е деяние, което следва да е
извършено виновно – умишлено или непредпазливо, а в случая няма данни
жалбоподателят да е знаел, да е могъл да знае или да е длъжен да знае, че
автомобилът, който е управлявал, е със служебно прекратена регистрация.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав
приема, че жалбоподателят Д.Н.П. е осъществил от обективна, но не и
от субективна страна вмененото му административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради което неправилно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност по същия текст.
С оглед посочените от съда съображения,
наказателното постановление, следва да бъде отменено изцяло.
От това обстоятелство следва и отмяна на постановеното от наказващия орган
"отнемане на 10 контролни точки", което няма самостоятелна правната
природа, а следва на основание наложеното административно наказание или
принудителна административна мярка. То се извършва въз основа на влязло в сила
наказателно постановление и не съставлява санкция, подлежаща на самостоятелно
обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, имащо
предупредителна за водача и информационно-статистическа за контролните органи
функция, като се обуславя от наличието на влязло в сила наказателно
постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0291-000114 от 27.03.2020г. на
началника на РУ към ОДМВР – Видин, РУ Кула, с което на Д.Н.П., ЕГН ********** *** са му наложени административни
наказания по ЗДвП/Закона за движение по пътищата/, а именно: на основание чл.
175, ал.3, предл. първо от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 200 лв. и „ Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети 10 точки, за извършено нарушение на чл.
140, ал.1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Административен съд - гр. Видин по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от
съобщението му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: