№ 2760
гр. Пловдив, 01.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503010 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите ГПК.
С Определение № 263504 от 26.08.2021 г., постановено по гр. № 14994
по описа на РС – Пловдив за 2017 г., Н. М. Р., ЕГН: **********, е осъдена да
заплати на вещото лице Й.Б.Й., ЕГН: **********, сумата от 10,22 лв.,
представляваща разноски за възнаграждение за вещо лице, Г. П. Р., ЕГН:
**********, е осъдена да заплати на същото вещо лице сумата от 10,22 лв.,
представляваща разноски за възнаграждение за вещо лице, Т. С. К., ЕГН:
**********, е осъдена да заплати на същото вещо лице сумата от 7,67 лв.,
представляваща разноски за възнаграждение за вещо лице, М.С.Р.., ЕГН:
**********, е осъдена да заплати на същото вещо лице сумата от 15,33 лв.,
представляваща разноски за възнаграждение за вещо лице, В. М. Т., ЕГН:
**********, е осъдена да заплати на същото вещо лице сумата от 10,22 лв.,
представляваща разноски за възнаграждение за вещо лице, Н.Л.Л., ЕГН:
**********, е осъден да заплати на същото вещо лице сумата от 15,33 лв.,
представляваща разноски за възнаграждение за вещо лице, И.Л.Л., ЕГН:
**********, е осъден да заплати на същото вещо лице сумата от 15,33 лв.,
представляваща разноски за възнаграждение за вещо лице, В.Р.Ч., ЕГН:
**********, е осъдена да заплати на същото вещо лице сумата от 15,33 лв.,
представляваща разноски за възнаграждение за вещо лице.
Срещу така постановеното определение са постъпили частни жалби,
както следва:
1/ частна жалба с вх. № 286514/03.09.2021 г. от Т. С. К., която обжалва
определението в частта, с която е осъдена да заплати сумата от 7,67 лв.
Жалбоподателката твърди, че още преди произнасяне на обжалваното
определение е внесла сумата от 8 лв. по сметка на РС – Пловдив за вещи
лица, след което в полза на вещото лице е бил издаден РКО за посочената
сума. Ето защо счита, че не са налице основанията за принудително събиране
1
на разноските по реда на чл. 77 ГПК. Моли за отмяна на определението в
обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно. Претендира
разноски;
2/ частна жалба с вх. № 287564/23.09.2021 г. от Г. П. Р., която обжалва
определението в частта, с която е осъдена да заплати сумата от 10,22 лв.
Жалбоподателката поддържа, че титуляр на вземанията за разноски по чл. 75
ГПК, съставляващи възнаграждение за вещо лице, може да бъде само
държавата и само тя може да ги събере принудително в полза на бюджета на
съдебната власт по реда на чл. 77 ГПК, поради което счита, че съдът не може
по този ред да осъди страната, останала задължена за разноски за
възнаграждение за вещо лице, да ги заплати направо на вещото лице. Освен
това, твърди, че е заплатила посочената сума, като е представила
доказателства за това по делото. Моли за отмяна на определението в
обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно. Претендира
разноски;
3/ частна жалба с вх. № 287540/23.09.2021 г. от Н. М. Р., която обжалва
определението в частта, с която е осъдена да заплати сумата от 10,22 лв.
Жалбоподателката поддържа, че титуляр на вземанията за разноски по чл. 75
ГПК, съставляващи възнаграждение за вещо лице, може да бъде само
държавата и само тя може да ги събере принудително в полза на бюджета на
съдебната власт по реда на чл. 77 ГПК, поради което счита, че съдът не може
по този ред да осъди страната, останала задължена за разноски за
възнаграждение за вещо лице, да ги заплати направо на вещото лице. Освен
това, твърди, че е заплатила посочената сума, като е представила
доказателства за това по делото. Моли за отмяна на определението в
обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно. Претендира
разноски;
4/ частна жалба с вх. № 287541/23.09.2021 г. от В. М. Т., която обжалва
определението в частта, с която е осъдена да заплати сумата от 10,22 лв.
Твърди, че по същото дело първоинстанционният съд вече е постановил
разпореждане от 13.11.2020 г., въз основа на което е издал в полза на вещото
лице Й.Б.Й. изпълнителен лист за същите разноски, като я е осъдил да заплати
сумата от 10,22 лв. Посочва още, че въз основа на издадения изпълнителен
лист е проведено принудително изпълнение по описа на ЧСИ П.Н., рег. №
911, като вземането по изпълнителния лист е погасено чрез извършено
плащане и изпълнителното дело е приключено. Отделно от това,
жалбоподателката поддържа, че титуляр на вземанията за разноски по чл. 75
ГПК, съставляващи възнаграждение за вещо лице, може да бъде само
държавата и само тя може да ги събере принудително в полза на бюджета на
съдебната власт по реда на чл. 77 ГПК, поради което счита, че съдът не може
по този ред да осъди страната, останала задължена за разноски за
възнаграждение за вещо лице, да ги заплати направо на вещото лице. Освен
това, твърди, че е заплатила посочената сума, като е представила
доказателства за това по делото. Моли за отмяна на определението в
2
обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно. Претендира
разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от
жалбоподателите доводи и се запозна с представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбите са подадени в срока по чл. 275 ГПК от надлежни страни срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са допустими.
Производството пред първата инстанция е образувано по иск за делба,
като същото е във втората фаза на делбата. По делото е постъпила молба с вх.
№ 263485/03.09.2020 г. от вещото лице Й.Б.Й., която е посочила, че е
изготвила заключение по делото, което е прието в съдебно заседание от
20.07.2020 г., но част от съделителите не са внесли депозит за дължимото
възнаграждение. Ето защо е отправила молба да бъде издаден изпълнителен
лист срещу страните, които не са внесли депозит. С разпореждане от
13.11.2020 г. съдът е разпоредил издаването на изпълнителни листове срещу
съделителите, сред които и настоящите жалбоподатели, които не са внесли
депозита. Срещу посоченото разпореждане частни жалби са постъпили от Т.
С. К., Г. П. Р. и Н. М. Р., въз основа на които е образувано в.ч.гр.д. № 1793 по
описа на ОС – Пловдив за 2022 г. С постановеното по цитираното дело
определение от 14.07.2021 г. въззивният съд е обезсилил издадените против
трите жалбоподателки изпълнителни листове, като е върнал делото на РС –
Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия - изготвяне на
определение с осъдителен диспозитив за присъдените в полза на вещото лице
суми, въз основа на което да се издадат нови изпълнителни листове. В
изпълнение на дадените от въззивната инстанция указания на 26.08.2021 г.
първоинстанционният съд е постановил обжалвания съдебен акт.
От материалите по делото обаче се установява, че след произнасянето
на въззивния съд по в.ч.гр.д. № 1793 по описа на ОС – Пловдив за 2022 г. и
преди постановяване на обжалваното определение жалбоподателките Т. С. К.,
Г. П. Р. и Н. М. Р. са внесли дължимото възнаграждение за вещо лице и са
представили доказателства за това по делото, както следва: с молба с вх. №
284366/21.07.2021 г. Н. М. Р. е представила авизо за преводно нареждане от
19.07.2021 г. за сумата от 10,22 лв., с молба с вх. № 284365/21.07.2021 г. Г. П.
Р. е представила авизо за преводно нареждане от 19.07.2021 г. за сумата от
10,22 лв. и с молба от 27.07.2021 г. Т. С. К. е представила платежно
нареждане от същата дата за сумата от 8 лв. За така внесените по сметка на
РС – Пловдив суми в полза на вещото лице Й.Б.Й. са издадени 3 бр. разходни
касови ордери. На следващо място, следва да се отбележи, че по делото
липсват жалбоподателката В. М. Т. да е обжалвала разпореждането от
13.11.2020 г. за издаване на изпълнителен лист. От представените към
частната жалба доказателства се установява, че въз основа на издадения
срещу нея изпълнителен лист е образувано изп. д. № 791/2020 г. по описа на
ЧСИ П.Н.. Видно от издаденото от съдебния изпълнител уведомление от
3
24.03.2021 г., изпълнителното производство е приключено поради събиране
на вземанията по изпълнителното дело. Последното се потвърждава и от
представената от жалбоподателката вносна бележка от 21.01.2021 г.
При тези данни настоящият съдебен състав намира, че не са били
налице основанията за осъждане на жалбоподателките да заплатят
съответните суми за разноски за възнаграждение за вещо лице. Действително
първоинстанционният съд е процедирал съобразно дадените му от въззивната
инстанция указания, но при постановяване на обжалваното определение е
следвало да вземе предвид новонастъпилите обстоятелства и да отчете
направените от жалбоподателките Т. С. К., Г. П. Р. и Н. М. Р. преди
произнасянето му плащания, за които същите са представили надлежни
доказателства по делото. На следващо място, съдът е следвало да съобрази, че
жалбоподателката В. М. Т. не е обжалвала разпореждането за издаване на
изпълнителен лист и съответно издаденият срещу нея изпълнителен лист за
сумата от 10,22 лв. не е бил обезсилен. Като не е сторил това, съдът е осъдил
жалбоподателката Т. да изпълни втори път едно и също задължение.
По изложените съображения обжалваното определение следва да се
отмени в частта, с която всяка от жалбоподателките Т. С. К., Г. П. Р., Н. М. Р.
и В. М. Т. е осъдена да заплати разноски за възнаграждение за вещо лице.
Въпреки основателността на подадените от жалбоподателките частни
жалби искането им за присъждане за разноски следва да се остави без
уважение. Настоящото въззивно производство е образувано по повод
дължимостта на разноските, които те са осъдени да заплатят. По тази причина
за него такива не следва да се присъждат, за да не се създават нови
задължения за разноски в рамките на процеса относно разноските, което би
било в противоречие с целта на закона и уредбата на отговорността за
разноски по ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 263504 от 26.08.2021 г., постановено по гр. №
14994 по описа на РС – Пловдив за 2017 г., в частта, с която Н. М. Р., ЕГН:
**********, е осъдена да заплати на вещото лице Й.Б.Й., ЕГН: **********,
сумата от 10,22 лв., представляваща разноски за възнаграждение за вещо
лице; Г. П. Р., ЕГН: **********, е осъдена да заплати на вещото лице Й.Б.Й.,
ЕГН: **********, сумата от 10,22 лв., представляваща разноски за
възнаграждение за вещо лице; Т. С. К., ЕГН: **********, е осъдена да
заплати на Й.Б.Й., ЕГН: **********, сумата от 7,67 лв., представляваща
разноски за възнаграждение за вещо лице; В. М. Т., ЕГН: **********, е
осъдена да заплати на Й.Б.Й., ЕГН: **********, сумата от 10,22 лв.,
представляваща разноски за възнаграждение за вещо лице.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5