№ 205
гр. Монтана, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20251630200966 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. И. К. от гр.М. срещу Наказателно
постановление № 25-0996-001143/21.08.2025г., издадено от Началник Сектор
Пътна полиция в ОДМВР Монтана, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 3 000. 00 /три хиляди/ лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104б т. 2 от
ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва извършването на нарушението, като твърди,
че не е имал умисъл, а единственото му намерение е било да предотврати
настъпването на ПТП. Поддържа искане за отмяна на издаденото наказателно
постановление изцяло.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител и
не взема становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес, поради което
1
и същата се явява допустима.
Разгледана по същество съдът я намира и за ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт
за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че
жалбоподателят на 08.08.2025г., в 17.36 часа в град М., на бул.Т.М., управлява
лек автомобил, марка ХХХХХ, с рег.№ ХХХХ, с посока на движение от бул.А.
към бул.Х.Б., като на кръстовището с бул.Т.М. предприема и извършва
маневра завой наляво, при която маневра внезапно ускорява скоростта си,
сменя посоката си на движение като завива наляво, след което поднася
надясно, вследствие на което автомобила е приведен в неконтролируемо
влачене по платното за движение при суха пътна настилка и липса на
субстанция между пътната настилка (асфалта) и гумите на автомобила, което
обуславя добро сцепление на протекторния рисунък на гумите на
задвижващите колела на МПС-то и с действията и поведението си създава
опасност за останалите участници в движението и пътната инфраструктура,
която опасност е материализирана в реализирано ПТП, с което използва пътя
за други цели освен с неговото предназначение съгласно ЗДвП – „за превоз на
пътници и товари“, с което виновно е нарушил чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП.
След съставянето на АУАН жалбоподателят не е правил възражения.
Не е направил такива и в срокът по чл. 44 от ЗАНН.
Въз основа на така съставеният акт е издадено и атакуваното НП.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, посредством
разпита на свидетелите Д.М.Д. и В.З.Б. - свидетели при установяване на
нарушението, първият свидетел очевидец, а втория допуснат по молба на
наказания, които депозират своите възприятия от поведението на
жалбоподателя и управлявания от него автомобил.
Свидетелят Д. поддържа, че въпросния автомобил, управляван от
жалбоподателя, тръгнал откъм канала от ж.к.М., бил на светофара на магазин
ХХХХ, като през кръстовището бил вече на червено на светофарната уредба,
навлиза със задната част на автомобила в дясна пътна лента, кара през лявата
и навлиза в насрещното. Свидетелят твърди, че автомобила управляван от
жалбоподателя се завърта като „ с камшик“ обратно и тръгва „със задницата“ ,
предполага че е използвал спирачката от „страх“, в резултат на което
2
приплъзнал автомобила и се спрял вдясно до тротоара.
Свид. Б. разпитан заявява, че бил вътре в автомобила и седял да
водача. Автомобила бил на средата на кръстовището и той видял, че отдолу от
към канала идва автомобил, който се движел с висока скорост, при което
заявил на С., че идва кола, която кара силно и затова да даде газ, за да не се
ударят. Поддържа, че при подаването на газ автомобила се занесъл и се
завъртял, не е имало съприкосновение с друг автомобил.
Свидетелите заявяват, че автомобила, управляван от жалбоподателя
бил марка ХХХХХ, като свид.Д. твърди, че този модел е склонен за
„приплъзване“ в завои.
Не се установи по несъмнен начин обаче, че това действие на
нарушителя е извършено преднамерено и умишлено, тенденциозно, както е
отразено в съставения АУАН. В тази връзка са показанията на разпитаните
свидетели, които поддържат, че водача на автомобила подал повече газ, за да
избегне удара с друг автомобил, при което автомобила „поднесъл..пързолил
се“, като в края на отбивката спрял.
Установи се, че автомобила, който управлявал жалбоподателя, не е
негова собственост и за първи път го управлява, а самият той притежава
автомобил марка ХХХХ, който е с доста по-малка мощност, около 60-70
конски сили.
Съдът, след като анализира всички доказателства, гласни и писмени,
поотделно и в тяхната съвкупност намира, че нарушението по чл. 104Б, т. 2,
респ. чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП не е доказано по несъмнен начин да е извършено.
В съставения АУАН е записано, че водача внезапно ускорява скоростта си,
сменя посоката си на движение като завива наляво, след което поднася
надясно, вследствие на което автомобила е приведен в неконтролируемо
влачене по платното за движение и с поведението си създава опасност за
останалите участници в движението и пътната инфраструктура.
Не се установи да е имало преднамерено и умишлено действие от
страна на водача на автомобила за ускоряване скоростта и отклоняване
автомобила от праволинейното му движение, за да доведе до загуба на
сцепление на задните гуми или т.н. „дрифт“. Напротив установи се от
разпитаните свидетели очевидци, че действително водача е подал повече газ,
но с цел да избегне удар с идващ с висока скорост друг автомобил и съответно
3
ПТП.
Свидетелите са непосредствени очевидци на ситуацията, единия е бил
вътре в автомобила, а другия е случаен наблюдател отвън, поради което
същите предават възприетото от тях и действията на управляващия, а с оглед
и тяхната опора в обясненията на жалбоподателя, съдът ги кредитира за
достоверни и обективни.
Настоящият съд не установи по несъмнен начин водача съзнателно,
целенасочено и преднамерено да е отклонил управлявания от него лек
автомобил от праволинейното му движение с цел същия да се поднесе, като се
движи неконтролируемо в ляво и дясно по пътното платно и съзнателно да е
създал опасност за останалите участници в движението. Не се установява по
несъмнен начин от писмените и гласни доказателства водача, на посочената
дата, час и място, да е използвал пътищата отворени за обществено ползване
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
пътници и товари.
Събраните писмени и гласни доказателства не са достатъчни, за да се
приеме, че е доказано по несъмнен начин нарушение по смисъла на чл. 104Б,
т. 2, респ. чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП от водача С. К.. На практика водача е
извършил друго нарушение, а именно, като не е съобразил скоростта си на
движение с конкретната пътна обстановка, като при така създалата се
ситуация е следвало да изчака на светофара, да не навлиза в кръстовището, за
да избегне рязкото подаване на газ, с цел предотвратяване на удар с друго
МПС, но за подобно нарушение водача не е санкциониран.
Като се има предвид горния разбор на доказателствата, настоящия съд
намира, че нарушението по чл. 104Б, т. 2, респ. чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, не е
доказано да е извършено по несъмнен начин и поради това НП следва да се
отмени.
В тежест на АНО е да установи и докаже наличието на всички
релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и
обстоятелства, които обуславят административно наказателната отговорност.
В случая не е изяснено с каква скорост жалбоподателя се е движил, какви
конкретни действия е извършил, т. е. извеждал ли е преднамерено извън
контрол управлявания от него автомобил, което да е довело до загуба на
сцепление на задните гуми. Според настоящия състав задължително е било да
4
се изследва изцяло поведението на водача, тъй като извеждането на
автомобила от посоката му на движение може да бъде в резултат от пътните
условия, напр. конкретна пътна ситуация, в случая приближаващ автомобил,
или на несъобразена скорост. При това положение липсват безспорни
доказателства за извършено нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, а именно че
движението на автомобила се е дължало на умишлено и преднамерено
извеждане на автомобила извън контрол, поради което НП е необосновано и
недоказано.
В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията
на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства,
които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая
приетото от наказващия орган, че описаното в съставения АУАН и в
издаденото въз основа на него НП поведение сочи на "използване на пътя за
други цели, а не по предназначение" от водача на МПС, е фактически и
доказателствено необосновано. Събраните в производството доказателства са
индиция, че в конкретния случай извеждането на автомобила от посоката му
на движение, е в резултат от поднасяне на автомобила. Дори и да се приеме за
вярно твърдението, че загубването на контрол над превозното средство и
завъртането му се дължи на други причини, най-често несъобразяване от
водача на автомобила със скоростта на движение на съответния пътен участък,
то това поведение релевира друго нарушение на правилата за движение по
пътищата, но не съставлява нарушение на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП, като
основание за налагане на административни санкции по чл. 175а, ал.1, пр. 3 от
ЗДвП.
Състава на административното нарушение по чл. 175а, ал.1 предл.
трето от ЗДвП не съдържа като елемент създаването на предпоставка за ПТП с
останалите участниците с движението, поради което се налага извод за
противоречие между правно и фактическо обвинение, препятстващо правото
на защита и представляващо достатъчно основание за отмяна на наложените
наказания. Поведението на водача на МПС-то, описано в процесното НП сочи
на друго нарушение по ЗДвП, което не се субсумира под състава на чл. 175а от
същия закон.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказателствената сила на съставения
5
акт за нарушение не бе потвърдена, съответно чрез непосредствено събраните
писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира и напр. чрез
веществено доказателствено средство - видеозапис от АИС ВПК на служебен
автомобил със заснето нарушение, който липсва. На практика
доказателствената сила на съставения АУАН Серия GA №
3291758/08.08.2025г. бе оборена.
В подобен смисъл е константната практика на АС – Монтана,
намерила израз в редица решения - Решение № 402/14.09.2020 г. по КАНД №
344/2020 г. по описа на АС – Монтана, Решение № 363/13.09.2021 г. по КАНД
№ 349/2021 г. по описа на АС – Монтана и други.
Тъй като процесното нарушение не е доказано да е извършено по
несъмнен начин, според настоящия съд е безпредметно да се навеждат доводи
за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като излагането на такива биха имали
правно значение, ако нарушението е доказано да е извършено, а в процесния
случай, това не е така. Освен това следва да се има предвид и разпоредбата на
чл. 183з от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) - "За
нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58 г от ЗАНН", която
разпоредба следва да се съобразява в случая, тъй като е неприложим чл. 3, ал.
2 от ЗАНН.“
Жалбоподателят не претендира присъждане на разноски, поради което
съдът не дължи произнасяне.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 25-0996-
001143/21.08.2025г., издадено от Началник Сектор Пътна полиция в ОДМВР
Монтана, с което на С. И. К. от гр.М., ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000. 00 (три хиляди) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104б т. 2 от ЗДвП
изцяло, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
6
Административен съд - Монтана в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7