№ 299
гр. Варна, 16.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Съдия:Ангелина Й. Лазарова
като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243000600306 по описа за 2024 година
С Разпореждане № 290/10.10.2024г. на основание чл. 244 ал. 1 предл. 2 и
чл. 247 ал. 1от ЗИНЗС, съдията-докладчик е постановил подсъдимият С. А.
К., с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, да бъде приведен от
Затвора – гр. Плевен в Затвора - гр. Варна.
На 11.10.2024г. в деловодството на наказателно отделение на
Апелативен съд Варна е постъпил сигнал от изпълняващ длъжността
Началник на Затвора Плевен, получена е и Заповед № Л-919/08.03.2017г. на
Главния Директор на ГД „ИН“. В сигнала се моли за извършване на проверка
по основанията на разпореждането, тъй като основанията по чл. 244 ал. 1 и чл.
247 ал. 1 от ЗИНЗС касаят изпращането и първоначалното настаняване на
обвиняеми и подсъдими. Изразено е становище, че в настоящия случай е
приложима разпоредбата на чл. 250 ал. 1 от ЗИНЗС, определяща
възможностите за последващо преместване на задържани под стража от един
затвор в друг. Копие от сигнала е изпратен на ГД „ИН“ София и на Апелативна
прокуратура Варна.
След запознаване с допълнително получените книжа и предоставяне на
достатъчен срок, през който другите адресати на сигнала не представиха
становища, за да се произнесе, съдията-докладчик взе предвид следното:
С постановление на заместник окръжен прокурор при Окръжна
прокуратура Търговище от 02.04.2024г. установил, че разследването срещу С.
А. К. е приключило с обвинително заключение и обвиняемият следва да бъде
приведен в Затвора Плевен до разглеждане на делото в съдебно заседание. На
основание чл. 244 ал. 1 от ЗИНЗС разпоредил обв. К. да бъде приведен от
ареста при РС „ИН“ Шумен в Затвора Плевен, без да са изложени
съображения за определянето на конкретното място за лишаване от свобода. В
хода на проведеното НОХД № 151/2024г. по описа на Окръжен съд Търговище
подс. К. бил воден за участие в съдебно заседание от Затвора Плевен, където се
намира и към момента на въззивното производство.
1
Съпоставката на правните норми на чл. 247 ал. 1 и чл. 250 ал. 1 и 2 от
ЗИНЗС установява, че първата норма определя правомощия по „изпращане“,
вторите – по „преместване“ на, а чл. 250 ал. 3-5 от ЗИНЗС отново регулира
„изпращане“ на задържаните обвиняеми и подсъдими.
Законът не ограничава приложното поле на чл. 247 ал. 1 от ЗИНЗС само
до първоначалното настаняване в затвор или до изпращане на задържаните
подсъдими в затвора, в района на който протича първоинстанционното
разглеждане на делото. От редакцията на нормата, и доколкото изрична
забрана не е налице, се обосновава извод, че задържаните подсъдими могат да
бъдат изпращани в затворите, попадащи в района на съдилищата, в които
протича съответният стадий на съдебното производство. Видно е обаче, че
нормата на чл. 250 ал. 1 от ЗИНЗС урежда случаите на преместване от един
затвор в друг, и е относима към конкретния случай, доколкото по делото
предстои съдебното заседание. В този смисъл основанието за привеждане на
подс. К. в Затвора Варна на Разпореждане № 290/10.10.2024г. следва да бъде
изменено с настоящият съдебен акт.
В допълнение е необходимо да се посочи и:
Приложената Заповед № Л-919/08.03.2017г. на ГД на ГД „ИН“ относно
разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и
затворнически общежития, не съдържа правила относно конкретните места за
лишаване от свобода, в които следва да се настанят задържаните подсъдими -
мъже. Видно от т. 1 и т. 2. на същата, административният орган е наредил
прилагането й спрямо непълнолетните и жените, задържани по реда на НПК и
ЗИНЗС. Такова уточнение, обаче, липсва в т. 3 и 4 от заповедта, където са
уредени конкретни места за настаняване на осъдените лишени от свобода от
открит и закрит тип. Не е проведено дължимото разграничение относно
статута на задържаните подсъдими мъже, които не могат да бъдат счетени за
„лишени от свобода“ и спрямо които са неприложими правилата за открит и
закрит тип на място за лишаване от свобода. Следователно, този
административен акт не би могъл да обоснове разпределението по затвори на
подсъдимите, спрямо които се упражнява мярка за неотклонение „задържане
под стража“.
Въпреки нормата на чл. 240 от ЗИНЗС, препращаща в неуредените
изрично положения към общите правилата, свързани със статута на лишените
от свобода, чл. 58 и чл. 62 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС се явяват неприложими в
конкретния случай. Наличието на постоянен адрес на територията на гр.
Варна и на молба на майката и защитник на подс. К. не могат да бъдат
законово основание за преместването му в друг затвор по силата на заповед на
Главния директор на ГД „ИН“, тъй като чл. 250 ал. 2 от ЗИНЗС стриктно
ограничава правомощията на този административен орган. Съобразени бяха и
примери от относимата съдебна практика напр. Решения №№№ 330/02.2021г.
на АдмС Бургас; 1542/24.11.2021г. на АдмС Варна; 90/02.05.2023г. на АдмС
Кюстендил; 3870/05.05.2023г. на АдмС София, и др. Видно е, че между
2
статута на лишените от свобода и на задържаните подсъдими има, необясними
с целите на наказателното производство и обхвата на защитата на
презумпцията за невинност и правата по чл. 55 от НПК, различия,
преуреждането на които е извън правомощията на съдията-докладчик.
С оглед на всички изложени съображения и на основание чл. 250 ал. 1 от
ЗИНЗС
РАЗПОРЕДИ:
С. А. К., ЕГН **********, подсъдим по ВНОХД № 306/24г. на АпС гр.
Варна, с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, ДА БЪДЕ
ПРИВЕДЕН от Затвора – гр. Плевен в Затвора - гр. Варна за провеждане на
съдебното заседание по въззивното производство на 24.10.24г.
Копие от настоящото разпореждане да се изпрати на Началника на
Затвора Плевен, Началника на Затвора Варна, Директора на РД „Охрана“
Варна, на прокурора при Апелативна прокуратура Варна, осъществяващ
надзор по изпълнение на наказанията и на ГД „ИН“ София.
За произнасянето да бъдат уведомени страните по делото.
Съдия при Апелативен съд – Варна: _______________________
3