№ 270
гр. ЛЕВСКИ, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава К. Н.а
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Н.а Гражданско дело №
20244410100666 по описа за 2024 година
въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от Б. М. Н. срещу „Ютекредит България“ ЕООД, гр.София,
кумулативно обективно съединени искове, както следва: 1) установителен иск
за обявяване нищожност на клауза от договора на основание чл.26, ал.1, предл.
първо ЗЗД, вр. чл.10а, ал.2 ЗПК, алтернативно чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД;
2)осъдителен иск с правно основание чл.34 ЗЗД, вр. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за
връщане на заплатена при изначална липса на основание парична сума в
размер на 384,34 лева - въз основа на нищожна клауза от договора.
Ищецът твърди, че сключил с ответното дружество договор за кредит
№L303812 на 04.08.2022 година. Съгласно т.нар „ОСНОВНИ УСЛОВИЯ” на
договора ответното дружество предоставило на Б. М. Н. сумата от 1500 лв.
със задължението последния да я върне на 24 месечни вноски при фиксиран
ГЛП от 20%, ГПР от 50%, обща сума на лихвите 324,89 лв., такса за
разглеждане 384,84 лв. и обща дължима сума по кредита в размер от 2209,23
лв. Съгласно погасителен план към договор №L303812 (Приложение №1)
плащането на таксата за разглеждане била включена в месечната погасителна
вноска в общ размер, възлизащ на 92,37 лв. Сочи, че процесният
индивидуален договор за кредит и неговите приложения са неразделна част от
Рамково споразумение *********. Кредитът бил усвоен от ищеца, като към
датата на подаване на исковата молба бил погасен изцяло на 26.08.2022 чрез
1
банков превод, с който била платена сумата от 1904 лева.
Навежда довод, че уговорената клауза за заплащане на такса за
разглеждане в размер на 384,84 лв. е нищожна, като уговорена в нарушение на
разпоредбата на чл.10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът може да събира
от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Сочи, че целта на таксите и комисионните
по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият административните
разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по
предоставяне на кредит. Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Навежда довод, че доколкото
таксата за разглеждане е свързана с процедурата по усвояване на кредита, то
клаузата, която предвижда дължимостта й, влиза в колизия с императивната
разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК. В допълнение сочи, че съгласно разпоредбата
на чл.16, ал.1 ЗПК извършването на предварителна преценка относно
кредитоспособността на потребителя е задължение на кредитора, поради
което не може да се приеме, че той осъществява някаква допълнителна услуга,
обосноваваща съответно насрещно възнаграждение. Предвиждането на
подобна клауза на практика води до увеличаване на задълженията на
потребителя по договора и предоставя на кредитора допълнителен приход за
изпълнението на една присъща му дейност. Предвид горното твърди
оспорената клауза да е нищожна поради противоречието й със закона и по-
специално с разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК.
Излага съображения, че клаузата е нищожна и поради противоречие с
добрите нрави. Сочи, че таксата представлява 25.62 % от заетата сума, като
такава уговорка изцяло противоречи на добрите нрави, тъй като нарушава
принципа на справедливост. Твърди, че основната цел на така уговорената
клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
кредитополучателя и до увеличаване на подлежащата на връщане сума със
значителен размер, което е в контраст с разумните граници на добрите нрави и
не се толерира от закона, а е и изцяло във вреда на потребителя.
Твърди, че като основаваща се на нищожна клауза заплатената сумата от
384.34 лв. такса за разглеждане подлежи на връщане, като недължимо платена
по недействително правоотношение, респективно недействителна клауза за
заплащане на възнаграждение.
Моли съда да постанови решение, по силата на което:
1. Да прогласи за нищожна клаузата от сключения между Б. М. Н. и
2
„ЮтеКредит България“ ЕООД Договор за кредит №L303812, предвиждаща
заплащане на такса за разглеждане в размер на 384.34 лв. поради
противоречие със закона - чл.10а, ал.2 ЗПК и поради противоречие с добрите
нрави.
2. Да осъди на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „ЮтеКредит България“
ЕООД да заплати на Б. М. Н. сумата 384.34 лева, представляваща заплатена
без правно основание такса за разглеждане, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окочателното заплащане на
сумата.
На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е връчен на
ответника, който в законоустановения срок е депозирал писмен отговор.
Наведен е довод, че искът е недопустим поради липса на правен
интерес.
Твърди, че кредитополучателят е получил кредит от дружеството и в
срок от 14 дни не е упражнил правото си на отказ, ползвал е кредита и не е
имал възражения относно договорните отношения. Сочи, че в случая не
съществува правен спор между страните, поради което липсва правен интерес
от страна на ищеца за завеждане на делото. Излага съображения, че е
недопустимо при наличието на предоставена правна защита на потребителя
по реда на ЗЗП и ЗПК, същият да бъде поощряван за бездействието си, от
което биха произтекли имуществени вреди за кредиторите и счита подобни
действия за предпоставка за злоупотреба с права. Моли съда да се произнесе
по допустимостта на иска, като се мотивира относно наличието на
злоупотреба с права, както и неупражненото право на отказ в рамките на 14
дни.
Наведен е довод, че исковете са неоснователни.
Твърди, че договорът е подписан от разстояние, при спазване
изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и съгласно представената процедура, а
именно: клиентът е кандидатствал за отпускане на потребителски кредит чрез
заявка онлайн на интернет страницата на кредитора. При кандидатстването за
потребителски кредит, заявителят е предоставил лични данни, посочил е
желания размер на кредита, срока на кредита, наименованието на кредитния
продукт, условията при които желае да ползва кредита. Тъй като заявката е
направена от разстояние, клиентът е потвърдил електронно и се е съгласил с
Декларация за обработка на личните данни, получил е и се е запознал с
преддоговорната информация по чл.8 от ЗПФУР, запознал се е и е приел
Рамково споразумение на ЮтеКредит България ЕООД за предоставяне на
парични потребителски кредити на „ЮтеКредит България“ ЕООД чрез
3
мобилното приложение. Твърди, че договорът е сключен при спазване
условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
сключен със средства за комуникация от разстояние, по електронен път.
Електронният документ се приравнява на писмен документ на основание чл.3,
ал.2 от ЗЕДЕУУ. На основание чл.5 от същия закон, страните са се съгласили
да бъдат обвързани от електронни изявления, отправени една спрямо друга за
предоставяне на парични потребителски кредити/. На основание чл.13, ал.4 от
ЗЕДЕУУ страните приемат, че всички изявления по повод кандидатстване,
сключване, изпълнение и прекратяване на договор за кредит помежду им,
подписани с обикновен или усъвършенстван подпис ще имат значението на
саморъчно подписани изявления/ съгласно Общите условия/Рамково
споразумение на ЮтеКредит България ЕООД за предоставяне на парични
потребителски кредити/. Твърди, че договорът за кредит вкл.
Преддоговорната информация, Общите условия са подписани електронно,
написани са на ясен и разбираем език, при шрифт отговарящ на изискуемия по
ЗПК.
Оспорва твърденията, че размерът на ГПР надвишава законовия размер
определен с ПМС 426/2014 г., тъй като основният лихвен процент не е с
фиксирана ставка и към датата на сключване на договора същият не
надвишава пет пъти законната лихва.
Оспорва като неоснователни доводите за недействителност на договора
на основание чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК. Твърди, че процесният договор за
кредит отговаря на всички законови изисквания по ЗПК, на длъжника са
предоставени всички изискуеми от закона реквизити.
Сочи, че таксата за разглеждане е за предварително разглеждане на
документи на кандидат - кредитополучателя, като между страните все още
няма сключен договор за кредит, налице е преддоговорно взаимоотношение
между тях, поради което кандидат - кредитополучателя /макар и физическо
лице/, все още няма качеството потребител, за да се ползва от изричната
законова закрила по смисъла на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК във връзка с чл.10а,
ал.1 и ал.2 от ЗПК.
Сочи, че годишният процент на разходите по кредита е посочен на стр.1
от Договора за кредит и в т.2. на Част III от Разходи по кредита в Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити. При изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания:
договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще
изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат
начислявани допълнителни разходи, предизвикани от забава в плащанията.
4
Общата дължима сума е в размер на 2209.23 лева включва главница в размер
на 1500.00 лева, възнаградителна лихва 324.89 лв. и такса за разглеждане в
размер на 384.34 лева /същата се изплаща на месечни вноски, съгласно
погасителния план/. Твърди, че тази информация се съдържа и в Договора за
кредит и в Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителски кредити, които потребителят е приел и се е съгласил с тях.
Сочи, че годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България,
съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК. Посочва, че в съдебната практика се споделя теза,
че непосочването на начина, по който е изчислен ГПР съобразно единната
математическа формула по Приложение №1, е от такова естество, че не може
да засегне способността на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение. Доколкото в процесния договор размерът на ГПР е посочен в
конкретен процент по ясен и недвусмислен начин, липсата на конкретни данни
(съобразно Приложение №1) не би могла да попречи на потребителя да
прецени обхвата на своето задължение.
Твърди, че таксата за разглеждане е включена в ГПР, като ГПР не
надвишава императивно определената от законодателя граница. Сочи, че в
Договора за кредит е уговорено, че „Таксата за разглеждане“ се дължи в деня
на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива
възстановена от Клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния
план. Дружеството извършва внимателен анализ относно
кредитоспособността на всеки един клиент в процеса на разглеждане на
искането за кредит, който анализ е обвързан с изразходени време и разходи.
Кредитополучателят е получил и се е запознал с преддоговорната
информация, запознал се е и е приел Рамковото споразумение на „ЮтеКредит
България“ ЕООД. Твърди, че в приетата от клиента преддоговорна
информация по ясен и недвусмислен начин е посочена информация за
включена еднократна такса за разглеждане, а именно в част II - Описание на
основните характеристики на съответния кредит, в т.6 - Обща сума, която
следва да заплати потребителя /Общият размер на кредита /главница/ заедно с
лихвите и разходите, които могат да възникнат във връзка с кредита на
клиента/, като изрично е уредено, че потребителят следва да заплати таксата
за разглеждане на равни месечни вноски за срока на Договора.
Излага аргументи, че клаузата, уреждаща такса за разглеждане, е
индивидуално уговорена. Твърди, че при подаване на заявката за кредит,
клиентът избира сумата на кредита и срокът за погасяване. Сочи за видно от
5
кредитен калкулатор на сайта www.iutecredit.bg, че таксата за разглеждане се
променя при промяна на срока за погасяване на кредита, съобразена е
индивидуално с искания и избран от клиента срок за погасяване на кредита, не
е фиксирана сума и по отношение на същата клиентът може да влияе чрез
своя избор на сума и срок за погасяване. Твърди, че на сайта на дружеството:
https://iutecredit.bg/about, Въпроси и Отговори | IuteCredit Bulgaria е дадена
информация какво представлява таксата за разглеждане, като всеки
потребител е наясно с тази информация. При попълване на заявката за кредит,
при избора на сума и срок, отново от сайта на https://iutecredit.bg/,
потребителят получава информация каква ще бъде таксата за разглеждане, с
което същия е предварително запознат.
Навежда довод, че таксата за разглеждане не е такса по усвояване на
кредита, тъй като таксата по усвояване е действие свързано с реалното
превеждане на сумата по кредита в полза на клиента и се извършва след
сключване на Договора за кредит. След подписване на договора за кредит се
превежда сумата по кредита в полза на клиента, от този момент възниква и
усвояване и управление на кредита до настъпване на крайния срок на
договора. Твърди, че съгласно процесния договор за кредит еднократната
такса е дължима за действия, предхождащи усвояването и последващото
управление на кредита, предвид което не попада в ограниченото по чл.10а,
ал.2 от ЗПК. Твърди още, че таксата не е за сметка на предоставения ресурс и е
разпределена за улеснение по вноските за целия договорен срок за ползване на
средствата.
Оспорва като неоснователен довода за нищожност на клаузата, с която
таксата е уговорена, с оглед размера на предоставения кредит, срока за
връщане на сумата, липсата на предоставени обезпечения и при съпоставка с
размера на законната лихва. Сочи, че потребителят има правото да се откаже
от договора и това негово право може да бъде упражнено в срок 14
календарни дни, считано от датата на сключване на договора за кредит или от
датата, на която потребителят получи условията на договора, ако тази дата е
след датата на сключване на договора. Твърди, че в процесния случай в
законно регламентирания срок потребителят не е упражнил правото си на
отказ. Счита, че при наличието на две възможности, които Закона за
потребителски кредити е уредил - информирането чрез предоставената
преддоговорна информация и правото на отказ на потребителя, действията на
потребителя показават, че същият е бил съгласен с условията по кредита.
Излага аргументи, че предвид горното следва да се обсъди дали е
6
налице злоупотреба с упражняване на материално и процесуално право.
Посочва, че злоупотребата с право е налице, когато правото се упражнява
недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други
(чл.57, ал.2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на
обществото (чл.8, ал.2 ЗЗД). При отпускане на кредита, потребителят е бил
информиран за условията по кредита с предоствената преддоговорна
информация и е имал възможността в 14-дневен срок да упражни правото си
на отказ, въпреки това е ползвал кредита и го е погасил, като след това подава
иск, който евентуално би създал основание за допълнителни разноски.
Навежда довод, че размерите на ценовите елементи на договора -
лихвата, таксата и ГПР не противоречат на добрите нрави, доколкото са
съобразени с условията на пазара на кредити и с ограниченията по чл.19, ал.4
ЗПК (при спазване на начина за изчисляване на ГПР, посочен в чл. 19, ал. 3
ЗПК.
Моли исковете да бъдат оставени без уважение, като неоснователни и
недоказани.
Моли, в случай, че съдът установи злоупотреба с право, това да бъде
констатирано в съдебното решение и в полза на ответника бъдат присъдени
разноски в размер на 300 лева.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното:
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване, че на 04.08.2022 г. е сключен Договор за кредит
№:L303812 между „ЮтеКредит България“ ЕООД и ищеца за сума в размер на
1500.00 лева, като същата е усвоена на 04.08.2022г., при фиксиран лихвен
процент от 20.00 % и ГПР 50.00 %, със срок на погасяване 24 месеца.
Установява се, че Договорът е подписан на 04.08.2022г. от разстояние,
при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ. На кредитополучателя е
предоставен стандартен европейски формуляр, Общи условия към договора,
наименовани Рамково споразумение за потребителски кредити №*********.
Съгласно индивидуалните условия на договора общата сума на
дължимите от кредитополучателя плащания по договора за кредит е в размер
на 2209,23 лева, включваща главницата, общата сума на дължимите лихви за
срока на договора в размер на 324,89 лв. и такса за разглеждане в размер на
384,84 лв. Уговорено е, че таксата за разглеждане се дължи в деня на
подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива
възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съобразно
7
погасителния план, приложение към индивидуалния договор за кредит.
Установява се от клаузата на т.8.4 от общите условия /Рамково
споразумение за потребителски кредити №*********/, че таксата за
разглеждане представлява таксата, заплащана от потребителя на кредитора за
преглед на искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита,
сключване на договор за кредит или изменение на споразумението по т.6.10 от
процедурата.
Съгласно погасителен план към договор №L303812 (Приложение №1)
задължението на ищеца следва да бъде погасено на 24 месечни вноски,
включващо задължение за главница, лихва и такса за разглеждане, падеж на
последната вноска 28.07.2024г.
Установява се от преводно нареждане от 26.08.2022г., че ищецът е
погасил предсрочно суми по кредита, чрез банков превод на сума в размер на
1904 лева, с която твърди да е заплатил дължимата съгласно договора „такса
за разглеждане“ в размер на 384,34 лв. По искане на ищеца с определение в
з.с.з. от 24.10.2024г. съдът е задължил ответното дружество на основание
чл.190 от ГПК да представи по делото справка за заплатените суми по
процесния договор. Определението на съда по чл.190 ГПК не е изпълнено от
ответника до приключване на съдебното дирене по делото. Съгласно чл.161
ГПК с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани
фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснатите
доказателства. Като взе предвид посоченото и представеното платежно
нареждане за предсрочно погасяване на суми по договора за кредит, съдът
приема за установено по делото, че ищецът е заплатил сумата в размер на
384,34 лв., представляваща „такса за разглеждане“.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
По иска с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД, вр. чл.10а,
ал.2 ЗПК, алтернативно чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД.
Съдът намира за неоснователен наведения от ответника довод за
недопустимост на иска. Възражението си ответника обосновава с
неупражняване от страна на потребителя на правото му на отказ от договора в
срок от 14 дни, при което същият е ползвал кредита и не е имал възражения
относно договорните отношения. Счита, че между страните не е съществувал
правен спор относно условията на кредита, поради което за ищеца не е налице
правен интерес от оспорване на клауза на договора. Счита, че е налице
злоупотреба с право.
Разпоредбата на чл.29 ЗПК дава право на потребителя без да дължи
8
обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от
сключения договор за потребителски кредит в срок 14 дни, считано от датата
на сключване на договора за кредит, или датата, на която потребителят получи
условията на договора и задължителната по закон информация, в случаите,
когато тази дата е след сключване на договора. Предвиденото в нормата на
чл.29 ЗПК представлява право, дадено на потребителя като икономически по-
слаба страна, което не е обвързано с аргументация на основанието – дали
потребителят не е съгласен с клаузите на договора, преценил е, че няма нужда
от паричните средства или че няма да има възможност да ги възстанови.
Неупражняването на правото на отказ от договора не е обвързано от
законодателя със саниране на недействителни и противоречащи на
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП клаузи от договора, предвид на което за
потребителя е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за
прогласяване нищожност на такива клаузи. Съгласно чл.20 ЗПК правата,
предоставени на потребителите по този закон, не могат да се ограничават.
Всяка уговорка, с която предварително се изключват или ограничават правата
на потребителите, е недействителна. Отказът от права, предоставени на
потребителите по този закон, е недействителен. Предявяването на иск за
обявяване нищожност на договор или клауза от него не е скрепено от
законодателя със срок. Такъв може да бъде предявен от всяко лице при
наличие на правен интерес. В процесния случай за ищеца е налице правен
интерес от прогласяване на клаузата за недействителна, като обвързан от нея
със сключения договор и поради направено плащане на парична сума въз
основа на същата клауза, което би се явило платено без основание при
нищожност на клаузата.
Поради изложените доводи предявеният иск е процесуално допустим,
при наличие на правен интерес. По същество, искът е основателен.
Клаузата от договора, с която е уговорена „такса за разглеждане“
противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК, забраняваща начисляването
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Целта на таксите и комисионите по смисъла на цитираната
разпоредба е да се покрият административните разходи на кредитора при
предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит.
Кредиторът не може да изисква плащане на такси за действия, свързани с
управлението и усвояването на кредита, тъй като те са част от дейността му по
предоставяне на кредита. Дейностите, във връзка с които е начислена
процесната такса – разглеждане на искането за отпускане на потребителския
9
кредит, осигуряване на средства по кредита, сключване на договор, не
представлява допълнителна услуга, а дейност, свързана с усвояването и
управлението на кредита, поради което приложение намира чл.10а, ал.2 ЗПК.
Съдът споделя изложените от ищеца доводи, че като дружество, което
предоставя кредитно финансиране по занятие, част от дейността на ответника
е разглеждане на документите, подадени от потенциалните му клиенти, като
това действие се явява необходима стъпка по последващо усвояване на
предоставената в кредит парична сума. Таксата за разглеждане е свързана с
процедурата по усвояване на кредита, предвид на което клаузата,
предвиждаща дължимостта й, противоречи на императивната разпоредба на
чл.10а, ал.2 ЗПК. Основателен е и аргумента, че кредиторът не извършва
допълнителна услуга, която да обосновава начисляване на допълнителна
такса, предвид разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗПК, съгласно която извършването
на предварителна преценка относно кредитоспособността на потребителя е
задължение на кредитора. Уговорената „такса за разглеждане“ се явява
допълнителен приход за изпълнението на присъща на кредитодателя дейност и
води до скрито оскъпяване на кредита.
На следващо място, процесната клауза е предварително уговорена и
няма доказателства потребителят да е разполагал с каквато и да е възможност
да повлияе върху нейното съдържание, предвид на което не може да се
приеме, че същата е индивидуално уговорена. Не е ясно и какъв е начинът за
определяне на нейния размер. Кредиторът едностранно е определил размера
на таксата за разглеждане, като я е обвързал с размера на кредита. Липсват
каквито и да е твърдения или доказателства как кредиторът е стигнал до този
конкретен размер. Фактът, че кредитополучателят посочва размера на
търсената в заем сума, не означава че може да влияе върху размера на таксата
за разглеждане, а само че дължи такса в определения от кредитора размер, в
зависимост от стойността на искания кредит. Същата не се внася
предварително от потребителя, за да получи въпросната услуга, нито се
приспада от получената сума по кредита, а се дължи наред с нея, на падежната
дата по договора.
Предвид горните доводи, оспорената клауза е нищожна поради
противоречието й със закона и по-специално с разпоредбата на чл.10а, ал.2
ЗПК. Предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД, вр.
чл.10а, ал.2 ЗПК следва да бъде уважен, като основателен.
По иска с правно основание чл.34 ЗЗД, вр. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Установява се, че ищецът е заплатил сумата в размер на 384,34 лева,
представляваща „такса за разглеждане“, дължима на основание нищожна
10
клауза от договора. Предвид нищожността на основанието, въз основа на
което паричната сума е платена, същата се явява платена при изначална липса
на правно основание и следва да бъде реституирана в патримониума на ищеца
на основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Предявеният осъдителен иск се явява основателен и следва да бъде
уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на
384, 34 лева.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски в
производството за заплатена държавна такса в размер на 85 лева.
В производството по делото ищецът е бил защитаван от адвокат, който е
предоставил безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА,
поради което и предвид изхода на правния спор в полза на процесуалния
представител на ищеца – адв.С. Т. – АК-Плевен, следва да бъде присъдено
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. за двата
съединени иска, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, във вр. чл.7, т.1 от
Наредба№1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖНА основание чл.26, ал.1, предл. първо
ЗЗД, вр. чл.10а, ал.2 ЗПК клаузата от сключения между Б. М. Н.,
ЕГН:**********, адрес: *** и „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК:***,
седалище и адрес на управление: ***, Договор за кредит №L303812 от
04.08.2022г., предвиждаща заплащане на „такса за разглеждане“ в размер на
384,34 лв. поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „ЮтеКредит България“
ЕООД, ЕИК:***, седалище и адрес на управление: *** да заплати на Б. М. Н.,
ЕГН:**********, адрес: ***, сумата в размер на 384,34 лева, представляваща
заплатена без правно основание „такса за разглеждане“ по Договор за кредит
№L303812 от 04.08.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 04.09.2024г., до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ЮтеКредит България“ ЕООД,
ЕИК:***, седалище и адрес на управление: *** да заплати на Б. М. Н.,
ЕГН:**********, адрес: *** деловодни разноски в размер на 85 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „ЮтеКредит България“
11
ЕООД, ЕИК:***, седалище и адрес на управление: *** да заплати на адвокат
С. С. Т., ЕГН:**********, адрес на кантора: ***, адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
12