Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                         № 177

                                                                    гр.Горна Оряховица, 15.04.2019г.

 

 

                                      В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Горнооряховският      районен  съд,           втори  състав  в  публично заседание на  петнадесети април през  две  хиляди и деветнадесета  година  в състав:

                                               Председател:Еманоел Вардаров

при    секретаря М.Къцаркова като  разгледа   докладваното от  съдията Вардаров    гр.дeло№634/2019г. въз основа  на данните по делото и на  основание чл.15 ал.1 ввр. чл.5, чл.16 ал.3 и чл.17 ал.1  от ЗЗДН,

 

             РЕШИ:

 

            УВАЖАВА молбата на М.М.Т. с ЕГН**********, с постоянен адрес:***,  против В.И.Т. с  ЕГН**********,***, с настоящ адрес:***, с правно основание чл.4 от ЗЗДН.

            На основание чл.5 ал.1, т.1 от ЗЗДН, ОПРЕДЕЛЯ следната мярка за защита:

ЗАДЪЛЖАВА В.И.Т. с  **********,***, с настоящ адрес:***(с адрес по месторабота: гр.В.Търново ул.„Вела Пискова“№3-А),  ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на М.М.Т. с ЕГН**********, с постоянен адрес:***.

 

ЗАДЪЛЖАВА В.И.Т. с  **********,***, с настоящ адрес:***(с адрес по месторабота: гр.В.Търново ул.„Вела Пискова“№3-А), ДА НАПУСНЕ съвместно обитаваното жилище с М.М.Т. с ЕГН**********, находящо се в гр.Г.Оряховица ул.“Васил Априлов”№33 ет.II ап.3, ЗА СРОК от  шест МЕСЕЦА, считано от 15.04.2019г.

ЗАБРАНЯВА на В.И.Т. с  **********,***, с настоящ адрес:***(с адрес по месторабота: гр.В.Търново ул.„Вела Пискова“№3-А), ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА до жилището, находящо гр.Г.Оряховица ул.“Васил Априлов”№33 ет.II ап.3, обитавано съвместно с М.М.Т. с ЕГН**********, ЗА СРОК от шест МЕСЕЦА, считано от 15.04.2019г.

ЗАБРАНЯВА на В.И.Т. с  **********,***, с настоящ адрес:***(с адрес по месторабота: гр.В.Търново ул.„Вела Пискова“№3-А), ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА до жилището, находящо гр.Г.Оряховица ул.“Славянска“№28-Б ет.VIII ап.22, обитавано от М.М.Т. с ЕГН**********, ЗА СРОК от шест МЕСЕЦА, считано от 15.04.2019г.

ЗАБРАНЯВА на В.И.Т. с  **********,***, с настоящ адрес:***(с адрес по месторабота: гр.В.Търново ул.„Вела Пискова“№3-А), ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА до местоработата  на М.М.Т. с ЕГН********** ***.Търново - Цех за бутилиране на „Росина ойл 1“ ул.“Димитър Благоев”№19, както и местата за социални контакти и отдих на М.М.Т. с ЕГН**********, ЗА СРОК от шест МЕСЕЦА, считано от 15.04.2019г.

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М.М.Т. с ЕГН**********, с постоянен адрес:***,  против В.И.Т. с  ЕГН**********,***, с настоящ адрес:***(с адрес по месторабота: гр.В.Търново ул.„Вела Пискова“№3-А),  за налагане мярка за защита от домашното насилие по чл.5 ал.1 т.4 от ЗЗДН – определяне местоживеенето на детето  Ивайла Валентинова Т., с ЕГН**********  -  при пострадалия родител М.М.Т. с ЕГН**********.

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М.М.Т. с ЕГН**********, с постоянен адрес:***,  за налагане мярка за защита от домашното насилие по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН – забрана на В.И.Т. с  ЕГН**********,***, с настоящ адрес:***(с адрес по месторабота: гр.В.Търново ул.„Вела Пискова“№3-А), да приближава училището на детето Ивайла Валентинова Т., с ЕГН**********  - ОУ“Св.св.Кирил и Методий“ гр.Г.Оряховица.

 

          ОСЪЖДА В.И.Т. с  ЕГН**********,***, с настоящ адрес:***, да ЗАПЛАТИ на М.М.Т. с ЕГН**********, с постоянен адрес:***,  сумата 600.00лв./шестстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.

 

НАЛАГА, на основание чл.15 ал.1 ввр. чл.5 ал.3 от ЗЗДН,  на В.И.Т. с  ЕГН**********,***, с настоящ адрес:***, ГЛОБА в размер на 200.00лв./двеста лева/, по сметка на Районен съд гр.Горна Оряховица в полза на бюджета на съдебната власт, както и 5.00лв./пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА В.И.Т. с  ЕГН**********,***, с настоящ адрес:***, да заплатИ по сметка на Районен съд гр.Горна Оряховица в полза на бюджета на съдебната власт сумата 25.00лв./двадесет и пет лева/, представляваща ДТ  на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН ввр. чл.16 от Тарифа за ДТТССГПК, както и 5.00лв./пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

  ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на основание чл.15 ал.2 от ЗЗДН.

  Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение на основание чл.20 от ЗЗДН.

  УКАЗВА на В.И.Т. с  ЕГН**********,***, с настоящ адрес:***, че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата, на основание чл.21 ал.3  ввр. чл.16 ал.2 от ЗЗДН.

           Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от днес пред Окръжен съд гр.В.Търново.

Обжалването на решението не спира неговото изпълнение.

Препис от заповедта да се връчи на страните, както и да се изпрати на: Началник на  РУ”Полиция” гр.Г.Оряховица за сведение и изпълнение.

 

                                                                               Районен съдия:

 

 

 

   Мотиви към решение по гр.дело№634/2019г.

                                                 по описа на ГОРС       

 

            Производството по делото е образувано по молба на М.М.Т.  с правно основание чл.2 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие/ЗЗДН/ по реда на чл.4 ал.2 от ЗЗДН. В молбата си твърди, че М.М.Т. и В.И.Т. са сключили граждански брак през 2008г. През 2011г.  се ражда дъщеря им Ивайла Валентинова Т.. Твърди се, че от 2013г. семейството живее  на адрес: гр.Г.Оряховица ул.„Васил Априлов“№33 ет.II ап.3. От около няколко месеца съпрузите не са в добри отношения, като молителката помолила ответника през м.януари.2019г. да се изнесе от жилището(собственост на молителката по наследство), но Т. отказал. Молителката била сама в жилището на 30.03.2019г. Около 04h30min. на 31.03.2019г. В.И.Т.(видимо пиян)  дошъл в жилището и влязъл в стаята на молителката,  като я „отгънал“ и събудил. Легнал при  нея и поискал да правят секс. Молителката  категорично му отказала, но ответникът  настоял и започнал да я дърпа и съблича. Помолила го да я остави, но той я съблякъл  и я накарал да изпие уиски. Няколко пъти ударил молителката  през лицето с ръка. Взел кухненски нож и започна да я драска в областта на дясното рамо, между гърдите и задните части. В.И.Т. заплашил молителката, че ще и извади зъбите с клещи „секачки“, като насочил клещите към пръстите и. След като Т. установил, че молителката е неразположена, я обърнал с гръб към него и я насилил,  проникна в нея.  Молителката  не се противила, тъй като я било страх от друго насилие. Няколко пъти  я ударил и отново насилил. Това продължило няколко часа. Ответникът заспал рано сутринта и тогава молителката се обадила на приятелка с молба да извика полиция.  След идването на полицаите М.М.Т. си взела  багажа и излязла от апартамента.  Твърди, че се притеснява се за живота и здравето си, както за живота и здравето на дъщеря   им  Ивайла Валентинова Т.. Моли да и бъде  оказана неотложна помощ. Прави се искане за издаване на заповед за незабавна защита. В допълнителна молба от  М.М.Т.  е поискала ограничителни мерки по чл.5 ал.1 т.1, т.2, т.3, т.4 от ЗЗДН(-да бъде отстранен извършителят от семейното жилище, с адрес гр.Г.Оряховица ул “Васил Априлов“№33 ет.II за срок от 18 месеца; -да  се забрани на извършителя да приближава молителката и Ивайла Валентинова Т. до:  семейното жилище с адрес гр.Г.Оряховица ул.“Васил Априлов“№33 ет.II, жилището което обитава с детето - гр.Г.Оряховица ул.“Славянска“№28Б ет.VIII ап.22 , местоработата на молителката  в с.Ресен Общ.В.Търново - Цех за бутилиране на „Росина ойл 1“ - ул.“Димитър Благоев”№19, както и местата за социални контакти и отдих; училището на детето ОУ“Св.св.Кирил и Методий“ гр.Г.Оряховица за срок от 18 месеца; -да се  постанови местоживеенето на дъщерята Ивайла Валентинова Т.  при  майката М.М.Т.  за срок от 18 месеца. В съдебно заседание процесуалният представител на молителката – адв.Л.Брайнов от ВТАК поддържа направените искания за постановяване на мерки за защита.

            Ответникът В.И.Т.  не се явява в съдебно заседание. Процесуалният представител адв.К.Маречков от ВТАК излага съображения за недоказаност и необоснованост на исканията на молителката.

            Съдът,след като обсъди доводите на страните,прецени събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на закона, приема за установено от фактическа страна следното:

            Не се спори по делото, че М.М.Т. и В.И.Т. са сключили граждански брак през 2008г.(издаден акт№0135/27.06.2008г. за сключен гр.брак на Общ.В.Търново). През 2011г.  се ражда дъщеря им Ивайла Валентинова Т., видно от издаден акт№0399/15.08.2011г. за раждане на Общ.Г.Оряховица. Твърди се, че от 2013г. семейството живее  на адрес: гр.Г.Оряховица ул.„Васил Априлов“№33 ет.II ап.3.

          От около няколко месеца съпрузите не са в добри отношения, като молителката помолила ответника през м.януари.2019г. да се изнесе от жилището(собственост на молителката по наследство), но Т. отказал. Молителката била сама в жилището на 30.03.2019г. Около 04h30min. на 31.03.2019г. В.И.Т.(видимо пиян)  дошъл в жилището и влязъл в стаята на молителката и я събудил. Легнал при  нея и поискал да правят секс. Молителката  категорично му отказала, но ответникът  настоял, съблякъл я и я насилил. Няколко пъти ударил молителката  през лицето с ръка, одраскал молителката с кухненски нож в областта на дясното рамо, между гърдите и задните части. В.И.Т. отправил заплахи  към молителката, че ще и извади зъбите с клещи „секачки“, насочвайки клещите към пръстите и. Ответникът заспал рано сутринта и тогава молителката се обадила на приятелка с молба да извика полиция. 

            Пред органите на МВР молителката дала обяснения и и бил предоставен Протокол от 01.04.2019г. за предоставена информация на пострадало от домашно насилие лице. Приложени са: съдебно-медицинско удостоверение№41/2019г. и декларация по реда на чл.9 ал.3 от ЗЗДН.

           Според справката от РУМВР Г.Оряховица от 09.04.2019г. се установи, че се провежда разследване по досъдебно производство№193/2019 г. по описа на РУМВР Г.Оряховица,  образувано за това, че на 31.03.2019г. в жилище, находящо се в гр.Г.Оряховица, ул.’’Васил Априлов”№33 ет.II ап.З, е причинена в условията на домашно насилие лека телесна повреда на М.М.Т. от страна на В.И.Т. - престъпление/я по чл.131 ал.1, т.5а, ввр. чл.130 ал.1 от НК.

           Според издаденото от съдебен лекар удостоверение№41/2019г., са установени(при извършен преглед) по отношение на  М.М.Т.: порезна рана на дясната раменна става, охлузни рани на лявата лакетна става и на гръдната кост, кръвонасядания с оток на меките тъкани зад двете ушни миди,на клепачите на двете очи довели до стесняване на очните цепки с кръвоизливи в роговицата на двете очи, кръвонасядания с оток на меките тъкани на лявата предмишница,по гърба на лявата ръка, по гърба между двете лопатки,на лявото бедро и на дясната колянна става, субективни оплаквания от главоболие и виене на свят. Според съдебния лекар причинените увреждания отговарят да бъдат получени по време,начин и давност,  както съобщава прегледаната(описан инцидент на 31.03.2019г.). Тези наранявания  били довели до промяна в нейното клинично здраве,проявено като временно разстройство на здравето,неопасно за живота и съпроводено с болка и страдание по време на възстановително оздравителният процес.

            С нот.акт№ за собственост на жилище, построено върху държавна земя томIII нот.дело№856/1976г. на ГОРС, Марийка Кирилова Ненкова. Боян Ненков Ненков са признати за собственици жилище – апартамент гр.Г.Оряховица ул.“Васил Априлов“№33 ет.II.  Видно от удостоверение за наследници, М.М.Т. се явява един двамата преки наследници на починалата през 1994г. Марийка Кирилова Ненкова.

            Установи се, че непосредствено след инцидента, деецът В.И.Т. е напуснал съвместно обитаваното жилище с пострадалата в в гр.Г.Оряховица ул."Васил Априлов"№33.

            От двете страни са ангажирани гласни доказателства. Св.Данаила Б.Иванова твърди, че двамата съпрузи не се разбирали и постоянно се карали. Живеели в жилище в гр.Г.Оряховица ул."Васил Априлов"№33(собственост по наследство на молителката). В деня преди инцидента ответникът отказал да закара детето   на село за пролетната ваканция.   На 31.03.2019г. около 9h молителката написала SMS на свидетелката – да отиде с полиция в жилището и.  Свидетелката влязла с полицаите в жилището и заварила  молителката  в коридора видимо насинена. М.М.Т. заявила, че била бита от съпруга си. Полицаите събудили ответника и го откарали в полицията. Молителката се оплакала на свидетелката, че В.И.Т. се прибрал рано сутринта(бил употребил алкохол), събудил молителката Т. и поискал да правят секс. След като му отказала ответникът „започнал да я бие, да я кара да се съблича, да сяда да пие с него алкохол. Взел нож, драл я по тялото. След това взел клещите и искал да и вади ноктите“. Св.Керим Ш.Мехмедов също потвърждава за „обтегнатите отношения“ между съпрузите. Повод да за това било(според твърдения на ответника), че молителката Т. имала извънбрачна връзка. Разбрал от ответника, че след „като се прибрал  легнал да спи и на сутринта  полицаите го прибрали“.  Свидетелят  твърди, че между В.И.Т. и детето отношенията са много добри(в т.ч. водел дъщеря си на гимнастика и плуване).  При преценка на показанията на разпитаните свидетели, съдът установи, че никой от тях няма преки и непосредствени впечатления за нанесен психически, физически и сексуален тормоз на 31.03.2019г., квалифициран от молителката като акт на домашно насилие. В голямата си част показанията на свидетелите описват предхождащи моменти от отношенията между страните, или преразказват разказаното им от страните, като очевидно казаното от свидетелите в съдебно заседание е да обслужва каузата на страната, която ги е довела да свидетелстват. Ето защо съдът прецени показанията им съобразно с изискванията на  чл.172 от ГПК, с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.

            При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните правни изводи:

            Съгласно чл.2 от ЗЗДН „домашно насилие” е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, като текстът очертава и кръга на лицата, които могат да се позовават на извършено насилие  спрямо тях и съответно да търсят закрила по реда на този закон. Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗЗДН искането се подава в срок до един месец от акта на домашно насилие. Така посочения преклузивен срок определя и времевите рамки, в които следва да се ограничи съда при произнасянето си. В конкретния случай,  видно от съдържанието на обстоятелствената част на молбата актът на домашно насилие е бил на 31.03.2019г., а  молбата е заведена на 01.04.2019г., което е в преклузивния срок. Ведно с това с молбата е определен кръга на лицата, спрямо които се иска предприемането на защитните мерки по чл.3 т.2 ввр. чл.8 т.1 от ЗЗДН – деянието да е извършено от „съпруг”.            Молителката е потърсила защита за упражнено спрямо нея и дъщеря им, домашно насилие от страна на ответника(неин съпруг и баща на детето).  Същата е поискала ограничителни мерки по чл.5 ал.1 т.1, т.2, т.3, т.4 от ЗЗДН.

            Безспорно се установява от приетите по делото доказателства, че на 31.03.2019г. В.И.Т. е извършил  спрямо молителката М.М.Т. акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Конкретният акт на домашно насилие се изразява във психическо, физическо и сексуално насилие по отношение на М.М.Т., изразяващо се в осъществено сексуално насилие,  отправяне на заплахи, че ще  и извади зъбите с клещи „секачки“, нанасяне на удари през лицето и одраскване на молителката Т. с кухненски нож в областта на дясното рамо, между гърдите и задните части. Според чл.13 ал.1 от ЗЗДН в производството по издаване заповед за защита са допустими всички доказателствени средства по ГПК, като при липса на други доказателства(чл.13 ал.3 от ЗЗДН), заповедта се издава само на основание декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. Съгласно разпределението на тежестта за доказване(чл.154 от ГПК), в тежест на молителя е да докаже по безспорен начин акта на осъществено домашно насилие, в т.ч. и да установи формите му на проявление - физическо или психическо. Към молбата е приложена и изискуемата се по реда на чл.9 ал.3 от ЗЗДН декларация, в която молителят е декларирала, че В.И.Т. е  извършил „акт на домашно насилие”. Спецификата на деянията от този тип е обстоятелството, че такива деяния биват извършвани най-често в домашна среда, която предполага отсъствие на свидетели в повечето случай, които свидетели да могат да установят актове на домашно насилие чрез показанията си пред съда. Поради тази причина, законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други доказателства декларацията по  чл.9  ал.3 от ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила -  чл.13 ал.3 от ЗЗДН.

            Видно и от съдържащите се в нея/или по-скоро отсъстващи/ реквизити, декларацията има значение на доказателство за заявените с нея факти, което при липса на други доказателства, следва да бъде съобразено от съда при преценка за основателността на молбата. С това си съдържание, декларацията не може сама по себе си да се ползва като доказателство в подкрепа на заявените с молбата по чл.4 и сл. от  ЗЗДН обстоятелства, а обсъдена във връзка с останалите доказателства, същата се явява безспорно и категорично потвърдена от последните. Изложените по-горе факти съдът приема за установени в настоящото производство от показанията на разпитаните свидетели(показанията на свидетелите по същността си представляват косвено доказателство, което напълно кореспондира с фактите изложени в декларацията по чл.9  ал.3 от ЗЗДН и потвърждава съществуващите конфликтни взаимоотношения между страните), декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, както и съответствието им на приетите писмени доказателства, съдържащи се към докладната записка от 01.04.2019г. на РУ”Полиция” гр.Г.Оряховица, ведно с изготвените протоколи и сведения, а също така и изготвеното от съдебен лекар медицинско свидетелство.

           Предвид гореизложеното, съдът приема за установено, че спрямо молителката е било извършено деяние от ответника, което по своята същност представлява акт на домашно насилие по смисъла на  чл.2 ал.1 от ЗЗДН - осъществено е психическо, физическо и сексуално насилие спрямо молителката. Поведението на ответника е индиция за нестабилност и липса на самоконтрол.  Съдът намира, че с описаните по-горе действия ответникът е нарушил и задължението си да зачита личната психическа, физическа  и сексуална неприкосновеност на молителката. Това поведение на ответника Т. не може да бъде правно оправдано и не може да бъде прието за нормално такова, по смисъла на закона и от гледна точка на морала. В случая съдът взема предвид и моралните измерения на случилото се между страните, като актът на агресия по отношение на молителката, без дори да има данни деецът да е  бил провокиран от поведението и, не може да намери оправдание. Отговорността за извършеното следва да се носи от ответната страна, като постановяването на заповед за защита по настоящото дело е наложително за защита правата на пострадалото лице. Следва да се отбележи, че производството по ЗЗДН се развива по правилата на ГПК, а не на НПК. Във всеки случай фактите и съответните прилежащи обстоятелства следва да бъдат установени в  процеса с помощта на процесуалните средства и способи.  В крайна сметка в процеса  би могло да намеря приложение една или друга презумпция или фикция, доколкото е законово, логически или дори практически обоснована, защото и двете юридически техники съзнателно отклоняват реалната действителност с оглед постигане на желани от  страната цели. Гражданският процес е базиран на принципа за установяване на истината чрез задължение за активно участие на страните и при засилено съдействие на съда при изясняване на фактическата страна на делото.

            По отношение на мерките за защита, съдът не е обвързан от исканите мерки от молителя, а следва да наложи такива които да са адекватни на извършеното от ответника В.И.Т. при спазване на изискванията на  чл.5 ал.1, ал.4 от ЗЗДН, чл.16 от ЗЗДН.  Настоящата инстанция намира, че в конкретния случай се налага да бъде предприета мерки за защита по смисъла на чл.5 ал.1 т.1, т.2, т.3  от ЗЗДН. Мерките за защита по чл.5 ал.1 от ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 от ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалите лица чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия(чл.5 ал.1 т.1-т.4 от ЗЗДН) и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице(чл.5 ал.1 т.1, т.5, т.6 от ЗЗДН).

            В настоящия случай, с оглед характера на актовете на насилие, подбудите за тяхното извършване, неговото субективно отношение към извършеното, в т.ч. и обстоятелството, че страните по делото  са съпрузи и обитават едно жилище, съдът намира, за подходящи са мерките по чл.5 ал.1 т.1, т.2 от ЗЗДН, които ще осигурят защита на пострадалото лице: -задължение за В.И.Т. да се въздържа  от извършване на домашно насилие по отношение на М.М.Т.(мярка по чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН); -задължение за В.И.Т. да напусне съвместно обитаваното жилище с М.М.Т., находящо се в гр.Г.Оряховица ул.“Васил Априлов”№33 ет.II ап.3, за срок от  шест месеца, считано от 15.04.2019г.; -забрана за В.И.Т. да се приближава до жилището, находящо гр.Г.Оряховица ул.“Васил Априлов”№33 ет.II ап.3, обитавано съвместно с М.М.Т., за срок от шест месеца, считано от 15.04.2019г.; -забрана за В.И.Т. да се приближава до жилището, находящо се в гр.Г.Оряховица ул.“Славянска“№28-Б ет.VIII ап.22, обитавано от М.М.Т., за срок от шест месеца, считано от 15.04.2019г.; -забрана за В.И.Т. да се приближава до местоработата  на М.М.Т. ***.Търново - Цех за бутилиране на „Росина ойл 1“ ул.“Димитър Благоев”№19, както и местата за социални контакти и отдих на М.М.Т., за срок от шест месеца, считано от 15.04.2019г.

            Мярката по чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН не следва да се налага за определен срок, с оглед разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗЗДН и има неопределено със срок действие във времето и което според настоящия съдебен състав ще даде възможност на ответника да преосмисли, както извършеното деяние, така и своето бъдещо поведение. В разпоредбата на  чл.5 от ал.2 от ЗЗДН е предвидено мерките по чл.5 ал.1 т.2, т.3  от ЗЗДН да се налагат за не по-малко от 3 месеца и не повече от 18 месеца. При определяне на срока за налагане на мерките в настоящия случай съдът взема предвид поведението на ответника,  вида и размера на посегателството(освен отправяните заплахи, свързани със засягане на здравето на молителката са били осъществени и реални актове на насилие). Поради това, съдът приема поведението на ответника за тенденциозно и възможно за реализиране на заплахите. При това положение, за да бъде постигната целта на търсената защита и предотвратяване опасността от извършване на нов акт на насилие, съдът намира за целесъбразно налагане на мерките по чл.5 ал.1 т.2, т.3 от ЗЗДН за срок от шест месеца, считано от постановяване на настоящото решение, неизпълнението на което ще доведе до прилагането на предвидените в чл.21 ал.2 от ЗЗДН последици. Тези мерки ще предотвратят възможността от възникването от инциденти, както и евентуално ще спомогне на ответника да преосмисли поведението си, както и ще даде възможност на  страните да  съумеят  да уредят взаимоотношенията си.

            В случая, не може да се говори за извършено домашно насилие и спрямо малолетното дете. Не може всяка кавга да се окачествява като домашно насилие. Следва да се отбележи, че инцидентът между страните е възникнал не в присъствието на детето. Не са установени каквито и да било негативни последици в здравословното или  психологическото  състояние на детето, както и не са ангажирани конкретни данни за поставянето в риск на неговото развитие. Не би могло да се квалифицира поведението на бащата като домашно насилие, изразяващо се в принудително ограничаване личната свобода или личен живот на детето.

            Съдът намира, че така наложените мерки се адекватни с оглед на упражненото домашно насилие. Мерките по реда на ЗЗДН имат административен характер, поради което не следва да се превръщат чрез съдействието на съда в репресивен механизъм, водещ до злоупотреба с дадени от закона права. Предвидените в закона възможности не следва да бъдат използвани самоцелно за лишаване на ответника от възможност да упражнява права, в т.ч. и реално да ограничава упражняването на  родителските права. В тази връзка, следва да се укаже на М.М.Т., че правото, което и предоставя, един закон, не следва да води до злоупотреба при ограничаване правата на В.И.Т., определени му също по закон при осъществяване режима  на лични контакти и отношения с детето.

           Съгласно чл.126 ал.1 от СК родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно. Не се установиха важни причини децата да живеят отделно от своята майка. Съдът в настоящия си състав намира, че под „местоживеене” в посочената разпоредба се има предвид определяне при кое лице ще живее детето(при единия от родителите, при роднина, близък или трето лице), а не задължава съда да определи конкретен адрес на пребиваване, доколкото нормата не борави с термина „адрес”, чието съдържание е определено от  ЗГР. Отделно от това, съдът намира, че крайно и неподходящо  би било  налагане на мярка по  чл.5 ал.1 т.5 от ЗЗДН,  тъй като въпросът относно местоживеенето на детето следва и може да бъде трайно уреден в един отделен процес относно упражняването на родителските права издръжката и режима на лични контакти(в т.ч. и при необходимост и с определяне на привременни мерки). Съдът обръща внимание на обстоятелството, че в интерес на детето е да запази отношения и с двамата си родители, доколкото само така би могло да бъде осигурено неговото нормално психическо, физическо и социално израстване. В тази връзка, съдът намира за неоснователно искането на М.М.Т. за определяне местоживеенето на детето  Ивайла Валентинова Т. -  при пострадалия родител М.М.Т..

По отношение на искането за прилагане на другата мярка за защита „забрана на извършителя В.И.Т. да приближава училището на детето Ивайла Валентинова Т.  - ОУ“Св.св.Кирил и Методий“ гр.Г.Оряховица, съдът счита същото за неоснователно. Характерът на разпоредбата чл.21 ал.1 от ЗЗДН при хипотеза на неизпълнение за заповедта в частта да  не се извършва домашно насилие би породила желания ефект от въздържание. От  друга страна, мерките по реда на ЗЗДН имат административен характер, поради което не следва да се превръщат чрез съдействието на съда в репресивен механизъм, водещ до злоупотреба с дадени от закона права. Предвидените в закона възможности не следва да бъдат използвани самоцелно за лишаване на ответника от конституционно гарантираните му права на личността, като правото на свободно придвижване, както и по извънреден, а не по предвидения в СК ред реално се ограничават родителските права. Такова ограничаване би било оправдано, само при наличие на категорични и безспорни данни за сериозна опасност за живота и здравето на молителката, какъвто не е настоящият случай. В противен случай вместо да предостави закрила законът ще се превърне в оръдие за прокарване на несправедливи и противоправни ограничения на човешките права.

            В случай на неизпълнение на заповедта с оглед на чл.21 ал.3 от ЗЗДН следва да се предприемат действия от съответните компетентни полицейски органи по задържане и уведомяване на органите на прокуратурата за разследване на извършено престъпление по  чл.296 ал.1 от НК. Независимо от това и всеки нов акт на домашно насилие от ответника спрямо молителката и както се твърди да са налице може да търси защита с молба за защита по ЗЗДН пред районния съд.

            Съгласно чл.5 ал.4 от ЗЗДН  във всички случаи съдът с решението по чл.15 ал.1 от ЗЗДН налага на извършителя и глоба в размер от 200.00лв. до 1000.00лв. Предвидената в тази норма глоба представлява административно наказание(по аргумент от  чл.13 б.”б’ от  ЗАНН), което съдът е длъжен да наложи при установен акт на домашно насилие, но което следва да бъде индивидуализирано по размер в законовите предели при спазване на чл.27 от ЗАНН. Следователно актът на домашно насилие е окачествен от закона и като вид административно нарушение по чл.6 от ЗАНН, което следва да се наказва, независимо дали е извършено умишлено или непредпазливо(чл.7 ал.1, ал.2 от ЗАНН),  съдът намира в конкретния, че деянието на ответника е извършено виновно, доколкото той е съзнавал и контролирал своите действия. Съдът, при преценката си по  чл.27 ал.2, ал.3 от ЗАНН относно размера на глобата, съобрази от една страна характера и тежестта на извършените деяния, а от друга - липсата на конкретни доказателства за материалното и имотно състояние на ответника и с оглед на тези обстоятелства намира, че следва да наложи глоба  над минималния размер установен в закона, като глоба в размер на 200.00лв. ще осигури постигане целите на административното наказание по  чл.12 от ЗАНН, като въздейства поправителна на ответника.

            В съответствие с изискванията на закона настоящата инстанция разпореди препис от заповедта да се връчи на страните, както и да се изпрати на Началник  РУ”Полиция” гр.Г.Оряховица за сведение и изпълнение. На основание чл.21 ал.1 от ЗЗДН органите на РУ”Полиция” гр.Г.Оряховица  следва да следят за изпълнението на заповедта, като при неизпълнение полицейският орган, констатирал нарушението, следва да задържи нарушителя и да уведоми незабавно органите на прокуратурата. Заедно с това на основание   чл.21 ал.2 от  ЗЗДН В.И.Т. следва да  бъде уведомен, че   при неизпълнение на заповедта, ще бъде задържана от полицейските органи.

            Съгласно чл.78 ал.1 от ГПK и при  този изход на производството,  в полза на  молителката М.М.Т. следва да бъдат присъдени разноски в размер  на 600.00лв., които ответникът В.И.Т. следва  и да заплати.

           В.И.Т. следва да  заплати по сметка на Районен съд Г.Оряховица в полза на бюджета на съдебната власт сумата 25.00лв., представляваща ДТ на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН ввр. чл.16 от Тарифа за ДТТССГПК, както и 5.00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

            Водим от изложените съображения съдът  постанови съдебния си акт.

            Препис от мотивите на решението по гр.дело№634/2019г. на ГОРС  да се изпратят на страните.

 

                                                                                               Районен  съдия: