Р Е Ш Е Н И Е
N……….
гр. Варна………………2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Варна, ІІІ касационен състав, в
публично заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова, с участието
на прокурора от Окръжна прокуратура – Варна Силвиян И, изслуша докладваното от
съдията Ганчева, кас.адм.нак. дело № 821 по описа за 2022 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от „ДЖИ-ПРО ГРУП" ООД с ЕИК ********,
представлявано от Р. С. Б.,
чрез адв. И.З. срещу решение № 233 от 14.02.2022г. на ВРС, постановено по
н.а.х.д. № 20213110204895/2021 г., по описа на ВРС, І състав, с което е
потвърден Електронен фиш /ЕФ/ Серия Г № 0033911, с който на дружеството за
нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл. 638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2 вр.
чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ е наложена „имуществена санкция“
в размер на 2000 /две хиляди/ лева. Със същото решение са присъдени разноски в
полза на ОД на МВР-Варна в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба решението на ВРС се
атакува като незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния
закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и поради явна
несправедливост на наложеното наказание. Изложени са пространни мотиви. В
заключение се иска от касационната инстанция да постанови решение, с което да
отмени решението на ВРС ведно с потвърдения с него електронен фиш. Претендира и
присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете инстанции. В с.з.
процесуалния представител на касатора поддържа жалбата на посочените в нея основания. Моли да се
отмени решението и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът по касация – Областна Дирекция на Министерство
на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Варна, за него представител не се явява.
Участващият в производството представител на Окръжна
прокуратура – Варна дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок, пред
надлежен съд от страна, която има интерес от оспорване на въззивното решение,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна поради следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по повод
постъпила жалба от „ДЖИ-ПРО ГРУП" ООД с ЕИК ********,
представлявано от Р. С. Б. срещу ЕФ, Серия Г № 0033911, с който на дружеството
за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.4, вр.чл.638, ал.1, т.2 вр.
чл.461, т.1 от КЗ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две
хиляди/ лева. Административнонаказателната
отговорност на „ДЖИ-ПРО ГРУП" ООД е ангажирана за това, че на 29.03.2021
г. в 11,09 ч. в гр. Варна по бул. „Република“ на място с GPS координати (43.215262,27.878434)
е установено управление на МПС – Опел корса с рег. № ******, регистрирано на територията на Р България и
което не е спряно от движение, за което няма сключен договор „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
Нарушението е установено с АТСС.
При постановяване на въззивното решение за да
потвърди ЕФ, ВРС приел, че административнонаказателното производство е
проведено в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, електронния фиш съдържа всички
необходими реквизити. Въззивния съд е
приел, че предвид приложеното
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133, валидно до
20.02.2028г., АТС представлява одобрен тип средство за измерване пътна радарна
система, притежаваща възможност за автоматично разпознаване на регистрационни
номера и отговаря на метрологичните изисквания. От кадрите от снимковия
материал ясно е установен автомобила, посочен в електронния фиш, налице са и
доказателства, че собственик на МПС е „ДЖИ-ПРО ГРУП“ ООД. Установил е, че
процесният ЕФ отговаря на критериите за форма и съдържание, установени в
чл.189, ал.4 от ЗДвП вр. с чл.638, ал.1, т.2 вр. ал.4 от Кодекса за
застраховането, както и че при издаването му не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила предвид особеностите на процедурата по
налагане на административни санкции чрез издаване на електронен фиш. В мотивите на съдебното решение съдът е коментирал
и размерът на наложената имуществена санкция като е посочено, че в санкционната
норма този размер е фиксиран – 2000 (две хиляди) лева.
Мотивиран така, ВРС постановил решение, с
което потвърдил ЕФ Серия Г № 0033911,
издаден от ОД на МВР Варна.
Решението е правилно.
Касационната инстанция възприема изцяло
констатациите на районния съд от фактическа страна, които изцяло кореспондират
със събраните по делото доказателства, а така също и правните му изводи, които
са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл.
221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща
към тях.
Съгласно чл. 638, ал. 1 от КЗ, на лице по чл.
483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се
налага: глоба от 250 лева – за физическо
лице или имуществена санкция от 2 000 лева – за юридическо лице или едноличен
търговец. Нормата на чл. 638, ал. 4 от КЗ сочи, че когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената
санкция по ал. 1. Нормите на чл. 638, ал. 1 от КЗ и чл. 638, ал. 4 от КЗ се
съотнасят една спрямо друга като обща към специална с оглед начина на
установяване на нарушението. Чл. 638, ал. 1 от КЗ предвижда налагане на
административно наказание -глоба или имуществена санкция, за нарушаването на
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, без да конкретизира начина на установяване на
нарушението. Отговорността на нарушителя в този случай се ангажира по общия ред
на ЗАНН и КЗ. От друга страна нормата на чл. 638, ал. 4 от КЗ изрично
регламентира начина, по който следва да е установено административното
нарушение – с автоматизирано техническо средство или система по време на
управление на моторно превозно средство, по отношение на което не е изпълнено
задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Предвид специалния способ за
установяване на нарушението в тази хипотеза, в чл. 647, ал. 3 от КЗ е предвиден
и различен ред за налагане на административното наказание – чрез издаване на
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и
по реда, предвидени в ЗДвП. Наред с това техническото средство по чл. 647, ал.
3 от КЗ се характеризира с определени специфики, които позволяват при изготвяне
на справката да се отразят и конкретни GPS координати относно мястото на
извършване на нарушението, като не е необходимо да се съставя протокол (по
смисъла на чл. 10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата
за движение по пътищата) от мястото, където е позициониран служебният автомобил
и от което осъществява снимки. Това е така с оглед специфичния характер на
заснетото нарушение. В случая става въпрос за липса на застраховка, като нарушението
може да бъде установено чрез автоматично заснемане на съответния автомобил, при
зададен приоритет "застраховка", независимо от мястото, на което е
заснет. В тази връзка правилно въззвният съд е приел,
че е достатъчно с АТСС да е
установено и заснето управлението на съответното МПС, като не е необходимо АТСС
да установява и заснема и липсата на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“. Този извод се обосновава и от обстоятелството, че липсата на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за дадено МПС към определена дата
се установява чрез справка по електронен път в „Гаранционния фонд“, т.е.
установяването на този факт не е поставен на преценката на контролните органи,
а се извлича от данни от официална информационна система, общодостъпна за
всички.
На следващо място при наличие на специални
норми в КЗ - чл. 647, ал. 3, който препраща към чл. 638, ал. 4 от КЗ, които
предвиждат наказание "имуществена санкция" за установеното нарушение
при собственик – юридическо лице, без значение е факта, че разпоредбата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП използва само понятието "глоба". В случая
препращането на КЗ към чл. 189 от ЗДвП не е пълно и абсолютно, а само относно
реда на издаването му, като и досежно това има предвидени изключения. За
установеното нарушение, когато е извършено от физическо лице, се предвижда
наказание глоба, а когато е извършено от ЮЛ – имуществена санкция. Противоречащо
на духа и смисъла на закона би било прилагането на различно третиране на
нарушителите – собственици - ЮЛ или ФЛ, като е лишено от смисъл за едните
да се прилага процедурата по издаване на ЕФ, а за другите да се съставя АУАН и
издава НП за еднакви по същността си нарушения. Следователно не може да бъде
споделено касационното възражение, че тъй като условията и реда, предвидени в
ЗДвП не дават възможност с ЕФ да се наложи „имуществена санкция“, то процесният
ЕФ е незаконосъобразен.
Неоснователно касаторът твърди и, че
посоченото в ЕФ автоматизирано техническо средство с №SD2D0024, назовано Система за автоматично
разпознаване (идентификация) на регистрационни номера (САИРН) - АИС „Трафик“ е
несъответно на документите представени от наказващия орган, защото те се
отнасят до друг тип средство за измерване, а именно вписаното в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № 5133,
представляващо Пътна радарна система тип m*SpeeDet 2D. От АНО в хода на въззивното
производство с писмо УРИ 819000-59179 е представено като доказателство копие на
удостоверение за одобрен тип средство за измерване №18.02.5133 с технически
характеристики на АТСС - SD2D0024, с което е било установено нарушението.
Писмото е прието в съдебно заседание на 20.01.2022г. и не е било оспорено от
въззивника и настоящ касатор.
Представеният снимков материал също не е оспорен от касатора и
представлява годно доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
В случая нарушението е установено с автоматизирано
техническо средство или система по време на управление на моторното превозно
средство, собственост на касатора и правилно административнонаказателната му
отговорност е ангажирана на основание чл. 638, ал. 4 от КЗ посредством
издаването на ЕФ, съгласно чл. 647, ал. 3 от КЗ.
Санкционната норма на приложения чл. 638,
ал.1, т.2 от КЗ, препращащ към чл. 483, ал.1, т.1 от същия кодекс недвусмислено
сочи, че задължение за сключване на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ е вменено на собственика на моторното превозно средство.
Дружеството-касатор не оспорва факта, че МПС с рег. № ******* е негова
собственост, респективно – негово е било задължението да сключи такъв договор.
Най-важното – нито пред въззивната инстанция, нито пред настоящата касационна,
са представени доказателства – застрахователна полица/договор, които
категорично да оборват твърдението на ответника, че към посочения в ЕФ момент –
29.03.2021 г., в 11,09 ч., за описаното превозно средство санкционираното
дружество „ДЖИ-ПРО ГРУП" ООД има валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“. В тази връзка неснователни са възраженията на
касатора, че нарушението е с дата преди 29.03.2020г. когато е изтекла
предходната застраховка, с което е довършено нарушението по чл. 638, ал. 1, т.
1 от КЗ, а не на датата на заснемане на автомобила.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2
от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 233 от 14.02.2022г. на ВРС,
постановено по н.а.х.д. № 20213110204895/2021 г., по описа на Районен съд -
Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: