РЕШЕНИЕ

№ 262

гр.Бургас, 18.02.2020г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 27 януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 2652 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Жалбоподател е Д.Х.Н. ЕГН:********** с адрес ***.  Жалбоподателят участва в производството лично.

Ответник по жалбата (АО), е директорът на Областна дирекция Ямбол на Държавен фонд Земеделие гр.София. Същия взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Д.Р..

Предмет на обжалване е акт за установяване на публично държавно вземане № 20/03.10.2019г. на АО, съдържащ два самостоятелни диспозитива : (1) отказано е изплащането на финансова помощ общо в размер 24 447.50лв., представляваща второ плащане по договор № 02/06/1/0/02476/01.02.2016г. и (2) определено е на Д.Х.Н. подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 24 447.50лв., представляващо връщане на извършеното по договора плащане на първата половина от финансовата помощ.

В обстоятелствената част на акта е посочено, че жалбоподателката е сключила с Държавен фонд Земеделие – Разплащателна агенция гр.София (ДФЗ РА) договор № 02/06/1/0/02476/01.02.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 година, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на земеделските райони, по който страните са постигнали съгласие на жалбоподателката да се изплати помощ на два етапа – първо плащане в размер 24 447.50лв., в срок  до два месеца от сключването на договора и второ плащане в същия размер, което да се извърши в срок три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с всички изискуеми документи съгласно приложение № 7 към Наредба № 14/28.05.2015г. заявка за второ плащане. Прието е от АО, че първото плащане е извършено съобразно уговореното. Посочено е, че с договора жалбоподателката е приела за цел преминаване към биологично производство, но към заявката за второ плащане не е приложен изискуем в тази връзка документ – копие от договор за контрол по чл.18 от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС с контролиращо лице. При тези обстоятелства АО приел, че поетите по договора задължения не са изпълнени, което налага възстановяване на получената помощ и отказ за изплащане на втората договорена част от помощта.

В жалбата не се оспорват обстоятелствата по сключването на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и условията по него. Безспорно е и изплащането на първата половина от договорената помощ. Сочи се, че между страните по договора е сключен анекс за изменението му от 21.06.20218г., с която, в рамките на изменението на Приложение № 3 към договора, е отпаднала т.7 „Преминаване към биологично производство“, във връзка с което е отпаднало и следващото го задължение за сключване, съответно представяне на копие от договор за контрол по чл.18 от ЗПООПЗПЕС. Наред с това се правят и подробно обосновават възражения за наличието на непреодолима сила, явяваща се независимо от волята на жалбоподателката препятствие за постигане на целите по договора – епидемиологичната обстановка в района, където се осъществява дейността, довела до необходимост от вземане на медицински мерки по опазването на живота и здравето на животните, стоящи в разрез с изискванията за биологично производство. В тази връзка, съзнавайки невъзможността си за изпълнение на поставената конкретна цел, жалбоподателката подала заявка за второ плащане, като посочила сума 0лв., но длъжностното лице отказало да приеме такава заявка. Жалбоподателката заявява, че няма претенция за плащане на втората част от договорената помощ, но счита, че при посочените обективни условия не дължи връщане на вече изплатената и първа част от безвъзмездната помощ. Иска отмяна изцяло на оспорения акт. Иска присъждане на разноски. Представя доказателства.

Ответникът оспорва жалбата. Счита, че не са налице визираните от жалбоподателя основания за оспорване. По-конкретно счита, че след сключването на посочения анекс към договора не е отпаднало задължението за сключване и представяне на копие от договор за контрол по чл.18 от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС с контролиращо лице. Прави доводи, че ангажимента за преминаване към биологично производство е отпаднал само по отношение на растителните култури, но не и по отношение на отглежданите животни, като в тази връзка се позовава на подаденото от жалбоподателката искане за изменение на първоначалния договор, въз основа на което е сключен обсъждания анекс. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор съдът се запозна подробно със становищата на страните, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представен е заверен препис от договор № 02/06/1/0/02476/01.02.2016г. между ДФЗ и жалбоподателката Д.Н., за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 година, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на земеделските райони. В договора е посочено, че същия се сключва на основание чл.28 ал.6 от Наредба № 14/2015г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 година (Наредба № 14/2015г.) и заповед за одобрение на заявление за подпомагане № 03-020-РД/36/26.01.2016г. на директора на ОД на ДФЗ гр.Бургас. Страните са договорили, че фондът предоставя на ползвателя Н. безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на проект № 02/06/1/0/02476, в общ размер 48 895лв., платима на две равни вноски, от които първата – в срок два месеца от сключването на договора. Плащането на втората вноска е следвало да се извърши в срок три месеца след подаването на редовна заявка, окомплектована с всички документи, съгласно приложение № 7 към Наредба № 14/2015г. От своя страна, съгласно чл.6 ал.1 от договора, ползвателят се е задължил да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на договора до 20.09.2018г. Същото задължение е повторено и чл.13 ал.1 от договора. В чл.21 и чл.23 е предвидено, че по искане на ползвателя може да се постигне съгласие за изменение или допълнение на договора. В края на текста на договора е посочено, че неразделна част от него са заявлението за подпомагане от ползвателя, допълнителните споразумения и приложения 1, 2 и 3. По този начин част от съдържанието на договора е обособена в приложение № 3 към него – таблица за специфични цели и резултати. Съгласно т.7 от таблицата, поставена цел на страните и необходим постигнат резултат с оглед оценката на изпълнението по договора, е преминаване към биологично производство.

Представен е заверен препис от анекс № 1/21.06.2018г. към договор № 02/06/1/0/02476/01.02.2016г., с който страните са постигнали съгласие за заличаване на приложения № 2 и 3 към договора и създаване на нови такива. Новите приложения са оформени като таблици към анекса. От съдържанието на приложение № 3 (л.32 от делото) става ясно, че е отпаднала като цел и резултат т.7 – преминаване към биологично производство.

Анексът е сключен въз основа на искане на Д.Н. от 15.05.2018г., заверено копие от който е приложено по делото (л.201 и сл.). В таблица 7 от искането е предложено отпадане като цел и резултат на преминаването към биологично производство. В таблица 9 – „Описание на планираните дейности след промяната, които ще бъдат извършени в рамките на периода за изпълнението за проверка изпълнението на бизнес плана“, е посочено „подписване на договор със сертифицираща фирма за производство на биологично месо и мляко“, като две самостоятелни дейности, съответно за 2016г. и за 2017г. От планираните дейности след промяната (таблица 9, колона Г), единствено посоченото подписване на договор със сертифицираща фирма не е свързано с договорена цел, към постигането на която е насочена дейността, съгласно таблица 7.

По делото не е спорно и се установява от събраните доказателства, че въз основа на сключения договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ ДФЗ е изпълнил задължението си и е заплатил на жалбоподателката първата договорена вноска от 24 447.50лв. Няма спор и относно това, че жалбоподателката е подала заявка за плащане на втората вноска № 02/06/1/0/02476/3/01/20.09.2018г., по която плащане не е извършено, а е издаден оспорения акт за установяване на публично държавно вземане.

При така установените факти, въз основа на извършена цялостна служебна проверка на акта съобразно изискването на чл.168 от АПК и като взе предвид направените от жалбоподателя оплаквания, съдът прие следното относно наличието на основания за оспорване.

Актът е издаден от директора на ОД Ямбол на ДФЗ София. Съгласно чл.20а ал.5 от ЗПЗП актовете от категорията на процесния се издават от изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл.20а ал.6 от ЗПЗП изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В случая такава делегация е надлежно извършена със заповед № 03-РД/2700/24.07.2019г. на изпълнителния директор на ДФЗ (л.171), при което директорът на ОД Ямбол се явява компетентен орган и не е налице основание за оспорване на процесния акт по чл.146 т.1 от АПК.

Актът е издаден в писмена форма с реквизитите по чл.59 ал.2 от АПК. Изложени са мотиви, съдържащи обстоятелствата, които органа е приел за установени и произтичащи от тях правни изводи, съответстващи на постановения резултат. Не е налице основание за оспорване на процесния акт по чл.146 т.2 от АПК.

Производството по издаването на акта, съгласно чл.166 от ДОПК, се провежда по общите процесуални правила на АПК. Започнало е по инициатива но компетентния орган, съобразно чл.24 от АПК. За започването на производството жалбоподателката е била уведомена в изпълнение изискването на чл.26 от АПК с писмо от 26.11.2018г. Н. се е възползвала от възможността си да депозира пред органа възраженията си (л.36). Органът е изпълнил задълженията си по чл.35 и чл.36 от АПК за събиране на всички необходими доказателства с цел изясняване на обстоятелствата, които са от значение за случая. Доколкото в тази насока в жалбата са направени оплаквания съдът приема, че същите визират неправилна оценка на доказателствата и установените обстоятелства, сочеща неправилно приложение на материалния закон, а не допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по издаването на акта. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.3 от АПК.

Налице е основание за оспорване по чл.146 т.4 от АПК – неправилно е приложен материалния закон.

Като фактическо основание за издаване на АУПДВ органът е посочил, че при подаването на заявката за второ плащане на 20.09.2018г. ползвателя на безвъзмездна финансова помощ по процесния договор Д.Н. не е представила изискуем документ – копие от договор за контрол по чл.18 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС) с контролиращо лице. По делото липсата на сключен такъв договор е установена от събраните доказателства, а освен това е и безспорна между страните. Спорна е правната оценка на този факт.

В чл.38 ал.1 т.8 от Наредба № 14/2015г. е предвидено, че ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл.10 т.2 и дължи връщане на полученото по чл.10 т.1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато проектът му е бил оценен съгласно критерия за подбор по чл.13 ал.1 т.3 и не е представил на РА копие от договор за контрол по чл.18 от ЗПООПЗПЕС с контролиращо лице или копие от сертификат от контролиращото лице, удостоверяващ, че кандидатът е производител на продукт/и, сертифициран/и като биологичен/биологични по смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007. Това правило на наредбата е възприето и от страните, които са го възпроизвели дословно в чл.9 ал.1 т.8 от процесния договор.

Текстът на цитираните правила поставя правната необходимост от сключване на договор за контрол по чл.18 от ЗПООПЗПЕС с контролиращо лице под условие – ако проектът, въз основа на който е сключен договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, е бил оценен съгласно критерия за подбор по чл.13 ал.1 т.3 от Наредба № 14/2015г. Последната разпоредба визира проекти, подадени от кандидати, чиито стопанства са в процес на преход към биологично производство или са преминали към биологично производство на земеделски продукти и храни по смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28.06.2007г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти.

В процесния случай, към момента на сключване на договора, условието по чл.13 ал.1 т.3 от Наредба № 14/2015г. е било налице и основателно страните са включили в текста на договора си клаузата на чл.9 ал.1 т.8, визирайки липсата на договор за контрол като основание за отказ от второ плащане и връщане на извършеното първо плащане. Впоследствие, а именно със сключването на анекса от 21.06.2018г., поставената първоначална цел „преминаване към биологично производство“ е отпаднала по съгласие на страните, при което процеса на преход по смисъла на наредбата е преустановен. От тази гледна точка, към датата на подаване на заявлението за второто плащане (20.09.2018г.) не е било налице предвиденото в наредбата и договора условие, водещо до задължителност на изискването за представяне на копие от договор за контрол по чл.18 от ЗПООПЗПЕС. Затова непредставянето на копие от договор за контрол към заявката за второ плащане не представлява основание за отказ на това плащане и за изискване връщане на извършеното първо плащане.

Позоваването от страна на ответника на това, че задължението за подписване на договор за контрол е било посочено от жалбоподателката в искането и за изменение на първоначалния договор чрез подписване на анекса от 21.06.2018г., не обосновава наличието на предпоставки за издаване на процесния АУПДВ. От една страна предложението е неясно в тази му част, тъй като задължението за подписване на договор за контрол е отнесено към предходните две години (2016 и 2017), когато е била в сила договорката на страните за преминаване към биологично производство. От друга страна в заявлението за изменение на договора недвусмислено е посочено, че подписването на договор за контрол за посочените години не се свързва с цел и резултат, договорени от страните след предложеното изменение.

Наред с горното, ответната страна напрактика се позовава на предложение за сключване на договор, което не е самостоятелен източник на права и задължения, не е обвързващо за страните и няма задължителен характер. Същото може да се използва единствено като източник за тълкуване волята на страните по последвалия договор (анекс) в случаите, когато тя е неясна. При анализа на текста на анекса и договора съдът не намира неяснота на изразената воля. В анекса и приложението му е посочено, че преминаването към биологично производство отпада като цел и резултат, а всички останали текстове на договора не се променят. Това означава, че условието по чл.13 ал.1 т.3 от Наредба № 14/2015г. е отпаднало и разпоредбите на чл.38 ал.1 т.8 от Наредба № 14/2015г. и чл.9 ал.1 т.8 от договора са неприложими.

Не намира основание в събраните по делото доказателства посоченото в мотивите на акта, че отпадането като цел и резултат на преминаването към биологично производство касае само земеделските площи, върху които се отглеждат култури, касаещи растениевъдството в стопанството на жалбоподателката, но не и животновъдната и дейност. Цитираните по-горе текстове на анекса и основния договор не правят такова разграничение между отделните видове дейност на лицето, ползващо помощта.

Основният извод на ответната страна за наличието на задължение за представяне на копие от договор за контрол по чл.18 от ЗПООПЗПЕС, чието неизпълнение е основание за отказ на второто плащане и връщане на извършеното първо плащане, стои и в противоречие с целта на закона, което се явява основание за оспорване на издадения АУПДВ по смисъла на чл.146 т.5 от АПК. Задължението за сключването на такъв договор е предвидено като правен механизъм, създаващ гаранция за стриктното и реално изпълнение на изискванията за биологично производство, когато такова е било договорено от страните по договора за безвъзмездна финансова помощ. Ако страните не са договорили преминаване към биологично производство (което важи в настоящия случай след сключването на анекса), то дори да е било уговорено задължение за сключване на договор за контрол по чл.18 от ЗПООПЗПЕС или същото формално да е останало в текста на основния договор след изменението му, неизпълнението на това изискване не може да бъде основание за прилагане на последиците по чл.38 ал.1 т.8 от Наредба № 14/2015г. и чл.9 ал.1 т.8 от договора. Целта на посочените разпоредби е да се гарантира преминаването към биологично производство и приложението им в случая е безпредметно.

Предвид горните правни изводи и на основание чл.172 ал.2 АПК оспорването е основателно и обжалваният АУПДВ следва да се отмени от съда.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.1 от АПК ответната страна следва да заплати на жалбоподател разноските по делото.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Д.Х.Н. ЕГН:********** с адрес ***, акт за установяване на публично държавно вземане № 20/03.10.2019г., издаден от директора на Областна дирекция Ямбол на Държавен фонд Земеделие гр.София.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие гр.София да заплати на Д.Н. 10лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен Административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

СЪДИЯ :