Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262681
30.12.2021 година,
град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15992 по описа на съда
за 2020г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правна
квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС от М.
Ц.и И.-П.Ц.срещу К.П..
Ищците твърдят, че
с ответника са собственици на самостоятелни обекти в сграда и поземлен имот с
адрес: ****, съответно на 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и двора. През
2017г. с общи средства извършили ремонт на покрива на сградата, на фасадата и
на общата водопроводна инсталация, за което платили сумата от 17606 лева.
Твърдят, че ремонтните дейности били необходими поради състоянието на покрива,
улуците и инсталацията и поради липсата на измазване на фасадата. Искат
ответникът да плати припадащата му се част от разходите в размер на 8803 лева.
Претендират разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорват
претенциите. Твърди, че в сградата не бил извършван ремонт с или без негово
съгласие, за който да било взето решение на ОС на ЕС. Сградата не се нуждаел от
ремонт, защото била в добро техническо състояние. Иска се отхвърляне на претенциите.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното:
С доклада на делото, обективиран в определение
от 10.02.2021г. като безспорни и ненуждаещи се от доказване за отделени
обстоятелствата, че ищците и
ответникът са били собственици на сградата и земята към 2017г. и са притежавали
по 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и по 1/2 ид.ч. от собствеността на
поземления имот.
Принципното положение е, че при извършване на ремонт в съсобствен
имот, за неучастващия собственика възниква задължение към подобрителя, ако в
резултат от извършеното имотът е увеличил стойността си. Задълженията за
заплащане на подобренията възникват в тежест на лицето, което притежава
собствеността по времето, когато те са били извършени. Поради това ответникът, като
собственик на ид.ч. през целия период, когато са извършени ремонтите, се явява
материалноправно легитимирана по предявения иск.
Oтношенията между
етажните собственици във връзка с поддържането, възстановяването и
подобряването на общите части на сградата, се уреждат от разпоредбата на чл. 41 ЗС,
регламентираща задължението на всеки собственик, съразмерно с дела си в общите
части, да участва в разноските, необходими за поддържането или за
възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето
решение от общото събрание. По делото се установява наличието единствено на два
самостоятелни обекта в сградата и съгласно чл. 3 ЗУЕС приложение следва да
намери регулацията в ЗС. Когато етажите в сградата са само два, уредбата на
отношенията следва да се извърши по правилата за съсобствеността- чл. 30, ал. 3
ЗС (когато има съгласие от другата страна), тъй като на практика не може да се
образува мнозинство за начина на поддържане на общата сграда.
От показанията на свидетелите,
представените документи и приетата СТЕ се
установява, че в имота са извършени ремонтни работи по покрива, фасадата
и общото водопроводно отклонение към сградата от уличната канализация. Свидетелката
на ищците е имала преки впечатления от извършваните ремонти, като е
непосредствен съсед, показанията са достатъчно ясни за тези дейности,
последователни и непротиворечиви и следва да бъдат кредитирани. Показанията на свидетеля на ответника не опровергават
извършването на ремонта, доколкото за покриването на покрива са използвани
старите глинени керемиди и в заключението не е включена цена за цялостната им
подмяна.
Предвид
горното и с оглед приетата СТЕ, се установява, че ответникът дължи заплащането
на обезщетение за извършените ремонти. Стойността на обезщетението следва
да се определи по приетата експертиза, която дава заключения за всички извършени
СМР.
Не се установява
ремонтите да са били неотложни и необходими за запазването на вещта. Показанията
на свидетелката на ищците в тази част са общи и недостатъчно ясни, като
включват предадена от трети лица информация.
С категоричност се
установява съгласието на ответника за извършването на част от ремонта, относно
измазването на фасадата на сградата. Макар да не се установява изрично
изявление в тази насока, съгласието е видно от самото поведение на ответника,
който е осигурил достъп до ползваната от него част от двора за разполагане на
скеле, използвано от работниците. Предвид даденото с конклудентни действия съгласие
за измазване на сградата, отношенията между съсобствениците следва да се уредят
съобразно чл. 30, ал. 3 ЗС, която предвижда, че всеки съсобственик участва в
ползите и тежестите от общата вещ
съобразно с частта си. Поради това, ответникът отговаря за стойността на извършените
разходи. В този смисъл: ТР № 85/02.12.1986г. на ОСГК на ВС и Решение № 146 от
15.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1238/2020 г., I г. о., ГК
Не може да се
приеме, че е имало и съгласие на другия собственик по отношение на ремонта на
покрива и на общия водопровод. В тази насока показанията на свидетелка отново
са прекалено общи и няма други данни за конкретното му поведение. Тя пресъздава
разговор межди ищеца и ответника за съгласие за ремонт, без да има яснота за
какви точно дейности са говорили страните и в какъв момент. Поради това отношенията
във връзка с извършения ремонт на покрива и общата водопроводна инсталация на
сградата следва да се уредят по правилата за водене на чужда работа без
пълномощия, съответно по правила на неоснователното обогатяване- в този смисъл
ТР № 85/02.12.1986г. на ОСГК на ВС. В настоящия случай е налице хипотезата на
чл. 61, ал. 2 ЗЗД, тъй като работата е била предприета и в собствен интерес- ищците
е собственици на единия от етажите. Поради това лицето, в чийто интерес е била
предприета работата, а именно другия собственик, отговарят до размера на своето
обогатяване.
Тук следва да се
отбележи, че основанието на претенцията за присъждане
на вземане за стойност от извършени подобрения в чужд или съсобствен имот е
забраната за неоснователно обогатяване като общ принцип на облигационното
право. Законодателят провежда принципа чрез източниците на облигационни
отношения, предвидени в чл. 72 и чл. 74 ЗС, чл. 30, ал. 3, чл. 60
- 62 ЗЗД
и чл. 59 ЗЗД.
Съставите задават правната рамка на отношенията между подобрителя и собственика,
но определянето на действителното правно основание на облигационните отношения,
които са възникнали от подобряването, е дейност на съда по приложението на
материалния закон. Съдът я извършва въз основа на фактическите твърдения и
петитума на исковата молба, но и в съответствие с установеното по делото.
Следователно въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което
ищецът е извършил подобренията в чуждия имот (владелец, гестор или държател)
или зададеният в исковата молба начин, по който е определен размерът на съдебно
предявеното вземане ("увеличената стойност на вещта",
"по-малката от двете суми", "до размера на обедняването",
"до размера на обогатяването") не ограничават съдът да даде защитата според действително
осъщественото правно основание. Чрез тях ищецът въвежда факти, които
индивидуализират съдебно предявеното вземане, но представляват и предложена от
него квалификация на предявения иск, която не е обвързваща за съда. Изложеното
представлява обобщение на практиката, формирана с решения на ВКС по чл. 290 ГПК,
а именно: Решение № 108 от 8.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 415/2015 г., I г.
о., ГК, Решение №
129/13.07.2011 г. по гр. д. № 72/2010 г. I-во отд, Решение №
131/10.07.2013 г. по гр. д. № 913/2012 г, I-во отд, Решение №
159/14.06.2013 г. по гр. д. № 1492/2013 г, II-ро ГО, Решение №
180/25.04.2012 г. по гр. д. № 198/2011 г, I-во ГО, Решение №
820/20.09.2011 г. по гр. д. № 20.09.2011 г, I-во ГО, Решение №
912/02.02.2010 г. по гр. д. № 4713/2008 г. IV-то ГО и Решение №
134/31.07.2014 г. по гр. д. № 6535/2013 г.
В хипотезата на чл. 30, ал. 3 ЗС следва да се присъди
стойността на извършените разходи, които относно измазването на сградата са в
размер на общо 8286.14 лева, съгласно т. 22, 23 и 23 (посочена два пъти за
различни дейности) на СТЕ.
В хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД може да се присъди увеличената стойност на имота само ако тя е
по-малка от направените разходи за подобренията, тъй като в този случай
отговорността е ограничена до размера на обогатяването. В същия смисъл Решение №
339/10.10.2011 г. по гр. д. № 1072/2010 г. на І ГО на ВКС и Решение №
820/10 от 20.09.2011 г. по гр. д. № 1009/2009 г. на І ГО на ВКС. В
случая по-малката стойност е тази на направените разходи, като следва да се
присъди само стойността на ремонтните работи, които реално водят до някакво
увеличаване на стойността на вещта. Така ответникът дължи обезщетение за СМР по
т. 2, 3, 5, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 19, 20, 21, 25, 26, 28 и 29 в общ
размер на 7230.35 лева. Всички стойности са образувани съгласно посочения принцип
на неоснователното обогатяване, като е взета по-малката сума между разходите и
увеличаването.
Така общите стойности на подобренията, за които отговаря
ответника съгласно
приетата СТЕ е в размер на 7758.24 лева- 1/2 от
общата сума от 15516.49 лева.
Искането за присъждане на обезщетението солидарно в полза на
двамата ищци е неоснователно. Плащането на разходите от двамата ищци, като
съпрузи не води до възникването на активна солидарност. Същата не се предвижда
в разпоредбите уреждащи възникналите правоотношения, нито в СК. Активна солидарност
е възможно да възникне единствено на договорно основание.
Ето защо претенцията е основателна са сумата от 7758.24 лева,
която следва да бъде присъдена на всеки от ищците поравно- по 3879.12 лева. За
разликата до претендирания размер от 8803 лева искът е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати направените разноски за д.т., СТЕ и адв.
възн., съразмерно на уважената част от иска. Направеното възражение за прекомерност
на платеното адв. възнаграждение се явява основателно, предвид конкретната
фактическа и правна сложност на делото и същото следва да бъде намалено до 800 лева.
Така дължимите разноски са в размер на общо 1196.05 лева. Разноски по
обезпечаването на предявения иск не се присъждат, извън 5 лева за д.т. за
обезпечителна заповед, защото няма представени доказателства за такива.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците
следва да заплатят на ответника сумата от 9.49 лева разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
К.Г.П.,
ЕГН **********, да заплати на М.Г.Ц., ЕГН **********, сумата от 3879.12 лева И НА
И.К.Ц., ЕГН **********, сумата от 3879.12 лева, всяка от които, представлява
половината от припадаща се на К.Г.П. част от разноски за ремонт на покрив,
измазване на фасада, смяна на улуци и водопроводната инсталация на сградата с
адрес *****, ведно със законната лихва
върху сумите от подаването на исковата молба в съда на 02.12.2020 г. до
окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за разликата НАД общо
7758.24 лева ДО 8803.00 лева, както и относно солидарното осъждане.
ОСЪЖДА К.Г.П., ЕГН
**********, да заплати на М.Г.Ц., ЕГН ********** и И.К.Ц., ЕГН **********, сумата от 1196.05 лева- разноски по
делото по съразмерност.
ОСЪЖДА М.Г.Ц., ЕГН ********** и И.К.Ц., ЕГН **********, да заплатят на К.Г.П., ЕГН **********, сумата от 9.49 лева- разноски по делото
по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.