Решение по дело №123/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 266
Дата: 24 април 2023 г. (в сила от 24 април 2023 г.)
Съдия: Светлин Михайлов
Дело: 20231001000123
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 266
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов

Мирослава Кацарска
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20231001000123 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 на ГПК.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от „Холдинг „Български
държавни железници“ ЕАД, с която обжалва решение № 919 от 25.07.2022 г., постановено
по т.д. № 156/22 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 4 състав, с
което съдът е отхвърлил предявените от „Холдинг „Български държавни железници“ ЕАД
срещу „БДЖ-Трансимпекс“ АД искове с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на
решения, приети на 12.01.22 г. от общото събрание на акционерите на „БДЖ-Трансимпекс“
АД – за промяна адреса на управление, за изменение на чл.2, ал.3 от Устава, за
освобождаване на Т. В. Т. като член на съвета на директорите и за избор на Б. В. А. за член
на съвета на директорите и е осъдил „Холдинг „Български държавни железници“ ЕАД да
заплати на „БДЖ-Трансимпекс“ АД съдебни разноски в размер на 2 160 лв.
В жалбата се твърди, че първоинстанционния съд е приел нарушението на
чл.19, ал.2 от устава за формално и нерефлектиращо на валидността на взетото от съвета на
директорите решение за свикване на общо събрание. Твърди, че постановеното решение е
неправилно, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в
нарушение на материалния закон. Релевира доводи, че в устава на дружеството е разписана
процедура по свикването на заседание на членовете на съвета на директорите (чрез писмена
покана), а по делото е установено, че до членовете на съвета на директорите не е изпращана
покана, а в представеният протокол липсват данни кой е свикал заседанието и кога е
1
свикано. С оглед на това твърди, че след като липсва редовно свикване на съвета на
директорите, то не следва да се приема, че е редовно свикано и общото събрание на
акционерите. Твърди, че решението е взето от двама членове, но същите не изразяват волята.
Оспорва и изводите на съда по отношение на липсата на нарушение на членствените
правоотношения. Твърди, че съдът неправилно не е уважил релевираното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, като не е приел, че е сезиран само с един
иск, а не с обективно съединени искове, като по този начин е нарушил съдебната практика.
Ето защо моли съда да отмени постановеното решение, вкл. и в частта за разноските, като
вместо него да постанови ново, с което да отмени атакуваните решения на общото събрание
и претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна „БДЖ-Трансимпекс“ АД оспорва подадената жалба.
Твърди, че съдът правилно е приел, че повдигнатото от ищеца твърдение за процесуална
незаконосъобразност на взетите решения е неоснователно. Твърди, че общото събрание е
редовно свикано от съвета на директорите, който е провел свое заседание на което са
участвали повече от половината от членовете му, които са взели валидно решение за
свикване, спазени са и формите на свикване, както и съдържанието на поканата. Твърди, че
съдът правилно е приел, че формалното нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.2 от устава
не рефлектира върху законосъобразността на взетите от общото събрание решения, както и
че същото не засяга по никакъв начин членствените права на ищеца. Твърди, че дори
ищецът да е бил член на СД, то неуведомяването му за провеждане на заседание на СД не
рефлектира върху членствените му правоотношения, тъй като същият е участвал в работата
на общото събрание. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното и
претендира разноски за настоящата инстанция.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.265 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 919
от 25.07.2022 г., постановено по т.д. № 156/22 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 4 състав, че съдът е отхвърлил предявените от „Холдинг „Български
държавни железници“ ЕАД срещу „БДЖ-Трансимпекс“ АД искове с правно основание чл.74
от ТЗ за отмяна на решения, приети на 12.01.22 г. от общото събрание на акционерите на
„БДЖ-Трансимпекс“ АД – за промяна адреса на управление, за изменение на чл.2, ал.3 от
Устава, за освобождаване на Т. В. Т. като член на съвета на директорите и за избор на Б. В.
А. за член на съвета на директорите и е осъдил „Холдинг „Български държавни железници“
ЕАД да заплати на „БДЖ-Трансимпекс“ АД съдебни разноски в размер на 2 160 лв.
Не се спори между страните, а се установява и от определение № 3 966 от
11.12.22 г., постановено по т.д. № 156/22 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско
отделение, 4 състав, че съдът е изменил на основание чл.248 от ГПК в частта за разноските
решение № 919 от 25.07.2022 г., постановено по т.д. № 156/22 г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, 4 състав като е намалил на основание чл.78, ал.5 от ГПК
от 2 160 лв. на сумата от 1 000 лв. размера на съдебните разноски (адвокатско
възнаграждение), които „Холдинг „Български държавни железници“ ЕАД трябва да заплати
на „БДЖ-Трансимпекс“ АД и е оставил без уважение в останалата част молбата по чл.248 от
ГПК, обективирана във въззивната жалба.
Не се спори между страните, а се установява и от представеното временно
удостоверение № 2 от 06.02.2012 г., че ищецът е акционер в ответното дружество и
2
притежава 1 846667 бр. поименни акции от капитала, а от представеното извлечение от
книгата на акционерите се установява, че същият е акционер към 06.04.21 г.
Не се спори, а се установява и от представения Устав на ответното дружество,
че с разпоредбата на чл.19, ал.2 от същият е предвидена процедура по свикването на
заседанията на съвета на директорите, изискваща писмена покана от председателя, която
следва да е получена най-малко 7 дни преди заседанието.
Не се спори, а се установява и от представеният протокол от заседание на СД
от 03.012.21 г., че същият е взел решение за свикване на Общо събрание на акционерите,
което ще се проведе на 12.01.22 г., при дневен ред – освобождаване на члена на СД Т. В. Т.
и избиране на негово място на Б. В. А..
Не се спори, а се установява и от представената покана вх. № 35-00-
162/10.12.21 г., че ищецът е уведомен за свиканото общо събрание на акционерите и за
дневния ред.
Не се спори, а се установява и от представеният протокол от общото събрание
на акционерите от 12.01.22 г., че същото е взело решения за промяна адреса на управление
на дружеството, освобождаване на члена на СД Т. В. Т. и избиране на негово място на Б. В.
А..
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че
първоинстанционния съд, с определението си по чл.374 от ГПК е приел за безспорно
установени и ненуждаещи от доказване обстоятелствата, че ищецът има качеството на
акционер, както и че членът на СД Т. В. Т. не е бил поканен за заседанието на СД от
03.12.21 г.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените
от ищеца уточнения са предявени обективно съединени при условията на кумулативното
обективно съединяване искове с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решения, приети
на 12.01.22 г. от общото събрание на акционерите на „БДЖ-Трансимпекс“ АД – за промяна
адреса на управление, за изменение на чл.2, ал.3 от Устава, за освобождаване на Т. В. Т.
като член на съвета на директорите и за избор на Б. В. А. за член на съвета на директорите.
С атакуваното решение № 919 от 25.07.2022 г., постановено по т.д. № 156/22 г.
по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 4 състав, че съдът е отхвърлил
предявените от „Холдинг „Български държавни железници“ ЕАД срещу „БДЖ-
Трансимпекс“ АД искове с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решения, приети на
12.01.22 г. от общото събрание на акционерите на „БДЖ-Трансимпекс“ АД – за промяна
адреса на управление, за изменение на чл.2, ал.3 от Устава, за освобождаване на Т. В. Т.
като член на съвета на директорите и за избор на Б. В. А. за член на съвета на директорите и
е осъдил „Холдинг „Български държавни железници“ ЕАД да заплати на „БДЖ-
Трансимпекс“ АД съдебни разноски в размер на 2 160 лв.
В жалбата наведени твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на
същото, поради неправилно приложение на материалния закон и процесуалния закон,
свеждащи се изводите на съда относно редовността на свикване на общото събрание на
акционерите. В тази връзка се оспорва извода относно ирелевантността на нарушението на
чл.19, ал.2 от Устава, предвиждащ реда за свикване на съвета на директорите по отношение
на редовността на свикването на общото събрание на акционерите. В този смисъл и предвид
изложеното във въззивнаjа жалба настоящият състав намира, че страните не спорят по
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, а спорят по отношение на
3
направения от съда извод относно законосъобразността на свикването и провеждането на
извънредното общо събрание на акционерите. Този правен спор може да бъде сведен до
решаващия извод на първоинстанционния съд относно това дали допуснато процесуално
нарушение по свикването на заседанието на СД обоснова материалната законосъобразност
на взетото от СД решение за свикване на общо събрание на акционерите и определянето на
дневен ред на същото събрание. Така наведените доводи за незаконосъобразност на
постановеното решение, съдът в настоящия си състав намира за неоснователни по следните
съображения:
С предявените искове по чл. 74 ТЗ се иска отмяна на решенията на ОС на
акционерите на ответното акционерно дружество проведено на 12.01.2022 г. Основното
оплакване на ищеца се свежда до нередовната процедура по свикването на СД и вземането
на решение за свикване на ОСА, като се твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.19, ал.2
от Устава, предвиждаща ред за свикване на заседания на съвета на директорите, от което е
изведен извод за незаконосъобразност на взетите от извънредното ОСА решения.
Релевирано е възражение за допуснат процесуален пропуск от председателя на СД, в чиито
правомощия е свикването на заседание на самия СД, като се твърди, че този пропуск е довел
до материалната незаконосъобразност на взетото решение за свикване на извънредно ОСА, а
това е опорочило и взетите от ОСА решения.
Задължителната и непротиворечива практика на ВКС приема, че в
производството по чл. 74 ТЗ на служебна проверка, като абсолютна процесуална
предпоставка за правото на иск подлежи наличието на активна легитимация за ищеца,
изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или акционер на дружеството, чиито
решения на Общото събрание се атакуват с иска за отмяна. Това качество следва да е налице
към момента на провеждане на Общото събрание, взело оспорваните решения, както и в
течение на процеса. Наличието на това качество е абсолютна процесуална предпоставки за
допустимост на процеса, поради което съдът служебна следи за наличието на правен
интерес. В този см. решение № 81 от 25.04.2017 г., постановено по т.д. № 563/16 г., по описа
на Т.К., ІІ Т.О. на ВКС и др. С оглед на това и предвид неоспореното от страните в
производството качество на ищеца като акционер в дружеството, както към момента на
вземане на оспорените решения на общото събрание на акционерите, така и към настоящия
момент, настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд по отношение на
наличието на активната процесуална легитимация на ищеца за предявяването на
конститутивния иск.
Липсва спор между страните, че за свикването на заседание на СД на
акционерното дружество ответник в настоящото производство не е изпратена покана за
заседанието, съобразно изискването на чл.19, ал.2 от устава на дружеството. Безспорно,
съгласно цитираната разпоредба от устава заседанията на СД се свикват от председателя на
СД чрез писмена покана, получена най-малко седем дни преди датата на заседанието.
Заседанието на СД е редовно, ако на него присъстват най-малко половината от членовете му
лично или представлявани от друг член на СД (чл.19, ал.4 от устава). Тълкувайки логически
разпоредбите на устава, относно свикването и редовността на заседанието настоящият
състав намира, че смисълът на предвидения начин на оповестяване на заседанията е да
4
гарантира личното и/или по пълномощие участие на всички членове на СД в същото, с
оглед на взимането на действително и материално законосъобразни решения. Материалната
законосъобразност на решенията на този управителен орган на акционерното дружество
ответник се предпоставя от спазването на законовите и тези на устава изисквания за кворум
и гласуване. С оглед на това взетото решение за свикване на извънредно ОСА е материално
законосъобразно, тъй като са спазени изискванията на чл. 238, ал.1 и ал.2 от ТЗ, както и
разпоредбите на чл.19, ал.4 и чл.18, а.2 от устава.
Не на последно място следва да се посочи, че дори и да се възприеме, че
допуснатото нарушение при свикването на заседанието на СД е дотолкова съществено, че да
обоснове твърдяната от ищеца материална незаконосъобразност на взетото решение, което
обстоятелство би рефлектирало и върху взетите решения от ОСА, то в конкретния случай не
са нарушени права на ищеца, тъй като същият е участвал в извънредното ОСА, гласувал е
по обявения с решението на СД дневен ред, както и са разгледани внесените от него
предложения за допълване на дневния ред. Този факт, неоспорен от страните и подкрепен от
доказателствата по делото, но може да обоснове извод за нарушаване на членствени
правоотношения и/или процесуална или материална незаконосъобразност на атакуваните
решения на извънредното общо събрание на акционерите. В останалата част следва да се
споделят изводите на първоинстанционния съд.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното
решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора разноски се дължат на въззиваемата страна, поради
което и предвид липсата на оспорване на техния размер от страна на въззивника,
настоящият състав намира, че същият следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
от 1 250 лв., представляваща разноски за един адвокат пред настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 919 от 25.07.2022 г., постановено по т.д. № 156/22 г. по описа
на Софийски градски съд, Търговско отделение, 4 състав, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА „Холдинг „Български държавни железници“ ЕАД, ЕИК: *********,
гр. София, ул. „Иван Вазов“ № 3 да заплати на „БДЖ-Трансимпекс“ АД, *********, гр.
София, бул. „История Славянобългарска“ № 5Д сумата от 1 250 (хиляда двеста и петдесет)
лв., на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в тридесет дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6