№ 127
гр. Кърджали, 24.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20255140200274 по описа за 2025 година
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия *****,
издаден от ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер
на 100.00лв. на Е. Д. Д. с адрес ***** за нарушение установено с
автоматизирано техническо средство или система ***** на ***** в ***** до
*****, с МПС лек автомобил *****, при разрешена скорост 50км/ч. е
установена скорост от 80км/ч.- нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение
по пътищата.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят
Е. Д., който моли съда да го отмени като незаконосъобразен и неправилен.
Излага следните съображения: издаден е в нарушение на материалния и
процесуалния закон- не са спазени императивните разпоредби на чл.189 ал.4
от ЗДвП, на посоченото място в ***** няма монтирано устройство за
видеозаснемане и не е обозначено със знак за видеоконтрол, техническото
средство за установяване на скорост не е одобрено. В съдебно заседание
жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява. От
процесуалния представител на жалбоподателя е писмена защита, с която моли
съда да отмени електронния фиш като незаконосъобразен по посочените в
жалбата основания като претендира и разноските по делото.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно
1
заседание, не се представлява. Чрез началник сектор ПП- Кърджали,
оправомощен с изрична заповед, е представил подробно писмено становище, с
което оспорва жалбата като неоснователна и излага съображения за
законосъобразност на електронния фиш. Моли съда да потвърди електронния
фиш, а жалбата на Е. Д. да бъде отхвърлена като неоснователна. Постъпила е
молба и от юрисконсулт, с която моли съда да потвърди електронния фиш
като претендира юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На *****
служител в сектор „Пътна полиция“- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, бил
на работа. Този ден работел с уред за контрол на скоростта, представляващ
***** с *****, който бил разположен в ***** до ***** и било настроено да
снима и в двете посоки. В 09.16ч. средството за видеоконтрол отчело
превишена скорост от лек автомобил марка ***** от 80км/ч., след приспаднат
толеранс от 3км./ч., при ограничение от 50км/ч. в населено място. След
обработване на информацията от заснемането бил издаден електронен фиш за
налагане на глоба серия ***** срещу собственика на автомобила О.Х.. След
подадена декларация от последния този електронен фиш бил анулиран на
датата *****.и бил издаден обжалвания. В описателната му част е посочено
движение с установена скорост от 80км/ч. след приспаднат толеранс от минус
3км/ч. съставляващо нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, за което на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП на жалбоподателя Д. било наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
веществените доказателствени средства- ***** *****, в която е фиксирана
скоростта на превозното средство, регистрационния му номер, датата и точния
час на нарушението, както и мястото на нарушението с име GPS координати,
както и писмените доказателства- Данни за промяна на регистрацията, в която
жалбоподателят е посочен като ползвател на превозното средство; Протокол
за използване на Автоматизирано Техническо средство или Система *****
Протокол от проверка *****.; Списък от ***.; Първоначална регистрация;
2
Декларация от *****. и другите приети по делото по делото. От тези
доказателства ведно със становището дадено от началник на сектор „ПП“-
Кърджали при ОДМВР- Кърджали, който е оправомощен от
административнонаказващия орган със *****, се установява, че използваната
***** е била одобрена по реда на Закона за измерванията и е преминала
последваща проверка съгласно чл.4 от Наредба *****
От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба е
процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежно
легитимирано лице.
Разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни
превозни средства при избиране скоростта на движение да превишават в
населено място скоростта от 50км/ч. Видно от атакувания електронен фиш
мястото на нарушението е в *****. Тъй като е отчетено превишение на
допустимата скорост за движение в населено място с 30км/ч. е приложена
санкционната разпоредба на чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, предвиждаща налагане
на административно наказание „глоба” в размер на 100лв. за водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако
превишаването е от 21 до 30км/ч. Следователно деянието, за което е
реализирана отговорността на жалбоподателя е обявено от закона за
наказуемо с административно наказание. Посочената в електронния фиш
скорост е намалена с 3 км/ч. в изпълнение на изискванията на чл.755 ал.1 т.2
от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол. Установената скорост попада в наказуемата такава на
изпълнителното деяние описано в санкционната норма на чл.182 ал.1 т.2 от
ЗДвП. Необосновано обаче в електронния фиш името на Е. Д. Д. е посочено
като нарушител в качеството му на собственик/ ползвател на пътното
превозно средство, доколкото именно собственикът не е декларирал по
установения ред друго лице да е извършило нарушението. Въпреки, че
електронният фиш е издаден в законоустановената форма и притежава всички
предвидени в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП реквизити, то намира, че в
хода на административно наказателното производство е допуснато твърдяното
в жалбата нарушение на процесуалните правила, които да съставляват
основание за отмяна на атакувания акт. Това е така, тъй като чл.186 ал.4 от
Закона за движението по пътищата електронният фиш се издава на
3
собственика на превозното средство, а когато то е собственост на юридическо
лице- на управителя му. На тези субекти законът указва да се изпраща покана
с препоръчано писмо с обратна разписка да се яви в съответната служба за
контрол в едномесечен срок от получаването й, за да му бъде издаден фиш или
за да посочи лицето, на което е предоставило управлението на моторното
превозно средство, с което е извършено нарушението, като при неявяване в
определения срок или при непосочване писмено на лицето, на което е
предоставено управлението на моторното превозно средство, на собственика
или на управителя на юридическото лице- собственик на моторното превозно
средство, се издава фиш в негово отсъствие, който се смята за връчен от
датата на издаване на фиша. В случая жалбоподателят не е субект на
нарушението по смисъла на чл.186 ал.4 от ЗДвП, тъй като за него не е налице
декларация подадена от собственика на МПС- то, който да го е посочил като
лице управляващо неговия автомобил на инкриминираната дата, която е *****
По делото е представена законовоизискуемата декларация по чл.189 ал.5 от
Закона за движението по пътищата от *****., но в същата собственикът на
установеното МПС, с което е нарушена разпоредба на закона за управление на
МПС в рамките на населено място, е посочена датата на която жалбоподателят
да е управлявал, а именно ***, която е различна от тази, за която той е
санкциониран с обжалвания електронен фиш. Поради това при установено
нарушение, за което обаче не е санкциониран субекта съгласно разпоредбите
на закона, то обжалваният електронен фиш следва да се отмени, тъй като не е
санкциониран лицето извършило нарушението, а друго такова, което е
недопустимо. Това е така, тъй като за да представлява едно деяние- действие
или бездействие- административно нарушение или престъпление, следва
същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е
извършено виновно, и ако липсва която и да е от тези основни
характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира като
нарушение, респективно престъпление. Но преди всичко следва да се
установи безспорно нарушителя на описаното деяние. В случая като такъв е
санкциониран жалбоподателят в качеството му на ползвател, но за него не
бяха събрани по делото доказателства да е имал такова качество към датата
***** Поради това неправилно му е ангажирана отговорността, тъй като не са
налице всички признаци на деянието от гледна точка на субекта, въпреки
наличието на другите признаци на деянието. Всичко това води до отмяна на
4
атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, тъй като
наказващият орган, в чиято тежест е да докаже нарушението, не стори това по
несъмнен начин, а именно, че жалбоподателят е автор на установеното
административно нарушение, за което е издаден обжалвания електронен фиш.
Предвид изхода на делото не следва да се обсъждат останалите доводи
посочените от жалбоподателя за отмяна на електронния фиш.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените
разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Затова и
предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на
чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, препращащ съответно
към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за
правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой
договорено възнаграждение в размер на 400лв., но от представителя на
ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като
възнаграждението е съобразено с действителната правна и фактическа
сложност на делото. Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Според чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, за защита по дела с интерес
до 1000лв., възнаграждението е 400лв., в какъвто размер е платено
възнаграждение в настоящия случай. Това означава, че заплатения от
5
жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение не надвишава
минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна
помощ, същият се явява съразмерен и съответстващ на критериите по чл.36
ал.2 от ЗА, поради което не следва да бъде намаляван. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция
на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл.37
ал.2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия *****, издаден
от ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер на
100.00лв. на Е. Д. Д. с адрес ***** за нарушение на ***** в ***** на чл.21 ал.1
от Закона за движение по пътищата, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали, да заплати на Е. Д.
Д. с адрес ***** у**********, с ЕГН **********, сумата от 400лв.,
представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Кърджалийски
Административен съд по реда на закона на глава ХІІ от АПК в 14- дневен срок
от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6