РЕШЕНИЕ
№ 364
гр. Велико Търново , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Пламен Борисов
Светослав Иванов
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500187 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази :
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„Д.З.” АД срещу Решение № 901/29.12020г. по гр. Д. № 1776/2020г. на ВТРС,
с което е осъден „Д.З.” АД, ЕИК ..да заплати на Р. ИЛ. Т., ЕГН **********
сумата от 13 075.33 (тринадесет хиляди и седемдесет и пет лева и тридесет и
три ст.) лева - обезщетение за имуществени вреди от реализирал се на
16.8.2019 г. застрахователен риск, покрит по силата на имуществена
застраховка „Пълно Каско”, по повод на която е издадена застрахователна
полица № ../3.8.2018 г., ведно със законната лихва от 7.9.2019 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 1 768.31
(хиляда седемстотин шестдесет и осем лева и тридесет и една ст.) лева –
разноски за производството съразмерно с уважената част от иска, като
отхвърля последния за разликата над уважения размер до пълния предявен от
13 124.80 лева.
В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
постановения съдебен акт в осъдителната му част, както следва :
-Противно на приетото от първоинстанционния съд застрахованият не е
изпълнил свои съществени задължения по застрахователния договор, което в
е довело до недоказаност на настъпилото събитие.
-Задължение на органите на МВР е било да посетят мястото на ПТП и да го
1
констатират. Ищцата е трябвало да заяви коректно настъпилото ПТП и това,
че пострадалото МПС не може да се придвижи законосъобразно на собствен
ход . Тя трябвало коректно да уведоми органите и да се снабди с официален
документ, удостоверяващ настъпването на събитието. Това не е сторено от
ищцата.
- Липсват доказателства относно начина и причините за настъпване на
твърдяното ПТП.
-Неизпълнението на задължението за коректно заявяване пред органите на
МВР на твърдяното събитие и последиците от него е довело до това
събитието да не бъде посетено и констатирано по официален ред, а то от своя
страна представлява неизпълнение от страна на застрахования на съществени
задължения по договора за застраховка.
Развиват се подробни доводи и се отправя искане към съда да отмени
решението в обжалваната му част и да отхвърли предявените искове. При
условията на евентуалност се посочва, че по отношение на конкретния риск
страните са договорили самостоятелен лимит на отговорност на
застрахователя. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната
жалба, в който ответникът по същата заема становище за нейната
неоснователност. Навеждат се доводи по оплакванията в жалбата , като
същите се оспорват. Подробно се описва фактическата обстановка относно
обаждането на ищцата, сега въззиваема , на телефон 112 . Твърди се, че за
застрахователя не е възникнало право да откаже да изплати застрахователно
обезщетение по покрит от застрахователната полица риск. Отправя се искане
към съда да потвърди решението в обжалваната му част.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно изцяло и допустимо в
обжалваната му част.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
2
Относно допустимостта.
Решението в обжалваната му част отговаря на изискванията, при
които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по
спорното право, така, както е въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на
Р. ИЛ. Т. против „Д.З.” АД, за осъждането на ответника да заплати на ищцата
сумата от 13 124.80 лева - обезщетение за имуществени вреди от реализирал
се на 16.8.2019 г. застрахователен риск, покрит по силата на имуществена
застраховка „Пълно Каско”, по повод на която е издадена застрахователна
полица № ..../3.8.2018 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането
до окончателното изплащане на обезщетението. Ищцата твърди, че между
страните е сключена имуществена застраховка „Пълно Каско” за лек
автомобил „М.”, рег. № ..., като на 16.8.2019 г. - в срока на застрахователното
покритие, е настъпило застрахователно събитие (ПТП), представляващо
покрит риск. Заявява, че в резултат на настъпилото ПТП по автомобила са
причинени увреждания, които са отстранени за нейна сметка, като стойността
на извършения ремонт възлиза на 13 124.80 лева. Сочи, че по направеното от
нея искане за заплащане на застрахователно обезщетение е постановен отказ
от застрахователя. Моли съда да осъди ответника да й заплати исковата сума,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане на обезщетението.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба,
ответникът по същата оспорва предявените искове. Потвърждава факта на
наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка „Каско” за лек автомобил „М.”, рег. № ..., но
заявява, че ищцата не е изпълнила задълженията си по ЗДвП и ППЗДвП - не е
заявила или не е завила коректно пред органите на МВР твърдяното събитие
и последиците от него, което е довело до непосещаването му от служители на
МВР и констатирането му по официален ред. Твърди, че застрахованото
превозно средство е получило увреждания, непозволяващи му да се движи
нормално на собствен ход и този факт е бил видим за водача с просто око,
поради което ищцата е имала задължение коректно да уведоми и да изчака
пристигането на органите на МВР, което не е сторено. Заявява, че освен
неизпълнение на ЗДвП и ППЗДвП, поведението на ищцата представлява
неизпълнение на съществени задължения по Общите условия (ОУ) към
застрахователния договор, което обосновава и постановения отказ за
изплащане на обезщетение. При условията на евентуалност оспорва размера
на обезщетението като силно завишен и несъответстващ на претърпените
вреди по автомобила, а доколкото щетата е заявена само декларативно, счита,
че е налице хипотезата на т. 58, вр. т. 58.1 от Общите условия и размерът на
3
обезщетението не може да надхвърля 15 % от застрахователната сума или
абсолютната стойност от 4 000.00 лева.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е иск с правно основание чл. 405 от КЗ, обективно съединен
с иск по чл. 86,ал. 1 ЗЗД .
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в
съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
основателността на двата предявени иска и размера, в който претенциите
следва да бъдат уважени.
По оплакванията в жалбата :
Оплакването, че застрахованият не е изпълнил свои съществени задължения
по застрахователния договор, което в е довело до недоказаност на
настъпилото събитие, е неоснователно. Съгласно т. 46.3 от приложените към
делото и действащи между страните общи условия на процесния
застрахователен договор, при настъпване на застрахователно събитие
застрахованият е длъжен да уведоми незабавно всички компетентни , според
дива на застрахователното събитие , органи( службата за противопожарна
безопасност и / или други) , като в случай на ПТП настъпило докато той е
управлявал МПС, да поиска да му бъде направена проба за алкохол. От
приложения към делото звукозапис на ел. носител от Национална система 112
, се установява, че ищцата е уведомила органите на МВР по съответния ред за
настъпилото ПТП, като е разяснила времето и мястото на настъпване на
произшествието, механизма , по който то е настъпило и видимите щети по
автомобила. Също така ищцата е уведомила и застрахователя на обявения от
него денонощен телефон, като и пред него е заявила обстоятелствата, при
които е настъпило процесното ПТП. Жалбоподателят посочва, че органите на
МВР са били длъжни да посетят мястото на ПТП и да го констатират.
Действително съгласно чл. 125 , т. 8 от ЗДвП органите на МВР задължително
посещават мястото на ПТП, когато произшествието е с един участник и
моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен
ход поради причинените му от произшествието вреди. Заключението на
съдебната авто-техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като
компетентно и обосновано, установява, че при така причинените вреди,
4
процесният автомобил не е в състояние да се придвижва на собствен ход.
Доколкото по делото липсват доказателства, че ищцата разполага с
технически познания, които да й позволяват сама да прецени техническото
състояние на автомобила след ПТП, а именно състоянието на трансмисията и
и окачването на предно дясно колело ( чиято повреда е довела до
невъзможност за движение на автомобила на собствен ход според САТЕ) , не
може да се приеме, че тя не е изпълнила задължението си да съобщи на
органите на МВР, че автомобилът не може да се движи на собствен ход
поради повредите, причинени от ПТП. Впрочем, задължение за водачите на
МПС изрично да заявят при съобщаване за настъпило ПТП пред органите на
МВР , че увреденото от произшествието МПС не може да се придвижва на
собствен ход, не им е вменено в нито една разпоредба на Закона за движение
по пътищата или Правилника за приложението му . Преценката дали да бъде
посетено ПТП , настъпило с един участник , е на самите органи на МВР, като
те по дефиниция разполагат с технически познания, които им позволяват да
преценят дали МПС е в състояние да се придвижи на собствен ход при
настъпилите вреди от ПТП. Тази преценка те извършват с оглед съобщеното
от участника в ПТП, а в случая ищцата е съобщила какви видими повреди са
настъпили по процесното МПС и какъв е бил механизмът на настъпването му.
Това е достатъчно, за да се счете, че тя е изпълнила своето задължение както
по ЗДвП, така и по Общите условия на сключения с ответника
застрахователен договор. Друг , разбира се , би бил случаят, ако при
настъпване на ПТП са били отделени части ( като например гума или цяло
автомобилно колело, волан, скоростен лост ) , без които дори и за водач
лишен от техническа експертиза е ясно , че МПС не може да се движи. В
случая обаче няма данни за такива очевидни повреди на МПС.
Според жалбоподателя липсват доказателства относно начина, мястото и
времето на настъпване на процесното ПТП. Това категорично не е така.
Първо, налице е уведомление от страна на ищцата както на застрахователя,
така и на органите на МВР. Второ, самият застраховател е извършил оглед на
процесния автомобил и отказът му да изплати обезщетението по сключената
застраховка Каско на МПС, клауза „Пълно каско“, е не липсата на
доказателства въобще за настъпване на процесното ПТП, а липсата на
протокол за ПТП, съставен от органите на МВР. Протоколът за ПТП не е
въздигнат в единствено доказателство за установяване настъпването на ПТП
от закона. Както вече се посочи, бездействието на органите на МВР не е
резултат от поведението на ищцата, а резултат от собствената преценка на
съответния служител, приел сигнала й на тел. 112 за настъпилото ПТП дали
то да бъде посетено от служители на МВР или не. Представените на съда
Общи условия на застраховка „Каско на МПС “, действащи между страните, в
т. 52.6.1 изискват за да се заплати застрахователно обезщетение да бъде
представен протокол за ПТП или Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица. Издаването на такъв протокол не зависи по какъвто и да било начин от
волята на ищцата в конкретния случай, тъй като тя е изпълнила своето
задължение да уведоми органите на МВР за настъпилото ПТП.
5
Предвид гореизложеното, съдът намира, че за ответника е възникнало
задължението да изплати на ищцата застрахователно обезщетение за вредите,
настъпили по автомобила й , застрахован по процесния договор за
застраховка „Каско на МПС “ . Настъпилите вреди подлежат на обезщетяване
съгласно клаузите на договора и общите условия, като отново следва да се
подчертае, че липсата на протокол за настъпило ПТП не е основание за
освобождаване на застрахователя от отговорност в конкретния случай, тъй
като несъставянето му от органите на МВР не е обусловено от поведението на
ищцата.
По отношение на размера на причинените на МПС вреди и по отношение
техния вид не е налице оплакване във въззивната жалба. Видът и размерът на
щетите са установени по делото със заключението на САТЕ и документи,
изходящи от самия застраховател.
В случая клаузата на чл. 58.1 от Общите условия на договора за застраховка
„Каско на МПС “, действащи между страните не намира приложение, тъй
като са налице доказателства за настъпилото ПТП и то не е установено
единствено с декларация на застрахованото лице.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат
изцяло с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извод за
правилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Същото
не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и следва да се
потвърди в обжалваната му част.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по
жалба сторените от него разноски по водене на делото пред въззивната
инстанция в размер на 1000 лв., представляващи възнаграждение за един
адвокат, съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 901/29.12020г. по гр. Д. № 1776/2020г. на
ВТРС в частта му , с която е осъден „Д.З.” АД, ЕИК ....да заплати на Р. ИЛ.
Т., ЕГН ********** сумата от 13 075.33 (тринадесет хиляди и седемдесет и
пет лева и тридесет и три ст.) лева - обезщетение за имуществени вреди от
реализирал се на 16.8.2019 г. застрахователен риск, покрит по силата на
имуществена застраховка „Пълно Каско”, по повод на която е издадена
застрахователна полица № ..../3.8.2018 г., ведно със законната лихва от
7.9.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и в частта
му относно разноските.
6
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК ....да заплати на Р. ИЛ. Т., ЕГН ********** сумата
от 1000 лв. ( хиляда лева) разноски по водене на делото пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7