РЕШЕНИЕ
№ 643
гр. Пловдив, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20245300500782 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от „И. Ф. 2013“ ЕООД, ЕИК *****
против Решение № 552/06.02.2024г., постановено по гр.д. № 6322/2023г. по
описа на Районен съд Пловдив. С оплакване за неправилност на
първоинстанционното решение, жалбоподателят иска от въззивния съд да
отмени същото и претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответникът по жалбата „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
ЕИК ***** заявява становище за неоснователност на жалбата и иска
потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
1
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по искове с правна квалификация чл.
422, вр. чл. 79 и чл. 86 от ГПК от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
ЕИК: ***** против „И. Ф. 2013“ ЕООД, ЕИК: ***** за признаване на
установено, че ответникът дължи на ищеца присъдените със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2453/ 18.04.2023 г.,
по частно гр. дело № 5006/ 2023 г. на ПРС, XXIV гр. с-в суми, както следва:
главница в размер на 477, 73 лева, представляваща стойност на електрическа
енергия, доставена за периода 01.01.2023 г.- 28.02.2023 г. по партидата на
длъжника с клиентски № *****, отнасяща се за обект на потребление,
находящ се в град *****, склад, с ИТН: *****, както и сумата от 6, 33 лева-
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 22.02.2023 г.-
06.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението в съда- 07.04.2023 г. до окончателното й
изплащане.
Ответникът оспорва исковете като твърди, че за процесния период
01.01.2023 г.- 28.02.2023 г. за обекта на ответника не е доставяна ел. енергия и
мрежови услуги, нито пък такива били ползвани. Сочи се, че в този период до
обектите на дружеството не е имало ел. захранване, поради което било
невъзможно ел. енергия да е ползвана или да са доставяни мрежови услуги.
Ищцовото дружество не било изпълнило спрямо ответника задълженията си,
не било предоставяло услуги по осигуряване на достъп до
електроразпределителната мрежа, тъй като този достъп бил прекъснат.
Искането е за отхвърляне на исковете и се претендират разноски.
С постановеното по спора Решение № 552/06.02.2024г., по гр.д. №
6322/2023г. по описа на Районен съд Пловдив, първостепенният съд е приел
исковете за основателни.
2
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
от РС обстоятелства, както следва:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 2453/ 18.04.2023
г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 5006/ 2023 г. на ПРС, XXIV гр.
с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: главница в
размер на 477, 73 лева, представляваща стойност на електрическа енергия,
доставена за периода 01.01.2023 г.- 28.02.2023 г. по партидата на длъжника с
клиентски № *****, отнасяща се за обект на потребление, находящ се в град
*****, склад, с ИТН: *****, както и сумата от 6, 33 лева- обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 22.02.2023 г.- 06.04.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда- 07.04.2023 г. до окончателното й изплащане и разноските
по заповедното производство в общ размер на 75 лева. Така издадената
заповед за изпълнение е редовно връчена на длъжника, който в срок е подал
възражение по чл. 414 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви
иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на
съобщението.
Не се спори, че ответникът е юридическо лице, което има качеството
на „небитов клиент“ на ищцовото дружество.
За консумираната ел. енергия и мрежови услуги в имота са издадени:
дебитно известие № ********** към фактура № **********/ 12.01.2023 г.
(окончателна фактура за м. януари 2023 г.)- на стойност 481,12 лева с ДДС и
фактура № **********/ 13.02.2023 г. (етапна фактура за м. февруари 2023 г.)-
на стойност 245 лева с ДДС. Посочено е, че крайната сума за плащане е 684,
05 лева, включваща и начислени лихви за просрочено плащане, като общата
сума представлява сбор от задълженията по двете фактури.
Представено е още и препис- извлечение от сметка за ответника:
клиентски номер *****, ИТН: *****, обект с адрес: град *****, склад, със
следните задължения: главница за периода 01.01.2023 г.- 28.02.2023 г. от 477,
73 лева и лихва за забава за периода 22.02.2023 г.- 06.04.2023 г. от 6, 33
лева.
Като писмени доказателства са приети също и заповеди с № 1005/
26.08.2022г. и с № 1006/ 26.08.2022 г. на Кмета на Община Родопи, с които е
разпоредено на ЕВН ЕР да бъде прекъснато електрозахранването в обекти:
3
открити паркинги 1 и 2, находящи се в ПИ ****.****.586 и в ПИ
****.****.479.
В хода на първоинстанционното производство е прието заключение
на съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Л. К.,
според която в процесния обект за конкретния период е доставяна ел. енергия
и са предоставяни мрежови услуги. Електромерът е бил редовен, като се е
отчитал дистанционно. Електроподаването за въпросния период не е било
прекъсвано, но към момента вече е преустановено. Констатирана е обаче
разлика между показанията на електромера относно консумираната ел.
енергия за месеците януари и февруари 2023 г. и остойностената такава по
фактурите. В устния си доклад вещото лице уточнява, че тази разлика
вероятно се дължала на това, че електромерът не е предал данните по
дистанционен път и началните показания са за период от около една година
по- рано, но след като впоследствие данните са прехвърлени в регистъра на
ЕВН, те са остойностени в процесните фактури, като се касаело за реално
консумирана ел. енергия. Към заключението е приложена и фактура за
консумацията на ел. енергия в обекта за м. януари 2022 г.
Първият спорен въпрос е дали за периода 01.01.2023 г.- 28.02.2023 е
било прекъснато електрозахранването по отношение на процесния имот.В
тази връзка ПОС намира следното:
От приетите две заповеди на кмета на общината, с които е указано на
ЕР ЮГ да прекъсне ел. захранването на два съседни с този на ответника
имота, не се установява прекъсване на електрозахранването на същия.
Правилни са изводите на районния съд, че няма данни двата съседни имота да
се захранват с електричество от процесния имот или обратното, за да се
приеме, че тези заповеди биха го засегнали като потребител на ел.енергия.
Дали тези заповеди са изпълнени от страна на ЕВН е ирелевантно за
настоящия спор, тъй като не се отнасят до наетия от ответника имот. В
допълнение, в самото експертно заключение вещото лице е посочило, че за
периода 01.01.2023г.-28.02.2023г. обектът не е бил отсъединяван от
електроразпределителната мрежа и на него са предоставяни мрежови услуги.
Едва на 09.03.2023г. (в 7:04:03ч.) по искане на търговеца „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД електроснабдяването е било изключено чрез
системата за дистанционен отчет.
4
На следващо място, жалбоподателят възразява, че представените по
делото фактури и дебитни известия не отразяват действително консумираната
ел.енергия. Съгласно заключението на приетата СТЕ през м.януари 2023г.
потребление на електроенергия не е имало, а през м.февруари 2023г. е имало
електропотребление сумарно около 14 квтч. При изготвяне на Дебитно
известие № ********** към окончателната фактура за м.януари 2023г. за
определяне на количествата ел.енергия за остойностяване е работено с
начални показания по тарифни зони, както следва: дневна 1130 квтч. и нощна
2100 квтч., които показания не съвпадат с тези, отчетени на 01.01.2023г. чрез
система за дистанционен отчет. Тези показания фигурират като крайни (нови)
показания в издадената фактура № **********/14.02.2022г. и от тогава друга
фактура не е издавана. В открито съдебно заседание вещото лице разяснява,
че разминаванията между показанията, посочени в дебитното известие към
окончателната фактура, и отчетените чрез системата за дистанционен отчет се
дължат на това, че електромерът се чете дистанционно (не на място) и по
някаква причина не е имало предаване на данните по дистанционен път и тези
през февруари 2022г. Тази ел.енергия, посочва експертът, е реално
консумирана, респ.отчетена, но данните не са могли да бъдат прехвърлени в
регистъра на ЕВН.
Действително от представената към СТЕ фактура за отчетен период
на обекта през м. януари 2022 г. (една година по-рано от процесния период),
се установява, че „новите“ показания на електромера са посочени като
„стари“ показания в дебитното известие за м.януари 2023г., т.е. показанията,
отразени във фактурите за м. януари 2022 г. и за м. януари 2023 г., са
последователни, като няма междинен отчет за около една година. От
фактурата за 2022 г. до м. януари 2023г. не е издавана нова фактура, не е
отчитана и не е плащана ел. енергия в имота. Правилен е изводът на
районния съд, че крайните показания на последния отчетен период напълно
съвпадат с началните показания на следващия такъв. След като информацията
от електромера, който е годен, е пристигнала в системата, се е извършило
фактурирането. Вещото лице посочва, че става дума за реално консумирана в
обекта ел. енергия, поради което по-малкото количество, което е отразено от
дистанционния отчет, не представлява действителната консумация в обекта за
дадения период.
5
Поради гореизложеното, първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
Изходът на спора налага присъждане на разноски в полза на
въззиваемата страна в размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 552/06.02.2024г., постановено по гр.д.
№ 6322/2023г. по описа на Районен съд Пловдив
ОСЪЖДА „И. Ф. 2013“ ЕООД, ЕИК: ***** да заплати на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: ***** разноски в размер на 200
лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6