Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2108
гр. Пловдив,
20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд
- Пловдив, XXIV – ти касационен състав, в публично заседание на 24.10.2023 г. в състав:
Председател:
Здравка Диева
Членове: Величка
Георгиева
Адриан Янев
при участието на
секретаря Г.Г. и прокурор Мирослав Йосифов, като разгледа КНАХД № 1661 по описа
за 2023 г., докладвано от съдия Янев, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на А.А.Б. срещу Решение №878/23.05.2023
г. по НАХД № 1305 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив, с което е
потвърдено наказателно постановление № 23-1030-000029/03.02.2023 г. на ВПД
началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, с което на
касатора на основание чл. 179, ал. 2, предложение 1 ЗДвП е наложа глоба в размер
на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
В жалбата се
излагат оплаквания, че съдът неправилно е установил фактите по делото и по –
конкретно пътните условия. Счита, че липсва анализ в какво се изразява
предвидимото препятствие по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Ответникът не
изразява становище по жалбата.
Представителят на Пловдивска
окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд
Пловдив, съобразявайки събраните по делото доказателства и наведените
касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба
е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу
подлежащо на оспорване по чл. 208 от АПК съдебно решение.
Касационният
контрол на оспореното съдебно решение, осъществяван от АС - Пловдив, е
ограничен от въведените с жалбата основания, с изключение на съответствието му
с материалния закон и съществените процесуални изисквания, свързани със
съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба, за
които съдът следи служебно. Касационната инстанция обсъжда правни, а не
фактически въпроси, поради което не събира и не преценява доказателства, а
проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд.
От фактическа
страна районният съд е приел за установено, че на 01.01.2023 г., около 14:00 ч.
жалбоподателят Б. е управлявал товарен автомобил „Рено Мастер“, с рег. № ****,
в гр. Пловдив, по бул. „Руски“, посока бул. „Шести септември“, когато изгубил
контрол над управлявания от него автомобил, излязъл от пътното платно за
движение и се блъснал в намиращо се на тротоара дърво, при което са причинени
материални щети по управлявания от него автомобил. Въз основа на извършения
разпит на актосъставителя, съдът е приел за наличието на изкривяване на
бордюрната редица на тротоара, която навлизала в пътното платно с няколко
сантиметра (около 10 см.). Прието е, че трафикът бил спокоен, а пътното платно
било достатъчно широко за избягване на инцидента.
При така приетата
за установена фактическа обстановка, районният съд е обосновал изводи, че НП е
издадено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, както и при
правилно приложение на материалния закон. Аргументирал се е, че жалбоподателят
е бил длъжен да се съобрази поведението си с пътните условия, в това число с
наличието на компрометиран бордюр, като избегне същия, доколкото пътната
обстановка (липсата на интензивно движение, светло и ясно време) са позволявали
това. В тази връзка са изложени доводи за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
поради което на основание чл. 179, ал. 2, предложени 1 ЗДвП е наложено
административно наказание.
Решението е неправилно.
В случая
наказателно постановление не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, респ. АУАН на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН, отнасящи за описание на
нарушението доколкото липсва посочване в какво се изразяват пътните условия (различни
фактори, усложняващи пътната обстановка) по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, с
които не се е съобразил жалбоподателят.
Разпоредбата на
чл. 20, ал. 2, изр. първо от ЗДвП задължава
водача на моторно превозно средство да избере скорост, съобразена с
отрицателното влияние на всички онези фактори, които усложняват конкретна пътна
обстановка, за да може да спре пред всяка предвидима опасност на пътя и да
предотврати настъпването на пътнотранспортно произшествие. Изброени са примерно факторите на пътната
обстановка, с които водачът е длъжен да съобрази скоростта, с която управлява
МПС, поради което АНО има задължение да ги посочи (конкретни
фактори, които усложняват пътната обстановка и създават предпоставки за
настъпване на ПТП), за да се даде възможност на жалбоподателя да
разбере точно в какво се изразява нарушението.
При преценката
дали има виновно поведение на водача и нарушаване разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е необходимо да се даде обоснован
отговор дали водачът на МПС е бил длъжен да очаква възникване на опасност на
пътя съобразно конкретната пътна обстановка, възможно ли е било от обективната
и субективна страна той да е възприел опасността и
дали има виновно нарушение на конкретни правила за движение. Именно без посочване на конкретната пътна обстановка не е възможно да се
извършва преценка дали водачът на МПС е бил длъжен да очаква
възникване на опасност на пътя. В настоящия случай в НП
липсва такова отразяване, а едва във въззивното производство по недопустим
начин за първи път се излагат и обсъждат съображения за неблагоприятни фактори
на пътното платно и по – конкретно наличието на компрометиран бордюр, навлизащ
в пътното платно.
Неспазването от
страна на административнонаказващия орган на изискването в издаденото
наказателно постановление да бъде посочено пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение, води до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а също така прави невъзможно и
упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното
наказателното постановление, доколкото районният съд в производството по
обжалване на наказателните постановления по реда на чл. 59 - чл. 63 от ЗАНН
следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в
наказателното постановление административно нарушение и съответно съпоставянето
на фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със
съответната законова норма, регламентираща същото като административно
нарушение.
Докато чл. 53, ал.
2 от ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган да издаде
наказателно постановление, макар в акта за установяване на административно
нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то
това положение не се отнася до издаваното наказателно постановление, при което
административнонаказващият орган следва да спази всички изисквания на нормите
на ЗАНН, включително и на чл. 57, ал. 1, т. 5, като неспазването на това
изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото
следва да бъде отменено само на това процесуално основание
Предвид
гореизложеното, касационната инстанция приема, че решението на въззивния съд е неправилно
и като такова следва да се отмени, а издаденото НП да се отмени като
незаконосъобразно.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН следва в полза на жалбоподателя да се
присъдят разноски. В касационното производство не се представят доказателства
за направени разноски, а във въззивното производство са направени разноски в
размер на 400 лева за адвокатски хонорар, видно от приложения договор за правна
помощ.
Воден от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен
съд - Пловдив
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№878/23.05.2023 г. по НАХД № 1305 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив
и вместо него постановява следното:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 23-1030-000029/03.02.2023 г., издадено от ВПД началник група в
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, с което на А.А.Б. на основание чл.
179, ал. 2, предложение 1 ЗДвП е наложа глоба в размер на 200 лева за нарушение
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР –
Пловдив да заплати на А.А.Б. сумата в размер на 400 лева, представляваща
направени разноски във въззивното производство.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.