№ 6836
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. В.
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20221100507180 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба П. Е. Н., чрез упълномощената адв. М. Р. от
САК, против решение № 20004819/17.01.2022г., постановено по гр. дело № 56322 по
описа за 2020 г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 80 състав, по иск
с правна квалификация чл. 59, ал. 9 от СК, вр. с чл. 127, ал.2 от СК. Решението се
обжалва като неправилно. Иска се да се определи подходящ режим на лични контакти
на детето с бащата, като се стесни режимът на лични контакти.
Въззивникът П. Е. Н. е подала бланкетна жалба с която твърди, че съдът
обосновано е преценил, че действащият режим, установен със споразумението между
страните не е достатъчно ясен и прецизен, като е станал причина за редица конфликти,
вкл. наказателни производства и такива по ЗЗДН. Твърди, че правилно съдът е
прецизиран в частта относно начина на изчисляване на четните и нечетни седмици на
годишна база, с което ще се избегнат бъдещи проблеми, като твърди, че в останалата
част, с която не е уважен искът за намаляване на времето за контакти с бащата,
въззивникът не е доволна от решението. Моли да бъде отменено обжалваното решение
и постановен стеснения режим на контакти на бащата с детето. С въззивната жалба не
се сочат нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна М. С. К., действащ чрез
упълномощената адв. П. Р. А. от САК, оспорва жалбата, като недопустима и
1
неоснователна. С отговора не са заявени доказателствени искания.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, се явяват лично и
поддържат съответно въззивната жалби и отговора на жалбата. Сочат доказателства.
Не претендират разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото
приема за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното решение № 20004819 от 17.01.2022г., съдът е изменил
на основание чл. 59, ал. 9, вр. с чл. 127, ал. 2 от СК, определения с влязло в сила
решение № 270421 от 04.11.2019 г., постановено по гр. дело № 18002/2019 г. на СРС,
89 състав, режим на лични отношения на бащата М. С. К., ЕГН **********, с детето
Е.М.К., ЕГН **********, като е отменил същия в частта, в която е уредено, че
„Половината от зимната ваканция - бащата М. С. К., ЕГН **********, ще взема и
отглежда детето Е.М.К., с ЕГН **********, всяка четна година - от 18.00 часа на
първия официален ваканционен ден до 18.00 часа на последния официален
ваканционен ден“, както и е изменил същия в частта, в която е уредено, че „Бащата М.
С. К. има право да вижда и взема при себе си детето Е.М.К., всяка нечетна събота и
неделя в месеца, с преспиване, от 09:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя и 18:00
часа в петък до 8:00 часа в понеделник (след навършване на тригодишна възраст на
детето), всяка четна седмица за времето от 18:00 часа вторник с преспиване до 08:00 в
сряда сутринта, като бащата се задължава да го взема и връща от адреса му по
местоживеене и от друго място след уговорка с майката (детска градина, училище и
друго уговорено място), като на мястото на тази част е постановил бащата да има
право да вижда и взема при себе си детето Е.М.К., всяка нечетна седмица от
календарната година /като за първа седмица се счита седмината, включваща първия
четвъртък от календарната година/, за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в
неделя, с преспиване, както и всяка четна седмица от календарната година /като за
първа седмица се счита седмицата, включваща първия четвъртък от календарната
година/ за времето от 18:00 часа във вторник до 18:00 часа в сряда, с преспиване, като
бащата се задължава да взема и връща детето от адреса му по местоживеене или от
друго място след уговорка с майката.
От първа съдебна инстанция са събрани писмени и гласни доказателства, от
които са установени влошените отношения между страните след раздялата им и по
повод родителската им отговорност с общото им дете Е.М.К.. Въззивният състав
кредитира обсъдените от първата инстанция показания на свидетелите, като ги намира
за обективни и безпристрастни, неоспорени от страните, дадени под страх от
наказателна отговорност, кореспондиращи с останалата доказателствена съвкупност.
Пред въззивната съдебна инстанция са депозирани два актуални социални
доклада от ДСП-Слатина с изх. № ПР/Д-С-СЛ/133-001 от 09.11.2023г. и с изх. № ПР/Д-
С-СЛ/493-001 от 18.06.2024г., в които социалните работници са изложили
обстоятелствата, след проведено проучване, че непосредствените грижи за
отглеждането на детето Е. полага неговата майка, а детето споделя, че поддържа
контакти с баща си, че се вижда с него и остава с преспиване при него. Отразено е
също, че детето има изградена емоционална връзка и с двамата си родители. Детето Е.
общува с близки и роднини по майчина и бащина линия.
Съобразявайки предмета на спора, нормата на чл. 195, ал. 1 от ГПК и
задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивната инстанция служебно е допуснала
съдебно психологична експертиза (с определение № 6521/26.05.2023г. лист 57-59 от
делото). Според приетото във въззивното производство заключение на СПЕ (лист 152-
2
156 от делото), изготвено от вещото лице Д. Г. В., изцяло кредитирано от съда, като
обективно, безпристрастно дадено и неоспорено от страните, се установява, че детето
Е.К. е контактно, ориентирано с подредено поведение и е с добра концентрация на
вниманието, не търси подкрепа или одобрение, работи спокойно и уверено. Емоциите,
които показва са с умерена степен на интензивна изразеност със съхранен контрол над
поведението и без да се нарушава логичната последователност по време на
изследването. Установява се, че при детето няма налични фиксирани травматични
емоционални преживявания, но се отчита тревожност, несигурност, плахост и тайна по
отношения на семейните отношения. Бягство във фантазмения свят, като защитен
механизъм, характерен за възрастта, през който детето се справя с тревожността. По
отношение на емоционална привързаност вещото лице дава заключение, че детето
демонстрира свързаност и с двамата си родители, като отделя по-голямо внимание на
бащата, предвид на това, че не го е виждало.
От заключението на експерта се установява, че двамата родители са полагали
необходимите грижи за детето, участвали са в отглеждането му и успяват да задоволят
базисните потребности, задоволяване на нуждите от развлечения и подходящ социален
кръг. След раздялата на родителите майката е тази, която полага основно грижи, но
бащата участва често и заявява желание, да полага повече грижи за детето, като
водене и вземане от училище, участие в значими за детето събития, като от
направените изследвания двамата родители са с добър родителски капацитет. Вещото
лице сочи като проблем липсата на комуникация между родителите, която затруднява
уточняването на отношенията по режима с детето.
От заключението се установява, че при детето Е.К. не се идентифицират белези
в нейното поведение свързани с родителско отчуждение.
Със заключението си експертът предлага примерен режим на лични отношения
на детето Е.М.К. с бащата М. С. К., в следния смисъл: всяка нечетна седмица от
месеца бащата да взема детето в петък от 18.00 часа до понеделник 18.00 часа и два
пъти през лятото по 15 календарни дни. Всяка нечетна година, Коледа и Нова година
детето прекарва с отглеждащия родител и всяка четна с неотглеждащия родител.
Рождените дни на родителите детето да бъде при всеки от тях с приспиване, а за
неговия рожден ден четна година да прекарва с неотглеждащия родител и нечетна с
отглеждащия.
В открито съдебно заседание от 18.11.2024г. вещото лице конкретизира
заключението, че преспиванията на детето при бащата ще подобрят отношенията им,
което ще оптимизира престоя на детето при бащата и ще минимализира срещите през
седмицата на детето с бащата, тъй като детето е на училище и след училище трябва да
бъде вземано, връщано в рамките на една нощувка. Предложеният от вещото лице
режим дава възможност на бащата да води детето на училище в понеделник. Сочи, че
е съобразила и възможността бабата и дядото по бащина линия да имат режим на
виждане с детето. Акцентира да има два пъти по 15 дни през лятото, но не е от
съществено значение дали разстоянието им ще е в кратък или в дълъг интервал. Счита
също, че режимът следва да се спазва, защото големият конфликт между страните не е
за отчуждение на детето, а за дните конкретно, как да бъдат регламентирани и да се
спазват. Излага пред съда, че срещите през пролетната и зимната ваканция следва да
бъдат по уговорка между двамата родители, а от психологична гледна точка не счита,
че има проблем да бъдат осъществявани лични отношения по време и на тези
ваканции. Според експерта няма психологичен проблем във взаимоотношенията, а има
спор в отбелязването на дни и часове. Поддържа, че дори да останат срещите, както са
определени от първата инстанция през пролетната и зимната ваканция, това няма да
бъде във вреда в отношенията на детето с единия или с другия родител (лист 158 от
3
делото).
С нарочно определение от 01.07.2024г. съдът е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните, че на 31.05.2024г. в 18.07ч. въззивникът
е уведомила въззиваемия М. С. К. за платения годишен отпуск, който ще ползва през
лятото на 2024г.
Други относими към спора доказателства не са събрани в съдебното
производство.
По реда на чл. 59, ал. 6 от СК в открито съдебно заседание на 13.03.2023г. е
изслушана въззивника П. Е. Н., която е заявила пред въззивния съд, че живее в
собствено жилище в ж.к. „Дружба 1“, което е близо до работата . Живее с майка си,
която е пенсионерка, а от м. юни 2022 г. има и партньор, който живее на същия адрес.
Също работи на смени, но са направили графиците така, че да се разминава периода, в
който са на работа, за да може да има човек при детето Е.. Счита, че Е. трябва да се
вижда с баща си през уикенд, като за уикендите, както и за ваканциите, които са
уредени в споразумението им, както и за националните празници, личните празници
на бащата контактите не трябва да бъдат ограничени. Счита, че в делнични дни когато
Е. тръгне на училище личните отношения с бащата ще и пречат.
̀
В същото съдебно заседание е изслушан и въззиваемия М. С. К., който заявява,
че работи във Военна полиция от понеделник до петък с работно време от 08.30 ч. до
17.00 часа. Живее през два блока от майката на детето, в ж.к. „Дружба“. Счита, че
трябва да се вижда повече с дъщеря си, повече отколкото е по споразумението, но
спазва споразумението. Не е съгласен контактите му да бъдат намалени по какъвто и
да било начин. Няма значение дали срещите му с детето ще бъдат във вторник или в
сряда, стига да не се променят ангажиментите на детето.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна имаща
правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване
по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за
въззивното производство държавна такса е внесена по сметка на СГС. По изложените
съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което
следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено
в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са били
налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на
исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил
сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Съгласно чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната
във въззивната жалба, но служебно правомощие има да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането
4
на закона в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК
на ВКС. Следва, че въззивният съд е ограничен до въведените с въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, а е задължен
единствено да провери правилното прилагане на релевантните към казуса
императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено
като основание за обжалване. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по
спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по
делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и
своевременно заявените доводи и възражения на страните. Т.е. обект на въззивната
дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на
материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на
първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност (в този смисъл е приетото в
мотивите към т. 2 от ТР № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС).
По режима на личните отношения на детето с родителя, който не упражнява
родителските права, съдът приема следното:
Законът в чл. 236, ал. 2 от ГПК, а и практиката на ВКС (Решение №
24/28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, I г. о.; Решение № 37/ 29.03.3012г. по
гр.д. № 241/ 2011г., на ВКС, I г. о.; Решение № 147/04.06.2014 г. по гр. д. № 1557/2014 г.
на ВКС, ІІІ г. о.; Решение № 217/27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г. на ВКС, ІV г. о. и
Решение № 36/20.03.2015 г. по гр. д. № 4794/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о.) постановяват, че
съдът е длъжен в мотивите на решението си да извърши преценка на доказателствата,
фактическите констатации и правните изводи, касаещи мерките за упражняване на
родителските права и личните отношения между децата и родителите, като приоритет
има интересът на детето, за който съдът следи служебно. Целта на мотивите е да даде
яснота на страните как е формиран крайният извод на съда, който има
правнообвързващо действие помежду им. Действително по делото пред
първоинстанционния съд не са обсъдени детайлно всички събрани доказателства,
което обаче, не е съществено процесуално нарушение, тъй като изложените от първата
инстанция мотиви са достатъчно ясни за да могат страните да установят въз основа на
какви установени факти съдът е формирал крайната си воля. Такъв порок на
обжалвания съдебен акт на първата инстанция е преодолим във втората инстанция, тъй
като съгласно т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на
ОСГК на ВКС след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията
на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или
неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния
резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно оставя в сила, отменя
или изменя първоинстанционното решение. Въззивната съдебна инстанция направи
свой собствен и независим анализ на събраните доказателства и намира, че
определеният от настоящия състав режим на личните отношения на детето с бащата е
изцяло в негов интерес.
Въззивният съдебен състав споделя направения от първоинстанционния състав
извод, че следва да бъде определен по-разширен режим на лични отношения на детето
Е. с родителя, при когото то не живее, като дължи да съобрази и приетото във
въззивното производство заключение на СПЕ, че при детето Е.К. не се идентифицират
белези в нейното поведение свързани с родителско отчуждение. При определяне
режима на лични отношения съдът не се ръководи от удобството или желанията на
родителите, а цели да защити най-добрия интерес на детето.
В случая въззивният състав приема, че с въззивната жалба не се сочат
конкретни пороци на обжалваното решение, а се иска намаляване режима на личните
отношения на бащата с детето. Личните отношения следва да бъдат съобразени с
5
близкото местоживеене на родителите, както и учебните ангажименти на детето, които
режим може да се случи, както през уикендите, така и през седмицата. Съдът приема
за установено, че детето Е.М.К. е положително настроено и към двамата си родители.
То търси повече контакти с баща си, като има силна привързаност към баща си и
неговото семейство. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да ограничава
времето, което детето ще прекарва с бащата през време на работната седмица, когато
детето не е във ваканция, тъй като това не е в интерес на детето. В този смисъл
личните отношения на детето Е. с въззиваемия К. следва да са: всяка нечетна седмица
от месеца бащата да взема детето в петък от 18.00 часа, а ако детето е на училище –
след края на учебните занятия, до понеделник 18.00 часа с преспиване; два пъти по 15
календарни дни през летните ваканции, определени от министъра на образованието,
които дни не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; всяка четна година за
коледните празници, считано от 18:00 ч. на 24-ти Декември до 18:00 ч. на 26-ти
Декември и всяка нечетна година за новогодишните празници, считано от 19:00 ч. на
30-ти Декември до 18:00 ч. на 2-ри Януари; пролетните ваканции, определени от
министъра на образованието и науката – всяка нечетна календарна година от 10:00 ч.
на първия ден до 18:00 ч. на последния ден от тези ваканции; на нечетни години
детето Е.М.К. да прекарва рождените си дни с баща си М. С. К.; рождените дни на
всеки от родителите детето да прекарва с родителя, който има рожден ден, независимо
от действащия към датата режим на лични контакти.
По изложените съображения и поради събраните нови доказателства във
въззивното производство, съдът отменя първоинстанционното решение в частта, с
която е определен режим на лични отношения на М. С. К. с детето Е.М.К., като
определя посочения в настоящото решение режим на лични отношения.
Решението по настоящото дело не формира сила на пресъдено нещо и при
промяна на обстоятелствата, всяка от страните би могла да инициира промяна в
определения режим на отношенията между родителя и детето, както и да го променят
при взаимно съгласие и без санкция от съда.
По разноските в производството съдът приема следното:
Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 20004819 от 17.01.2022г., постановено
по гр. дело № 56322 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, 86 състав, с
което съдът е отменил и изменил на основание чл. 59, ал. 9, вр. с чл. 127, ал. 2
от СК, определения с влязло в сила решение № 270421 от 04.11.2019 г.,
постановено по гр. дело № 18002/2019 г. на Софийски районен съд, 89 състав,
режим на лични отношения на бащата М. С. К., ЕГН **********, с детето
Е.М.К., ЕГН **********, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата М. С. К., ЕГН
6
**********, с детето Е.М.К., ЕГН **********, както следва:
- всяка нечетна седмица от месеца бащата да взема детето в петък от
18.00 часа, а ако детето е на училище – след края на учебните занятия, до
понеделник 18.00 часа, с преспиване на детето при бащата;
- два пъти по 15 (петнадесет) календарни дни през летните ваканции,
определени от министъра на образованието, които дни не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката;
- всяка четна година за коледните празници, считано от 18:00 ч. на 24-
ти Декември до 18:00 ч. на 26-ти Декември и всяка нечетна година за
новогодишните празници, считано от 19:00 ч. на 30-ти Декември до 18:00 ч. на
2-ри Януари;
- пролетните ваканции, определени от министъра на образованието и
науката – всяка нечетна календарна година от 10:00 ч. на първия ден до 18:00
ч. на последния ден от тези ваканции;
- на нечетни години детето Е.М.К. да прекарва рождените си дни с
баща си М. С. К.;
- рождените дни на всеки от родителите детето да прекарва с родителя,
който има рожден ден, независимо от действащия към датата режим на лични
контакти.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България, в едномесечен срок от връчване
препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7