№ 51
гр. Варна , 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на осми
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Атанаска Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100502592 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, срещу Решение № 3540 от 28.07.2020г.,
постановено по гр.д.№ 13392 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, с което на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че С.
С. К. не дължи на въззивното дружество сумата от 14514,01 лв., претендирана като цена на
електроенергия за периода 01.05.2018г.-30.04.2019г. по фактура от 19.07.2019г., за обект,
находящ се в с.Приселци, община Аврен, като въззивното дружество е осъдено да заплати
на Славка Камбурова сумата от 1000лв, представляваща сторени в производството разноски,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за
незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото
доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че
процесната сума съставлява стойност на реално доставено и потребено количество ел.
енергия, което е начислено след разчитане паметта на СТИ. Налице е правно основание за
възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и
потребено в обекта количество електроенергия, дължима на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.
Абонатът дължи заплащане на потребеното количество електроенергия, различно от
отчетеното на основание договорното правоотношение между страните. Вземането на
дружеството е за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на
която е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не
1
е било фактурирано. Не е използвана изчислителната методика, предвидена в ПИКЕЕ и не е
проведена едностранна корекция на начислено количество електроенергия.
Несъответствието в измерването е установено при извършените проверки, поради което
неостойностеното количество е допълнително начислено на абоната. Касае за установено
точно количество реално потребена електроенергия, чието плащане се дължи от абоната по
силата на установеното между страните облигационна връзка. Ето защо предявеният иск за
установяване недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли.
Претендира се отмяна на решението, ведно с присъждане на сторените разноски за двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който се
оспорва въззивната жалба. Моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно
и законосъобразно и присъждане на разноски.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от С. С. К. с претенция да бъде прието за
установено, че не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, сумата от
14514,01 лева, представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал
период от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. за обект на потребление, находящ се в с.Приселци,
община Аврен, област Варна, с абонатен № ********** и клиентски №**********, за което
вземане е издадена фактура № **********/19.07.2019г.
В исковата молба се излага, че ищецът е потребител на доставяна от ответника ел.
енергия, в посочения имот. При проверка на ежемесечните си задължения към ответното
дружество, ищцата установила, че има начислена сума в размер на 14514,01лв. При
посещение в център за обслужване на клиенти й било обяснено, че сумата е начислена въз
основа на представени от електроразпределителното дружество документи. Оспорва
допълнително начисленото количество електроенергия да е било реално потребено от нея,
както и да е налице основание за плащане на неговата цена. Твърди, че основанието
послужило за начисляването му ПИКЕЕ е неприложимо, тъй като към момента на
проверката не са влезли в сила. Оспорва процедурата, по която е извършена корекцията и
констатациите, съдържащи се в съставения при проверката протокол. Твърди, че проверката
е извършена в отсъствие на ищцата, СТИ дава възможност за дистанционен отчет и да се
следи постоянно състоянието му, като единствено служители на „Енерго-про Мрежи“АД
разполагат със софтуер, чрез който имат възможност да манипулират тарифните зони, да
увеличават показанията, без тази намеса да се отрази на схемата на СТИ.Оспорва начина и
методиката, както и основанието на начисляване на сумата и издаването на фактурата.
Излага също, че задължението по поддържане на СТИ в изправност е на оператора, а не на
потребителя. Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на
разноски.
2
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Енерго-
Про Продажби” АД, с който се оспорва предявения иск. Твърди, че процесната сума в
случая не е служебно начисление, а представлява стойност на реално потребено количество
ел. енергия по отчетени показания на електромера. Предвид наличието на договорни
отношения, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ и на това основание сумата е
дължима. В резултат на извършена техническа проверка, замервания с еталонен уред, е
установено, че в невизуализиран регистър има показания за отчетена електроенергия. При
експертиза от БИМ е установено, че е осъществена намеса в софтуера на електромера.
Съставеното становище за начисляване на електроенергия отразява точното количество
електроенергия след прочитане на регистър 1.8.3. Искането е за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
Настоящият съдебен състав на ВОС като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта –
в обжалваната му част.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение
за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от въззивника такива се свеждат до следните въпроси: налице ли са
предпоставките за възникване на правото на въззивното дружество да коригира сметките за
електроенергия за минал период от време, каквато е начислената електроенергия за периода
от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. и дали отчетената в тарифа 1.8.4 електроенергия е реално
потребена от абоната за процесния период и е отчетено от метрологично годно средство за
търговско измерване.
Не е спорно по делото, че страните се намират в облигационна връзка с предмет
продажба и доставка на ел. енергия и че ищецът има качество потребител на ел. енергия по
смисъла на ЗЕ.
От представения по делото констативен протокол № 1202811/30.04.2019г.. се
установява, че служители на „Електроразпределение-Север“ АД са извършили техническа
проверка на електромера, отчитащ потреблението за процесния обект. При проверката е
констатирано наличие на запис в невизуализиран на дисплея на електромера регистър 1-8-4
– 074153 кВтч. СТИ е демонтирано и изпратено в БИМ за проверка, като на негово място е
3
монтиран нов. Съставеният протокол е подписан от двама свидетели, чиито имена са
посочени в протокола.
Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване
№ 1313/10.10.2019г г. при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема
на електромера. Посочено е наличие на преминала енергия на тарифа Т4- 074153,6 kWh,
която не е визуализирана на дисплея. От протокола се установява, че електромерът не
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерване, но не отговаря на техническите изисквания. При извършената метрологична
проверка не е установено кога е извършена външната намеса в софтуера на електромера.
Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено
становище от 18.07.2019г . за начисление на електрическа енергия в размер на 74153 кВтч за
периода от 01.05.2018г.- 30.04.2019г., в което е посочено, че корекцията е извършена на
основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ, констатирало точното количество
неотчетена ел. енергия.
За стойността на това количество е издадена фактура № **********/19.07.2019г. Не е
спорно между страните, че сумата по процесната фактура не е заплатена от абоната на
дружеството.
За установяване метрологична годност на процесния електромер е изслушано
заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно което
електромерът, е преминал първоначална проверка през 2015 г., като срокът му на
метрологична годност изтича през 2021 г. Вещото лице посочва, че наличието на показания
в регистър 1.8.4 означава, че посоченото количество електроенергия е преминало през
електромера и е потребено. Електромерът бил монтиран нов и с нулеви показания. Не се
установява в кой момент е започнало вмешателството и в коя часова зона; съществуват
данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесния СТИ, при което е въведена
още една тарифа Т3, към вече заводските Т1 и Т2, в която се отчитала част от потребената
електроенергия, извършено чрез използване на специална техника и парола за достъп до
второ ниво. Допълнителното количество електроенергия било много голямо и практически
невъзможно да е потребено за срок от една година.
По делото не са представени доказателства за действителното извършване на
софтуерно прочитане на паметта на електромера и как точно е извършено определянето на
допълнителното количество електроенергия, което да се начисли и определените
подпериоди и общия период.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от
4
ГПК.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
ответното дружество, сега въззивник следва да докаже дължимостта на начислената сума, а
именно, че процесното количество електроенергия реално е доставено в обекта на
потребление за процесния период и е отчетено от метрологично годно.
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно
облигационно правоотношение - по силата на сключен между тях договор за продажба на
електрическа енергия при общи условия, по силата на който ищецът е битов клиент по
смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката за описания в
исковата молба обект на потребление.
Приложими към процесните правоотношения са нормите на Закона за енергетиката
(ЗЕ) и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., издадени от председателя на Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и приети с решение на ДКЕВР по т. 3 от
Протокол № 147/14.10.2013 г., на основание чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от Закона за
енергетиката, в сила от 16.11.2013г.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентират принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за
търговско измерване. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от
председателя на ДКЕВР, като имат характер на подзаконов нормативен акт. В тях са
регламентирани условията и редът за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на преизчисление
(корекция) на количеството електрическа енергия.
С решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав
(обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр.
98 от 12.11.2013 г.) са отменени. Тези норми също са отменени по-късно с Решение №
1369/08.11.2018г., постановено по адм.д. № 4785/2018г. по описа на ВАС, 5-членен състав,
обн.ДВ бр.97/23.11.208г. По аргумент от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното
решение. В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към настоящия
спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното
измерване на електромера, е извършена на 30.04.2019 г. – след тяхната отмяна.
Приетите от КЕВР нови ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ бр.35/30.04.2019г. са влези в сила
на 04.05.2019г., поради което също са неприложими към срола.
5
Дори и да се приеме, че съставеният от служители на дружеството констативен
протокол, ценен като частен свидетелстващ документ и протоколът от метрологичната
експертиза установяват наличието на неотчетено при редовните месечни отчети количество
ел.енергия, то не са налице основания за извършеното преизчисление.
В настоящия случай не е налице нито една от предвидените в ПИКЕЕ хипотези, а и
не се претендира корекцията да е извършена по разписаните в тях методологии. В
представения протокол от проверка от БИМ липсва констатация, че СТИ измерва с грешка
извън допустимата. В становището за начисляване на електроенергия е посочено само, че е
извършено софтуерно прочитане на паметта на СТИ, като съгласно приетото по делото
заключение на СТЕ тази тарифа е скрита. Не са ангажирани доказателства, че потребителят
е заявил желание за отчитане по тарифа 1.8.4, като липсват и твърдения на ответното
дружества в този смисъл. От доказателствата по делото не се установява твърдяното от
ответното дружество основание за процесното вземане – цена на реално доставено и
потребено от абоната количество електроенергия. Наличието на дадено количество
електроенергия в невизуализиран регистър на електромера, само по себе си не доказва, че
това количество е доставено до абоната. Недоказано е и обстоятелството за начина и
причината, в резултат на която в СТИ е отчетена електроенергия в регистър 1.8.4, и в
конкретно това да се дължи на виновно поведение от абоната.
Не се установи от събраните доказателства точният момент, от който електромерът,
настроен за двутарифен отчет, е започнал да отчита потребената енергия в регистър 1.8.4.
Допълнително начисляване на ел.енергия би било допустимо само при установяване
виновно поведение на конкретно лице и периода на неотчитане и реално потребеното
количество ел.енергия, което в настоящия случай не се доказа. Този извод не се разколебава
и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съобразно която натрупването на
ел.енергия в регистър 1.8.4 означава неправомерно софтуерно въздействие върху СТИ. При
тези данни не може да се изведе категоричен извод за виновно поведение от страна на
абоната през точно определен период от време.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че въззивното
дружество не е провело пълно доказване на факта, че абонатът е потребил реално
процесната електроенергия в процесния период, следователно предявеният отрицателен
установителен иск се преценява като основателен.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора и направеното от въззиваемата страна искане на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., доказателства за
които са представени..
6
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3540 от 28.07.2020г., постановено по гр.д.№ 13392 по
описа за 2019 г. на Районен съд - Варна .
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати
на С. С. К. ЕГН **********, сумата от 1000 лева – разноски за въззивната инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните по реда и условията на чл. 280, от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7