Р Е Ш Е Н И Е
№ 510/29.9.2015 г. 29.09.2015 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболски районен съд, гражданско отделение, ХІІІ - ти състав
в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети септември две хиляди и петнадесета година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС ДИМОВ АТАНАСОВ
при участието на секретаря В.Д.
като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов
гражданско дело № 3328 по описа на съда за 2014 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Алфа Банк” АД – клон България, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.”Цариградско шосе” № 99, представлявано от законните си представители Е. Л. и С. И. В. и от пълномощника си адв.Н. Т. против Д.Д.М. ***, М.С.М. ***, Т.М. *** и А. ***, пасивно субективно съединени искове, с които се претендира обявяване на относителна недействителност на договор от 15.08.2013 г. за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № *, т.*, рег.№ *, дело № */2013 г. на Нотариус с рег.№ * по регистъра на НК и район на действие при ЯРС, вписан в Сл.Вп. – Я. на 15.08.2013 г. под вх.рег.№ *, акт № *, т.17, дело № */2013 г., по силата на който Д.Д.М. и М.С.М. са продали на Т.М.М. и А.М.М. следния недвижим имот: апартамент № *, находящ се в гр.Я., ж.к.”***” бл.*, вх.”*”, ет.*, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.534.47.1.107 по кадастралната карта, с площ от 60.48 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение № 20 с площ от 6.75 кв.м. и 0.84 % идеални части от общите части на сградата с идентификатор № 87374.534.47.1 и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор № 87374.534.47.
Твърди се, че ищецът е кредитор на ответниците Д.Д.М. и М.С.М. по два кредита, които след спиране на плащанията по тях били обявени за предсрочно изискуеми, кредиторът се снабдил с изпълнителни листове и били образувани изпълнителни дела за принудително събиране на задълженията.
Въпреки, че ответниците Д.Д.М. и М.С.М. били в неизпълнение на задълженията си по двата кредита те се разпоредили със свое недвижимо имущество - апартамент № 107, находящ се в гр.Я., ж.к.”*” бл.*, вх.”*”, ет.*, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.534.47.1.107 по кадастралната карта, с площ от 60.48 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение № 20 с площ от 6.75 кв.м. и 0.84 % идеални части от общите части на сградата с идентификатор № 87374.534.47.1 и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор № 87374.534.47, който продали на своите дъщери – ответниците Т.М.М. и А.М.М..
Твърди се, че с посочената сделка Д.Д.М. и М.С.М. увредили интересите на кредитора си като са намалили имуществото си и възможността на ищеца – кредитор да събере вземанията си по изпълнителните листи, като освен това знаели, че по този начин увреждат интересите на кредитора си.
Твърди се, че по законоустановената в чл. 135, ал.2 от ЗЗД презумпция предвид близката родствена връзка между Д.Д.М. и М.С.М. и купувачите – техни дъщери Т.М. и А.М., последните също са знаели, че сделката уврежда интересите на кредитора на първите двама ответници.
Претендира се уважаване на предявените искове посредством обявяване на договора за покупко - продажба за относително недействителен по отношение на ищеца и присъждане на съдебно- деловодни разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата Д.Д.М., с който исковете се оспорват като неоснователни.
Релевират се възражения, че двата кредита, по които ответницата Д.М. е длъжник, са били обслужвани абсолютно редовно и не са били налице основанията за обявяването им за предсрочно изискуеми, като към момента на сключване на сделката, чието обявяване за относително недействителна спрямо ищеца се претендира, двата кредита не са били предсрочно изискуеми.
Излагат се доводи, че към втората половина на 2013 г., вследствие на влошаване на отношенията помежду им съпрузите Д.Д.М. и М.С.М. решили да заживеят отделно, без да прекратяват брака си, като това тяхно решение мотивирало и решението им да продадат семейното си жилище, находящо се в гр.Я., ж.к.”*” бл.*, вх.”*”, ет.*, ап.*.
Решението да продадат жилището си Д.М. и М.М. съобщили на двете си дъщери Т.М. и А.М., които взели решение да закупят жилището, т.к. това бил техния роден дом и не желаели други хора да го купят и да заживеят там.
Т.М. и А.М. не знаели за кредитите на своите родители, живеели далече от своите тях, в отдалечени населени места и рядко поддържали контакт с тях главно по телефона.
Предвид това се възразява, че при сключване на атакуваната сделка Т.М. и А.М. не са знаели за нейното вероятно увреждащо действие.
Релевира се възражение, че към момента на сключване на атакуваната сделка двата кредита не са били обявени за предсрочно изискуеми, поради което към момента на сключването й не били налице обективни причини ответницата Д.М. да цели увреждане на кредитора.
Възразява се също така, че продажната цена на недвижимия имот е била заплатена изцяло, поради което не е налице намаляване на имуществото на ответниците-длъжници, а само трансформирането му от недвижимо в движимо, поради което липсвало увреждане на кредитора и неговите интереси.
Освен това се възразява, че атакуваната сделка не уврежда по никакъв начин интересите на кредитора –ищец, т.к. вземанията му били обезпечени чрез запор върху дружествени дялове на „Мидонн” ЕООД, запор върху трудовото възнаграждение на ответницата Д.М. и възбрани върху нейни недвижими имоти – по ½ идеална част от три ниви, находящи се в землището на с.С..
Претендира се отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника М.С.М., с който исковете се оспорват като неоснователни.
Релевират се възражения, че кредита, по който М.М. е длъжник, е бил обслужван абсолютно редовно и не са били налице основанията за обявяването му за предсрочно изискуем.
Излагат се доводи, че към втората половина на 2013 г., вследствие на влошаване на отношенията помежду им, съпрузите Д.Д.М. и М.С.М. решили да заживеят отделно, без да прекратяват брака си, като това тяхно решение мотивирало и решението им да продадат семейното си жилище, находящо се в гр.Я., ж.к.”**г” бл.*, вх.”*”, ет.*, ап.*.
Решението да продадат жилището си Д.М. и М.М. съобщили на двете си дъщери Т.М. и А.М., които взели решение да закупят жилището, т.к. това бил техния роден дом и не желаели други хора да го купят и да заживеят там.
Т.М. и А.М. не знаели за кредитите на своите родители, живеели далече от своите тях, в отдалечени населени места и рядко поддържали контакт с тях главно по телефона.
Предвид това се възразява, че при сключване на атакуваната сделка Т.М. и А.М. не са знаели за нейното вероятно увреждащо действие.
Релевира се възражение, че към момента на сключване на атакуваната сделка двата кредита не са били обявени за предсрочно изискуеми, поради което към момента на сключването й не били налице обективни причини ответника М.М. да цели увреждане на кредитора.
Възразява се също така, че продажната цена на недвижимия имот е била заплатена изцяло, поради което не е налице намаляване на имуществото на ответниците-длъжници, а само трансформирането му от недвижимо в движимо, поради което липсвало увреждане на кредитора и неговите интереси.
Освен това се възразява, че атакуваната сделка не уврежда по никакъв начин интересите на кредитора –ищец, т.к. вземанията му били обезпечени чрез запор върху дружествени дялове на „Мидонн” ЕООД.
Претендира се отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.
В законоустановения срок е депозиран отговор от особения представител на ответницата А.М.М., с който предявените искове са оспорени като неоснователни.
Възразява се, че не е налице увреждане на кредитора, т.к. предмет на атакуваната сделка не е секвестируемо имущество на длъжниците, доколкото недвижимият имот е бил единственото им жилище, поради което не подлежи на принудително изпълнение.
Възразява се също така, че ответницата А.М. не е знаела за увреждането на кредитора –ищец при сключване на атакуваната сделка, т.к. не е знаела за задълженията на родителите си.
Ответницата А.М. лично е депозирала по делото отговор на исковата молба, с който е оспорила предявените искове като неоснователни.
Посочва, че едва от исковата молба е разбрала, че родителите й са длъжници по два кредита към „Алфа Банк” АД – клон България.
Излагат се доводи, че продажбата на семейното жилище на Д.М. и М.М. е била мотивирана от решението им да се разделят и да продадат жилището, а след като уведомили двете си дъщери по телефона за взетите от тях решения, последните взели решение да закупят жилището, което било техния роден дом.
Сочи се, че ответницата А.М. отдавна живее самостоятелно от своите родители, в отдалечени населени места, рядко се вижда с тях и поддържа контакти главно по телефона, знае за семейния им бизнес, но не била финансово зависима от развитието на бизнеса, а от създаването на „Мидонн” ЕООД родителите й никога не били коментирали служебни въпроси с нея и не били търсили финансова помощ за изплащане на кредитите.
В тази връзка ответницата възразява, че не е знаела за вероятното увреждащо действие за кредитора –ищец при сключване на атакуваната сделка.
Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок е депозиран отговор от особения представител на ответницата Т.М.М., с който предявените искове са оспорени като неоснователни.
Посочва, че едва от исковата молба е разбрала, че родителите й са длъжници по два кредита към „Алфа Банк” АД – клон България.
Излагат се доводи, че продажбата на семейното жилище на Д.М. и М.М. е била мотивирана от решението им да се разделят и да продадат жилището, а след като уведомили двете си дъщери по телефона за взетите от тях решения, последните взели решение да закупят жилището, което било техния роден дом.
Сочи се, че ответницата Т.М. отдавна живее самостоятелно от своите родители, в отдалечени населени места, рядко се вижда с тях и поддържа контакти главно по телефона, знае за семейния им бизнес, но не била финансово зависима от развитието на бизнеса, а от създаването на „Мидонн” ЕООД родителите й никога не били коментирали служебни въпроси с нея и не били търсили финансова помощ за изплащане на кредитите.
В тази връзка ответницата възразява, че не е знаела за вероятното увреждащо действие за кредитора –ищец при сключване на атакуваната сделка.
Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник - адвокат, чрез когото поддържа исковете и пледира за уважаването им, както и за присъждане на разноски.
Ответниците – редовно призовани, не се явяват и не се представляват в съдебно заседание.
След преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и страна следното:
От представените с ищеца писмени доказателства се установява, че по силата на договор за кредит Продукт „Алфа бърз кредит” за лица на свободна практика и малки фирми № *** от 05.09.2009 г. „Алфа Банка” А.Е. - дружество, учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, със седалище и адрес на управление Република Г., гр. А., ул. „ С.“ № , чрез клона си „АЛФА БАНКА-Клон България” КЧТ е сключила договор за банков кредит с „Мидонн”ЕООД – гр.Ямбол, по силата на който е отпуснала на дружеството банков кредит в размер на 8 000 евро, а М.С.М. е обезпечил изпълнението на задълженията на кредитополучателя чрез поръчителство.
С анекс № 1 от 04.06.2010 г. към договор за кредитна линия № *** от 05.09.2009 г. М.С.М. се е задължил по договор за кредит Продукт „Алфа бърз кредит” за лица на свободна практика и малки фирми № ** от 05.09.2009 г. като солидарен длъжник с кредитополучателя „Мидонн”ЕООД – гр.Ямбол, а Д.Д.М. е обезпечила изпълнението на задълженията на кредитополучателя и солидарния длъжник чрез поръчителство.
С анекс № 2 от месец октомври 2011 г. към договор за кредит Продукт „Алфа бърз кредит” за лица на свободна практика и малки фирми № *** от 05.09.2009 г. е било предоговорено и преоформено задължението по договора за банков кредит, а Д.д.М. се е задължила по договора като солидарен длъжник с кредитополучателя „Мидонн”ЕООД – гр.Ямбол.
С анекс № 3 от 2013 г. към договор за кредит Продукт „Алфа бърз кредит” за лица на свободна практика и малки фирми № *** от 05.09.2009 г. е бил предоговорен лихвения процент по кредита.
С нотариална покана до „Мидонн” ЕООД – гр.Ямбол и копия до М.С.М. и Д.Д.М., солидарните длъжници по договор за кредит Продукт „Алфа бърз кредит” за лица на свободна практика и малки фирми № *** от 05.09.2009 г. е следвало да бъдат уведомени за налични просрочени задължения по кредита за периода 29.06.2013 г. – 28.09.2013 г., предоставяне на седмодневен срок за погасяване на просрочените задължения, а при липсата на погасяване на просрочените задължения в срок банката е отправила изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
По делото липсват доказателства дали нотариалната покана е била връчена на всеки от кредитополучателя и солидарните длъжници и ако е била връчена, кога е станало това.
Със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 611/21.03.2014 г. е било разпоредено „Мидонн” ЕООД – гр.Ямбол, М.С.М. и Д.Д.М. да заплатят солидарно на „Алфа Банка” А.Е. - дружество, учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, със седалище и адрес на управление Република Г., гр. А., ул. „ С.“ № *, чрез клона си „АЛФА БАНКА-Клон България” КЧТ сумите от 4 772.76 евро – главница по договор за кредит Продукт „Алфа бърз кредит” за лица на свободна практика и малки фирми № *** от 05.09.2009 г., 321.80 евро – просрочена лихва върху редовна главница от 29.05.2013 г. до 24.01.2014 г., 174.10 евро - наказателна лихва върху просрочена главница от 29.06.2013 г. до 18.03.2014 г., 17.50 евро – годишна такса за управление на кредита за периода м.юни 2013 г. – м.декември 2013 г. вкл., 69.60 лв. – разноски по нотариални покани, законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2014 г.до изплащане на вземането, както и сумата от 757.93 лв. – разноски по делото.
Въз основа на заповедта за незабавно изпълнение на 25.03.2014 г. в полза на банката – ищец е бил издаден изпълнителен лист срещу солидарните длъжници за посочените в заповедта суми.
От удостоверение изх.№ **/25.07.2014 г. на ЧСИ И. Х., рег.№ *** на КЧСИ се установява, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.дело№ */2014 г. срещу солидарните длъжници „Мидонн” ЕООД – гр.Ямбол, М.С.М. и Д.Д.М. с взискател „АЛФА БАНКА-Клон България” за сумата от 10 337.81 лв. общо, ведно с разноски в заповедното производство в размер на 827.53 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2014 г. до окончателно изплащане, както и такси и разноски по изпълнителното производство в размер на 344.40 лв. и таксата по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ в размер на 1 149.88 лв., както и други суми, дължими до този момент, в общ размер на 758.98 г. Делото било висящо и по него нямало парични постъпления към момента.
Видно от договор за потребителски кредит № ****/2009 от 12.02.2009 г. „Алфа Банка” А.Е. - дружество, учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, със седалище и адрес на управление Република Г., гр. А., ул. „ С„“ № *, чрез клона си „АЛФА БАНКА-Клон България” КЧТ е сключила договор за банков кредит с Д.Д.М., по силата на който е отпуснала на кредитополучателката банков кредит в размер на 4 000 евро.
С анекс № 1 към договор за кредит № ****/2009 страните са предоговорили вида и размера на задълженията по кредита.
С нотариална покана от 29.01.2014 г. до Д.Д.М., длъжника - кредитополучател по договор за потребителски кредит № ***/2009 от 12.02.2009 г. е следвало да бъде уведомена за налични просрочени задължения по кредита за периода 03.05.2013 г. – 02.01.2014 г., предоставяне на седмодневен срок за погасяване на просрочените задължения, а при липсата на погасяване на просрочените задължения в срок банката е отправила изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
По делото липсват доказателства дали нотариалната покана е била връчена на всеки от кредитополучателката и ако е била връчена, кога е станало това.
Със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 613/21.03.2014 г. е било разпоредено Д.Д.М. да заплати на „Алфа Банка” А.Е. - дружество, учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, със седалище и адрес на управление Република Г., гр. А., ул. „ С. № *, чрез клона си „АЛФА БАНКА-Клон България” КЧТ сумите от 4 443.74 евро – главница по договор за договор за потребителски кредит № ***/2009, 385.24 евро – просрочена лихва върху редовна главница от 03.05.2013 г. до 09.03.2014 г., 49.03 евро - наказателна лихва върху просрочена главница от 03.05.2013 г. до 18.03.2014 г., 61.20 лв. – разноски по нотариални покани, законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2014 г.до изплащане на вземането, както и сумата от 704.83 лв. – разноски по делото.
Въз основа на заповедта за незабавно изпълнение на 25.03.2014 г. в полза на банката – ищец е бил издаден изпълнителен лист срещу длъжника Д.М. за посочените в заповедта суми.
От удостоверение изх.№ ***/25.07.2014 г. на ЧСИ И. Х., рег.№ * на КЧСИ се установява, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.дело№ */2014 г. срещу длъжника Д.Д.М. с взискател „АЛФА БАНКА-Клон България” за сумата от 9 540.56 лв. общо, ведно с разноски в заповедното производство в размер на 766.03 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2014 г. до окончателно изплащане, както и такси и разноски по изпълнителното производство в размер на 174 лв. и таксата по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ в размер на 1 124.77 лв., както и други суми, дължими до този момент, в общ размер на 1 317.38 лв. Делото било висящо и по него нямало парични постъпления към момента.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.08.2013 г., обективиран в н.а. № *, т.*, рег.№ *, дело № */2013 г. на Нотариус М. Д., рег.№ . по регистъра на НК и район на действие при ЯРС, вписан в СлВп – Я. на 15.08.2013 г. под акт № * т.*, дело № */2013 г. Д.Д.М. и М.С.М., действал чрез пълномщника си Д.Д.М. са продали на Т.М.М. и А.М.М. следния свой недвижими имот, съставляващ апартамент № ., находящ се в гр.Я., ж.к.”*” бл.*, вх.”*”, ет.*, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.534.47.1.107 по кадастралната карта, с площ от 60.48 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение № 20 с площ от 6.75 кв.м. и 0.84 % идеални части от общите части на сградата с идентификатор № 87374.534.47.1 и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор № 87374.534.47 за цена от 15 300 лв., която видно от представеното от нотариус Д. копие от платежно нареждане от 15.08.2013 г. на „ЦКБ” АД – кл.Ямбол е била преведена по банков път по сметка на Д.Д.М..
Не се спори между страните, а и от представените от ищеца справки от НБД”Население” се установява, че Д.Д.М. и м.С.м. от една страна и Т.М.М. и А.М.М. от друга, са в пряка родствена връзка от първа степен, а именно, че те са родители/майка и баща/ и дъщери.
От представените от ответницата Д.Д.М. писмени доказателства се установява, че за принудително събиране на задълженията й по изпълнителния лист, образуван в изп.д.№ 20148780400317 на ЧСИ И. Х., рег.№ * на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Ямбол й е бил наложен запор на трудовото възнаграждение, като за месец септември 2014 г. й е била удържана и преведена на съдебния изпълнител сума в размер на 108.57 лв., за месец октомври 2014 г. – сума в размер на 108.24 лв., за месец ноември 2014 г. – сума в размер на 116.42 лв., а за месец декември 2014 г. – сума в размер на 115.63 лв.
От представените от ответницата А.М.М. писмени доказателства се установява, че от 12.09.2012 г. има адресна регистрация на територията на Република Г., в град О. на М., а от 31.05.2011 г. има сключен трудов договор.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявените пасивно субективно съединени искове са с правни основания по чл.135, ал.1 от Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/, като съдът ги намира за допустими, тъй като са предявени от лице с правен интерес срещу надлежни ответници и при липсата на отрицателни предпоставки за упражняване правото на иск на ищеца.
Разгледани по същество съдът намира исковете за основателни, по следните съображения:
Разпоредбата на ал.1 на чл.135 от ЗЗД предвижда възможността кредитор да поиска обявяване спрямо него за недействително на действие, с което длъжникът му го уврежда, ако длъжникът при извършването му е знаел за увреждането.
Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял също трябва да е знаело за увреждането, но разпоредбата на ал.2 от посочения законов текст въвежда оборима презумпция за знание, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
При този иск доказателствената тежест при условията на пълно и пряко доказване се носи от ищеца, който следва да докаже качеството си на кредитор, извършената от длъжника му увреждаща сделка, чрез която имуществото на последния се намалява, а оттам се затруднява и удовлетворението на кредитора-ищец.
Основателността на отменителния иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД е обусловена от съзнанието у длъжника, че с процесното разпоредително действие уврежда кредитора си.
Качеството си на кредитор спрямо Д.Д.М. и М.С.М. ищцовото дружество обосновава със сключените между него последните двама ответници два договора за банкови кредити.
От събраните по делото доказателства се установи, че по силата на договор за кредит Продукт „Алфа бърз кредит” за лица на свободна практика и малки фирми № *** от 05.09.2009 г., след сключените към същия анекси, Д.Д.М. и М.С.М. са се задължили като солидарни длъжници наред с кредитополучателя „Мидонн” ЕООД – гр.Ямбол за кредит в размер на 8 000 евро.
Установи се също така, че по силата на договор за потребителски кредит № */2009 от 12.02.2009 г. Д.Д.М. се е задължила за кредит в размер на 4 000 евро.
Ето защо съдът приема за доказано наличието на първата предпоставка за уважаване на предявените искове, а именно към момента на сключване на атакуваната сделка ответниците – прехвърлители да са имали качеството на длъжници.
Със задължаването си съответно като солидарни длъжници и длъжник по посочените два договора за банкови кредити Д.Д.М. и М.С.М. са придобили това качество, а обстоятелството, че към момента на сключване на атакуваната сделка кредитите не са били обявени за предсрочно изискуеми се явява ирелевантно към обявяването на сделката за относително недействителна спрямо кредитора, т.к. съобразно действащата съдебна практика за наличието на качеството „длъжник” по смисъла на чл.135 от ЗЗД не се изисква вземанията на кредитора да са изискуеми /в този смисъл реш. № 4 от 26.01.2011 г. по гр.д. № 551/2010 г. на ІІІ – то г.о. на ВКС, реш. № 131 от 16.06.2014 г. по гр. д. № 4996/2013 г. ІІІ –то г.о. на ВКС., постановени по реда на чл.290 от ГПК и др./.
На следващо място, за да е налице основание за обявяване на относителна действителност по реда на чл.135 от ЗЗД следва с атакуваното действие длъжникът да уврежда кредитора и да знае за увреждащия характер на извършеното действие.
В случая увреждане на кредитора е налице, предвид факта, че с договора за покупко - продажба Д.Д.М. и М.С.М. са се разпоредили със свое имущество, което по силата на чл.133 от ЗЗД служи като общо обезпечение на всичките им кредитори.
Неоснователни са възраженията на всички ответници, че с посочената сделка не се увреждат кредиторовите интереси, т.к. посредством тази сделка ответниците - длъжници са намалили своето имущество, т.е. общото обезпечение на задълженията си по договорите за банкови кредити, увеличили са своята неплатежоспособност и невъзможността на кредитора да се удовлетвори за своите вземания.
Неоснователно е и възражението, че не е налице намаляване на имуществото, а само трансформирането му от недвижимо в движимо, т.к. липсват ангажирани доказателства продажната цена от атакуваната сделка да е послужила за обезпечаване или удовлетворяване на кредитора, а следва да се има предвид и че самата сделка е извършена при цена на имота, равна на данъчната му оценка, а не по действителна пазарна цена.
Освен това независимо от цената на извършената между ответниците покупко-продажба и дали същата е заплатена изцяло или отчасти с факта на извършване на сделката първите двама ответници /длъжници по договорите за банкови кредити/ са намалили своето имущество, от което ищецът би могъл да се удовлетвори в случай на предприемане на обявяване на сделката за относително недействителна спрямо него. /в този смисъл реш. № 4 от 26.01.2011 г. по гр.д. № 551/2010 г. на ІІІ – то г.о. на ВКС/.
Неоснователно е възражението, че не е налице увреждане, т.к. с атакуваната сделка първите двама ответници са се разпоредили със свое несеквестируемо имущество, т.к. извършвайки я сами длъжниците са се отказали от привилегията на несеквестируемостта / в този смисъл реш.№ № 357 от 11.05.2010 г. по гр.д.. № 100/2010 г., ІV то г. о. на ВКС, реш № 782 от 17.03.2011 г. по гр.д.№ 1236/2009 г. на ІV – от г.о. на ВКС и реш.№ 456 от 25.06.2010 г. по гр.д.№ 1294/2009 г. на ІV – то г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК/ .
Налице е и знанието у Д.Д.М. и М.С.М. за увреждането на кредитора, т.к. към момента на сключване на атакуваната сделка те са знаели че имат задължения по договорите за банкови кредити.
На последно място, за да бъдат уважени исковете по чл.135 от ЗЗД следва третите лица – приобретатели по атакуваната сделка също да знаят за увреждащия характер на сделката спрямо кредитора на длъжниците-продавачи.
Разпоредбата на ал.2 на чл.135 от ЗЗД въвежда оборима презумпция за знание, когато третите лица – приобретатели са съпруг, низходящи, възходящи, брат или сестра на длъжника.
В конкретния случай приобретателите по атакуваната сделка – Т.М.М. и А.М.М. са низходящи/дъщери/ на длъжниците Д.Д.М. и М.С.М., поради което законът въвежда презупцията, че те са знаели за увреждането на кредитора при сключване на сделката.
В доказателствена тежест на ответниците бе при условията на пълно и главно доказване да оборят законовата презумпция, но същите не ангажираха достатъчно доказателства в тази насока, въпреки, че от съда им бе предоставена възможност за ангажиране на гласни доказателства в тази насока.
Представените от ответницата А.М.М. писмени доказателства, установяващи, че същата от 2011 г. живее и работи в Република Г. също не са достатъчни да опровергаят категорично законовата презумпция, че е знаела за увреждането на кредитора на своите родители при сключването на атакуваната сделка.
Ето защо предявените искове се преценяват от съдебния състав за основателни и като такива следва да бъдат уважени.
Относно разноските:
При този изход на делото ищецът има право на разноски в пълен размер, като с оглед на представените доказателства за направени разноски за платени държавни такси, разноски за особен представител, адвокатско възнаграждение, банкови и административни такси, в негова полза следва да се присъдят разноски в размер на 2 221.77 лв.
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК Районен съд - Ямбол
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА на основание чл.135, ал.1 от Закон за задълженията и договорите за относително недействителен по отношение на „Алфа Банк” АД – клон България, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.”Цариградско шосе” № 99, представлявано от законните си представители Е. Л. и С. И. В. и от пълномощника си адв.Н. Т. договор от 15.08.2013 г. за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № *, т.*, рег.№ *, дело № */2013 г. на Нотариус с рег.№ * по регистъра на НК и район на действие при ЯРС, вписан в Сл.Вп. – Я. на 15.08.2013 г. под вх.рег.№ *, акт № *, т.*, дело № */2013 г., по силата на който Д.Д.М. и М.С.М. са продали на Т.М.М. и А.М.М. следния недвижим имот: апартамент № *, находящ се в гр.Я*, ж.к.”*” бл.*, вх.”*”, ет.*, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.534.47.1.107 по кадастралната карта, с площ от 60.48 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение № 20 с площ от 6.75 кв.м. и 0.84 % идеални части от общите части на сградата с идентификатор № 87374.534.47.1 и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор № 87374.534.47.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс Д.Д.М., ЕГН – ********** ***, М.С.М.,***, Т.М.М., ЕГН – ********** *** и А.М.М., ЕГН – ********** *** да заплатят на „Алфа Банк” АД – клон България, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.”Цариградско шосе” № 99, представлявано от законните си представители Е. Л. и С. И. В. и от пълномощника си адв.Н. Т. сумата от 2 221.77 лв. /две хиляди двеста двадесет и един лв. и седемдесет и седем ст./ – съдебно- деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Ат.Атанасов/