Р Е Ш Е Н И Е
№ I-36
09.03.2020г.,
град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, I – ви
въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание, на деветнадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като разгледа
докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 9 по описа за 2020г.
на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Община
Созопол, ЕИК *********, с адрес област Бургас, община Созопол, град Созопол
8130, ул. Хан Крум № 2, представлявана от кмета Тихомир Янакиев чрез адв.
Вирджиния Хайк против Решение № 2885/06.11.2019г. по гр.д. № 1640/2019г. по
описа на РС Бургас, с което Община Созопол, е осъдена да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, сумата от
126.50 лева (сто двадесет и шест лева и петдесет стотинки), представляваща
регрес на застраховател, за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Булстрад Каско Стандарт“, със срок на покритие 20.09.2017 г.-20.09.2018 г., за
щетите по лек автомобил „Пежо 308”, с рег. № А7682НК, за настъпило
застрахователно събитие на 16.07.2018 г., около 11 часа, по време на движение
по вътрешен път от град Черноморец към град Созопол, посока к-г „Градина“, при
преминаването през необезопасена и несигнализирана пътна неравност-дупка,
заедно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска-22.02.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото.
С въззивната жалба решението се намира
за неправилно. Сочи, че исковата молба е нередовна, тъй като не били изложени
обстоятелствата, на които се основава искът, не бил посочен вида на твърдяната
повреда на предна дясна гума на процесния автомобил, както и в каква степен е
засегната целостта и функционирането на автомобилната гума. Съдът допуснал
процесуално нарушение, тъй като без да са въведени фактически твърдения,
намерил, че фактическите твърдения се извличат от събраните доказателства, в
резултат приел за установена по вид и характеристика повреда на предна гума на
процесния автомобил, каквато повреда ищецът не твърдял да е настъпила. Счита,
че неправилно е прието, че процесният автомобил е валидно застрахован при
ищцовото дружество. Оспорил иска по основание и размер, което счита, че се
отнася за оспорване на обстоятелствата, на които се основава искът, включително
наличието на валиден застрахователен договор. Сочи за липса на доказателства,
от които да се направи извод за валиден застрахователен договор. Намира
изводите на съда за настъпило ПТП с процесния автомобил в посоченото време, на
посоченото място и при механизъм, сочен от ищеца за необосновани. Били игнорирани
от РС доводите на ответника за причинна връзка между действие или бездействие
на Община Созопол и твърдяните вреди на процесния автомобил, както и доводите,
че процесното ПТП е станало единствено по вина на водача на МПС. Моли да се
отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което искът да бъде
изцяло отхвърлен и да се присъдят на Община Созопол разноските по делото.
Няма доказателствени искания. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен
отговор от „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
чрез адв. Маргарита
Събева (пълнм.
л. 5) като счита аргументите във въззивната жалба за несъстоятелни. Сочи, че в
исковата молба са посочени всички релевантни за спора факти. Ответникът не бил
оспорил наличието на валидно застрахователно отношение с отговора на исковата
молба и не били наведени своевременно правоизключващи възражения. Счита, че
ответникът не провел насрещно доказване на твърдения си и РС е постановил
законосъобразен и правилен съдебен акт, който моли да бъде потвърден. Няма
доказателствени искания. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени, че въззивната
жалба е редовна и допустима я внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.
Страните редовно призовани, не се явяват, а за тях се явяват процесуалните им
представители. Процесуалният представител на въззивника поддържа въззивната
жалба, няма възражения по доклада, представя пълномощно. Процесуалният
представител на въззиваемия оспорва въззивната жалба, поддържа отговора, няма
възражения по доклада, моли да потвърди обжалваното решение.
Страните пред въззивна инстанция нямат
доказателствени искания и нови доказателства не се събраха.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна
следното:
Предявен е пред РС Бургас иск от ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” против Община Созопол за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 126,50 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 470417181837710 за МПС Пежо 308 с рег. №
А7682НВ за претърпени материални щети по лекия автомобил, причинени в следствие
на попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на лекия автомобил на
16.07.2018г. при движение на вътрешен път от гр. Черноморец към град Созопол,
посока за къмпинг „Градина“ на около два километра от гр. Черноморец, след
бунгалата на плажа, по договор за застраховка „Каско Стандарт“ със срок на
валидност на застраховката 20.09.2017г. до 20.09.2018г. ведно със законната
лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до датата на
окончателното изплащане на вземането.
Излагат се твърдения, че на
16.07.2018г., колко обяд – 11,00 часа при движение на вътрешен път от гр.
Черноморец към град Созопол посока къмпинг „Градина“, на около 2км. от
Черноморец към град Созопол, след бунгалата на плажа водачът на Пежо 308 с рег.
№ 7682НВ преминал неравност на пътното платно (дупка), находяща се на описаното
местоположение, която била несигнализирана и необезопасена. В резултат на лекия
автомобил, собственост на Д. М., били нанесени щети, изразяващи се в повреда на
предна дясна гума 225/45 r17, които обстоятелства били отразени в декларация за
настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“. Съгласно
полица автомобилът бил застрахован при ищеца за срок от 20.09.2017г. до
20.09.2018г. По молба на Д. М. била заведена щета и бил изготвен опис на
претенция, в която била описана щета – предна дясна гума за подмяна. Било
определено застрахователно обезщетение в размер на 126,50 лева за
възстановяване на увредения автомобил в резултат от ПТП, което било изплатено
на собственика на 24.07.2018г. В резултат се суброгирал в правата на увредения
срещу лицето, причинило щетите и има право на регресен иск. Пътят, на който се
състояло процесното ПТП попадал в урбанизирана територия на гр. Созопол и бил
общински. Намира, че Община Созопол чрез съответните длъжностни лица не е
изпълнило задължението си съгласно чл. 31 и чл. 48 ЗП да поддържа пътното
платно. С регресна покана поканило Община Созопол да заплати сумата от 126,50
лева, но плащане на било извършено, поради което претендира осъждане на
ответника, както и разноските по делото. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от Община Созопол чрез адв. Хайк, с който намират, че искът е допустим,
но неоснователен. Оспорва, че описаната повреда е причинена от ПТП, описано в
исковата молба. Намира, че община Созопол чрез длъжностите лица не е причинила
със свое действие или бездействие твърдените за настъпили вреди. Сочи, че в
декларацията се твърди, че автомобилът е преминал през неравност на пътя, а в
исковата молба, че неравността представлява дупка, която не присъствала в
обясненията. Не кореспондирало на обясненията в декларацията, че невъзможността
да се избегне дупката били насрещно движещите се автомобили. Ако е настъпило
ПТП, то счита, че е по вина на водача. Намира, че плащането от застрахователя е
без наличието на достатъчно доказателства, само въз основа на декларация и е
неоснователно, поради което е неоснователна и претенцията към Общината. Счита,
че не са налице основания за ангажиране на регресна отговорност на Община
Созопол.
Представя се полица Каско Стандарт №
47041717304000467 за лек автомобил Пежо 308, година на регистрация 2007г., с
регистрационен номер СВ9034КС с основно покритие пълно каско със срок на
застраховка 20.09.2017г. до 20.09.2018г. В полицата е посочено, че
застрахователния договор е комплект от документи – застрахователна полица, ОУ,
както и предложение за сключване на застраховка, което е неразделна част от
застрахователния договор. На 03.07.2018г. е декларирана промяна в регистрацията
на автомобила като е посочен нов рег.номер А7682НК и нов собственик Д. М. С.
Представя се декларация за настъпване на
застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт” от Д. М. за настъпило на
16.07.2018г. ПТП като е декларирала, че на пътя за къмпинг Градина от гр.
Черноморец преминала през неравност, която не успяла да избегне, което довело
до увреждане на предна дясна гума посочен е свидетел на ПТП – Р. Ч.
Представя се заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение и опис заключение по претенцията като е посочено
подмяна на предна дясна гума на стойност общо 126,50 лева.
Изготвен е доклад по щета като е предложено да се заплати застрахователно
обезщетение в размер на 126,50 лева, което е платено съгласно кредитен превод
на 24.07.2018г. Изпратена е регресна покана до Община Созопол за заплащане на
сумата.
Представен е списък на Общинските пътища
– Община Созопол, в който е включен пътят Черноморец – Созопол - Равадиново.
Представена е справка за регистрираните
ПТП за периода 01.09.2018г. до 16.09.2018г., който период е последващ датата на
процесното ПТП, почти два месеца след това, поради което съдът намира, че не е
относимо към предмета на спора.
По делото са събрани гласни
доказателства като от разпита на св. Д. М. С. се установява, че на 16.07.2018г.
управлявала лекия автомобил, до нея на предната седалка била нейна приятелка, а
на задната седалка били три деца. Отивали на плаж до к-т „Градина”, преминали
гр. Черноморец, плаж „Тополите”, подминала бунгала, на около 2 км. от
Черноморец, по пътя към Созопол пътят бил ужасен, асфалтиран, но имало шахти,
тесен, с една лента, непрестанно с пътни неравности, имало голямо движение в
този ден, един гражданин бил спрял отстрани, което правило пътя съвсем тесен,
наложило се да излезе от платното в дясно, при което влязла в неравност и
закачила гумата. Не спряла да види колко е голяма неравността, след като
намерила удобно място спряла, изпитвала страх да не я ударят, защото имало
голямо движение. Като спряла видяла, че предната дясна гума е като срязана, но
не била спаднала. Паркирала и отишли на плаж, а след това звъннала на застрахователя.
Като се върнали от плаж, гумата не била спаднала и се върнали до Бургас. Имало
сигнализация в отсечката за неравности на пътя, но колкото и бавно да караш се
влизало в тази неравност, карала с по-малко от 40-50 км.ч. Потвърждава, че
имало поставени пътни знаци за неравности по пътя. Свидетелката не минава за
първи път през този път, имала къща в гр. Черноморец, но в този ден движението
било натоварено. Колата била закупена някъде месец преди ПТП. Застрахователят
направил снимки на гумата, когато закарала колата за оглед в офис на Булстрад. Не
гледала платното докато управлявала, тъй като било по-важно да гледа реакцията
на другите автомобили, когато се разминавали.
От разпита на свидетелката Ч. се
установява, че няколко пъти се возила в автомобила, собственост на Д. С. и на
16.07.2018г. пътували с автомобила, ходили на к-т „Градина“ с децата на море,
возила се на предната седалка. Докато се движили приятелката й казала, че нещо
станало, чула е шум, но не успяла да спре, защото движението било много
натоварено. Не може да си спомни къде точно се случило. След като паркирали
приятелката й останала да огледа автомобила, а тя заедно с децата отишли на
плаж. След това Д. казала, че гумата е срязана или спукана, свидетелката не си
спомня точно, не видяла гумата. След плажа се прибрали с автомобила до Бургас и
казала, че после ще ходи на сервиз. Свидетелката не е шофьор, имала книжка, но
не управлявала лек автомобил.
По делото е изготвена съдебно-автотехническа
експертиза, съгласно която дупката представлява ерозиране на асфалтовата
настилка и поради това е с остри ръбове, с което се създава обективна
предпоставка претендираното увреждане да се случи като изложеното в
декларацията на водача на автомобила съответства на механизма на ПТП и
декларираното увреждане следва да се постави в пряка причинно-следствена връзка
с механизма на ПТП. Сочи, че перфорация на предна дясна гума е увреждане, което
не подлежи на възстановяване, а се налага подмяна на гумата. При оглед на пътя
Черноморец-Градина вещото лице е установило, че действително в пътя около 2 км.
след Черноморец е имало пътна деформация с диаметър около 55 см. в дясна част
на пътното платно – както било показано на скицата към декларацията на ищцата,
към момента на огледа установило, че деформацията е запълнена с бетон, за
дълбочината на деформацията не може да се направи заключение, но ако е била с
повече от 10 см. това било достатъчно да се получи вредоносния резултат. Скоростта
на движение, при която е могло да се стигне до пробив на гумата обективно може
да се получи при скорост над 50 км./ч/.
В съдебно заседание вещото лице допълва
заключението като сочи, че за да се получи претендираното увреждане скоростта е
трябвало да бъде около или над 50 км.ч.. Пътния участък е извънградски път, без
ограничения и разрешената скорост на движение е до 90 км.ч. Съобразявайки
описаната от свидетелите обстановка намира, че дупката е била срещу спрялата
кола, в насрещната лента за движение, при насрещно движещи се автомобили
вниманието на водача е ангажирано, за да избегне евентуален сблъсък. Евентуално
заобикаляне на дупката би могло да стане в една по спокойна обстановка, при
ясно слънчево време. Сочи, че описаното от свидетелката не е срязване на
гумата, а технически се водило като дълбоко протриване, което било много
опасно, възможно било да се получи балон, което да доведе до гръмване на гумата.
След изслушване на показанията на свидетелите вещото лице не поддържа депозираното
заключение, че гумата е била перфорирана, а намира, че е била протрита на
определено място, което потенциално е могло да доведе до образуване на балон. От
представените снимки сочи, че се вижда ерозия на гумата и затова приело, че е налице
перфорация, но можело да се приеме и за протриване. На място вещото лице е
видяло циментираната дупка, но не е видяло дълбочина и релеф. Марката гуми като
процесната „Сава 17“ били нискобюджетни и със срязване било невъзможно да
изминат километрите от Черноморец до Бургас, с перфорация също не можело, те
били безкамерни и въздухът излизал, което подкрепяло становището, че гумата е
протрита. При протриване не се правило нищо, подменяла се гумата с нова.
Единствения извод за вещото лице е, че е налице протриване на гумата. При оглед
на място не можело да се каже, че в момента пътя е осеян с дупки, но хипотезата
е преди една година. Съобразената скорост с лошия път би трябвало да бъде пределно
ниска 30-40 км.ч. и при добри спирачки на автомобила, в хипотеза на насрещно
идващ автомобил и липса на пространство, водачът би трябвало да спре и да
позволи да се разминат, за да избегне пътната неравност.
Други относими за спора доказателства не
са налице.
С оглед изложената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Относно
неговата правилност, с оглед въведените възражения, съдът намира следното:
Съдът намира, че е сезиран с иск с
правно основание чл. 410 ЗК вр. чл. 49 ЗЗД. Възражението за съпричиняване е с
правно основание чл. 51 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 410 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
срещу: 1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди,
произтичащи от неизпълнение на договорно задължение,
или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при
или по повод на която са възникнали вреди по чл.
49 от Закона
за задълженията и договорите, или 3. собственика на вещта
и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди
на застрахования по чл.
50 от Закона
за задълженията и договорите.
В тежест на ищеца е да установи деликтна
отговорност на ответника по отношение на увредения-застрахован по смисъла на
чл. 49 вр. с чл.
45 и
сл. от ЗЗД вр. чл.
31 от Закон
за Пътищата вр.
с чл.
56 от Закона
за общинска собственост и да се установят следните кумулативно предвидени
предпоставки - неизпълнение на задължението на ответника по закон да
поддържа пътища, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и неизпълненото
задължение за поддържане на пътища, валидно застрахователно правоотношение, последвало
плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по валидното
застрахователно правоотношение, за които предпоставки ищецът следва да проведе
главно и пълно доказване. С плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахованото лице срещу причинителя на
вредата до размера на изплатеното обезщетение. Правото на застрахователя да
иска от третото лице, причинило вредата, след плащането на застрахователното
обезщетение, е право, произтичащо по силата на закона, като основанието му не е
само застрахователното правоотношение, а и фактът на плащането на сумите на
правоимащите лица по силата на договора за застраховка и произтичащото от
закона право на регрес - чл.
410 КЗ. Именно с оглед
на това плащане застрахователят встъпва в правата на застрахованите лица.
Встъпвайки в правата на застрахования, застрахователят не би могъл да получи
повече права от тези, които има застрахования срещу третото лице, като
застрахователят носи риска от всички възможни възражения, които може да направи
третото лице на застрахования.
Съгласно представения списък на общински
пътища – Община Созопол е включен пътят Черноморец – Созопол – Равадиново. Чл.
31 ЗП предвижда, че изграждането, ремонтът и поддържането на общински пътища се
осъществяват от общината. В чл.167,
ал.1 ЗДвП е
предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във
възможно най - кратък срок. С оглед на това следва да се приеме, че на
ответника е вменено задължение да стопанисва и поддържа процесния пътен
участък, включително да не допуска и съответно своевременно да отстранява неравности
по него. Ответникът изпълнява тези свои законоустановени задължения чрез своите
служители или други лица, на които е възложил изпълнението на тези свои
задължения и носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност за
действия или бездействия на лицата, натоварени с извършването на възложената
работа по поддръжка.
Съдът не споделя съображенията, че не се
установява механизма на процесното ПТП като вещото лице не било установило неравност
на пътното платно и не е основателно възражението, че не е извършило оглед на
място. Следва да се има предвид, че е изминал значителен период от време от
датата на настъпване на ПТП до датата на извършване на експертизата, поради
което е напълно логично намиращите се пътното платно неравности да бъдат
отстранени, за да се предотвратят следващи ПТП. От депозираното заключение и от
изслушването в съдебно заседание на вещото лице се установява, че е посетило
мястото на ПТП, извършило е оглед, но това е станало една година след
процесното събитие и е констатирано, че дупката е запълнена. Експертът посочва,
че е установил, че на сочения участък действително е имало неравност с
установен диаметър 55 см., но тя е запълнена. Вещото лице в съдебно заседание,
след като изслушва свидетелите, не поддържа заключението, че се касае за
перфорация на гумата, а намира, че е било налице протриване и че е напълно
възможно протриването да е резултат от попадането в неравността от пътното
платно. Съдът не споделя възраженията за нередовност на исковата молба. В нея е
посочена щетата, която се претендира за стойността на предна дясна гума на
процесния лек автомобил, която е била за подмяна. В хода на производството,
чрез специалните знания на специалист става ясно конкретното увреждане и че то
не може да бъде поправено по друг начин освен чрез подмяна на гумата. Неоснователно
е възражението, че при полученото увреждане автомобилът не е могъл да измине
процесните километри. Вещото лице сочи, че с модела хуми „Сава 17“ не може да
се измине пътя от Черноморец до Бургас, ако е налице перфорация, но това само
подкрепя заключението, че се касае за протриване на гумата и километрите, макар
и опасно – поради възможността за образуване на балон и гръмване на гумата, е
възможно да бъдат изминати с протрита гума. От изслушаното заключение на
съдебно автотехническа експертиза се установява, че единствения начин за
поправяне на протриването е подмяната на гумата с нова, каквото е било
констатирано и от застрахователя. По изложените съображения съдът намира, че са
налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника – не е
положил грижа чрез съответните лица за поддържането в изправност на пътното
платно, позволил е наличието на дупка, в резултат, от което е настъпила вреда –
протриване на гумата на процесния лек автомобил, довело до нуждата от нейната
смяна с нова, което е в причинна връзка с неподдържане на пътното платно. С
оглед посоченото са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно
обезпечителната отговорност на Община Созопол, при което изводът на БРС е
правилен и законосъобразен.
На следващо място наличието на валидно
застрахователно правоотношение се оспорва едва пред въззивна инстанция, поради
което на основание чл. 133 ГПК възражението е преклудирано. Представената
застрахователна полица е частен документ, който не се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила, но същата не е оспорена пред първа инстанция нито са
въведени възражения за нейната автентичност, поради което е годно
доказателствено средство да установи валидно съществуващото между страните
застрахователно правоотношение по договор за застраховка. По делото липсва
оспорване, че процесната щета е покрит риск. В представената полица е налице
отбелязване, че се сключва за покритие Пълно Каско, поради което
застрахователят дължи покриване на щета, резултат от пътнотранспортно
произшествие, което съгласно ОУ на ищеца е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на
хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или
други имуществени щети. Увреждането на гумата е резултат именно от ПТП, причинило
увреждане на пътното превозно средство и е покрит от застрахователя риск.
Не е спорно, че застрахователят е
заплатил застрахователно обезщетение в размер на 126.50 лева, с което се е завършен
фактическия състав и се е суброгирал в правата на увреденото лице.
Ето защо при наличието на всички
предпоставки на предявения иск, той е основателен и затова следва да се
разгледа възражението за съпричиняване. Съгласно разпоредбата на чл. 51 ЗЗД ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали. В случая от разпита на свидетелката С. се установява категорично, че е
било сигнализирано наличието на неравности на пътното платно, установи се, че
движението е било натоварено, тя е запозната с пътната обстановка и не
преминава за първи път през процесния пътен участък. Въпреки обаче, че е
запозната с натоварения път и сигнализацията за неравности е допуснала
настъпване на ПТП като се е движила със скорост 40-50 км.ч. От заключението на
вещото лице се установява, че съобразената скорост с оглед лошия път би
трябвало да е пределно ниска 30-40 км.ч. Съдът намира, че в случай, че водачът
се е движил със съобразена скорост е следвало да спре, да пропусне движещите се
автомобили и след това да заобиколи неравността на пътя. Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Общината е направила възможното, за да сигнализира, че са налице
неравности на пътя като от разпита на С. се установи, че са били поставени
знаци за лошия път, възприемала е, че пътят е натоварен и са налице неравности
и въпреки това водачът се е движил със скорост по-висока от съобразената за
пътния участък в конкретния период и е допуснал ПТП. Ето защо съдът намира, че
водачът има вина за настъпване на събитието и определя, че съпричиняването е 50
%, с колкото следва да се намали обезщетението или същото е дължимо в размер на
63,25 лева. Решението над посочения
размер като неправилно следва да се отмени, а в останалата част да бъде
потвърдено.
На основание чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне по
разноските. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно
с уважената част от иска, а ответникът съразмерно с отхвърлената част от иска.
При този изход на спора ищецът има право на разноски в размер на 425 лева за
две съдебни инстанции (в това число държавна такса, депозит за вещо лице и
адвокатско възнаграждение), а ответникът на разноски в размер на 72,50 лева (в
това число за държавна такса за въззивно обжалване и депозит за вещо лице).
На основание чл. 280 ГПК решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Воден от горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
2885/06.11.2019г. по гр.д. № 1640/2019г. по описа на Районен съд Бургас В ЧАСТТА, в която е осъдена Община
Созопол, ЕИК *********, с адрес област Бургас, община Созопол, град Созопол
8130, ул. Хан Крум № 2, представлявана от кмета Панайот Василев Рейзи, да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община
Столична, град София 1000, район Триадица, пл. Позитано № 5, сумата над 63,25 лева до пълния предявен
размер от 126,50 лева, представляваща регрес на застраховател, за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, със срок
на покритие 20.09.2017 г.-20.09.2018 г., за щетите по лек автомобил „Пежо 308”,
с рег. № А7682НК, за настъпило застрахователно събитие на 16.07.2018 г., около
11 часа, по време на движение по вътрешен път от град Черноморец към град
Созопол, посока к-г „Градина“, при преминаването през необезопасена и
несигнализирана пътна неравност-дупка, заедно със законната лихва върху сумата над
63,25 лева до пълния предявен размер от 126,50 лева, от предявяването на
иска-22.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Както
и в частта, в която е осъдена Община Созопол, ЕИК *********, с адрес
област Бургас, община Созопол, град Созопол 8130, ул. Хан Крум № 2,
представлявана от кмета Панайот Василев Рейзи, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България,
област София (столица), община Столична, град София 1000, район Триадица, пл.
Позитано № 5, направените по делото разноски, в размер на 630.00 (шестстотин и
тридесет) лева.
И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: България, област София (столица), община Столична, град София 1000,
район Триадица, пл. Позитано № 5 срещу
Община Созопол, ЕИК *********, с адрес област Бургас, община Созопол, град
Созопол 8130, ул. Хан Крум № 2, представлявана от кмета Панайот Василев Рейзи за сумата в размер на 63,25 лв. (шестдесет
и три лева и двадесет и пет стотинки), представляваща регрес на
застраховател, за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Булстрад Каско Стандарт“, със срок на покритие 20.09.2017 г.-20.09.2018 г., за
щетите по лек автомобил „Пежо 308”, с рег. № А7682НК, за настъпило
застрахователно събитие на 16.07.2018 г., около 11 часа, по време на движение
по вътрешен път от град Черноморец към град Созопол, посока к-г „Градина“, при
преминаването през необезопасена и несигнализирана пътна неравност-дупка,
заедно със законната лихва върху сумата в размер на 63,25 лв. за периода от
предявяването на иска-22.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
Община
Созопол, ЕИК *********, с адрес област Бургас, община Созопол, град Созопол
8130, ул. Хан Крум № 2, представлявана от кмета Панайот Василев Рейзи да заплати на „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област
София (столица), община Столична, град София 1000, район Триадица, пл. Позитано
№ 5 сумата в размер на 425 лева (четиристотин двадесет и пет лева) – разноски
за две съдебни инстанции.
ОСЪЖДА „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България,
област София (столица), община Столична, град София 1000, район Триадица, пл.
Позитано № 5 да заплати на Община
Созопол, ЕИК *********, с адрес област Бургас, община Созопол, град Созопол
8130, ул. Хан Крум № 2, представлявана от кмета Панайот Василев Рейзи сумата в
размер на 72,50 лева (седемдесет и два лева и петдесет стотинки) – разноски за
две съдебни инстанции.
Потвърждава
решението
в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.