Р Е
Ш Е Н И Е
№…….….../………12.2019г.,
гр.***
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Албена Янакиева, като разгледа
докладваното от съдията Атанасов, въззивно търговско дело №1541 по описа за 2019г., за
да се произнесе взе предвид,
следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на С.П.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез адв.К.С.,
със съдебен адрес:***, против Решение №3115 от 08.07.2019г. постановено по
гр.д.№12588/2018г. по описа на Районен съд ***, с което е отхвърлен предявения
от жалбоподателя, против
“Водоснабдяване и канализация-***“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.***, ул.“Прилеп“ №33 представлявано от В Д В, иск с правно
основание чл.124 от ГПК за приемане за установено между страните, че ищецът в
качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с
абонатен №1281287 и кл.№1560203 за водомер №1331015, не дължи на ответника
сумата от 302.76лв., представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К
услуги, начислена по фактура №11390179957 от 25.05.2018г.
В жалбата се
излага, че решението на РС ***, е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Поддържа се, че изводите на първоинстанционният съд не кореспондират с
установената по делото фактическа обстановка и събраните доказателства. Сочи
се, че по делото липсва спор относно факта, че ищеца е собственик на имот
находящ се в гр.***, м.“Ал****и като такъв е потребител на В и К услуги с
кл.№1560203 и аб.№1281287, отчитани посредством водомер №1331015. Липсва и спор
и относно обстоятелството, че при смяната на водомера в имота, е съставен
двустранен констативен протокол №********** на В и К *** ООД, като показанието
на демонтирания водомер е било-165, а на монтирания нов-0. Оспорват се изводите
на съда относно доказателствената стойност на представеният от ответната страна
карнет за отчет по процесната партидата, с показание на водомера към
31.08.2015г.-180, като се сочи, че авторството на подписа на абоната е оспорено
в първото по делото съдебно заседание. Сочи се, че съдът е указал на ответното
дружество да заяви дали ще се ползва от документа, да представи същия в
оригинал и да уточни чий точно е положеният подпис. Сочи се, че оригинал от
карнета не е представен по делото и не уточнено, чий е подписа. Ето защо се
поддържа, че неправилно съдът, е обсъждал приложимостта на Наредба №4/14.09.2004г.,
като са развити съображения за опорочаване на процедурата по отчет на
потреблението. Поддържа се, че тъй като представения карнет не съставлява
надлежен документ, предвид липсата на подписи на длъжностно лице-съставител и
на потребителя, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като е
основал решението си на оспорен документ, които не представен в оригинал.
Поддържа се още, че съдът е допуснал процесуално нарушение при назначаването на
съдебно-счетоводна експертиза по искане на ответната страна, направено след
срока за отговор на ИМ, с писмена молба, като не е дадена възможност на ищеца
да изрази становище, както и при преценката на доказателствената стойност на
заключението. На следващо място се поддържа, че съдът е допуснал процесуално
нарушение, уважавайки в закрито заседание, искането на ответната страна за
допускане до разпит на един свидетел, което преди това, е оставено без уважение
в открито съдебно заседание. Сочи се, че в последствие ищецът, с писмена молба,
е направил отново искане за допускане до разпит на свидетел, без да твърди, че
са налице предпоставките на чл.147, т.1 или т.2 от ГПК, което въпреки изричното
противопоставяне на ответника за настъпила преклузия, е уважено от съда.
Оспорват се изводите на съда досежно преценката на свидетелките показания, като
и относно заключението на СТЕ. Развити са подробни съображения, обосноваващи
тезата за опорочаване на процедурата по отчет на потреблението, съответно за
доказаност на недължимостта на процесната сума. Моли се за отмяна на решението
и постановяване на ново, с което да се уважи иска, ведно с присъждане на
направените съдебно-деловодните разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263
от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който
се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че решението на
първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, тъй като при
постановяването му, съдът е съобразил всички доказателства по делото и е
обсъдил задълбочено твърденията и възраженията на страните по спора. Оспорват
се доводите на въззивника за допуснати от съда процесуални нарушения, като се
сочи, че в съдебно заседание е представен карнет за абонат с абон.№1281287,
според който при отчет на адреса на 25.05.2018г. е установено показание от 180
куб.м., за което има поставен подпис на потребителя или негов представител
осигурил достъп до имота. Твърди се, че от това показание със съгласието на
абоната са извадени 35 куб.м. вода, представляващи начислени количества вода по
данни на абоната, отразени също в карнета. Поддържа се, че с техническата
експертиза, чието заключение е прието без възражение от ищеца, е доказано по
безспорен начин, че спорното количество вода е преминало през водомера.
Поддържа се още, че наличието на реалното потребление на вода е безспорно
доказано, както чрез подписите в карнета, така и чрез показанията длъжностното
лице на В и К оператора-инкасатора на района. Моли за потвърждаване на
решението, ведно с присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание
въззивника, чрез процесуалният си представител, поддържа въззивната жалба и
моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което
да се уважи претенцията. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Въззиваемата страна,
чрез подадена писмена молба от процесуалният ѝ представител, оспорва
жалба и поддържа отговора си. Моли за потвърждаване на решението и
присъждане на разноски.
За да се произнесе
по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с
иск с правно основание правно основание и чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено между страните, че
ищецът в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по
партида с абонатен №1281287 и кл.№1560203 за водомер №1331015, не дължи на
ответника сумата от 302.76лв., представляваща главница за ползвани и
незаплатени В и К услуги, начислена по фактура №11390179957 от 25.05.2018г.
В исковата молба се
твърди, че ищецът е собственик на имот, находящ се в ***, с адм.адрес: *** и
като такъв е потребител на В и К услуги с кл.№1560203 и аб.№1281287, които се
отчитат чрез водомер №1331015. Твърди се, че имотът се обитава основно през
летния сезон, като през останалата част от годината се посещава спорадично.
Сочи се, че на 16.05.2018г. платил сумата от 20.71лв. по фактура №**********,
за потребено и отчетено количество използвана и отчетена вода за периода
08.09.2017г.- 14.05.2018г. Сочи се, че със следваща фактура №********** от
25.05.2018г. на потребителя била начислена сумата от 302.76лв. за отчетен
период 14.05.2018г.-25.05.2018г. с номер на водомер посочен в двустранен констативен протокол №**********
от 08.09.2016г., който е съставен при подмяната на старият водомер. Поддържа
се, че въпросната сума не се дължи от потребителя, тъй като количество вода от
145 куб.м., отговарящо на фактурираната
сума, не е консумирано в обекта и не е отчетено по реда, посочен в приложимите
разпоредби. Сочи се, че издаването на процесната фактура не е достатъчно за
установяване на дължимостта на вземането и неговия размер, защото фактурата не
установява и спорното правоотношение-правата и задълженията на страните по
него.
С депозираният
отговор на исковата молба, се поддържа становище за неоснователността на
предявеният иск. Сочи се, че на 08.09.2016г. в процесният имот, е поставен нов
водомер, за което е съставен Констативен-двустранен протокол №10004692,
подписан от потребителя. Твърди се, че тъй като имотът не се обитава
целогодишно, абонатът е подавал сам показания по телефон на инкасатора. Сочи
се, че за последното подадено на 14.05.2018г. показание по телефона за
потребени 10 куб.м. вода, е издадена фактура №**********, на стойност 20.71лв.,
които са платени на 16.05.2018г. Поддържа се, че на 25.05.2018г. до имота на
ищеца е осигурен достъп на инкасатора за
реален отчет на водомера, като установено показанието на водомера е “180“.
Поддържа се, че въпросното показание, е отбелязано по надлежния ред в карнета
на инкасатора по партидата на абоната и подписано без възражение от последният.
Твърди се, че от това показание на водомера, със съгласието на ищеца са
извадени 35 куб.м. вода, представляващи начислени предходни количества по данни
на абоната, отразени по надлежния ред в карнета. Поддържа се, че разликата
между новото показание и старото такова подадено по телефона от абоната, е 145
куб.м. вода, за което е издадена фактура №********** на стойност 311.67лв. за
отчетена и изразходвана вода. Поддържа се още, че ищецът не е възразил пред В и
К оператора в предвиденият в Общите условия 7-дневен срок, срещу фактура
№**********, като е продължил и след този период да дава показания по телефона.
Настоящият състав
на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната
власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на
положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. По отношение
на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на
чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания за неправилно формираните изводи от съда. В разглежданият случай
оплакванията на въззивника, съставляват оспорване на изводите на
първоинстанционния съд, че са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на ищеца за заплащане на стойността на процесните количества В и
К услуги, които оспорвания не съставляват новонаведени възражения или
фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
По делото не е налице спор, че ищеца е собственик на имот, находящ се в гр.***,
м.“Ал****и като такъв е потребител на В и К услуги с кл.№1560203 и аб.№1281287,
които до 08.09.2016г. са отчитани посредством водомер №000443, а след тази дата
чрез водомер №1331015.
Установява се от
приетия заверен препис от Констативен-двустранен протокол №********** за
подмяна на индивидуален водомер от 08.09.2016г., чието съдържания не е оспорено
от потребителят, че на посочената дата е извършена подмяна на водомера отчитащ
потребените от ищеца В и К услуги в обект на адрес: гр.***, м.“***“, ***, за
който е отреден абонатен №1281287. В посоченият протокол са вписани данните на
старият, съответно на новият водомер и показанията на демонтираният такъв-165.
Представените 2 бр.
Карнети по партида с абонатен №1281287, за обект в гр.***, м.“***“, ***, в
които за титуляр е вписан ищеца, не могат да бъдат коментирани, доколкото
същите следва да се изключат от доказателственият материал по делото, с оглед
неизпълнение от ответника на вмененото му задължение да представи оригинал или
официално заверен препис от документа, на основание чл.183 от ГПК.
От заключението на
назначената по делото Съдебно счетоводна експертиза, която съдът цени като
компетентно изготвена и неоспорена от страните, се установява, че в ответното
дружество за 2016г. няма отчетена консумация по партидата на ищеца. За 2017г.
са издадени фактура №********** от 14.06.2017г. за 10 м³ вода на стойност
16.76лв., платени на 21.06.2017г. и фактура №********** от 30.08.2017г. за 10
м³ вода, на стойност 20.52лв., платени на 04.09.2017г. През 2018г. са
издадени фактура №**********/14.05.2018г. за 10 м³ вода, на стойност
20.71лв., заплатени на 16.05.2018г. и фактура №**********/25.05.2018г. за 145
м³ вода, на стойност 302.76лв., която не е заплатена. Издадени ни са и
фактура №********** от 27.06.2018г. за 30 м³ вода, на стойност 62.64лв.,
която е заплатена на 05.07.2018г. и фактура №********** от 27.08.2018г. за 10
м³, вода на стойност 20.88лв., която е заплатена на 31.08.2018г.
От заключението на
вещото лице по назначената СТЕ, което съдът кредитира като добросъвестно
изготвено и неоспорено от страните, се установява, че в имота на ищеца, находящ
се гр.***, м.“***“, с пл.№970 и адрес: ***, за който е отреден абонатен
№1281287, има монтиран водомер с №1331015, който към 27.05.2019г. е показвал
потребено количество вода в размер на 225 м³.
В показанията си
свидетелката М. С. Я., /служител на ответника/, сочи че на 08.09.2016г. е
сменен водомерът на абоната и е отчетено показание от 165 м³. Сочи, че
няколко пъти абонатът е давал показания по телефона в общ размер на 35 м³,
които са отчитани като показания по стария водомер. Сочи че, е имало голям
период от време, през който не е извършван реален отчет на водомера, а
потреблението е отразявано по дадени на два пъти показания от абонатът по
телефона. Сочи, че на 25.05.2018г. е извършен реален отчет на потреблението
като са снети показанията от водомера в размер на 180 м³. Сочи още, че от
отчетеното показание от 180 м³ са извадени дадените от абоната показанията,
след датата на смяната на водомера, които са били общо 35 м³ и така е
получено процесното фактурирано количество вода от 145 м³.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, от правна страна въззивният съд намира,
следното:
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест по
предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника, е да установи съществуване
на основание за получаване на спорната сума, т.е. че е налице валидно
облигационно правоотношение, както и че са настъпили юридическите факти, от
които произтича задължението за заплащане процесното вземане. От своя страна
ищеца, следва да установи, че липсва основание за плащане на спорната сума, или
че е заплатил задълженията си към ответника.
Както вече се
посочи по-горе по делото не е налице спор, че ищеца има качеството на
потребител на В и К за имот в гр.***, ***, с аб.№1281287, както и че след
08.09.2016г., т.е. включително и през процесният период потреблението в този
имот е отчитано посредством новомонтиран водомер с №1331015, който към датата
на монтажа е бил с нулеви показания.
Действително
ответника не е ангажирал доказателства по делото за извършване на регулярен
ежемесечен отчет на процесният водомер, доколкото не е изпълнил задължението за
представяне на основание чл.183 от ГПК на оригинал или заверен препис от
карнетен лист. От друга страна съвкупният анализ на събрани в процеса доказателства и по-конкретно
свидетелските показания и приетите заключения на ССч.Е и СТЕ, налагат извода,
че оспореното задължение от 302.76лв., представляващо стойност на В и К
услуги, начислени по фактура №11390179957 от 25.05.2018г., съставлява стойност
на реално потребена вода от страна на ищеца. На първо място тук е мястото да се
посочи, че първоинстанционният съд, не е допуснал твърдените от въззивника
процесуални нарушения при събиране на доказателствата по делото. Вярно е, че
произнасянията по доказателствените искания на ответника, са извършени в
разпоредителни заседания, но това е станало във връзка с дадените от съдът
указания с проекто-доклада и преди настъпване на преклузията за ангажиране на
доказателства, като на ищеца е предоставена възможност за направа на насрещни
доказателствени искания. Ето защо, следва крайният извод, че не е налице
опорочаване на процедурата по събиране на доказателствата, поради което
приетите такива по делото, следва да бъдат ценени.
На следващо място,
следва да се има в предвид, че с оглед предмета на доказване, не са налице
процесуални ограничения в доказателствените средства, чрез които ответника може
да установи съществуването на оспореното вземане. В този смисъл съдът, счита
следва да се съобразят събраните гласни доказателства, при отчитане на
възможната заинтересованост на свидетелката, която е служител на ответника.
Въпросните свидетелски показания кореспондират с данните, съдържащи се в
заключенията на ССч.Е и СТЕ, и с тези в неоспореният от ищеца двустранен
протокол за демонтаж/монтаж на водомер. В резултат, от което съдът намира, че
посочените гласни доказателства, следва да се кредитират като достоверни.
Според показанията
на св.М.Я. от 08.09.2016г.-датата на монтаж на водомер с №1331015, до
25.05.2018г. показанията за консумацията в процесният обект, са давани по
телефона от самият потребител и възлизат общо на 35 м³, като на последната
посочена дата е извършен реален отчет на водомера с показание от 180 м³.
Казаното от свидетелката се подкрепя изцяло от заключението на СТЕ, според
което към 27.05.2019г. процесният водомер е показвал потребено количество вода
в размер на 225 м³. В тази връзка следва да се има в предвид, че
отчитането на консумирана вода, е хронологично последователен процес, при който
отразяването на текущото потребление, представлява добавяне на стойности към
вече ползвани количества, като крайния резултат, е общото потребление до този
момент. Ето защо констатираното на 27.05.2019г. потребление от 225 м³ по
същество означава, че потребителя е консумирал цялото установено от в.л.
количество вода, включително и спорните 145 м³. Неизвършването на
ежемесечно отчитане на водомера, не опорочава като цяло процедурата по отчет на
потреблението, тъй като в случая макар и със забава, е налице реален отчет, при
който както вече се посочи, е отчетено цялото количество потребена до този
момент вода и нейната цена се дължи от абоната при всяко положение. В този
смисъл оплакването на ищеца за нарушение на правилата за отчитане на
консумацията на вода, се явяват неоснователни. Още повече, че самият
потребител, се е поставил в положение за закъсняло отчитане, респективно на
натрупване на значително количество вода. Както
сочи ищеца в исковата си молба, процесният имот се обитава сезонно,
съответно няма кой да осигури достъп на инкасатор до водомера, а възможността
да се подават по телефона показания за отчет, не е ползвана регулярно от потребителят.
В заключение се
съдът намира, че отразената в процесната фактура сума, съставлява цена на
количества реално потребени В и К услуги от ищеца, в процесният имот, поради
което същия дължи тяхната стойност.
Ищеца, чиято е
тежестта да докаже плащане на дълга, не е ангажирал доказателства за това.
Напротив според неоспореното заключение на ССч.Е задължението по процесната
фактура не е погасен, поради което претенцията на ищеца, се явява неоснователна
и като такава подлежи на отхвърляне.
По изложените съображения,
въззивният състав на съдът приема, че като е достигнал до подобни правни
изводи, първоинстанционния съд е постановил правилно и законосъобразно решение,
което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и в съответствие с направеното искане, в полза на въззиваемият се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, което съобразно условията по чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, материалният интерес и правната и фактическа сложност на делото, съдът определя в размер на по 150лв.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3115 от
08.07.2019г. постановено по
гр.д.№12588/2018г. по описа на Районен съд ***.
ОСЪЖДА С.П.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “Водоснабдяване и
канализация-***“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.***, ул.“Прилеп“ №33 представлявано от В Д В, сумата от 150лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение дължимо за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.