Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 03.01.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното заседание на четвърти
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря
Емилия Кривачкова, разгледа докладваното от съдия
Елица Йорданова гр. д. № 4977 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
следното предвид:
Съдебното производство е
образувано по искова молба, рег№ 49423/ 11.04.2019
г., подадена от М.Ц.Д. ***, с ЕГН **********, чрез процесуалния и представител,
с която е предявила против Застрахователна компания „Л.И.“ АД със седалище и
адрес на управление ***, с ЕИК *******, иск за осъждането му да и заплати
сумата от 80 000 лв., като част от 150 000 лв., представляваща обезщетение за
нанесените и неимуществени вреди -
претърпени от нея болки и страдания в резултат на ПТП от 22.07.2017 г. с МПС –
л. а. м. „Митцубиши“ с ДК№ *******, управлявано от Р.Г.Б. – М., за което МПС има валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 25.04.2018 г. до окончателното и
изплащане, претендирани са съдебно – деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение.
Съобразно изложените в
исковата молба твърдения, на 22.07.2017 г. в гр. София Р.Г.Б. – М. управлявала
л. а. м. „Митцубиши“ с ДК№ ******* по бул. „Царица
Йоанна“ с посока на движение от ул. „Ген. Асен Н.“***. В същото платно за
движение и в същата посока пред посочения автомобил се движил л. а. м.
„Мерцедес“, модел „340 Д“ с ДК№ *******, управляван от ищцата. Поради нарушение
на правилата за движение по пътищата във връзка от страна на Р.Г.Б. – М. и
управление на МПС с несъобразена скорост и при неспазване на дистанция
произтекло ПТП, в резултат на което на М.Ц.Д. били причинени следните
увреждания: контузия на главата, мозъчна контузия І ст., дистрозио
в шийната област. Поради загуба на съзнание била
транспортирана до УМБАЛСМ „Пирогов“, където и била хоспитализирана с оплаквания
за болки във врата и изтръпване на лявата ръка, била и поставена диагноза
навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния
отдел на гръбначния стълб. На 24.07.2017 г. постъпила повторно за лечение във
ВМА поради засилили се болки в главата, изразено гадене и повръщане, болки във
врата, където била хоспитализирана в Клиниката по неврохирургия за наблюдение и
лечение. Била и поставена окончателна диагноза Контузия на главата, мозъчна
контузия І ст., дистрозио в шийната
област. В резултат на ПТП ищцата претърпяла интензивни болки и страдания,
останала в тежко състояние, което не било възстановено, функционално подобрение
в увредените места не настъпило, появили са се силни и непрестанни болки в областта
на шията, главата, раменете и ръцете, с постоянно чувство на мравучкане по дланите и долната част на пръстите,
намаляване силата на горните крайници и ограничен обем на движението им.
Преживяла силни негативни изживявания, освен гореописаните болки и страдания
дори и в покой, получила световъртеж, постоянно изтръпване на крайниците, бърза
уморяемост и непълноценност, ограничаване
възможността за полагане на труд, а това от своя страна довело до срив в
самочувствието и и тежък психологически шок, трудно преодолявала стреса,
страхувала се да излиза навън, не можела да спи, станала чувствителна. За
управляваното от виновния водач МПС била валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ със З. „Л.И.“ на 19.01.2017 г., валидна до 19.01.2018
г. При тези съображения ищцата намира, че разполага с правен интерес да предяви
прекия си иск срещу застрахователя на МПС, управлявано от виновния водач, като
настоява да бъде осъден да и заплати обезщетение за претърпените от нея болки,
страдания в резултат на получените от нея травми ПТП и в резултат на лечението
им, ежедневни затруднения, стрес, психологически шок и последващи
трудно възстановяване и съпътстващи болки в размер на 80 000 лв. като част от
сумата от 150 000 лв., ведно със следващата се законна лихва върху тази парична
сума, считано от 25.04.2018 г., когато дружеството – ответник следвало да и
изплати доброволно претендираното от нея обезщетение.
Претендирани са разноски и адвокатско възнаграждение.
По реда и в срока по чл. 131
ал. 1 от ГПК ответникът З. „Л.И.“, чрез процесуалния си представител, е
депозирал писмен отговор, в който оспорва изцяло основателността на заявената
претенция. По предявена извънсъдебно претенция на ищцата пред застрахователя е
била образувана преписка № 0000-1000-03-17-7510, по която и е било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 1 500 лв., което изцяло репарирало М.Ц.Д.
за причинените и неимуществени вреди. Правото на ищцата на обезщетение било
погасено изцяло поради плащането му от страна на ответника, срещу което
възражение за недостатъчност на обезщетението не било релевирано.
Причинените и вреди се изравяли в лека телесна повреда и от тях
възстановяването и било пълно. Твърди се неоснователност на описания в исковата
молба механизъм на ПТП, както и на обстоятелствата, нарушения на водача,
причините и условията за ПТП. От представения от ищцата Констативен протокол не
се съдържали данни относно вината на който и да е водачите – участници в ПТП.
Липсвали безспорни доказателства относно механизма на ПТП, причината и броя на
ударите помежду им и вината на водачите. Протоколът за ПТП нямал доказателствена тежест относно обстоятелствата и причините
за ПТП. Ищцата носела отговорност за причинените и телесни увреждания, като
нарушила чл. 24 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 494 ал. 1 т. 1 от КЗ
застрахователят не дължал обезщетение. Оспорва твърденията за изпадане в
безсъзнателно състояние на ищцата, тъй като от представената медицинска
документация липсвали данни за такова. След проведени изследвания в УМБАЛСМ
„Пирогов“ била освободена, тъй като нямало данни за тежки увреждания, които да
налагат болничното и лечение. Оспорва твърденията на ищцата да е претърпяла
описаните болки и страдания, техния вид и интензитет. Искът бил твърде завишен
по размер, поради което ответникът релевира
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от ищцата поради липса на поставен обезопасителен
колан, което налагало редуциране на обезщетението и на основание чл. 51 ал. 2
от ЗЗД. Оспорени са твърденията на ищцата, че продължавала да търпи болки и
страдания и оздравителният процес не бил приключил. При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът следвало да съобрази разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД и понятието за справедливост, дадено в т. 8 от ППВС № 4/ 1968 г.,
тъй като претендираният от ищцата размер значително
го надвишавал. Исковата претенция била погасена чрез плащане, поради което се
настоява за отхвърлянето и в цялост, евентуално редуциране на нейния размер
поради високата степен на съпричиняване и
обществените критерии за справедливост. Претенцията за лихви, като акцесорна, също подлежала на цялостно отхвърляне, освен
това по посочената преписка № 0000-1000-03-17-7510 е налице произнасяне и
плащане на 12.06.2018 г. поради което застрахователят не е изпаднал в забава.
Настоява се за отхвърляне на иска, претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Исковата молба е редовна,
депозирана пред родово и местнокомпетентен съд.
Прекият иск на ищцата, в качеството и на увредено лице, спрямо което
застрахованият Г.С.Т.е отговорен, за обезщетение против застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, черпи правното си основание от нормата на
чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и е допустим,
страните са легитимирани да участват в процеса.
С оглед доводите и
съображенията, развити от страните в процеса ангажираните от тях доказателства
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представения Протокол за
ПТП № 1681111/ 22.07.2017 г., изготвен от дежурен ПТП – О „ПП“ – СДВР, посетил
местопроизшествието, става ясно, че на същата дата е настъпило ПТП в гр. София по
бул. „Царица Йоанна“ в посока към бул. „Д – р Петър Дертлиев“
между два леки автомобила: л. а. м. „Митцубиши“ с ДК№ *******, управляван от Р.Г.Б. – М., и л. а. м. „Мерцедес“, модел „340
Д“ с ДК№ *******, управляван от М.Ц.Д., като е отбелязано, че на водача на
първото от посочените МПС е съставен АУАН. В протокола не е посочено в резултат
на ПТП да има пострадали лица.
М.Ц.Д. е била отведена в
Центъра за спешна медицинска помощ, като в издадения фиш е отбелязано, че е
получила камшичен удар, няма видими травми и
наранявания и е поставена работна диагноза „Контузия на тялото“. В
Амбулаторната книга на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ е записано, че няма травматични
увреди на гръдната клетка, вътрегръдните и коремни
органи, извършено образно изследване без клинични и рентгенови данни за
фрактури. В листа за извършения преглед
е описана основна диагноза „навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб“. На 24.07.2017 г. е
постъпила в Клиника по неврохирургия с диагноза „Контузия на главата, мозъчна
контузия І ст, дисторзио в шийната област“. При извършената компютърна томография е
установена находка като при лекостепенен едем, липсат данни за травматични
промени в шийните прешлени, отбелязана е остеохондроза на диска С 5-6.
За л. а. м. „Митцубиши“ с ДК№ ******* има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ в З. „Л.И.“ АД, валидна от 19.01.2017 г. до 20.01.2018 г.
На 15.08.2017 г. ищцата, чрез
пълномощника си, сезирала ответното дружество за изплащане на обезщетение за
причинените и неимуществени вреди - болки и страдания и стрес в размер на
150 000 лв. На 24.04.2018 г. е представила банковата си сметка за
изплащане на обезщетение.
Всяка от страните е ангажирала
гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения.
Св. Стоимен П. Стоименов,
съпруг на ищцата е заявил, че управлявал автомобила пред М.Ц.Д., когато чул
силен удар от катастрофата. Управлявания от нея автомобил бил със сериозни
повреди в задната си част, „целият бил
сгънат отзад“. Ищцата била неадекватна, не разбирала какво става. Бърза
помощ не оказала адекватни мерки, влошавала се, поради което постъпила за
лечение във ВМА. Не можела да се грижи за себе си и за децата си, била с
поставена яка, имала кръвоизлив в мозъка. И към настоящия момент изпитвала
болки в главата, движението и било ограничено, от време на време била
неадекватна, не била в кондиция.
Ангажираната от ответната
страна св. Р.Г.Б. – М. е посочила, че на кръстовище в „Люлин“ се случило ПТП,
свидетелката управлявала автомобил зад този на ищцата и настъпил удар между
двете ПТП. Свидетелката управлявала с ниска скорост и по нейния автомобил
нямало почти никакви щети. Заедно с ищцата и съпруга и изчакали КАТ, които не
установили пострадали лица или сериозни щети. След катастрофата ищцата сама
слязла от автомобила, ходела, двете със свидетелката разговаряли. Имала
поставен обезопасителен колан. По другия автомобил
имало видими следи от сблъсъка, двете МПС не били вклинени едно в друго.
От заключението на вещото лице
по назначената СМЕ се установява, че в резултат на ПТП М.Ц.Д. е получила следните
травматични увреждания: мозъчна контузия І степен, установена при образното
изследване на глава и шия във ВМА. Били констатирани субарахноидни
пространства /в епикризата от ВМА е посочено
стесняването им/, които се получават при травма, но с оглед на данните за
клиничната и картина – в ясно съзнание, контактна и адекватна, без съществени
оплаквания и без видими травматични изменения на главата, то е налице контузия
на мозъка. Скенерът на шийни прешлени не е показал
дегенеративни или травматични изменения. Тези увреждания са в резултат от ПТП и
механизмът на получаването им е камшичен удар в
областта на шията, като травмата в областта на тила най – вероятно е получена
от удар във възглавницата на седалката. Адекватно е била предписана имобилизация с шийна яка.
Периодът на възстановяване е около 30 – 40 дни, с пълно оздравяване. Към
момента на изготвяне на заключението няма оплаквания, пред вещото лице е
споделила за лека слабост, която не може да бъде свързана с контузията две
години по – рано.
Въз основа на цялата история
на заболяването на ищцата е назначена повторна СМЕ с вещи лица невролог и
неврохирург, които са дали заключение въз основа на разчитането записа върху представения
диск с образно изследване от ВМА, че не е налице стесняване на субарахноидни пространства, липсват данни да е налице
мозъчен оток. Основната диагноза в представената медицинска документация се
основава именно на стесняването на тези пространства като при лекостепенен мозъчен едем. Предприетото
във ВМА лечение не кореспондира с лечение като за мозъчен оток, било е
предприето единствено лечение за дисторзиото в шийната област. Механизмът на причиняването им е хиперекстанзионен – хиперфлексионен,
при който шията и най – вече шийният отдел на
гръбначния стълб търпят насилствено разтягане назад и навеждане напред. При
вероятния удар на главата на ищцата във възглавницата на седалката се е
получило навяхване /дисторзио/ на шията, което
увреждане е било лекувано с предписаната терапия. Периодът на възстановяване на
навяхването на шията е между 10 и 14 дни, включва носенето на мека шийна яка, като при 5 % от пациентите е възможно
усложнение, каквито данни, според вещите лица, няма в настоящия случай. Пред
тях е споделила оплаквания за непостоянно главоболие, главозамайване,
отпадналост, сънливост, умора и световъртеж. При проведения преглед не са
отбелязани отклонения във функциите, няма данни да е търсила медицинска помощ,
да е правила изследвания и да е приемала медикаменти. Според експертите извършените
образни изследвания в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ не съдържат данни за наличие на
травматични изменения. Отбелязано е „изгладена лордоза“,
която е белег за навяхването /дисторзио/, при който
настъпва спазъм на шийната мускулатура. При извършеното образно изследване на
24.07.2017 г. било описано наличието на дегенеративни промени в дистален цервикален сегмент /остеохондроза на диска С 5-6/, при които настъпват
изменения в ставните повърхности, натрупване на костно вещество /ошипяване/, като при разположението им близо до нервни
коренчета предизвикват болеви оплаквания, които
напълно съвпадат с оплакванията на ищцата. Вещите лица са дали заключение,
което при разпита си в съдебно заседание напълно поддържат, че независимо, че
при прегледа в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ е отразена диагноза „контузия на
мозъка“, каквато няма клинични и образни данни да е била получена от ищцата. Оплакванията
и отговарят да са получени в резултат на навяхване на шията, при което също има
оплакване от главоболие, гадене, повръщане, заедно с болка във врата и
раменете, оплаквания от мравучкане или изтръпване на
ръцете и пр. Според вещите лица навяхването е по – сериозно при поставен обезопасителен колан, когато се получава т. нар. „камшичен удар“ при удар на автомобила отзад или челен удар.
От заключението по назначената
съдебно – психологична експертиза се установява, че ПТП е представлявало за
ищцата стресогенна ситуация, но е използвала
ефективни стратегии за справяне, имала е неврозоподобни
оплаквания, свързани с раздразнителност, хиперсензитивност.
Преживяла е негативни емоционални преживявания, свързани с тревожност, дистрес, но е използвала ефективни модели за справяне. Не
покрива критериите за преживян посттравматичен стрес до степен на
посттравматично стресово разстройство в следствие на ПТП. Твърденията и за остатъчни
характеристики не кореспондират с отговорите и на поставените самооценъчни въпросници и степента на изразеност.
Вещото лице е дало заключение, че наличната психовегетативна
симптоматика се свързва с депресивност и тревожност,
а не с психотравма, не се намира в пряка причинно –
следствена връзка с преживяното ПТП, а с външни фактори като ежедневното
отглеждане на три деца, липса на работа, ограничени социални контакти и др.
Съдът е назначил САТЕ, по
която е дадено заключение, че мястото на ПТП е по пътното платно на бул.
„Царица Йоанна“ в посока от ж. к. „Люлин“ към бул. „Д – р Петър Дертлиев“, непосредствено преди кръстовището с ул. „Луи
Пастьор“ в близост до сградата на „Спорт депот“ и „Бар-грил Хепи“. Двата процесни автомобила са се намирали в средна пътна лента.
Липсват данни за спирачни следи по пътното платно в зоната на ПТП. С оглед
данните за щетите по автомобилите, вещото лице е дали заключение, че
непосредствено преди ПТП и двата са били в процес на аварийно спиране, което е
възможно при включване на червен сигнал на светофарната уредба. Към момента на
ПТП ищцата е била със закопчан и блокиран обезопасителен
колан, не се е задействала предпазна въздушна възглавница, което е възможно при
движение със сравнително ниска скорост и при приведено положение на тялото и
напред към волана с глава, насочена нагоре, най – вероятно гледаща към
светофарната уредба. Според вещото лице, разликата в скоростта на двата
автомобила е била не по – ниска от 15 км./ ч. и не по – висока от 20 км./ ч.,
около 17.50 км./ ч. Непосредствено пред ПТП скоростта на движение на л. а. м. „Митсубиши“ е бил 42.71 км./ ч., а на л. а. м. „Мерцедес“ –
20.27 км./ ч. При тези скорости опасната зона за спиране на всеки от
автомобилите е била 24.46 м. за първия, съответно 9.06 м. за втория автомобил.
При правилно поставен обезопасителен триточков колан,
максималната амплитуда на движение на тялото на водача е между 5 и 8 см.
Причина за настъпване на ПТП е липсата на постоянен зрителен контрол на водача
на л. а. „Митсубиши“ и липса на своевременна и
адекватна реакция от нейна страна. Положението на тялото на ищцата, различна от
безопасната е довело до настъпване на „камшичен удар“
и последиците от него. Въз основа на данните по преписката по образуваната пред
застрахователя щета вещото лице е дало допълнително заключение, че разликата в
скоростта на двата автомобила е от порядъка на 18.41 км./ ч.
При така изложените фактически
данни Софийски градски съд достига до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 432 ал. 1
от КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” при спазване на изискванията на чл. 380.
За да бъде реализирана
отговорността на дружеството – ответник, следва да бъдат установени кумулативно
предвидените в тази разпоредба елементи на фактическия състав: ответникът да
бъде застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС,
водачът на който е увредил ищеца.
От представените доказателства е видно, че за л. а. м. „Митцубиши“ с ДК№ ******* има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ в З. „Л.И.“ АД, валидна за периода от 19.01.2017 г. до
20.01.2018 г.
Страните по делото не спорят, а и от данните в Протокола
за ПТП става ясно, че на водача на л. а. м. „Митцубиши“
е бил съставен акт за административно нарушение за допуснатите от нея нарушения
на правилата за движение по пътищата. Съгласно чл. 20 ал. 1 от ЗДвП „Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“, а чл. 23 ал. 1 от ЗДвП ги задължава всеки водач на МПС да се движи
на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да
може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. От
показанията на св. Б. – М. и от заключението на вещото лице по назначената САТЕ
се установява, че вероятният механизъм на ПТП е спирането на двата автомобила
на червен сигнал на светофарната уредба, като поради липса на зрителен контрол
от страна на свидетелката, управлявала л. а. м. „Митсубиши“
и неспазване на дистанция, е настъпил удар между двете превозни средства.
От заключението по назначената СМЕ се установява, че в
резултат на ПТП ищцата е получила навяхване /дисторзио/
на шията, което увреждане е било лекувано с адекватно предписана терапия.
Периодът на възстановяване на навяхването на шията е между 10 и 14 дни и
включва носенето на мека шийна яка. Тези увреждания
са причинили на ищцата болки и страдания за посочения период. Вещите лица по повторната
СМЕ са посочили, че липсват обективни данни да не е настъпило пълно
възстановяване на ищцата, единствено по нейни твърдения изпитва световъртеж, главоболие,
замайване и др., които обаче отговарят да са в резултат на дегенеративното и
страдание и не се намира в пряка причинно – следствена връзка с ПТП.
Настоящият съдебен състав намира, че не се установяват
твърденията на ищцата да е получила контузия на мозъка. Вещите лица по
повторната СМЕ, които са разчели и записа върху диска от образното изследване
на ищцата при прегледа и във ВМА са посочили, че поставената и диагноза
„контузия на мозъка“ се основава на стесняване на субарахноидни
пространства като при лек мозъчен едем. Такова
стесняване липсва, не са налице обективни данни за мозъчен оток. Предприетото
във ВМА лечение не отговаря на лечение като за мозъчен оток, било е предприето
единствено лечение за дисторзиото в шийната област. В
тази връзка съдът кредитира изцяло заключението на вещите лица, че в пряк и
непосредствен резултат от ПТП ищцата не е получила контузия на мозъка,
съпроводена с мозъчен оток.
При тези данни Градският съд
достига до извода, че причиненото на ищцата увреждане – навяхване /дисторзио/ на шията са затруднили движението на лявата и
ръка за период около 10 - 14 дни, който период не твърде значителен и
възстановяването и е пълно към настоящия момент. Твърденията и за продължаващи
оплаквания според заключението по повторната СМЕ се дължат на дегенеративното
заболяване – остеохондроза на диска С 5-6.
По отношение твърденията на
ищцата за негативно влияние на ПТП върху психологическата и сфера, то от заключението
по СПЕ се установява, че М.Ц.Д. е претърпяла стресогенна
ситуация - ПТП, но е използвала ефективни стратегии за справяне, имала е неврозоподобни оплаквания, свързани с раздразнителност, хиперсензитивност. Преживяла е негативни емоционални
преживявания, свързани с тревожност, дистрес, но е
използвала ефективни модели за справяне. Твърденията и за продължаващи
оплаквания според експерта не са подкрепят от тестовите резултати и отговорите,
които е дала по време на изследването.
Въпреки липсата на възможност
за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер
на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи
съвкупно като обезвреда за цялостните последици за
здравето и претърпени от ищцата болки, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/ 1968 г. на Пленума на ВС и с
Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни
случаи и отчете вида и характера на уврежданията, претърпените болки и
страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията, както
са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора; общата
продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията, които е
търпяла пострадалата, възрастта и към
датата на ПТП – 40 години, както и отражението, което е дало процесното ПТП върху живота и. Предвид всички тези
обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са
оказали и оказват върху начина на живот на М.Ц.Д. съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза
общо на сумата от 5 000 лв., поради които исковата и претенция над този размер
до предявения такъв от 80 000 лв. като част от 150 000 лв. е
неоснователна.
Страните не спорят, че
дружеството – ответник е изплатило на ищцата обезщетение в размер на 1 500
лв. на 12.06.2018 г., която сума следва да бъде приспадната от размера на
дължимото обезщетение.
В отговора си ответникът е
навел възражение за допринасяне вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй
като сама е нарушила правилата за движение по пътищата, съгласно чл. 137 а ал.
1 от ЗДвП. От показанията на св. Б. – М. и заключенията по назначените СМЕ и
САТЕ, които се кредитират изцяло от съда, се установява, че ищцата е била с
поставен обезопасителен колан, закопчан и блокиран
към момента на ПТП. Ответното дружество е посочило, че самата ищца е нарушила
правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 24 от ЗДвП, съгласно
която разпоредба водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява
скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на
пътнотранспортно произшествие. Преди да намали значително скоростта на движение
на управляваното от него пътно превозно средство, водачът е длъжен да се убеди,
че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и че няма да
затрудни излишно тяхното движение. Заключението по САТЕ опровергава твърденията
на ответника. Спирането на управлявания от ищцата автомобил е вероятно поради червен
сигнал на светофарната уредба, като и двете МПС са били в режим на аварийно
спиране. Разликата в скоростите им сочи, че ищцата не е спряла внезапно,
съответно не е допуснала нарушение на чл. 24 от ЗДвП.
По делото са налице
доказателства, че ищцата е предявила пред ответното дружество искане за
доброволно плащане на застрахователно обезщетение на 15.08.2017 г., като на 24.04.2018
г. е предоставила банковата си сметка, което действие и съгласно разпоредбата на
чл. 380 ал. 3 от КЗ е прекъснало кредиторовата забава
и поставило длъжника в забава. От този момент върху вземането на ищцата, като
лихвоносно, започва да се начислявала лихва за забава, определена съгласно чл.
86 от ЗЗД в размер на законната лихва. Плащането на сумата от 1500 лв. на 12.06.2018
г. е довело до продължаване начисляването на законната лихва върху неплатената
част от 3500 лв. от датата, следваща частичното погашение, дължимо до пълното
изплащане на главното парично задължение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част на
иска, включително и доброволно платената от ответното дружество, в размер на 100
лв. На пълномощника на ищцата, защитавал я безплатно съгласно чл. 38 ал. 1 т. 2
от ЗА, следва да бъде присъдено възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7 ал. 2
т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
размер на 440 лв.
На дружеството – ответник също
следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част от иска
поради тяхната неоснователност, в размер на 609 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 400 лв., на основание чл. 25 ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
На ответника следва да бъде
възложено заплащането на държавна такса по сметка на СГС в размер на 200 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, да заплати на М.Ц.Д. ***, с
ЕГН **********, сума в размер на 3 500 лв. /три хиляди и петстотин лева/,
представляваща неплатеното от ответника доброволно обезщетение, цялото в размер
на 5 000 лв. /пет хиляди лева/, за причинените и неимуществени вреди, болки,
страдания и стрес в резултат на претърпяно
увреждане: навяхване /дисторзио/ на шията, затруднили
движението и за период около 10 - 14 дни, получено при ПТП, настъпило на 22.07.2017 г. по вина на водач на МПС – л. а. м. „Митцубиши“ с ДК№ *******, управлявано от Р.Г.Б. – М., за което МПС има валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със
законната лихва върху сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, считано от
25.04.2018 г. до 12.06.2018 г., и законната лихва върху сумата от 3 500
лв. /три хиляди и петстотин лева/, считано от 13.06.2018 г. до окончателното и
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения от съда
размер от 5000 лв. /пет хиляди лева/ до предявения такъв от 80 000 лв.
/осемдесет хиляди лева/, като част от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/
като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, да заплати на М.Ц.Д. ***, с
ЕГН **********, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляващи сторени от нея
съдебно - деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, да заплати на адвокат В.В.О. ***, с ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в
размер на 440 лв. /четиристотин и четиридесет лева/.
ОСЪЖДА М.Ц.Д. ***, с ЕГН **********,
да заплати на З. „Л.И.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******,
сума в размер на 509.63 лв. /петстотин и девет лева и шестдесет и три стотинки/
представляващи съдебно - деловодни разноски и 400 лв. /четиристотин лева/ юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената
част на иска.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, да заплати държавна такса по
сметка на Софийски градски съд в размер на 200 лв. /двеста лева/
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: