Р Е Ш Е Н И Е
№34
02.02.2023 г., град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на седемнадесети януари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря, Стойка
Колева, разгледа докладваното от председателя адм. дело № 544 по описа на съда за
2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл.118 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО) и е образувано по жалба на Г.А.А. с адрес ***
срещу Решение № 95/02.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ Добрич, с което е
отхвърлена жалба срещу Разпореждане № **********/06.06.2022г. на ръководителя
на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Добрич.
Жалбоподателката оспорва
решението на директора на ТП на НОИ –Добрич като неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния закон. Не е съгласна с изводите на
административния орган, че не отговаря на условията за пенсиониране по реда
чл.68, ал.3 от КСО. В съдебно заседание лично и представлявана от съпруга си, А.
Щ. А. заявява, че като трудов стаж следва да й бъдат зачетени и периодите на
майчинство.Моли решението и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени
като незаконосъобразни, а преписката да се върне на административния орган за
ново произнасяне. Претендира присъждане на направените по делото разноски за
възнаграждение на вещо лице.
Ответната страна -
Директорът на ТП на НОИ гр.Добрич, чрез процесуалния си представител, старши юрисконсулт
Л. Ц., оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище, че решението на
директора е правилно и законосъобразно. От събраните по делото доказателства се установило, че
правилно е зачетен осигурителния стаж на жалбоподателката, предвид
представените от нея документи, ведно със заявлението и в хода на
административното производство. Правилно пенсионния орган е преценил, че не й
се полага пенсия при условията на чл.68, ал.3, защото жалбоподателката няма
минимум 15г. действителен осигурителен стаж. Актовете за раждане на двете деца
били представени едва в хода на съдебното производство и административния орган
е нямало как да знае, че съществуват такива два акта, за да ги вземе предвид и
да се произнесе по отношение на тях. Твърди, че майчинството е протекло извън
осигурителния стаж на жалбоподателката, тъй като тя не била в трудово
правоотношение с нито един работодател, то считам, че този стаж, който е 1г. и
1г. и 2м. за второто дете не следва да се зачита за действителен осигурителен
стаж, защото не е такъв по смисъла на §1, т.15 ПЗР на КСО. Моли жалбата да бъде
отхвърлена.
Добричкият
административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.03.2021 г.
жалбоподателката Г.А.А. е подала двуезична молба в Турски осигурителен институт
в Р Турция за изплащане на пенсия от Република България въз основа на
Споразумението за изплащане на български пенсии в Република Турция от
04.11.1998 г. С писмо с вх. № 2113-24-371/09.04.2021 г. в ТП на НОИ-Добрич са
постъпили за разглеждане молбата на жалбоподателката ведно с приложенията към
нея.
По молбата е издадено Разпореждане № **********/09.08.2021
г., с което е отказано да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст,
тъй като жалбоподателката имала навършена изискуемата възраст към датата на
подаване на искането от 66 г. и 8 месеца, но нямала изискуемия осигурителен
стаж от 15 г. С това разпореждане е прието, че А. има действителен осигурителен
стаж от 14 г. 07 месеца и 15 дни. Разпореждането е било обжалвано по
административен ред и потвърдено като правилно и законосъобразно с Решение №
45/22.10.2021 г. на директора на ТП на НОИ-Добрич, с което жалбата е
отхвърлена.
Няма данни
решението на директора да е било обжалвано по съдебен ред.
На 26.11.2021 г.
жалбоподателката подава по същия ред ново искане за отпускане на пенсия, което
е изпратено за разглеждане на ТП на НОИ-Добрич и с писмо ст.експерт в Дирекция
„Европейски регламенти и международни договори“ получено на 07.02.2022 г. С
разпореждане от 19.05.2022 г. производството е било спряно до приключване на
проверка от КПК-Добрич за уточняване на стажа за периода 10.02.1983 г. -
10.06.1989 г. по трудово правоотношение в РПС“Съгласие“.
След възобновяване
на производството е издадено Разпореждане № **********/06.06.2022 г., видно от
което е зачетен като осигурителен стаж проблемният период на полагане на труд в
РПК „Съгласие“ , но отново е прието, че жалбоподателката не доказва изискуемият
осигурителен стаж от 15 г., а само 14 г. 07 м. и 2 дни.
Разпореждането е
обжалвано по административен ред и по жалбата директорът на ТП на НОИ-Добрич е
постановил Решение № 95/02.09.2022 г. , с което я е отхвърлил. В оспореното
решение са изложени съображения, че жалбоподателката не отговаря на условията
за отпускане на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО като са взети предвид данните за
осигурителния стаж от нейните осигурители.
От заключението на
вещото лице по допуснатата съдебна експертиза се установява, че пенсионният
орган е зачел правилно всички периоди, през които жалбоподателката е полагала
труд при различните осигурители, посочен в документите, представени по делото,
но не е зачетен като осигурителен стаж периодът на бременност, раждане и
майчинство на жалбоподателката за двете й деца от 2 години и 2 месеца.
По делото не са
представени доказателства за датата на съобщаване на решението, поради което
съдът приема, че подадената на 26.09.2022 г. жалба срещу него е постъпила в
законоустановения срок.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за допустима, а
разгледана по същество, за основателна.
Обжалваното решение
и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи -
ръководителя на териториалното поделение на НОИ в гр.Добрич и ръководителя на
пенсионното осигуряване, които са определени като компетентни органи да се
произнасят по искания за отпускане на пенсии и
по жалби срещу разпореждания, с които е отказано отпускане на пенсия с
нормите на чл.98, ал.1, т.1 и чл.117,
ал.1, т.2, б.“а“ от КСО. Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им.
Решението и
потвърденото с него разпореждане отговарят на изискванията за форма на
административните актове. Същите съдържат мотиви, фактически и правни
основания, от които може да се разбере какви са причините за постановения
отказ.
Решението и
потвърденото с него разпореждане са постановени при неправилно прилагане на
материалния закон.
Спорният по делото
въпрос е следва ли времето, през което жалбоподателката е била неработеща майка,
да се счита за действителен осигурителен стаж.
В случая не е
спорно между страните, че в периода на бременност, раждане и отглеждане на
първото дете на жалбоподателката, С. А. А., родена на *** г., попада в периода
30.08.1971 г.- 03.05.1974 г., в който не е посочен осигурителен стаж. По същия
начин периодът на бременност, раждане и отглеждане на второто дете на
жалбоподателката, С. А. Щ., роден на *** г., попада в периода 07.09.1981 г.-
01.02.1983 г., който също не е посочен
като осигурителен стаж.
По отношение на
раждането на второто дете, са приложими действалите разпоредби до 31.12.1999 г.
при определяне периода и действителността на стажа. Приложима за процесния
период е материалноправна разпоредба на
чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите /ППЗП, отм./,
според която за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите /ЗП, отм./ се
зачита и времето, прекарано в законоустановения платен и неплатен отпуск, който
се признава по Кодекса на труда. Относима в случая е била и действащата към
този период Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за
трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск
по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се
зачита за трудов стаж по отменения ЗП.
С Постановление на
Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, обн. ДВ, бр.
2 от 1968 г., релевантно към спора, времето за бременност /45 дни преди
раждането/, раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967
г. от неработещи жени - майки или осиновителки, се признава за трудов стаж.
И според сега действащата
уредба законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са
майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този
риск, при общественото осигуряване при майчинство, включително и в хипотезите
на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Нормите на чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО определят,
че за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита
времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и на платените и
неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и
раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст.
Следователно,
зачитането на осигурителен
стаж при пенсиониране не е в зависимост
от обстоятелството дали жената - майка е била работеща или неработеща и затова
пенсионният орган при ТП на НОИ – Добрич е следвало да зачете за действителен осигурителен стаж на А.,
времето през което тя е била в период на
бременност, раждане и отглеждане на малки деца от 2 г. и 2 м. с оглед
специалните разпоредби на § 9, ал. 1 от
ПЗР на КСО и на чл.14 и чл.47, ал. 3 от Конституцията.
Както вече бе
отбелязано, с приложимото по силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО ПМС № 61 от 1967 г. за насърчаване на
раждаемостта, времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и
отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г., от неработещи
жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж /вж. р. II, т. 9, абзац
четвърти/.
И при двата
пенсионни режима по отменения ЗП (отм.), и по сега действащия КСО отпускът по
майчинство се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране. В този смисъл е и
непротиворечивата съдебна практика на Върховния административен съд (вж.
Решение № 6744/22.05.2018г, по адм.д. № 2009/2018 г. на ВАС, шесто отд Решение
№ 14996/ 05.12.2018 г. по адм.д. № 2058/2018 г., VІ отд. и др.).
С оглед на така
изложените съображения съдът приема, че за спорните периоди от време, когато
жалбоподателката е била в период на бременност, раждане и отглеждане на от 2
години и 2 месеца, следва да й се признаят
при изчисляване на осигурителния стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО като действителен
осигурителен стаж.
Изчислен към
осигурителния стаж, който вече е признат от ръководителя на "ПО" при
ТП на НОИ - Добрич - 14 години, 7 месеца и 2 дни, жалбоподателката има право да
се пенсионира по реда на чл.68, ал.3 с осигурителен стаж от 16 г. 9 месеца и 2
дни и при навършена възраст от 68 г. 8 м. и 25 дни.
Неправилното
прилагане на материалния закон от страна на ответника обосновава извода за
незаконосъобразност на оспореното решение, което следва да се отмени, ведно с
постановеното незаконосъобразно разпореждане, на основанието по чл. 146, т.4 от АПК. След отмяната на решението и разпореждането, преписката по заявлението от 26.11.2021г. на Г.А.А.
следва да се върне на административния орган за ново произнасяне, съобразно
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
Съобразно този
изход на спора, съдът намира за основателна своевременно предявената претенция за
заплащане на разноските по делото на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във
връзка с чл. 120, ал. 2 от КСО. Същата се доказва до размера от 200, л.120,
внесен от жалбоподателката депозит и изплатено възнаграждение за вещо лице.
Водим от
изложеното, както и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. чл. 173, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Г.А.А.
РЕШЕНИЕ № 95/02.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ Добрич и РАЗПОРЕЖДАНЕ № **********/06.06.2022г. на ръководителя на
Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Добрич, с което е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.
ИЗПРАЩА преписката
на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Добрич за ново
произнасяне по заявление с вх. № 2113-24-91/07.02.2022 г., подадено на 26.11.2021г. от Г.А.А. с ЕГН **********
с адрес ***, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.
68, ал. 3 от КСО при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите към решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Добрич
да заплати на Г.А.А. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 200 (двеста) лева,
представляваща разноски по делото за възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Добрич до
Върховния административен съд на РБ в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: