РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Пловдив, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Веселин Д. Хаджиев
Иван М. Минчев
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
в присъствието на прокурора Марин Николов Пелтеков
като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20225300600873 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 92 от 20.04.2022 г. по НОХД № 4689/2021 г. по описа на
Районен съд Пловдив – ХХІІІ н. с., Съдът е признал подсъдимия КР. АНДР. Г.
с ЕГН ********** за виновен за извършено престъпление по чл.343Б ал.3 от
НК за това, че на 14.01.2021 г. в гр. Пловдив е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил „Хонда“ с рег. № ***, след употреба на наркотични
вещества – амфетамин, като на основание чл.54 ал.1 от НК му е определил и
наложил наказание лишаване от свобода в размер на една година и наказание
глоба в размер на 500 лв. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода
в размер на една година е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с
изпитателен срок от три години. На подсъдимия Г. на основание чл.343Г вр.
чл.37 ал.1 т.7 от НК е било наложено и наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца.
На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК е било приспаднато от наложеното
1
наказание лишаване от свобода в размер на една година времето, през което
лицето е било задържано по реда на ЗМВР, а именно на 14.01.2021 г., като
един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода, а на
основание чл.59 ал.4 от НК е било приспаднато от наложеното наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от една
година и шест месеца времето, през което лицето е било лишено от това
право по административен ред, считано от 14.01.2021 г. до влизане в сила на
присъдата. С присъдата първоинстанционният съд се е произнесъл по
веществено доказателство по делото – „Дръгчек 3000“ – за унищожаването му
като вещ без стойност, както и е присъдил на основание чл.189 ал.3 от НПК в
тежест на подсъдимия Г. направените по делото в съдебната фаза разноски – в
размер на 392.50 лв., за заплащането им по сметка на РС Пловдив.
Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от адв.
С.Б. и адв. А.Б. – от АК Пловдив, действащи в качеството си на
упълномощени защитници на подсъдимия Г., с искане за отмяна на
обжалваната присъда – като незаконосъобразна – несъобразена както с
материалния, така и с процесуалния закон. Твърди се и явна несправедливост
на наложеното наказание. Иска се отмяна на обжалваната присъда и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение. Пред въззивната инстанция е депозирано
допълнително изложение към жалбата от защитниците на подсъдимия като се
развиват доводи за недоказаност на обвинението спрямо подзащитния им.
Твърдят се допуснати в хода на досъдебното и съдебното производство пред
първата съдебна инстанция съществени нарушения на процесуалните
правила.
Сторените с жалбата и допълнението към нея искания и развитите в тях
доводи се поддържат в съдебно заседание пред въззивната инстанция от
подсъдимия КР. А. Г. и упълномощения му защитник адв. А.Б.. Акцентира се
върху считаната недоказаност на обвинението по категоричен и несъмнен
начин. Иска се отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова,
оневиняваща подсъдимия Г. присъда.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Пловдив счита
обжалваната присъда за обоснована и законосъобразна и иска от въззивния
съд да я потвърди.
2
Окръжен съд Пловдив като обсъди доводите и съображенията на
страните в сезиращите го първоначална жалба и допълнение към нея и в
съдебно заседание, а и служебно като провери правилността на атакувания
съдебен акт в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и
чл.314 от НПК прие следното:
Жалбата е подадена в законния срок по чл.319 от НПК –
петнадесетдневен от обявяването на присъдата, и от лице сред изброените в
чл.318 от НПК – от страна по делото – чрез адвокати, действащи като
упълномощени защитници на подсъдимото лице, поради което се явява
допустима. Същата обаче не следва да се разглежда по същество, тъй като от
състава на първоинстанционния районен съд са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени от
въззивната съдебна инстанция.
Настоящият съдебен състав счита, че тези нарушения на процесуалните
правила от категорията на съществените се състоят в ограничаване на
процесуалните права на страните по делото в хода на развилото се съдебно
производство пред районния съд, в частност в хода на проведеното
разпоредително заседание, които не са били отстранени.
Производството по НОХД № 4689/2021 г. по описа на РС гр. Пловдив
ХХІІІ н. с., е било образувано по внесен от РП гр. Пловдив обвинителен акт
спрямо подсъдимото лице К. А. Г. за престъпление по чл.343Б ал.3 от НК. С
Разпореждане на съдията-докладчик от 15.07.2021 г. е било насрочено
разпоредително заседание по делото за 28.09.2021 г. При проведеното
разпоредително заседание на 28.09.2021 г. са били призовани и са се явили за
участие подсъдимият Г., упълномощените му защитници адв. Б. и адв. Б. и
прокурор при РП Пловдив. След становището на прокурора по подлежащите
на обсъждане в разпоредителното заседание въпроси, регламентирани в
чл.248 ал.1 т.1-8 включително от НПК, защитникът адв. Б. по въпроса по
чл.248 ал.1 т.4 от НПК /“налице ли са основания за разглеждане на делото по
реда на особените правила;“/ е заявила желание да не се разпитват
свидетелите П. Д. Д., К. С. А., С. М. Б., А. А. М. и Ш. И. Ч. ако съдът прецени,
че са налице основания за разглеждане на делото по реда на съкратеното
съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.1 от НПК. Другият защитник адв.
Б. е заявил, че поддържа изцяло изложеното от адв. Б. и е допълнил
3
изявлението си с направено доказателствено искане. След предоставена и
възможност на прокурора да вземе отношение по доказателствените искания
на защитата и за изявление, че не възразява относно реда за провеждане на
производството, първоинстанционният съдебен състав е пристъпил към
излагане на мотивите си по въпросите на чл.248 ал.1 т.1-8 от НПК и
постановяване на съответните протоколни определения. Видно е от
мотивната част, че съдът е приел най-напред, че делото следва да бъде
разгледано по реда на чл.371 т.1 от НПК, като да бъдат прочетени
протоколите за разпит на свидетелите – цитираните по-горе като заявени от
защитника адв. Б., които протоколи ще да бъдат ползвани при постановяване
на окончателен съдебен акт, а веднага след това е протоколирано в следващо
изречение обратното - че не са налице основания за разглеждане на делото по
реда на особените правила. В съдебния протокол от проведеното
разпоредително заседание решаващият първоинстанционното производство
съдебен състав след определението си относно мярката за неотклонение на
подсъдимия е определил, че пристъпва към разглеждане на делото по реда на
чл.371 т.1 от НПК, произнесъл се е по доказателствените искания и след
разясняване на правата на страните по чл.274 и чл.275 от НПК е дал ход на
съдебното следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК при условията на чл.371
т.1 от НПК, одобрил е на основание чл.372 ал.3 от НПК изразено съгласие на
страните да не се провежда разпит на свидетелите А., Б., Д., Ч. и М., прочел и
приел е протоколите за разпит на тези свидетели и е пристъпил към доклад на
делото и то с прочитане на обвинителния акт от прокурора.
При така изложеното дотук откъм провеждането от районния съд на
разпоредителното заседание по делото въззивният състав прие, че са
допуснати няколко нарушения на процесуалните правила, които се преценят
за съществени, тъй като са довели до ограничаване на процесуалните права на
страните /по см. на чл.348 ал.3 т.1 от НПК/, и доколкото не са отстранени, а и
са неостраними и от въззивната инстанция в производството по реда на Глава
ХХІ от НПК, представляват основание обжалваната присъда да бъде
отменена, а делото да се върне на първоинстанционния съд за ново
разглеждане от друг съдебен състав.
Както се посочи и по-горе подсъдимото лице К. Г. е присъствал лично в
съдебното заседание на 28.09.2021 г., при което е проведено
разпоредителното такова, а и е бил даден ход на съдебното следствие по реда
4
на Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.1 от НПК. Нито при
обсъждане на въпросите по чл.248 ал.1 т.1-8 от НПК, нито при обсъждане на
въпросите, които следва да се решат при предварително изслушване на
страните по чл.371 от НПК /в случая по чл.371 т.1 от НПК, предвид приетото
и проведено съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК/ съдът не е
дал възможност на подсъдимото лице да заяви своето становище, лишавайки
по този начин страна по делото от процесуалното й право на лично участие в
конкретна фаза от съдебното производство – в нарушение на чл.248 ал.5
/“След изслушване на прокурора и лицата по чл.247В ал.1 и 2 съдът се
произнася с определение, с което: …“/ и на чл.371 т.1 /“ При предварителното
изслушване на страните: 1. подсъдимият и неговият защитник,
гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници могат да
дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели
и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва
съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от
досъдебното производство;“/ от НПК. Протоколирано е одобрение на
основание чл.372 ал.3 от НПК на изразено съгласие на страните да не се
провежда разпит на част от свидетелите по делото, но не само съгласие от
страна на подсъдимото лице, а и каквото и да било изявление по въпросите на
разпоредителното заседание и по въпросите, касаещи съкратеното съдебно
следствие не е било направено от подсъдимия Г.. Независимо, че
подсъдимият Г. е бил представляван от двама упълномощени защитници,
същият е и самостоятелна страна, на която като такава е следвало да се
осигури възможност за реализация на правото му на лично участие в
производството, още повече при изрично уредените от законодателя случаи
за това. Като не е сторил това първостепенният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение, засягащо правото на защита на предадения на съд,
което нарушение видно от съдебния протокол на проведените заседания не е
било отстранено, а и същото не би и могло да бъде отстранено в хода на
въззивно съдебно производство по реда на Глава ХХІ от НПК. Допускането
на такова съществено процесуално нарушение по см. на чл.348 ал.3 т.1 от
НПК от страна на първоинстанционния съд, постановил обжалваната
присъда, което е неотстранимо и от въззивната инстанция, налага отмяна
изцяло на присъдата и връщане на делото на първата инстанция за ново
разглеждане от друг съдебен състав – съгл. чл.335 ал.2 от НПК, без да се
5
разглежда атакувания съдебен акт по същество.
Следва да се посочат и други нарушения на процесуалния закон, също
преценени за съществени по см. на чл.348 ал.3 т.1 от НПК, които да са
допуснати от първостепенният съд все при проведеното съдебно заседание от
28.09.2021 г. Такива са липса на нарочно определение по чл.370 ал.4 от НПК
за разпореждане на предварително изслушване на страните, неизпълнение на
задължение от страна на районния съд да разясни на подсъдимия правата му
по чл.371 от НПК – съгл. чл.372 ал.1 от НПК. Налице е и констатирана липса
на мотиви преди да се пристъпи към постановяване на определение по чл.372
ал.3 от НПК за това дали съответните действия по разследването – в случая
разпити на част от свидетелите по делото, са извършени при условията и реда,
предвидени в НПК – като необходимо условие за ползването на съответните
протоколи за разпит на свидетелите, за които се отнася одобреното съгласие
/необходимо още повече, когато някои от свидетелите са разпитвани по
няколко пъти в хода на досъдебното производство, както е по конкретното
дело/.
С оглед на изложеното и доколкото се приеха за допуснати от
първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила
по см. на чл.348 ал.3 т.1 от НПК, неотстраними от въззивната инстанция, но
отстраними при ново разглеждане на делото, то и за въззивната инстанция е
налично основание по чл.335 ал.2 от НПК – за отмяна изцяло на обжалваната
присъда и връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане от
друг състав.
Ето защо и на основание чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.1 вр. ал.1 т.2 вр.
чл.334 т.1 от НПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 92 от 20.04.2022 г. по НОХД № 4689/2021 г. по
описа на Районен съд Пловдив – ХХІІІ н. с.
ВРЪЩА НОХД № 4689/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив –
ХХІІІ н. с., на Районен съд Пловдив за ново разглеждане от друг състав на
съда.
Решението НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване и протест.
6
ДА СЕ ИЗПРАТИ съобщение на страните по чл.340 ал.2 от НПК за
изготвеното Решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7