Р Е Ш
Е Н И Е
N
37
гр.Русе,
16.03.2015г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД , търговско отделение в закрито
заседание на 13
март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
ХРИСТО ЛАЗАРОВ
като разгледа докладваното от председателя в.т.д.N179 по описа за
2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.251 ГПК.
Образувано
е по молби вх.№12333/24.11.2014г. и вх.№12374/25.11.2014г., подадени от „Е.“ООД
гр.Р., ЕИК********, представлявано от управителя П.П.,
с които иска съдът да извърши тълкуване на влязлото в сила решение
№157/21.06.2012г., постановено по делото. С първата молба се сочи, че се иска
тълкуване на решението в частта относно неоснователното обогатяване, основано
на хипотезата на чл.59 ЗЗД във връзка с изграждането на офис №*, а във
втората-относно правния характер на предварителния договор, действителността на
предварителния договор и изпълнението на задълженията на страните по него по
отношение на офиси №* и №* и тълкуване на устния договор за изграждане на офис
№*, поради вътрешно противоречие на мотивите на съда , а и поради противоречие
на мотивите и диспозитива. Поставени са девет
въпроса.
Преписи от двете молби са връчени на насрещната страна „Б.“ООД гр.Р.,
която е подала в срока по чл.251, ал.3 ГПК отговор на молбите. Заявява
становище за недопустимост на исканото тълкуване, като счита, че не е налице
спор относно тълкуването на решението. Счита, че е недопустимо РОС да тълкува
решението на РРС. В условия на евентуалност заявява становище за
неоснователност на искането и счита, че следва да бъде отхвърлено. Претендира
разноски за производството.
За
да се произнесе по искането, окръжният съд взе предвид следното:
Не
се налага призоваване на страните в открито заседание, поради което искането се
разглежда в закрито заседание, с оглед разпоредбата на чл.251, ал.3 ГПК.
С постановеното по делото решение №157 от 21.06.2012г. е потвърдено
изцяло решение №535 от 21.03.2012г., постановено по гр.д.№5618/2010г. по описа
на РРС, с което са отхвърлени предявените от „Е.“ООД гр.Р. срещу „Б.“ООД гр.Р.
искове за заплащане на: сумата 12000лв., частично предявена от 69109.03лв.
съставляваща неплатена цена по договор от 23.07.2007г. за офиси №* и №*, сумата
5000лв., частично предявена от 10559.08лв.-за заплатен вместо ответника ДДС:,
сумата 1500лв., частично от 50680.69лв.-незаплатена цена на офис №* и за сумата
7432.19лв.-обезщетение за забава върху цената на офис №* за периода от
11.03.2009г. до 20.06.2010г., ведно със законната лихва върху главниците от
предявяване на исковете до окончателното плащане. С решението на районния съд
са отхвърлени и евентуалните искове за заплащане на сумата 1500лв., частично от
50680.69лв., представляваща стойност на офис №* като неоснователно обогатяване,
както и за сумата 7432.19лв.-обезщетение за забава върху нея периода
11.03.2009г.-20.06.2010г. Срещу въззивното решение,
чието тълкуване се иска, „Е.“ООД е подало касационна жалба, по която ВКС се е
произнесъл и с определение №106 от 25.02.2013г., по т.д.№878/2012г. на ТК, II ТО не е допуснато касационно обжалване на решението в частта, с която е отхвърлен
иска за заплащане на сумата 12000лв., частично от 69109.03лв. съставляваща неплатена
цена по предварителен договор за покупко-продажба от 23.07.2007г. за офиси №* и
*. В останалата част касационната жалба е оставена без разглеждане. С
определение №377 от 29.05.2013г. по ч.т.д.№2154/2013г. на ВКС II ТО, определение №106/25.02.2013г., постановено по т.д.№878/12г. на ВКС, в
частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане е потвърдено.
Искането за тълкуване на
решението е допустимо, тъй като не е налице ограничението по чл.251, ал.2 ГПК,
с оглед предмета на исковете. Съдът намира същото за неоснователно. Тълкуването по чл. 251 ГПК е специфична форма на
авторитетно тълкуване, на което подлежат влезлите в законна сила решения, които
са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран
в постановения от съда диспозитив. В този смисъл
предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе
категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания
съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на
съда, който го е постановил. В този смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана в множество актове. /напр. по гр.д.№709/08г.I ГО, гр.д.№1269/09г. II ГО, гр.д.№3093/73г. II ГО, гр.д.№1720/09г. IVГО, гр.д.№3889/08г. I ГО и др./
Настоящия състав намира,че в случая
няма такава неяснота, тъй като диспозитива на
решението е ясен-потвърждава решението на районния съд. Мотивите на съда,
довели до това решение са ясни и обосновават становището на въззивния
съд за неоснователност на исковете, което съвпада с това на районния съд. С
подадените молби се иска на практика тълкуване на мотивите на съда, както и
отговор на конкретно поставени от молителя въпроси, което, както бе посочено
обуславя неоснователност на искането.
По изложените съображения искането за
тълкуване на решението следва да се остави без уважение, като неоснователно.
В тежест на молителя са направените
от насрещната страна разноски за производството в размер на 200лв.
По тези съображения, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Е.“ООД гр.Р., ЕИК********,
представлявано от П.П. П. по молби
вх.№№12333/24.11.2014г. и 12374/25.11.2014г. за тълкуване на решение №157 от
21.06.2012г., постановено по делото, като неоснователно.
ОСЪЖДА „Е.“ООД, гр.Р., ЕИК********,
представлявано от П.П. П. да заплати на „Б.“ООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр.Р., бул.“******“№**, представлявано
от Б. И. Б. сумата 200лв. разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок пред ВКС, при наличие на основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Председател:
Членове: