Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Бургас, №673/08.04.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание
на осми март, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар М.В., като разгледа докладваното от съдия Александрова
адм.д. №1517 по описа за 2015 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда
на чл.203 и сл. от АПК, във вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Ищецът Е.Д.Т., с настоящ
адрес *** и съдебен адрес ***, чрез адвокат Т.Т., е предявил против Областна
дирекция на МВР Бургас иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., изразяващи се в преживени
отрицателни емоции, стрес и дискомфорт, неудобство от незаконното задържане,
което е осъществено по отношение на ищеца вследствие незаконосъобразна заповед
за задържане рег. №33/28.02.2013г. издадена от ст.полицай в V РУ „Полиция” гр.Бургас.
В исковата молба се твърди, че при задържането му в районното управление ищецът
е бил посъветван да си признае за кражбата в к-с „Зорница” за да не става
по-лошо. Твърди, че задържането е извършено рано сутринта, а едва към 17.00
часа същия ден му била осигурена среща с адвокат, който бил нает още сутринта.
Твърди, че бил изведен от дома си с белезници и в присъствието на съседи, след
което било извършено претърсване, като от дома му са иззети два ползвани
парфюма и пет чифта слънчеви очила. Освободен е в 6.30ч. на следващия ден. Твърди,
че вследствие незаконосъобразната заповед за задържане, в нарушение на закона е
бил лишен 24 часа от свобода без правно основание и в продължение на целия ден
не му била предоставена адвокатска защита, въпреки, че приятелката му
ангажирала адвокат.
В уточняваща молба (л.13) посочва, че вследствие незаконосъобразната
заповед за задържане е претърпял вреди, изразяващи се в обида, стрес, неприятни
емоционални преживявания, срам и гняв от злепоставянето му пред съседите и
децата му, отвеждайки го до дома му за претърсване с белезници пред очите на
съседите и недопускането на адвокат повече от осем часа.
Освен претенцията за
заплащане на неимуществени вреди в размер на 2 000 лв. ищецът претендира и
заплащане на лихва от деня на влизане в сила на решение №9164/01.07.2015г. по
адм.д. № 14092/2013г. на ВАС до деня на завеждане на исковата молба в размер на
237,73 лв., както и направените по делото разноски.
В съдебно заседание
ищецът, чрез представител по пълномощие, поддържа исковата молба, ангажира
доказателства и пледира за уважаване на претенцията. Представя писмени бележки.
Ответникът в отговор на
исковата молба е оспорил предявения иск с твърдение, че е неоснователен и
недоказан по размер. В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие,
ответникът оспорва иска и иска от съда да го отхвърли като неоснователен.
Представителят на
прокуратурата счита, че предявеният иск е основателен поради наличието на
предпоставките визирани в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. По отношение на размера – счита,
че искът е частично основателен, като размерът претендиран с исковата молба е
завишен.
ПО ФАКТИТЕ:
Със заповед рег.
№33/28.02.2013г. издадена от ст.полицай в V РУ „Полиция” гр.Бургас ищецът е бил
задържан за срок от 24 часа като заподозрян за извършване на кражба –
престъпление по чл.195, ал.3 от НК. Според заповедта за задържане, както и
според подписана декларация по чл.30, ал.3 от Закона за правната помощ и
протокол за личен обиск ищецът е бил задържан на 28.02.2013г., около 9.30 часа.
В посочената декларация ищецът е заявил, че е запознат с правото си на
адвокатска защита и желае такава, но не желае да ползва защита по реда на ЗЗП,
тъй като разполага със средства да заплати адвокатско възнаграждение.
Заповедта за задържане е отменена
с решение №1659/02.08.2013г. по адм.д.№712/2013г. по описа на АСБ, което е
оставено в сила с решение №1964/01.07.2014г. по адм.д.№14092/2013г. на ВАС. По
делото е приложено адм.д.№712/2013г., към което се намира и адм.д.№14092/2013г. на
ВАС.
В настоящото
производство са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г, Т. Д.
и С.К.К..
Първият свидетел е
съпругата на ищеца, с която той живее на семейни начела без брак и имат три
деца, от които две са били родени по време на задържането. Свидетелката посочи,
че ищецът е задържан рано сутринта. В този момент всички са били в къщи, в т.ч.
и децата и задържането е станало пред техните очи. Завели са го в V РУ, след
което тя се обадила на адвокат С.К.. Твърди, че била много стресирана по време
на задържането, както и децата, които в настоящия момент са на 11 години, 7
години и 1 година (към 28.02.2013г. най-малкото дете не е било родено, а двете
по-големи са били на 8 и 4 години). По-късно същия ден разбрала, че задържането
било за някаква кражба на парфюми от парфюмерия. Това се случило по време на
обиска, който бил извършен у тях по-късно същия ден. При обиска били иззети
ползвани от семейството парфюми. Не може да си спомни дали по време на обиска
децата също са били в къщи, защото е минало много време. Твърди, че ищецът бил
притеснен от факта, че по време на обиска имало съседи, които после обсъждали
случката, било го срам да излиза с децата за да не го виждат съседите. Твърди,
че адвоката, който тя наела сутринта, много време не можел да осъществи контакт
с ищеца, пуснали го едва следобед да се види с Е.Т.. Посочва, че много време се
чудела какво да обясни на децата, защото това било голям стрес за тях и за нея
самата. Счита, че децата трудно са го преживели, защото малко след случилото се
първо по-голямото, а след това и по-малкото получили астматични пристъпи.
Съпругът й се чувствал подтиснат и се срамувал от съседите. В къщи общуването
също се променило, не било типичното и нормално общуване, каквото се имали до
тогава. Съпругът й престанал да говори, бил мълчалив, чудел се как той може да
бъде обвинен за това и какво да каже на децата. Това състояние на съпругът траяло
около 2-3 месеца, като горе-долу за толкова време и съседите престанали да ги
обсъждат. Твърди, че след задържането, на съпругът й не са повдигани обвинения
за престъплението дало повод за извършеното задържане. Посочва, че по време на
обиска са извикани съседи, не може да си спомни при задържането дали е имало
такива, но предполага, че съседите и тогава са разбрали, защото техния звънец
не работил и за да влязат във входа полицаите би следвало да звъннат на някой
друг за да им отвори, а за да се случи това, те трябва да посочат причина.
Вторият свидетел С.К.
посочи, че познава ищеца в качеството си на адвокат. Твърди, че преди три
години му се обадила г-жа Д. и му казала, че полицаите са отвели мъжа й в V РУ
на МВР, като го наела да защитава съпругът й. Към 10 ч. сутринта той отишъл в
съответното районно управление за да осъществи среща с ищеца, но му отказали
поради това, че ищецът бил на обиск или преглед в МБАЛ (свидетелят не може да
си спомни). Към 13,30ч. направил нов опит да се срещне с ищеца, но срещата
отново не се осъществила, защото стаята, която била предназначена за свиждане
имала и втора функция – провеждало се разпознаване и именно в този момент в
тази стая течало такова разпознаване. Едва към 16 – 16,30ч. адвокат К. се видял
с ищеца. При срещата не успял да разбере от самия ищец за какво е задържан. От
разследващия полицай С.Т. разбрал, че предната вечер към 12.00ч. през нощта
полицейски патрул проверил на подлеза на ул.“Янко Комитов“ и улица между
кварталите „Изгрев” и „Зорница” документите за самоличност на ищеца и на още
едно лице – З.. След проверката ги освободили. По-късно през нощта станала
кражба в магазин в подлеза, близо до мястото, където била извършена проверка на
самоличността на ищеца и на лицето З.. Сутринта на оперативката било
докладвано, че въпросните две лица се намирали в района на мястото, където е
извършена кражбата, няколко часа по-рано и това била причината да се предположи,
че имат съпричастност към извършването на тази кражба. Свидетелят също твърди,
че не знае по повод описаната кражба ищецът да е привличан в качеството на
обвиняем в досъдебно производство или да са извършвани други процесуални
действия, в които той да участва.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Разпоредбата на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди причинени
от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица
при или по повод изпълнение на административна дейност. В конкретният случай е
налице отменена по съдебен ред заповед, издадена на основание чл.63, ал.1, т.1
от ЗМВР (отм.), с която е заповядано
задържането за срок до 24 часа на ищеца Е.Д.Т.. Отмяната е настъпила с влязло в
сила съдебно решение, поради което е налице една от предпоставките, визирани в
чл.204, ал.1 от АПК – наличие на отменен по съответния ред като незаконосъобразен
административен акт.
За да бъде уважена
исковата претенция ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните
предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба и допълващата такава
неимуществени вреди и, че те пряко произтичат от административният акт, отменен
по надлежен съдебен ред.
Непозволеното увреждане
включва следните елементи: деяние, противоправност на деянието и вреда,
причинна връзка между деянието и вредата. В случая деянието и неговата
противоправност се изразяват в отмяната на посочения по-горе административен
акт. Отговорността на държавата и общините е обективна и вина не се изследва.
Ищецът претендира
обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в обида, стрес,
неприятни емоционални изживявания, срам и гняв от задържането му пред децата и
от злепоставянето му пред съседите, отвеждайки го пред дома му за претърсване с
белезници и недопускане на адвокат, който да го защитава повече от 8 часа под
различни предлози – липса на свободна стая и осъществяване на други процесуални
действия (като претърсване и изземване).
По делото са събрани
гласни доказателства, от които се установява, че ищецът е преживял част от
претендираните вреди. От показанията на свидетелката Д. се установи, че
задържането на ищеца е извършено в дома му, пред очите на двете му деца, а
по-късно когато е осъществено друго процесуално следствено действие –
претърсване и изземване, полицията отново е довела задържания по-рано ищец в
белезници, за да участва в това процесуално действие, като макар действието да
е извършено в дома на ищеца, за неговото съответствие с изискванията на
процесуалния закон са били извикани съседи (като поемни лица), които са станали
очевидци на моментното положение, в което се е намирал ищеца вследствие
доказаното по-късно незаконосъобразно задържане. Свидетелката посочи още, че
тези две събития са имали емоционални последствия, както по отношение на двете
деца, които като астматици са получили пристъпи, така и по отношение на ищеца,
който за два-три месеца е променил обичайното си поведение, защото се срамувал
от съседите и не е могъл да намери подходящо обяснение за случилото се, което
да даде на децата си. Вярно е, че свидетелката е фактическата съпруга на ищеца
и нейните показания следва да се прецизират през призмата на това обективно
обстоятелство, но същевременно влошеното емоционално състояние, в което е
изпаднал ищеца, може да бъде удостоверено най-вече от много близки хора, които
често са близки роднини или съпруга, т.е. все лица, чиито показания могат да
бъдат възприети като обусловени от близката връзка с ищеца. След като ищецът
живее в самостоятелно жилище със свидетелката и към настоящия момент и с трите
им деца, жилището не се обитава от други лица, които да съжителстват в общо
домакинство с ищеца, то именно неговата съпруга е човекът, който най-добре и
непосредствено би възприел промяната в емоционалното състояние на ищеца, ако
такава обективно съществува и съответно може да свидетелства за тези факти.
Обстоятелствата, за
които свидетелства фактическата съпруга на ищеца, съществуващи изцяло и само в
неговата психика, следва да бъдат съпоставени с емоционалните и морални
преживявания, които всяко лице - родител с необременена ценностна система би
преживяло, ако е поставено при същите условия – да бъде задържано пред очите на
децата си и в последствие показано с белезници и на съседите, при положение, че
не е извършило престъпно деяние. При тази съпоставка съдът счита, че следва да
се направи извод, че ищецът действително е преживял емоционална травма, за
която твърди, изразяваща се в обида, неприятни емоционални преживявания от
злепоставянето му пред съседи и пред децата му.
В допълнението към
исковата молба освен описаните вреди се твърди още, че ищецът е претърпял и
неприятни емоционални преживявания от обстоятелството, че до него не е допуснат
адвокат повече от 8 часа след задържането му. За фактът, че адвокатът е успял
да осъществи контакт с ищеца едва към 16.00 часа на същия ден, свидетелства
самия адвокат. Ответникът не ангажира никакви доказателства за оборване на този
факт, нито го оспорва. По делото от приложеното административно дело №
712/2013г. се установява, че още сутринта към 9.30ч. в нарочна декларация (л.15
от това дело) ищецът е удостоверил, че желае да ползва адвокат, който сам ще си
наеме.
Същевременно обаче в
исковата молба липсват конкретни твърдения в какво точно се изразяват
неприятните емоции, които ищецът търпи докато се намира задържан в V РУП и с
него не се свързва адвокат. В случая, по отношение на този факт не може да се
направи съпоставка с хипотезата, в която обективно би се чувствало едно лице,
задържано без да е наясно с причината за задържането, защото по делото от
показанията и на двамата свидетели се установява, че това не е първото
задържане на ищеца, т.е. той е наясно какво се случва по време на реализиране
на предварителната административна мярка. Отделно от това до извършването на
претърсването и изземването, което се е осъществило между 12.10 и 12.45ч. същия
ден, ищецът не е имал контакт със съпругата си и не е знаел дали тя е успяла да
наеме адвокат, т.е. до този момент той обективно не би следвало да очаква, че с
него трябва да се свърже адвокат. Едва от този час насетне, до към 16.00ч.,
когато самия адвокат К. твърди, че се е свързал с ищеца, последният е следвало
да се намира в очакване за осъществяване на такава среща и защита. В исковата
молба и в допълнението към нея липсват наведени твърдения какво е изживял ищеца
през този период от по-малко от четири часа. Данни за емоционалното изживяване,
понесено от ищеца не се извличат и посредством свидетелските показания. С
показанията на свидетелката Д. се установява какви са били преживяванията на
ищеца по повод задържането му, но вследствие факта, че това е станало пред
очите на децата му и вследствие факта, че претърсването и изземването се е
осъществило пред погледите на съседи, от чиито одумвания ищецът се е
притеснявал впоследствие. С показанията на свидетеля К. се установява, че той
действително е правил неуспешни опити да осъществи контакт със своя подзащитен.
Но никой от свидетелите не намеква дори, че ищецът е преживял някакъв стрес или
други негативни емоции вследствие на факта, че от задържането му до реалното
осъществяване на контакт с адвокат са минали 7-8 часа, както се твърди в
исковата молба. За това по отношение на твърдението, че са настъпили вреди от
неимуществен характер за ищеца поради невъзможността причинена от служители на
ответника да се свърже с адвокат в продължение на 7-8 часа след задържането, не
следва да се присъжда обезщетение, тъй като по делото не се доказа настъпването
на вреда.
Разгледан в съвкупност
искът е доказан по основание, но е частично основателен от гледна точка на
неговия размер.
Доколкото в чл.4 от ЗОДОВ не са установени критериите за определяне на размера на обезщетението
за неимуществени вреди, а съгласно §1 от ДР
на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и
трудовите закони, приложение в случая намира разпоредбата на чл.52 от
Закона за задълженията и договорите. Според същата разпоредба обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на
обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства,
включително доказания интензитет на негативните емоции.
В конкретният случай,
предвид сферата, в която се простира действието на заповедите чл.63, ал.1, т.1
от ЗМВР (отм.); претърпяното увреждане - обида, стрес, срам и гняв от
задържането му пред децата и от злепоставянето му пред съседите, отвеждайки го
до дома му за претърсване с белезници; недългият период от време, през който е
продължило обективно понасянето на вредите – 2-3 месеца според показанията на
свидетелката Г.Д. и недоказването на част от твърдените вреди - обида, стрес,
неприятни емоционални изживявания от недопускане повече от 8 часа на адвокат,
който да го защитава, съдът счита, че справедливото обезщетение следва да е в
размер на 1 200 лева. В останалата част до 2 000 лева искът следва да
бъде отхвърлен.
Частичната основателност
на главния иск води до такава и по отношение на акцесорния. По принцип лихвата
се дължи от датата на увреждането до завеждане на ИМ и от завеждането на ИМ до
окончателното плащане. По делото обаче лихва е претендирана от влизане в сила
на решението, с което е отменена заповедта за задържане до датата на подаване
на ИМ. Твърдение в такъв смисъл се съдържа както в ИМ (л.4), така и в
уточняващата – л.13. И в двата случая датата на постановяване на решението на
ВАС е сгрешена (посочена е дата 28.05.2014г.), но освен тази погрешна дата
изрично е подчертано, че това е датата на влизане в сила на решение №1964/01.07.2014г. по
адм.д.№14092/2013г. на ВАС. Освен това на 28.05.2014г. не се е осъществил факт
или събитие, които да са релевантни по делото. За това съдът приема, че периодът,
през който се претендира законна лихва е 01.07.2014г.-05.08.2015г. Съдебното
присъждане следва да се ограничи в рамките на поисканото от ищеца. По тази
причина размера на присъдената лихва по делото се определя от периода
претендиран от ищеца – 01.07.2014г., когато е постановено решение №1964/01.07.2014г.
по адм.д.№14092/2013г. на ВАС до 05.08.2015г. – датата на завеждане на ИМ,
както и от размера на сумата, съответстваща на уважената част от главния иск
и е в размер на 133,93 лева.
Разноски следва да се
присъдят в полза на ищеца съобразно уважената част от иска. Такива са
претендирани с исковата молба и се дължат от ответника в размер на 306 лв.
(сбора на 10 лв. д.т. (л.11) и 500 лв. платено
възнаграждение за един адвокат (л.9),
намален съобразно съотношението уважена/отхвърлена част от иска).
По изложените съображения, Административен съд Бургас
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР Бургас да заплати на Е.Д.Т., с настоящ адрес ***, обезщетение в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева за
претърпени неимуществени вреди причинени вследствие заповед за задържане
рег. №33/28.02.2013г. издадена от ст.полицай в V РУ „Полиция” гр.Бургас, която по надлежен съдебен ред е обявена за незаконосъобразна,
представляващи обида,
стрес, срам и гняв от задържането му пред децата и от злепоставянето му пред
съседите, отвеждайки го до дома му за претърсване с белезници, както и
законната лихва върху тази сума от 01.07.2014г. до 05.08.2015г. в размер на 133,93
лева и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния
претендиран размер от 2 000 лв.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР Бургас да заплати на Е.Д.Т. направените по делото разноски в размер
на 306 (триста и шест) лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: