Р Е
Ш Е Н
И Е № 7
гр. Силистра, 19.02.2019 г.
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
Административен съд гр.Силистра, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди и деветнадесета
година в състав –съдия Павлина Георгиева-Железова, при участието на секретаря
Румяна Пенева, разгледа докладваното от съдията АД № 117 / 2018 г по описа на
Административен съд Силистра, и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и следващите
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 215, ал. 1 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба
на „Електроразпределение север“ АД, с променена фирма „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Варна, бул. „***,
срещу Заповед № ДК-02-СЦР-1 / 15.06.2018 г. на началника на РДНСК - СЦР, с
която е разпоредено премахването на строеж: „реконструкция на съществуваща
въздушна мрежа ниско напрежение /НН/ от трафопост /ТП/ „Военна“ – Силистра до
електромерно табло тип ТЕПО 1Т+ТТ+модем НН 250 А, монтирано на стоманобетонов стълб
№ 6“ по ул. „***. ***.
Жалбоподателят, чрез
юрисконсулт Г., счита оспорената заповед за нищожна като постановена от
некомпетентен орган – Началника на РДНСК, вместо от надлежния орган – кмета на
община Силистра, предвид твърдението, че строежът е четвърта категория, а не
както е прието - трета категория. При условията на евентуалност претендира за
унищожаемост на основанията по чл. 148, т. 2, 3, 4 и 5 от АПК - липса на
мотиви, съществени нарушения на административно-производствените правила,
противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Описаните
в оспорената заповед действия не съставляват строеж, не съставляват и основен
ремонт, а покриват изискванията за текущ ремонт. Моли за уважаване на жалбата и
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски.
Ответната страна - началник на РДНСК – Северен централен
район, в съдебно заседание чрез процесуален представител юрисконсулт Г., и в
депозиран писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна, по подробно
изложени в отговора съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и разноски.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, Административният
съд приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на оспорване
в настоящото производство е валидността, а при условията на евентуалност
унищожаемостта на Заповед № ДК-02-СЦР-1 / 15.06.2018 г. на началника на РДНСК –
Северен централен район, с която е разпоредено премахването на строеж
„реконструкция на съществуваща въздушна мрежа ниско напрежение (НН) - от трафопост /ТП/ „Военна’" Силистра до
електромерно табло тип ТЕПО 1Т'+ТТ+модем НН 250А, монтирано на стоманобетонен
стълб № 6, клон А”, с дължина на трасето L=140,00m“ собственост на дружеството
жалбоподател и изпълнен от него“ по ул. „***. ***.
С Констативен акт №
СС-368-1 / 23.04.2018 г., съставен вследствие извършена от служители на РО „НСК"
- Силистра при Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ -
Северен централен район проверка е удостоверено извършване на описания в заповедта
строеж: „Реконструкция на съществуваща въздушна мрежа ниско напрежение (НН) -
от трафопост/ТП/ „Военна’" Силистра до електромерно табло тип ТЕПО
1Т'+ТТ+модем НН 250А, монтирано на стоманобетонен стълб № 6, клон А”, с дължина
на трасето L=140,00m. /л. 21, 22/. Видно от вписването на последната страница,
същият е съобщен на жалбоподателя на 08.05.2018 г. чрез връчване на служител в
деловодството на търговското дружество. /л. 23/.
В законоустановения срок срещу констатациите
в акта е постъпило възражение от „Електроразпределение Север" АД /л. 25/,
за което е съставен констативен протокол на 23.04.2018 г. /л. 26/.
Административният орган е разгледал
постъпилото възражение и не е приел изложените мотиви от жалбоподателя, че
процесната „подмяна на част от електрическите
кабели, целяща осигуряване, подобряване и поддържане в изправност на мрежата
ниско напрежение и представляваща елемент от техническата инфраструктура /л.
25/“, съставлява текущ ремонт по смисъла на чл. 151, ал.1, т. 2 от ЗУТ. В
отговора на възражението е коментирано, че екзекутивната документация,
обективирана в допълнително споразумение № А2-ПУПРОК-0631-ДПРОК-1196-АДП-0856 /
12.09.2017 г. към договор от 18.05.2017 г. за присъединяване на обект,
изпълнената въздушна кабелна линия ниско напрежение /НН/, представлява обща
мрежа на техническата инфраструктура съгласно § 5, т. 32 от ДР на ЗУТ и като
такава се квалифицира като строеж III /трета/ категория съгласно чл. 137, ал.
1, т. 3, б. “б“ от ЗУТ и чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 / 2003 г. за номенклатурата
на видовете строежи. Изведен е извод, че строежът е изпълнен без необходимите
строителни книжа - одобрен проект и разрешение за строеж в нарушение на чл.
137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ в периода от 12.09.2017 г. до 03.10.2017 г.,
видно от становище с изх. № Сс 17-Ек-261 / 03.10.2017 г. от „Енерго Про Мрежи“
АД гр. Варна за въвеждане в експлоатация.
Строежът е изпълнен и е собственост на
„Енерго Про Мрежи“ АД гр. Варна с променено наименование „Електроразпределение
Север“ АД.
С оглед съставения Констативен акт № СС-368-1
/ 23.04.2018 г. е издадена процесната Заповед № ДК-02-СЦР-1 / 15.06.2018 г., с
която е прието, че строежът е трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3,
б. "б"
във вр. с чл. 137, ал. 1, т. 3,
б. "ж" от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи, както и че за него съгласно чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ се изискват одобрени
инвестиционни проекти и разрешение за строеж, подлежащо на издаване от Главния
архитект на Община Силистра, които не са съставени и представени. Изведено е
правомощие за издаване на заповед за премахване на незаконен по смисъла на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строеж, поради което
на основание чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10
от ЗУТ
и правомощията, предоставени със Заповед № РД-13-178 / 11.08.2014 г. на
началника на ДНСК, приложена по делото, /л. 34/ е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж: „Реконструкция на съществуваща въздушна мрежа ниско
напрежение (НН) - от трафопост /ТП/ „Военна’" Силистра до електромерно
табло тип ТЕПО 1Т'+ТТ+модем НН 250А, монтирано на стоманобетонен стълб № 6,
клон А”, с дължина на трасето L=140,00m“ собственост на дружеството
жалбоподател и изпълнен от него“ по ул.“***. ***.
По делото са назначени две съдебно-технически
експертизи.
Първата експертиза е изпълнена от строителен
инженер-конструктор, чиито отговори са нееднозначни.
Назначената допълнителна експертиза с вещо
лице архитект С. и доцент д-р електроинженер К. дават следните отговори на
релевантните за делото въпроси: Фактическото описание на строежа представлява
изпълнение на електропроводна линия от трансформаторен пост „Военна” до
стоманобетонен стълб № 6 - по съществуваща стълбовна система (на 6 броя
стоманобетонни стълбове). Положен е усукан изолиран проводник със сечение 4/1 х
150 mm2, с дължина 140 m (метър), окачен въздушно по стълбовете. Допустимият
ток на изолирания усукан проводник е 344 А (Ампер), който е по-голям от
изчислителния ток на потребителя.
Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „б“ от
Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1
за номенклатурата на видовете строежи, процесните дейности съставляват основен
ремонт на строеж III /трета/ категория, затова и извършеният строеж е от същата
III /трета/ категория.
За
да достигне до посочените изводи, тази експертиза е анализирала следната
фактология: Одобреният проект по част „Електро“ е изготвен на базата на
предписание за присъединяване в Становище с изх. № С10-2954 / 23.08.2010 г. на „Енерго-Про
Мрежи“ АД, гр. Варна. Тук се указва, че мястото на присъединяване е ТП „Военна“
Силистра, а точката на присъединяване е ТЕПО 1Т, разположено
на фасадата на ТП „Военна“, като от него в кабелен изкоп, подземно, чрез кабел ниско напрежение (НН) 3x120+70 mm1 (квадратни милиметри) се свързва захранването
до главното табло в сградата на училище „Престиж“.
Впоследствие
е подписан с клиента „Престиж Уникат“ ЕООД, гр. Силистра Договор с „Енерго-Про
Мрежи“ АД гр. Варна, на 05.06.2017 г. / стр. 7 от делото/. В него се запазва мястото
на присъединяване ТП „Военна“. За захранващия кабел е определено „Изграждане
на кабелна линия ниско
напрежение
(НН) от ТП „Военна“ Силистра до електромерното табло ТЕПО 1Т+ТТ+модем
250А". По подразбиране,
остава подземно полагане на кабела. Предвидено е монтиране на електромерно
табло тип „ТЕПО 1Т+ТТ+модем НН 250 А” (точката на присъединяване) на границата на собственост на имота. В чл. 17, ал. 1 от
този Договор, се казва: „Енерго Про Мрежи“ изгражда съоръжения за
присъединяване на обекта за своя сметка - кабелна
линия НН от ТП „Военна“ Силистра до електромерно табло тип ТЕПО 1Т+ТТ+модем НН
250 А”.
С
Допълнително споразумение № 1 от 31.08.2017 г. (№
А1-ПУПРОК-0631-ДПРОК-1196-АДП- 0799 / 28.08.2017 г.) към цитирания по-горе
Договор (Приложение № 1 към СТЕ), се прави промяна в условията на
присъединяването. Мястото и точката на присъединяване се запазват, но за
захранващият кабел до табло „ТЕПО 1Т+ТТ+модем НН 250 А” се указва да е чрез „Изграждане
на въздушна
кабелна
линия ниско напрежение (НН) от табло НН на ТП „Военна“ Силистра до електромерно
табло тип ТЕПО 1Т+ТТ+модем НН250А“.
С
ново Допълнително споразумение 2 от 25.09.2017 г. (№
А2-ПУПРОК-0631-ДПРОК-1196-АДП- 0856 / 12.09.2017 г.(стр. 29 от делото) към
цитирания по-горе Договор, се променя точката
на присъединяване на
обекта към електроразпределителната мрежа, като за такава се определя стоманобетонен стълб № 6, клон А, ТП „Военна“,
Силистра; на този стълб се монтира електромерно табло тип „ТЕПО 1Т+ТТ+модем НН
250 А”. Захранването става „след реконструиране на мрежа ниско
напрежение (НН) към ТП „Военна“, гр. Силистра“.
За
тази промяна е изготвена екзекутивна документация към част „Електро“ от
20.11.2017 г. (Приложение № 2 към СТЕ), като е посочено, че електропроводната
линия по трасето от подземна става въздушна.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Относно възражението за нищожност на оспорената заповед:
Оспорването на този вид порок не е ограничен
времево /чл. 149, ал. 5 от АПК/, поради което същото е годно да сезира съда с
правомощие за произнасяне по същество.
За да е налице твърдяната в жалбата
невалидност, то следва да е налице толкова тежък порок във формата или
съдържанието, че актът да не е породил желаните правни последици.
В административното обективно право не се съдържа легално определение за
недействителността като порок на административния акт в двете му проявни форми
– отменяемост, респ унищожаемост и нищожност, респ. невалидност. Съдебната
практика и теория са възприели като критерии за разграничаване на двете проявни
форми за недействителност – степента и тежестта на засягане на разписаните
императиви в рамките на общите изисквания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК. Критерият се характеризира с висока степен на относителност и преценка на
всеки конкретен случай - нарушенията на закона следва да са особено съществени,
изцяло лишени от законова опора, при радикални нарушения на законността, които
не могат да бъдат примирени дори и с временното и неокончателно действие на
акта, чието изпълнение е юридически невъзможно и което засяга основополагащи
ценности. Нищожността се свързва с липса на волеизявление, докато
унищожаемостта – с неправилно такова./
проф.д-р Кино Лазаров «Недействителност на административните актове»/ .
Нищожният акт, като проявление на
най-тежката форма на незаконосъобразност, не поражда желаните правни последици,
нему не се дължи подчинение, на нищожността всеки може да се позове,
прогласяването й не е обвързано от преклузивен срок, тя не се санира.
Преценката за действителност се извършва към момента не на издаване на
оспорения акт, а към момента на постановяване на съдебното решение, а
последното има само декларативен ефект.
В разграничение от горепосочените
особености, унищожаемият акт като недействителен, но страдащ от по-леката й
форма, а именно - отменяемост, пораждат правни последици до момента на
изричната му отмяна с конститутивно решение. Някои от унищожаемите актове, в
зависимост от вида на порока, подлежат на саниране, а преценката за
действителност се извършва към момента на издаването им.
При унищожаемостта нарушението е
съществено, а при нищожността – особено съществено.
Назначената
по делото съдебно-техническа експертиза с вещи лица с компетентност в сферата
на електроинженерството и архитектурата сочи, че описаните в оспорената заповед
дейности съставляват основен ремонт на строеж /III/
категория,тъй като обективира основен ремонт на въздушна мрежа ниско
напрежение, електрозахранена от трафопост, която се свързва с общата
електроразпределителна мрежа чрез таблото, монтирано на електрически стълб.
Правната характеристика на строежа – основен ремонт на елемент на техническата
инфраструктура по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. “ж“ във връзка с б. “б“
от ЗУТ, се установява по категоричен начин както от описанието на същия в
процесната заповед, така и от послужилия като основание за нейното издаване
Констативен акт № СС-368-1/23.04.2018 г., в който е направено точно описание на
строежа „Реконструкция на съществуваща въздушна мрежа ниско напрежение (НН) -
от трафопост /ТП/ „Военна" Силистра
до електромерно табло тип ТЕПО 1Т'+ТТ+модем НН 250А, монтирано на
стоманобетонен стълб № 6, клон А”, с дължина на трасето L=140,00 m„ собственост
на дружеството жалбоподател и изпълнен от него“ по ул.“П. ***. В този смисъл
той попълва характеристиките по § 5, т. 42 от ДР на
ЗУТ „Основен
ремонт" на строеж е частично възстановяване и/или частична замяна на
конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа,
както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени
материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или
се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им
годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация.“
Неоснователна
се явява поддържаната от жалбоподателя теза, че процесният строеж представлява IV
/четвърта/
категория, тъй като представлява отклонение за присъединяване на строеж от IV
категория - съществуващо училище „Престиж“ към общата мрежа на техническата
инфраструктура на основание чл. 13, ал. 2 от Наредба № 1 от 2003 г. за номенклатурата
на видовете строежи, в уверение на което по делото е представено процесното
разрешение за строеж / л. 11/. В съдебно заседание от 24.01.2019 г. /л. 151-156/
вещите лица уточняват, че след екзекутивна документация процесният строеж е
променил характера си на сградно отклонение и по силата на Допълнително
споразумение № 2 от 25.09.2017 г. за промяна точката на присъединяване строежът
се позиционира между трафопоста и електрическия стълб от общата мрежа, което го
причислява към елементите на техническата инфраструктура от трета категория.
Изложеният
по-горе факт за категоризация на строежа определя издателя на акта – Началникът
на РДНСК СЦР за материално, териториално и по степен компетентен орган да
разпореди процесните действия,тъй като приложената по делото Заповед за
делегация № РД-13-178 / 11.08.2014 г. /л. 34/, в изпълнение на чл. 222, ал. 1, т. 10
от ЗУТ
оправомощава началниците на РДНСК да издават заповеди за премахване на
незаконни строежи от първа до трета категория включително. Оспореният акт
попада в посочената хипотеза като акт за премахване на незаконен строеж,
издаден от Началник на РДНСК. Не е налице отменителен порок по чл. 146, т. 1 от АПК - нищожност на акта поради липса на компетентност.
По
преписката не се разпознават признаци на допуснати нарушения във формата. Актът
е мотивиран не само с фактическите обстоятелства, вписани в същия, а и със
съдържащите се в преписката доказателства – констативен протокол от проверка,
констативен акт, констативен протокол № 65 / 23.04.2018 г. по повод на
упражненото право на възражение /л. 25/. Фактическите обстоятелства онагледяват
формирането на съдържанието на волеизявлението и осигуряват възможност за преценка
за приложението на материалния закон. Не е налице отменителен порок по чл. 146,
т. 2 от АПК за нищожност и за унищожаемост.
Не
са налице и съществени нарушения на процесуалните правила. Правото на участие
на жалбоподателя е обезпечено; волеизявлението е формирано след събиране и
анализиране на всички факти, относими към въпроса за законността на строежа
съгласно разпоредбите на чл. 35 - чл. 37 от АПК. Не е налице отменително
основание по чл. 146, т. 3 от АПК за нищожност и унищожаемост на акта.
Проверка
за приложението на материалния закон:
Установените
по делото факти – строеж от трета категория, представляващ основен ремонт на
елемент от техническата инфраструктура – реконструкция на въздушна мрежа НН от
трафопост до съществуваща стълбовна мрежа, изпълнен без инвестиционен проект и
без разрешително за строеж, представляват материално-правни предпоставки,
обуславящи правомощието на Началника на РДНСК СЦР да издаде процесната заповед
за премахване съгласно чл. 225, ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ във връзка
с чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно посочените текстове строежи
могат да се извършват само ако са разрешени, а липсата на надлежните
волеизявления и документация се санкционира със заповед за премахване.
Периодът
на извършване на строежа - 12.09.2017 г. - 03.10.2017 г., поставя казусът извън
преценка за търпимост на строежи, изпълнени преди 07.04.1987 г. /§ 16 от ПР на
ЗУТ/.
Не
е налице отменителен порок по чл. 146, т. 4 от АПК - материална
незаконосъобразност.
Не
е налице и несъответствие с целта на закона. Заповед № ДК-02-СЦР-1 / 15.06.2018
г. на началника на РДНСК – Северен централен район е издадена в съответствие
със законово-установената цел-да се регулират обществените отношения, свързани
със строителството, като не се допуска изграждането на строежи без
предварителното им съобразяване с действащия подробен устройствен план, без
проектиране и разрешение, а съответно- съществуващите незаконни строежи– да се премахват.
В
обобщение, съдът намира, че оспореният
индивидуален административен акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност или унищожаемост, поради което оспорването следва да се отхвърли като
неоснователно.
При този изход на
спора, предвид направеното своевременно искане и съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК съдът намира, че на
ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение, изчислено съобразно чл. 8, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 150 лв., като в тежест на жалбоподателя следва да се
възложат и сторените разноски за експертиза в размер на 400 лева.
Съответно, искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски следва да се отхвърли като неоснователно.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно от АПК, Административен съд - гр. Силистра
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕНИЕ СЕВЕР"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Варна, бул. „***
срещу Заповед № ДК-02-СЦР-1 / 15.06.2018 г. на началника на РДНСК – Северен
Централен район, с която е разпоредено премахването на строеж: „реконструкция
на съществуваща въздушна мрежа ниско напрежение от трафопост /ТП/ „Военна“
Силистра до стоманобетонов стълб № 6 по ул. „П. Бояджиев“, находяща се в гр.
Силистра.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕНИЕ СЕВЕР" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. Варна, бул. „*** да заплати
на Дирекцията за национален строителен контрол, гр. София сумата от 550
/петстотин и петдесет/лв., от които 150 /сто и петдесет/ лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение и 400 /четиристотин/ лева – разноски за
експертиза.
ОТХВЪРЛЯ
искането
на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕНИЕ СЕВЕР" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. Варна, бул. *** за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение и разноски за експертиза.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.