Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 02.06.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ – „В“ въззивен състав, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА – ТОНЕВА
КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното
от мл. съдия Трендафилов в.гр.дело № 9978 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 247 ГПК.
Oбразувано e служебно от съда на основание констатациите, съдържащи се в Определение
№ 200 от 30.04.2020 г., постановено по гр.д. № 3293/2019 г. по описа на ВКС,
ГК, II г.о.,
за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната при
постановяването на решението от 22.05.2019
год. по в.гр.дело № 9978/2018
год. по описа на СГС, ГО, ІІ-В с-в, състояща се в липсата на диспозитив относно
претенциите по чл. 31, ал. 2 ЗС.
Софийски градски съд, след като
прецени данните по делото, приема следното:
Разпоредбата на чл. 247, ал. 1 ГПК
предоставя възможност на съда да поправи служебно
допуснатите в решението очевидни фактически грешки. По смисъла на горната
разпоредба очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действително
формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст
на решението. Очевидна фактическа грешка е налице тогава, когато съдът е
обсъдил правния спор между страните и е изразил становището си по същия в
мотивите към решението, но в диспозитива е пропуснал да отрази това свое
становище или пък го е отразил погрешно. От това следва, че при очевидната
фактическа грешка спорният въпрос по делото е бил предмет на мисловна дейност
на съда и във връзка с това е направил съответен правен извод, отразен в
мотивите на решението, но при изписване на диспозитива е допусната техническа
грешка, като или не е отразено нищо относно тези правни изводи на съда, или
отразеното е погрешно. Искането за поправка на допусната очевидна фактическа
грешка не е ограничено със срок и може да се извърши по почин на съда.
С решението по настоящото дело от 22.05.2019
г. е отменено първоинстанционното решение от 01.02.2018 год. по гр. д. №
12229/2015 год. на СРС в частта, в която на основание чл. 349, ал. 2 ГПК
съдът е възложил в дял на Х.Н.П. делбения апартамент, находящ се в гр. София,
ул. *******, със застроена площ 66,5 кв.м., самостоятелен обект в страда в
сграда с идентификатор 68134.107.56.1.6., съгласно КК на гр. София, при съседи:
на същия етаж: 68134.107.56.1.7 и 68134.107.56.1.5, под обекта:
68134.107.56.1.2 и над обекта: 68134.107.56.1.9, при условие, че в 6-месечен
срок от влизане в сила на съдебното решение за възлагане заплати на Х.Й.Д.
сумата 40 221 лв., представляваща парично уравнение на дела му в делбената
маса, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението за възлагане
до окончателното изплащане на сумата; на Р.Н.П. сумата 40 221 лв.,
представляваща парично уравнение на дела й в делбената маса, ведно със
законната лихва, считано от влизане в сила на решението за възлагане до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, както и
в частта, в която съдът е осъдил Х.Й.Д. да заплати на Х.Н.П. сумата 7
491,33 лв., представляваща обезщетение за ползване на процесния апартамент за
периода 01.03.2012 г. - 01.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
07.03.2017 г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 31, ал. 2
ЗС и сумата 731,01 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата в
размер 7 491,33 лв., за периода 01.03.2014 г. - 01.03.2017 г., на основание чл.
86 ЗЗД; да заплати на Р.Н.П. сумата 7 491,33 лв., представляваща обезщетение за
ползване на процесния апартамент за периода 01.03.2012 г. - 01.03.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от 07.03.2017 г., до окончателното плащане
на сумата, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС и сумата 731,01 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата в размер 7 491,33 лв., за периода
01.03.2014 г. - 01.03.2017 г., на основание чл. 86 ЗЗД.
В останалата част, с която е изнесен
на публична продан втория делбен имот – двуетажна жилищна сграда в с. Радуил,
община Самоков, първоинстанционното решение е потвърдено.
В мотивите на решението е посочено, че
“не
е налице едната от предпоставките за възникване на задължението за заплащане на
обезщетение от лишаването на ищците от възможността да ползват съсобствената
вещ, поради което претенцията е неоснователна. Следва да се постанови решение,
с което да се отмени атакуваното в тази част и вместо него се постанови ново, с
което да се отхвърли предявеният иск“. В разглеждания
случай няма съмнение, че в мотивите съдът е приел, че претенциите на Х.Н.П.
и
Р.Н.П. по чл. 31, ал. 2 ЗС са неоснователни, отменил е първоинстанционното
решение в тази част, но е пропуснал да постанови диспозитив за тяхното
отхвърляне. Налице е очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното
решение, която следва да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК служебно по
почин на съда.
Предвид изложените съображения и на
основание чл. 247 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка на основание
чл. 247 ГПК на решението от 22.05.2019 год., постановено по в.гр.дело №
9978/2018 год. по описа на СГС, ГО, ІІ-В с-в, както следва: в диспозитива на
решението след думите „ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим имот, представляващ
апартамент, находящ се в гр. София, ул. *******, със застроена площ 66,5кв.м.,
самостоятелен обект в страда в сграда с идентификатор 68134.107.56.1.6.,
съгласно КК на гр. София, при съседи: на същия етаж: 68134.107.56.1.7 и
68134.107.56.1.5, под обекта: 68134.107.56.1.2 и над обекта: 68134.107.56.1.9,
при квоти: Х.Н.П. – 1/3 ид.ч., Р.Н.П. 1/3 ид.ч. и Х.Й.Д. – 1/3 ид.ч.“ ДА СЕ ЧЕТЕ:
„ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.Н.П.,
с
ЕГН: **********, срещу Х.Й.Д., с ЕГН: **********,
претенции с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата
от 7491,33 лв., представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. „********, вх. ********със
застроена площ 66,5 кв.м., самостоятелен обект в страда в сграда с
идентификатор 68134.107.56.1.6., съгласно КК на гр. София, за периода
01.03.2012г. - 01.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от 07.03.2017 г.,
до окончателното плащане на сумата, както и за заплащане на сумата от 731,01 лв.,
на
основание чл. 86 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава върху главницата в
размер 7491,33 лв., за периода 01.03.2014г. - 01.03.2017г.“
„ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Н.П., с
ЕГН: **********, срещу Х.Й.Д., с ЕГН: **********, претенции с правно основание
чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от 7491,33 лв., представляваща
обезщетение за ползване на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се
в гр. София, ул. „********, вх. ********със застроена площ 66,5 кв.м.,
самостоятелен обект в страда в сграда с идентификатор 68134.107.56.1.6.,
съгласно КК на гр. София, за периода 01.03.2012г. - 01.03.2017г., ведно със
законната лихва, считано от 07.03.2017 г., до окончателното плащане на сумата,
както и за заплащане на сумата от 731,01 лв., на основание чл. 86 ЗЗД, представляваща
обезщетение за забава върху главницата в размер 7491,33 лв., за периода
01.03.2014г. - 01.03.2017г.“
В останалата си част диспозитивът на
решението остава непроменен.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
След изтичане на срока за обжалване
делото да се изпрати на ВКС по компетентност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/