№ 19981
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110141038 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр.чл.411 КЗ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по предявен от ************ срещу
************ установителен иск за установяване на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 27789/2024 г. по описа на
СРС.
В исковата молба ищецът твърди, че 06.09.2017 г., около 08:00 часа, в гр.София,
на кръстовището на бул.“************“ с ул.************, при наличието на пътен
знак „Б1“, водачът на МПС марка „Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“ с рег.№
************, не пропуска движещият се по път с предимство автобус на
************ марка Ютонг, модел „ЗК 6126 ХГА“ с рег.№ ************, и го удря в
дясната част. Вследствие на настъпилия удар, автобусът се отклонява и се блъска в
движещото се успоредно от лявата му страна трето МПС. Ищецът поддържа, че за
инцидента бил съставен протокол за ПТП, съгласно който вина за настъпване на ПТП
имал шофьора на лекия автомобил, спрямо който било образувано административно-
наказателно производство. Поддържа още, че към датата на ПТП-то увредения автобус
имал валидна застраховка „Каско“ в ищцовото дружество, поради което собственикът
му подал уведомление за щета и поискал изплащане на застрахователно обезщетение.
За причинените от ПТП-то вреди при ищеца била образувана щета № 0020-195-0189-
2017, били извършени огледи и описани увредените детайли, а ремонта възложен на
автосервиз ************. Въз основа на издадени счетоводни документи, ищецът
1
определил и изплатил по сметка на сервиза сумата от общо 3789,83 лева. Ищецът
поддържа, че предявил регресна претенция срещу ответното дружество, в качеството
му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС марка
„Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“ с рег.№ ************ за сумата от 3789,83 лева,
ведно с 15,00 лева ликвидационни разноски, като с платежно нареждане от 10.10.2019
г. ответното дружество платило на ищеца само сумата от 2679,38 лева. Предходното
обусловило подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда, но издадената заповед по
ч.гр.д.№ 27789/2024 г. по описа на СРС била оспорена от длъжника – настоящ
ответник, поради което ищецът обуславя правния си интерес от предявените искове.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му
дължи сумата от 1 204,14 лева, представляваща главница за регресна претенция по
щета № 0020-195-01892017 за изплатено застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва, считано от 09.05.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
384,22 лева, представляваща мораторна лихва върху главница от 1125,45 лева, за
периода от 08.05.2021 г. до 05.05.2024 г. Претендира разноски.
В подадения в срока чл.131 ГПК отговор ответникът оспорва предявените
искове по основание и размер. Поддържа становище, че не са налице предпоставките,
необходими за допълнително ангажиране отговорността на ответника като
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите досежно автомобил с рег. № ************. Твърди, че с плащане на
сумата от 2679,38 лева ответното дружество е изпълнило задължението си за плащане
на причинените от ПТП-то вреди. Ответникът не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, нито
твърдението на ищеца относно платената от него сума в размер на 3789,83 лева за
ремонт на автобуса, но оспорва, че всички вреди са били в резултат от процесното
ПТП. Сочи се, че към датата на ПТП-то увреденият автобус е имал застраховка Каско
при ответника, с период на застрахователно покритие 25.07.2016 г. – 24.07.2017 г., т.е.
7 дни преди началото на застрахователното покритие на сключената с ищеца
застраховка. Поддържа, че за настъпило ПТП на 18.07.2017 г. с процесния автобус, при
ответника имало образувана преписка, по която не били представени доказателства за
ремонт, нито такъв бил възлаган от застрахователя. Предходното означавало, че
ищецът е бил наясно, че по автобуса е имало стари увреждания, като при възложения
ремонт от ПТП-то на 06.09.2017 г. били отстранени и вреди от предходното ПТП, по
време на действие на друго застрахователно правоотношение. Ето защо, ответникът
оспорва част от вредите са пряка и непосредствена последица от ПТП на 06.09.2017 г.
По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените
искове и присъждане на сторените по производството разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
2
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 27789/2024 г. по
описа на СРС е, че по заявление на заявителя – настоящ ищец е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът –
настоящ ответник да заплати на кредитора сумата от 1 204,14 лева, представляваща
главница за регресна претенция по щета № 0020-195-01892017 за изплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 09.05.2024 г. до
изплащане на вземането, както и разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
С разпореждане от 17.06.2024 г. по ч.гр.д.№ 27789/2024 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило
възражение от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може
да предяви иск за установяване на вземането си по оспорената заповед. В
предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.
С проектодоклада по делото обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване наличието на валидно към датата на ПТП
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото
лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването
на ПТП, вината на застрахования при ответника водач за ПТП, плащане на сумата от
3789,83 лева за ремонт на увредения автобус, плащане от страна на ответника на
сумата от 2679,38 лева - по предявената регресна претенция от ищеца.
Предходното се установява от приложените към исковата молба и неоспорени от
ответника писмени доказателства – застрахователна полица №
0020195201700322/21.07.2017 г., справка от системата на Гаранционен фонд относно
наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
По делото са приложени действалите към договора за застраховка Общи
условия по застраховка „Каско“ на МПС, както и талон за оглед на МПС по договора
за застраховка „Каско“ с ищцовото дружество.
По делото е приложен протокол за ПТП № 1663656, рег.№ 9826, от който се
установява, че на 06.09.2017 г. служители на ОПП-СДВР са посетили
местопроизшествие в гр.София, на бул.************ и ул.************, където са
констатирали настъпило ПТП между Участник 1 – МПС марка „Ситроен“, модел
„Ксара Пикасо“ с рег.№ ************ и Участник 2 – МПС марка Ютонг, модел „ЗК
6126 ХГА“ с рег.№ ************. В протокола е отразено, че вина за настъпване на
ПТП-то има водачът на МПС 1, който при наличието на знак Б1 не пропуска
движещия се по път с предимство МПС 2, поради което реализира ПТП. В протокола е
обективирана схема на ПТП, описани са щетите и е подписан и от двамата участници
3
в ПТП.
По делото е представена преписката, образувана в ищцовото дружество по
повод уведомление за щета на МПС, съдържаща опис от 15.09.2017 г., възлагателно
писмо от 18.09.2017 г., фактури, доклад по щета – 2 бр., свидетелство за управление на
МПС на водача.
По делото е приложена регресна покана, от която се установява, че ответното
дружество е било поканено от ищеца да възстанови изплатената като застрахователно
обезщетение сума в размер на 3789,83 лева с включени 15,00 лева ликвидационни
разноски, с данни за получаването й от последното на 07.08.2019 г.
Видно от приложеното по делото платежно нареждане е, че в изпълнение на
предходното на 11.10.2019 г. от ответното дружество е изплатена сумата в размер на
2679,38 лева.
По делото е приложена и застрахователна полица за сключена застраховка
„Каско“ с ответното дружество по отношение на гореописания автобус, със срок от
25.07.2016 г. до 24.07.2017 г.
По делото е приложена преписка, образувана в ответното дружество по повод
уведомление – претенция за щета от 18.07.2017 г. във връзка с настъпило ПТП на
18.07.2017 г. със същият автобус, съдържаща протокол за ПТП от 18.07.2017 г., опис на
претенция и доклад № 1.
По делото е приложено писмо от ************, в което е отразено, че за
периода от 18.07.2017 г. до 06.09.2017 г. автобус с рег.№ ************ не е приеман за
ремонт. Посочени са дати, на които автобусът е приеман за обслужване поради
изминат пробег.
По делото е изслушано и прието заключение на автотехническа експертиза, в
което вещото лице е посочило, че основна и единствена причина за настъпване на
произшествието, регистрирано с протокол за ПТП от 06.09.2017 г. е субективното
поведение на водача на л.а. „Ситроен“ с рег.№ ************, който навлязъл в
кръстовище от улица без предимство за преминаване в момент, когато в кръстовището
по улицата с предимство се е движел автобус „Ютонг“ с рег.№ ************. На база
схемата, отразените обстоятелства в протокола за ПТП и описа на застрахователя,
вещото лице е дало заключение, че щетите по описания автобус са в пряко и
непосредствена причинно-следствена връзка с механизма на настъпване на
застрахователното събитие и последица от него. Вещото лице е посочило, че на
автобуса са извършени два огледа – на 15.09.2017 г. и на 09.04.2019 г., които са
послужили за изготвяне на заключението. В заключението вещото лице е посочило, че
общата стойност на щетите възлиза на сумата от 3981,77 лева при средни пазарни
условия, поради което приема, че стойността на ремонта възлиза на сумата 3789,83
лева, завишена с 15,00 лева ликвидационни разходи. Вещото лице е констатирало, че
при огледа на автобуса на 03.08.2017 г., когато е бил застрахован в ответното
4
дружество и при огледа му на 15.09.2017 г. от ищеца по повод ПТП от 06.09.2017 г.,
налични и съвпадащи са само щетите описани като „Капак ляв преден“ и „Колона 1-ва
лява долна част“. Вещото лице е констатирало още, че при огледа на автобуса на
09.04.2019 г., описаните в т.12 увреждания „Ъгъл ляв предна броня“, съвпада с т.1 от
описа на ответника от 03.08.2017 г. Вещото лице е посочило, че в описа на увредените
части, включени във фактура, издадена от ************ от 20.04.2019 г., не са
включени панел страничен преден ляв, мигач преден ляв и тас преден ляв. Съгласно
заключението стойността на вредите, посочени в изготвения от ответника опис от
26.07.2017 г., са на стойност 855,88 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.411 КЗ:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между
ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата;
настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач,
причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и
механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане
стойността на вредите.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже плащане на
претендираното вземане.
Както бе посочено и по-горе с доклада по делото, обявен за окончателен без
възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на
валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването на ПТП,
вината на застрахования при ответника водач за ПТП, плащане на сумата от 3789,83
лева за ремонт на увредения автобус, плащане от страна на ответника на сумата от
2679,38 лева - по предявената регресна претенция от ищеца.
Спорът между страните се концентрира върху наличието на причинно-
следствената връзка между всички претендирани в настоящото производство вреди и
механизма на ПТП, съответно относно размера на дължимото обезщетение.
Настоящият съд приема, че механизма на произшествието безспорно се
установява от описаните в протокола за ПТП обстоятелства и заключението на САТЕ.
Следва да се има предвид, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ
документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила
5
относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице
факти, относими за механизма на ПТП, в т.ч. и констатираното положение на
участниците в пътно-транспортното произшествие, заварено от длъжностното лице и
отразено в съставената от него схема на произшествието. С оглед предходното, видно
и от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана автотехническа
експертиза, което съдът при преценката му по реда на чл.202 ГПК кредитира като
обективно и компетентно в тази му част е, че основна и единствена причина за
настъпване на ПТП е субективното поведение на водача на л.а. „Ситроен“.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че при така установения механизъм на
настъпване на ПТП именно водачът на увреждащото МПС, застраховано в ответното
дружество е действал противоправно. Вината в случая се предполага до доказване на
противното, на основание презумцията по чл.45, ал.2 ЗЗД, която не бе оборена в хода
на производството от ответника.
По отношение на причинно-следствената връзка между нанесените щети по
автобуса и ПТП-то от 06.09.2017 г. съдът приема, че такава не е налице за част от тях.
За да достигне до този извод съдът взе предвид заключението на вещото лице, което
въз основа на своите знания и опит, при отговор на поставените от ответника въпроси
е посочило, че част от съдържащите се в съставен от ответника опис по щета №
10017004249 увреждания, са включени в издадената от ************ фактура №
**********/20.04.2019 г. Видно от заключението е, че същите са на стойност 855,88
лева.
Между страните няма спор, че извънсъдебно ответникът е възстановил на
ищеца сумата от 2 679,38 лева.
С оглед предходното, при съобразяване със заключението на автотехническата
експертиза относно стойността на ремонта на автобуса по средни пазарни цени към
датата на настъпване на застрахователното събитие, съдът приема, че исковата
претенция следва да бъде уважена за сумата от 348,26 лева, представляваща разликата
между претендирания размер от 1204,14 лева и стойността на ремонта на вредите по
образуваната при ответника щета № 10017004249 – сумата от 855,88 лева. Върху
сумата от 348,26 лева се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 09.05.2024 г. до окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД:
Съдът намира предявения с исковата молба иск за сумата от 384,22 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 08.05.2021 г. до 08.05.2024 г.,
начислена върху главница в размер на 1125,45 лева, за недопустим. Това е така, тъй
като издадената заповед по чл.410 ГПК не съдържа подобно вземане, а установителен
иск с правно основание чл.422 ГПК е допустим само за вземания по издадената
заповед. Релевантно при преценката за допустимост на иска е заповедта за изпълнение,
а не заявлението за издаването на такава заповед. Това е така, тъй като заявлението не
6
се връчва на длъжника и на него не е дадена възможност да признае или оспори
вземанията, посочени в него. На длъжника се връчва заповедта за изпълнение, която
очертава претенцията към него и съответно очертава рамките на спорния предмет по
делото. В случая със заповедта за изпълнение не е разпоредено плащане на сума,
представляваща мораторна лихва, поради което иск за такава сума е недопустими. С
оглед предходното, този иск следва да бъде оставен без разглеждане, а производството
по него да се прекрати.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от иска. Видно от приложения по делото
списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото за тяхното
извършване е, че ищецът претендира и е направил разноски в исковото производство в
общ размер на 900,00 лева /за държавна такса, съдебно удостоверение, депозит за
експертиза и адвокатско възнаграждение с ДДС/. Съразмерно на уважената част от
предявените искове ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 197,33
лева. Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като възнаграждението е в
минимален размер.
На основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК ответникът също има право на разноски.
Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата
по делото за тяхното извършване е, че ответникът претендира разноски в общ размер
на 295,00 лева /такси за съдебни удостоверения и депозит за експертиза/. На основание
чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в минимален размер
от 100,00, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило само
в едно открито съдебно заседание. Съразмерно на отхвърлената и прекратена част от
предявените искове ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
308,39 лева.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Съразмерно на уважената част от
предявените искове ответникът следва да заплати разноски на ищеца в заповедното
производство в размер на 117,30 лева.
Ответникът не претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр.чл.411 КЗ предявен от ************, със седалище и адрес на управление:
************ против ************, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: ************, че ответникът дължи на ищеца сумата от 348,26 лева,
представляваща неплатена част от главница за регресна претенция по щета № 0020-
195-01892017 за изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва,
считано от 09.05.2024 г. до изплащане на вземането.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от ************, със седалище и
адрес на управление: ************ против ************, ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление: ************ иск с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 384,22 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 08.05.2021 г. до
08.05.2024 г., начислена върху главница в размер на 1125,45 лева, като процесуално
недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 41038/2024 г. по описа на СРС
в тази му част.
ОСЪЖДА ************, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: ************ да заплати на ************, със седалище и адрес на
управление: ************ на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 197,33 лева,
представляваща направени разноски в производството пред първоинстанционния съд,
съразмерно на уважената част от предявените искове, както и сумата от 117,30 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д.№ 27789/2024 г. по описа на СРС,
съразмерно на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА ************, със седалище и адрес на управление: ************
да заплати на ************, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление:
************ на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК сумата от 308,39 лева,
представляваща направите разноски в производството пред първоинстанционни съд,
съразмерно на уважената част от предявения иск и с оглед прекратената част на
производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8