О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
Номер 39/9.1.2019г. гр. Варна
Районен съд Варна, Наказателна колегия, Пети състав,
на девети януари, две хиляди и деветнадесета година,
в закрито заседание в състав председател съдия Георги
Митев,
като разгледа ЧНД № 5659/2018 г. по описа на съда,
установи следното:
Производството е
образувано на основание чл.111 ал.3 от НПК.
Образувано е по жалба
от адвокат А.Х.Д. като пълномощник на Р.Р.Р. срещу
постановление от 27.11.2018 г. на прокурор К.Кънев от Районна прокуратура Варна
по досъдебно производство № 21/2017 г. по описа на Окръжен следствен отдел/ОСлО/ при Окръжна прокуратура Варна, с което е оставена без
уважение молбата на Р.Р.Р. за връщане на товарен
автомобил марка Ифа с рег.№ ТХ 9739 РХ.
По досъдебното
производство не се съдържат документи, които да удостоверят чия собственост е
бил товарен автомобил марка Ифа с рег.№ ТХ 9739 РХ
към 07.11.2016 г. Това наложи съдът служебно да изиска от Районна прокуратура
Варна и от жалбоподателя Р.Р. да представят писмени
доказателства за собствеността на товарен
автомобил марка Ифа с рег.№ ТХ 9739 РХ към 07.11.2016
г. От Районна прокуратура Варна в указания срок не бяха представени такива. От
жалбоподателя Р. бе представено заверено копие от договор за покупко-продажба
на МПС от 11.10.2011 г. между Д.М.Н.в качеството му на управител на
„Комфорт-1978“ЕООД като продавач и Р.Р.Р. като
купувач на товарен автомобил марка Ифа с рег.№ ТХ
9739 РХ, като договорът е заверен нотариално под рег.№2844 от 11.10.2011 г. от
нотариус Р. *** Тервел. При това положение Р.Р. като
собственик на товарния автомобил има качеството на правоимащ
по смисъла на чл.111 от НПК и жалбата му срещу постановлението на прокурора е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, след като се
запозна с материалите по досъдебното производство, в изпълнение на задължението
си за контрол по обосноваността и законосъобразността на постановлението на
Районна прокуратура, установи от
фактическа страна следното:
На 07.11.2016 г.
е започнато досъдебно производство/ДП/ № 423/2016 г. по описа на ОД на МВР
Варна срещу Неизвестен извършител за това, че на 07.11.2016 г. в с.Рудник, обл.Варна, транспортира незаконно придобит от другиго
дървен материал – престъпление по чл.235 ал.2 от НК. Досъдебното производство
на основание чл.212 ал.2 от НПК е започнато с оглед на местопроизшествие.
С протокол за
доброволно предаване от 07.11.2016 г./т.1 л.15 от ДП/ от Р.Р.Р.
е предаден на разследващ полицай Д.Г.от ОД на МВР Варна товарен
автомобил марка Ифа с рег.№ ТХ 9739 РХ, натоварен с
дърва за огрев, с дадени пояснения от Р., че камиона и дървата са негови.
С протокол за
отговорно пазене от 07.11.2016 г./т.1 л.16 от ДП/ разследващ полицай Д.Г.от ОД
на МВР Варна предал на С.Д.Я.– пазач в Държавно ловно стопанство Шерба товарния автомобил Ифа с
рег.№ ТХ 9739 РХ с натоварените дърва.
С постановление
от 09.02.2017 г. на прокурор К.Кънев от Районна прокуратура Варна са обединени
материалите на четири досъдебни производства, като материалите по досъдебно
производство № 423/2016 г. по описа на ОД на МВР Варна, досъдебно производство
№ 437/2016 г. по описа на ОД на МВР Варна, досъдебно производство № 61/2017 г.
по описа на ОД на МВР Варна са обединени към досъдебно производство № 56/2017
г. по описа на ОД на МВР Варна. Делото е възложено за разследване на Окръжен следствен
отдел при Окръжна прокуратура Варна като досъдебно
производство № 21/2017 г. по описа на ОСлО при ВОП по
чл.235 ал.3 т.1 и т.2 вр.ал.1 вр.чл.26
ал.1 от НК срещу Виновните лица за това, че в условията на продължавано
престъпление през периода м.септември 2016 г. – м.януари 2017 г., от землището
на Държавно ловно стопанство Шерба към Регионална
дирекция на горите Варна, обл.Варна, секли без
редовно писмено позволително дървета от различни дървесни видове, като деянието
е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за неговото
извършване и в съучастие със служител по горите, който се възползвал от
служебното си положение.
По досъдебното
производство до момента няма привлечени лица в качеството на обвиняеми.
С протокол за
оглед на веществени доказателства/т.1 л.22 от ДП/ е извършен оглед на товарен
автомобил марка Ифа с рег.№ ТХ 9739 РХ,
паркиран в двора на Държавно ловно стопанство с.Старо Оряхово и на натоварените
в него дърва за огрев, при който е изрязана изрезка от едно от дърветата с
контролната горска марка отделено като веществено доказателство. След това
действия няма извършвани други процесуално-следствени действия с товарния
автомобил и той е оставен на открито в двора на Държавно ловно стопанство
с.Старо Оряхово.
Адв.А.Д. в
качеството му на пълномощник на Р.Р.Р. на 20.11.2018
г. подал молба до Районна прокуратура Варна за връщане на иззетия товарен
автомобил. Като аргументи са посочени, че автомобила стои от две години на
открито и че някои от възлите, частите и агрегатите по автомобила вече липсват.
С постановление от
27.11.2018 г. прокурор К.Кънев от Районна прокуратура-Варна отказва да уважи
молбата на адв.А.Д. в качеството му на пълномощник на
Р.Р. за връщане на автомобила. Като аргументи
прокурорът е посочил, че наказателното производство още не е приключило, че с
превозното средство са били извършени отделни деяния, които принципно обуславят
наказателна и административна отговорност, а преценка дали ще бъде реализирана
такава ще бъде направена след приключване на разследването.
На 10.12.2018 г. адв.А.Д. в качеството му на пълномощник на Р.Р.Р. депозирал жалба в Районна прокуратура Варна срещу
постановлението.
Съдът счита, че
жалбата на адв.Д. е основателна и постановлението на прокурор
К.Кънев от Районна прокуратура Варна от 27.11.2018 г. по досъдебно производство
№ 21/2017 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура
Варна е необосновано, поради следните причини:
Възможността за
връщане на предмети, иззети като веществени доказателства, преди да завърши
наказателното производство е регламентирана в чл.111 ал.2 от НПК. Съдът счита,
че случаят попада в хипотезата на тази правна норма, тъй като връщането на
товарния автомобил няма да затрудни разкриването на обективната истина
и не е предмет на административно нарушение.
Товарният автомобил
марка Ифа с рег.№ ТХ 9739 РХ е категорично
индивидуализиран с регистрационен номер и свидетелство за регистрация на МПС.
Не се оспорва от страните, че същият е собственост на Р.Р.Р.,
за което той представи и официални документи. Същият
го е закупил по законоустановения ред от трето лице.
Досъдебното производство е образувано срещу Виновните лица, Р. не е привлечен в
качеството на обвиняем. Претендираният автомобил е
задържан като веществено доказателство, без в постановление на водещия
разследването или прокурор да е посочено правното основание за това.
Досъдебното производство не е приключило, но в хода на разследването по
отношение на този автомобил са извършени всички процесуално следствени
действия, за които е бил необходим автомобила и задържането му е необосновано.
Съдът
счита, че евентуално връщане на товарния автомобил няма да затрудни
разкриването на обективната истина по делото. Налице е оглед на местопроизшествието,
както и оглед на товарния автомобил, в които подробно е описано състоянието му,
изготвени са и подробни фотоалбуми. Товарният автомобил е една индивидуално
определена вещ, която по всяко време би могла да бъде предоставена на органите
на досъдебното производство за извършване на необходимите процесуално -
следствени действия.
Законодателят
е предвидил временно ограничаване на правото на собственост да бъде допустимо и
възможно при обективно съществуваща необходимост веществените доказателства да
бъдат ползвани по конкретно дело и за обстоятелства, чието изясняване е
невъзможно по друг начин или ще бъде затруднено.
В
случая в обжалваното постановление на Районна прокуратура Варна не е мотивирана
и обоснована тезата за съществуваща необходимост от продължаващо ограничение на
правото на собственост. Бланкетният извод на
прокурора, че разпореждането с веществените доказателства става с приключване
на производството, а настоящото не било приключило и за вероятно бъдещо реализиране
на наказателна и административна отговорност спрямо Р. и автомобила сам по себе
си не е в състояние да преодолее принципите, следвани при произнасяне по
веществените доказателства в хода на досъдебното производство.
В случая по делото са били извършени необходимите процесуални
действия, а същевременно не е налице необходимост да бъдат извършени други
такива, към които процесният автомобил да е пряко относим, напр. извършване на последващи
огледи и други действия за приобщаване на веществени доказателства или пък да
бъдат назначавани експертизи, предвид установените към момента обстоятелства. Факт
е, че към настоящия момент при произнасянето на прокурора, са събраните
възможните данни, към които процесният автомобил,
като веществено доказателства, приобщено по делото, има отношение. Още повече,
че сам наблюдаващият прокурор, нито се позовава в обжалваното постановление,
нито са налице данни по досъдебното производство за насрочени такива действия.
Следователно, с оглед изложеното и в рамките на преценката, която прави съдът,
за да установи дали отказът за връщане на вещта е законосъобразен или не, се
налага крайният извод, че продължаващото ограничение на правото на собственост
не е необходимо за разследването. Изясни се, че вещта, чието връщане се иска от
жалбоподателя, е относимо веществено доказателства,
но на етапа на който се намира разследването физическото й приобщаване по
досъдебното производство не е необходимо за правилното решаване на делото. По
нататък, при анализа на основателността на искането за връщане на процесната движима вещ, отделен, но съществен е въпросът за
преценка за нейната правна природа - дали същата е била предмет или средство на
престъпление, който не е бил засегнат от органите на досъдебното производство с
повдигане на обвиненията, в това число на жалбоподателя. Прокурорът се е позовал
на индиция, че с товарния автомобил са били извършени
отделни действия, които принципно обуславят наказателна и административна
отговорност. Въпросът дали събраните в хода на разследването доказателства
подкрепят такава хипотеза не следва да бъде обсъждан в рамките на това
производство, с оглед неговия характер. Действително е установено използването
на процесното МПС за превоз на дърва за огрев.
Последното обаче не променя виждането на настоящия съдебен състав, че физическото
приобщаване на товарния автомобил по досъдебното производство не е необходимо
за правилното решаване на делото, а с ограничаване правото на собственост по
този ред е недопустимо да се постига обезпечаване на евентуалните законови
последиците, предвидени по отношение на средството за извършване на
престъпление, дори и с постановяване на съдебния акт по същество да се прецени,
че е налице основание за тяхното настъпване. Евентуалното приложение на
разпоредбата на чл.53 ал.1 б.а от НК не е основание за
по-нататъшното задържане на моторното превозно средство. За обезпечаване
отнемането в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на
престъплението е предвиден друг, различен ред в Наказателно-процесуалния кодекс по чл.72 ал.1 от НПК
и с различни предпоставки за уважаване на искането, който ред с постановения
необоснован отказ да се върне веществено доказателство на правоимащо
лице е недопустимо да се заобикаля под предтекст, че
разследването не е приключило и с довод за процесуално-следствена необходимост
от вещественото доказателство.
С
отказа за връщане на МПС се нарушават основни конституционни принципи (за
правото на собственост), както и аналогичните им по ЕКПЧОС, която е част от
вътрешното право на Република България след ратификацията й.
По
отношение на жалбоподателя Р.Р.Р. изискването да е правоимащо лице е изпълнено, поради което постановлението
за отказ да се върне вещта следва да бъде отменено и по същество - постановено
връщане на процесния товарен автомобил на
жалбоподателя.
Поради изложените
причини съдът счита, постановлението на Районна прокуратура Варна от 27.11.2018
г. по досъдебно производство № 21/2017 г. по описа на ОСлО
при Окръжна прокуратура Варна е необосновано и следва да се отмени.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл.111 ал.3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя
постановлението на прокурор К.Кънев от Районна прокуратура Варна от
27.11.2018 г. по досъдебно производство № 21/2017 г. по описа на Окръжен
следствен отдел при Окръжна прокуратура Варна,
прокурорска преписка № 1178/2017 г. по описа на Районна прокуратура Варна, с
което е отказано да бъде върнат на Р.Р.Р. товарен автомобил
марка Ифа с рег.№ ТХ 9739 РХ.
Връща
на Р.Р.Р. с ЕГН ********** товарен автомобил
марка Ифа с рег.№ ТХ 9739 РХ,
приобщен като веществено доказателство по досъдебно производство № 21/2017 г.
по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Варна. Ако при доброволното предаване са
предоставени от Р. контактния ключ и свидетелството за регистрация на
автомобила, същите да му бъдат върнати, тъй като не са посочени в протокола за
доброволно предаване.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Копие от определението
да се изпрати на Районна прокуратура Варна и на жалбоподателя Р.Р.Р. чрез адвокат А.Д..
Досъдебно производство
№ 21/2017 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Варна да
се върне на Районна прокуратура Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :