№ 9592
гр. София, 01.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20231110154001 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които принципно са допустими,
относими и необходими. За да бъдат приети обаче следва да бъдат заверени от страната /чл.
183 и чл. 184 ГПК/ или да бъдат представени в оригинал.
Ответникът също е представил писмени доказателства, които следва да бъдат приети
по делото като допустими, относими и необходими.
Следва да се допусне служебно на основание чл. 195 ГПК съдебно-счетоводна
експертиза.
Ищецът следва да бъде задължен да представи по делото на основание чл. 190 ГПК
заверен препис или оригинал от всички приложения към договор за прозажба на вземания от
02.03.2021 г., които касаят процесния договор за кредит.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 101, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от
съобщението да представи в оригинал или да завери всички представени към исковата молба
преписи на документи.
При неотстраняване на нередовността в срок, процесуалното действие ще се смята за
неизвършено и документите няма да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 31 714/2023 г. по описа на СРС, 153 състав.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 190, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от
съобщението да представи заверен препис или оригинал от всички приложения към договор
1
за продажба на вземания от 02.03.2021 г., които касаят процесния договор за кредит. При
непредставянето им, съдът може да приеме за доказани фактите, относно които ищецът е
създал пречки за установяването им съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице да
отговори на следните задачи: 1. Усвоена ли е сумата по кредита и на коя дата; 2. Погасявани
ли са вноски по кредита изцяло или частично; Какви задължения са погасявани с
постъпилите суми /възнаграждения, такси, лихви, разноски/; Какъв е остатъкът на
дължимата главница; 3. Как е формирано задължението за възнаградителна лихва и
надвишава ли то трикратния размер на законната лихва; Какъв е размерът на непогасената
лихва; 4. Какъв е размерът на дължимата мораторна лихва?; 5. Какъв е уговореният в
договора Г. и какви компоненти са включени при изчислението му. Като се имат предвид
всички такси и лихви по договора, надвишава ли ГРП предвидения в закона таван от 50%; и
6. Ако се приспаднат всички платени по кредита суми за лихви, допълнителни
възнаграждения и такси, какъв ще бъде размерът на оставащата непогасена главница по
кредита;
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 500 лв., вносим от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В.Д.П; ..;
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 09.04.2024 г. от
10,10 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за следните суми: 2 923,58 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № .. от 18.10.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 08.06.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането, 946,08 лв., представляваща договорна лихва за
периода 18.10.2019 г. – 18.02.2021 г., 768,67 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода 18.10.2019 г. – 22.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 31 714/2023 г. по описа на СРС, 153 състав.
Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че между З. Л. М.. и „К..“ EАД е сключен договор за потребителски
кредит № .. на 18.10.2019 г. по електронен път по Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /З./, по силата на който ответницата е получила сумата 3 200 лв.,
2
срещу задължението да върне получената сума на 24 месечни вноски по 195,80 лв. в срок до
18.02.2021 г. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и
годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%. Между страните било
уговорено, че при забавяне на плащанията по кредита ответницата дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска,
ведно с всички разноски за извънсъдебно и/или съдебно събиране на вземанията. Излагат се
съображения, че на 02.03.2021 г. между „К..“ EАД и ищеца е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания /Ц./, по силата на който на ищцовата страна са прехвърлени
вземанията, произтичащи от процесния договор потребителски кредит № .. на 18.10.2019 г.
Поддържа, че ответницата е уведомена за ц.та на посочената от нея в договора електронна
поща с имейл от 01.04.2021 г. Твърди, че З. Л. М.. не е изпълнила в срок задълженията си по
договор за кредит, поради което претендира установяване дължимостта на същите в
настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Счита, че исковата молба е нередовна,
тъй като сумите не са индивидуализирани, не са посочени конкретни уговорки от договора
за кредит, от които се твърди, че произтичало всяко от вземанията, както и че не е посочена
цена на всеки от исковете. Счита, че ищецът няма качеството на цесионер, тъй като
договорът за ц. е нищожен поради невъзможен предмет, тъй като е насочен към прехвърляне
на неопределени вземания. Твърди, че договорът за ц. не е произвел действие спрямо него,
тъй като не е уведомен от стария кредитор и по надлежния ред за извършената ц.. На
следващо място, счита договорът за кредит за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 22 ЗПК, тъй като е написан на сложен и неразбираем език и не съдържа задължителните
реквизити по чл. 11, ал. 1, т. 11 и чл. 12 ЗПК. Поддържа, че е налице и неправилно посочване
на Г.. Счита, че уговореното възнаграждение на поръчителя е част от разходите по кредита,
като по този начин кредитът ще се оскъпи с още 195,80 лв. месечно, освен с договорената
лихва в 40% процентно изражение, като по този начин се заобикаля нормативно
установената горна граница в чл. 19, ал. 4 ЗПК за Г. в размер на 50%. Сочи, че договорът за
кредит е нищожен и поради непосочване на методика за изчисление на Г.. Поддържа, че не
дължи договорна лихва, тъй като съответната клауза е нищожна поради противоречие с
добрите нрави, като излага подробни съображения в тази насока. Оспорва дължимостта на
претенцията за законна лихва за забава. Твърди, че претендираните вземания били
недължими поради извършени от ответника плащания. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане към
ищцовото дружество за платените без правно основание суми. Претендира разноски.
Не е спорно между страните, поради което и не подлежи на доказване,
обстоятелството, че е между З. Л. М.. и „К..“ EАД е сключен договор за потребителски
кредит № .. на 18.10.2019 г.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
3
доказване сключването на валиден договор за кредит между ответника и сочения като
цедент и заемодател „К..“ ЕАД, обстоятелството, че е предоставена кредитната сума при
конкретни задължения за връщане й на погасителни вноски при спазване на императивните
норми на Закона за потребителския кредит, ведно с уговорена възнаградителна лихва,
размера на тази лихва, както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на
валидно сключен договор за ц., за което длъжникът е бил надлежно уведомен от цедента.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните обстоятелства ответницата носи тежестта да докаже, че
е погасила задълженията чрез плащане.
УКАЗВА на страните, че съдът следи служебно за неравноправни клаузи в
потребителския договор по смисъла на чл. 143 ЗЗП и на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.
Съдът напътва страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително и към сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4