Решение по дело №1563/2017 на Софийски градски съд

 Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  №

                                                       20.01.2020г., гр.София,

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ ,  VІ-11 СЪСТАВ,  в открито  съдебно заседание проведено на  единадесети  декември през две хиляди и деветнадесета година в състав :  

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ

При секретар: АЛИНА ТОДОРОВА

Като разгледа търговски дело № 1563 по описа на Софийски градски съд за 2017, докладвано от съдия Вранеску , и за да се произнесе взе в предвид следното :

Предявени са обективно съединени искове и при условията на евентуалност с пр.осн.59,ал.2 ЗБН, пр.осн.чл.59,ал.5 от ЗБН и с пр.осн.чл.59,ал.3 от ЗБН от синдиците А.Н.Д.и К.Х.М., в качеството им на постоянни синдици на К.Т.Б. АД / в несъстоятелност/ ЕИК *******срещу „К.Е.“ АД/н./  ЕИК*******и Р.  Г.М. ,в качеството му на постоянен синдик на „К.Е. „ АД.

Ищците твърдят, че предявяват исковете, в качеството си на синдици на банка в открито производство по несъстоятелност с Решение № 664 от 22.04.2015г. постановена по т.д.7549 по описа за 2014г. на СГС. След проведено обжалване  началната дата на неплатежоспособността е определена на 20.06.2014г.. Твърди се, че несъстоятелната банка е имала договора за банков кредит от 10.04.2014г. с ответното дружество, по силата на който банката му е предоставила кредит в размер на 20 681 000 евро. Крайния срок за погасяване на задължението е 01.03.2015г.. Ответникът e

След откриване производство по несъстоятелност ответникът е извършил няколко прихващания с изявления до банката, конкретизирани във исковата молба, както следва:

1.       Изявление за прихващане №9015/25.09.2014г. с придобити вземания по договор за прехвърляне на вземания/цесия/ сключен с А-К-Н.на стойност 56 767 евро, 304 467.12 лева, 17 558, 86 щатски долара досежно неговите вземания спрямо банката по три разплащателни сметки, една депозитна и три влогови, срещу ликвидното си задължение по договора за кредит.

2.       Изявление за прихващане №9454/17.10.2014г. с придобито вземане спрямо банката чрез цесия сключена с В.Л.Р.на стойност 950 000 евро, досежно неговото вземане спрямо банката по преференциален безсрочен депозит срещу ликвидното си задължение по договора за кредит.

3.       Изявление за прихващане № 11023/05.11.2014г. с придобито вземане спрямо банката по договор за прехвърляне на вземане /  цесия /  сключен с П.П.К.на стойност 66 542.66 лева, досежно част от нейното вземане по банковата й сметка срещу ликвидното си задължение  по договора за кредит.

4.        Изявление за прихващане № 11090/05.11.2014г. с придобито вземане спрямо банката по договор за прехвърляне на вземане /цесия/  сключен с Е. С.С., досежно нейното вземане спрямо банката по банковата й сметка на стойност 154 241.22 лева, срещу ликвидното задължение по договора за кредит..

Ищецът намира, че така направените прихващания са нищожни, тъй като не са извършени в предвидената в чл.59,ал.2 ЗБН форма – писмена с нотариална заверка на формата. В конкретния случай длъжника е направил изявленията само в писмена форма. Наред с това намира, че прихващанията са недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на осн.чл.59,ал.5 от ЗБН, тъй като всички прихващания са направени след началната дата на неплатежоспособността- 20.06.14г.  Излага съображения, че действието на нормата, с оглед на нейните изменения е с обратно действие и обхваща и процесните изявления. Наред с това намира, че прихващанията са относително недействителни и на осн.чл.59,ал.3 ЗБН, тъй като финансовото състояние на банката е било публично оповестено, а и спиране разплащанията е известно на ответникът, предвид че същият е клиент на банката.  Исковете са предявен при евентуалност. Моли да се прогласи нищожността на прихващанията, поради липса на форма, при евентуалност да се обяви недействителносттта й спрямо кредиторите на несъстоятелността , при евентуалност да се обяви относителната й недействителност. Претендира разноските направени по делото.

ОТВЕТНИКА оспорва исковете. Намира, че направените от него прихващания са направени редовно, като са достигнали до банката и са породили своето действие.Твърди, че предвид разпоредбите на чл.59 от ЗБН и конкретно ал.2, изявленията за прихващане в така изискуемата от закона форма е следвало да се отправят едва след като е било открито производство по несъстоятелност с решението на съда  и са назначени синдиците. Процесните прихващания са направени преди това, отправени са до квесторите на банката в нужната форма и са произвели действие. Излага подробни съображения, че  нормата на чл.59,ал.5 от ЗБН, следва да се прилага в редакцията й към момента на извършване на прихващанията и същата касае единствено прихващанията на банката като длъжник, но не е и на нейните кредитори и длъжници. Намира, че не е налице хипотезата на чл.59,ал.3 ЗБН, тъй като прихващанията са извършени преди 22.04.2015г. при липсата на каквото й да било знание у ответника, че банката е в състояние на неплатежоспособност. Извършени са в периода на специален надзор на банката, което е вид охранително и оздравително производство, тъй като е налице опасност от неплатежоспособност,  и е различно от състоянието на неплатежоспособност, което състояние е предпоставка за отнемане на лиценза и откриване на производство по несъстоятелност.  Излага съображения защо състоянията на „опасност от неплатежоспособност „ и състояние на неплатежоспособност“не могат и не следва да се равняват.  Мори всеки един от така предявените искове да се отхвърлят като неоснователни.

Синдикът М. не взема становище по исковата молба.

                Съдът, като взе в предвид становищата на страните и представените намира от правна и фактическа страна следното :

                Доколкото искът е предявен в законовия двугодишен срок и от процесуално правосубектен ищец е допустим.

                Между страните няма спор, че ищеца е банка в открито производство по несъстоятелност и че началната дата на нейната несъстоятелност е 20.06.2014г., което се установява,  от представените по делото Решение № 1443  от 03.07.2015г.  постановено по д.№ 2216/2015г. и Определение № 583 /2016г.. Това е и момента от който банката е поставена под особен надзор, видно от Протокол № 11 от 20.06.2014г. на УС на БНБ, а на 6.11.2014г. УС на БНБ е отнел лиценза на КТБ АД, което се установява от представения протокол № 27 от тази дата.

 Не се спори и  че ответникът е кредитополучател по кредита, който банката е посочила в исковата молба и задълженията му са били в посочените размери.Това се установява и от договора от 10.04.2014г. представен по делото.

По делото са представени цесиите, договорите за прехвърляне на вземания, сключени между ответника и третите лица помагачи, както и договорите за депозити на тези трети лица в банката, вземанията си по които те са прехвърлили. Между страните не е имало спор относно техните размери и че цесиите са произвели действие. Цедентите на осн.чл.99,ал.3 са връчили уведомления на банката за всяко прехвърлено вземане, които уведомления също са представени по делото. Със уведомленията са представени и писмените уведомления на ответника до банката с изявления на прихващанията, които прави, направени на датите посочени в исковата молба. Същите са в писмена форма, без нотариална заверка.

По делото са изискани и приети докладите на квесторите до БНБ, както и протоколи и решения на УС на БНБ във връзка със финансовото състояние на банката и поставянето й под особен надзор, както и съобщенията в медиите в тази връзка. От тях не може да се приеме по категоричен начин, че в рамките на периода на надзор клиентите на банката би следвало да са наясно, че банката е неплатежоспособна. Правят се различни оценки, и се дават различни разрешения, които макар и банката да е преустановила плащания, да не водят до категорично знание, че банката е неплатежоспособна.

При така установените факти съдът правни следните правни изводи :

Закона за банковата несъстоятелност не отрича възможността да се извърши прихващане между насрещни вземания и задължения  към несъстоятелната банка. Същият обаче има специална норма, която предвижда възможност да се предявят искове, за установяване  недействителност по чл.59 от ЗБН по отношение на кредиторите на несъстоятелността.  Целта е да се гарантира равнопоставеност на кредиторите. Прихващане извършено преди датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност е могло да се извърши ако и двете насрещни вземания са ликвидни и изискуеми . Нормата на чл.59,ал.2 от ЗБН изисква изявлението за прихващане да се отправи до синдика и съответно да е в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Доколкото се говори за изявление отправено до синдика на банката, то следва да се приеме, че законът изисква тази форма, която съдът намира да е за действителност да е налице след откриване производството по несъстоятелност, за да произведе действие прихващането. Решението, с което е открито производството по несъстоятелност е от 22.04.2015г., а с Решение от 23.04.15г. на Фонда за гарантиране на влоговете в банките са определени и първите двама синдика на обявената в неплатежоспособност банка. Следователно до този момент изявленията за прихващане отправяне до квесторите на банката може да се приеме, че е достатъчно да се направят в писмена форма. В конкретния случай всички процесни прихващания са направени до 22.04.15г. – решението на съда за обявяване на банката в несъстоятелност , за вземания станали изискуеми до този момент, поради което съдът споделя изводът на ответникът, че писмената форма за да се направи прихващане в конкретния случай през септември, октомври и ноември 2014г. е достатъчна. При тези изводи главния иск по чл.59,ал.2 от ЗБН с искане да се прогласи нищожност  на изявленията направени от ответникът за прихващане със придобитите чрез цесия вземания с неговото задължение по договора за кредит се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли изцяло.

                По първия евентуален иск с пр.осн.чл.59,ал.5 от ЗБН. Тази норма предвижда, че всяко прихващане направено след началната дата на неплатежоспособността или след поставяне на банката под особен надзор, в зависимост от това коя дата е по-ранна, е относително недействително спрямо кредиторите за несъстоятелността, независимо от момента на възникване на всяко едно от насрещното вземане. Недействителността не обхваща частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество. В тази хипотеза действието на прихващането се отлага до последното разпределение . Съдът намира, че така извършеното прихващане от ответните страни попада под разпоредбата на ал.5 на чл.59 от ЗБН, тъй като е извършено след началната дата на неплатежоспособността съвпадаща и с датата на поставяне на банката под особен надзор – 20.06.2014г.  Съдът намира, че предвид изменението на тази разпоредба през 2018г.  на същата е придадено обратно действие. Следователно под действието на тази разпоредба попадат и изявленията на кредитори на банката , а не само такива извършени от самата банка длъжник. Доколкото процесния казус попада изцяло под разпоредбата на чл.59,ал.5 от ЗБН то съдът следва да прогласи относителната недействителност на всяко едно процесните прихващания с изключение на частта, която не се обхваща от действието на нормата. Предвид на това следва да се прогласи спрямо кредиторите на несъстоятелността, недействителността на така извършените прихващания, предвид че тази недействителност възниква по силата на закона, само с факта на изявлението към определен момент.

            Доколкото е уважен първия евентуален иск, то съдът не следва да се произнася по исковете с пр.осн.чл.59,ал.3  ЗБН,предявени при условията на евентуалност.  

                Доколкото иска срещу ответникът е уважен, то ответникът  следва да бъде осъден да заплати ДТ от 4 % от размера на сумата, с която е извършено прихващане възлизаща в общ размер на левова равностойност от 2 816 325.48 лева.

                Водим от горното съдът

                                                                              Р         Е       Ш       И      :

ОТХВЪРЛЯ искът с пр.осн.чл.59,ал.2 от ЗБН предявен от КТБ АД /н./ ЕИК *******срещу К.Е. АД /Н./ ЕИК*******за прогласяване  нищожността на прихващанията №9015/25.09.2014г.., №9454/17.10.2014г. , № 11023/05.11.2014г. , № 11090/05.11.2014г., като неоснователен.

ПРОГЛАСЯВА ОТНОСИТЕЛНАТА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ  спрямо кредиторите на несъстоятелността на К.Т.Б. АД / Н./ ЕИК *******на осн.чл.59,АЛ.5 ОТ ЗАКОНА ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на извършените прихващания от „ К.Е.“ АД/н./  ЕИК *********, със следните негови изявления:.

1.       Изявление за прихващане №9015/25.09.2014г..

2.       Изявление за прихващане №9454/17.10.2014г.

3.       Изявление за прихващане № 11023/05.11.2014г.

4.       Изявление за прихващане № 11090/05.11.2014г.

КАТО ИЗВЪРШЕНИ след началната дата на неплатежоспособността на К.Т.Б. АД / в несъстоятелност/ - 20.06.2014г., изключая частта която би получил при разпределение на осребреното имущество.          

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в производството на синдика на ответника Р.Г.М..

                 ОСЪЖДА „ К.Е.“ АД/н./  ЕИК*******да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , бул.Витоша № 2 сумата от 112 653.01 лева/ сто и дванадесет хиляди шестстотин петдесет и три лева и една стотинка/държавна такса на осн.чл.59,ал.7 от  ЗБН.

                РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ :