№ 26
гр. Варна , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава И. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело №
20213001000172 по описа за 2021 година
Въззивникът „Банка ДСК“ АД гр. София обжалва решение №
260036/09.12.2020 г. на Окръжен съд Силистра по т.д. № 37/2020 г. в
отхвърлителната му част, съответно за разликата от 1641.64 евро до 1774.64
евро - договорни лихви и за разликата от 11443.69 евро до 11738 евро -
главница, с молба да бъде отменено като неправилно и постановено друго
решение, с което да бъде уважена исковата му претенция и в тази му част. С
писмена молба моли чрез процесуалния си представител за уважаване на
жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.
Ответниците по жалбата – Г. Д. М. и М. Н. М., и двамата от гр.
Силистра, не са изразили становище по нея.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след
преценка на събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
1
Съгласно р. VІІ – „Отговорност и санкции” т.18.2 от Общите условия
за предоставяне на кредити за текущо потребление – неразделна част от
договора за кредит за текущо потребление от 09.04.2013 г. между страните
съгласно чл.14 от него, при допусната забава в плащанията на главницата
и/или лихви над 90 дни целият непогасен остатък от главницата става
предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
наказателна надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта. След
предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от
главницата се олихвява със законната лихва по чл.86 от ЗЗД.
От тази договорна клауза следва, че след обявяване на предсрочната
изискуемост на просрочената главница, в случая - на 07.10.2019 г. до датата
на отнасяне на кредита в просрочие от банката, в случая - на 02.12.2019 г., и
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
кредитополучателят дължи на банката санкция – наказателна лихва за забава,
представляваща договорната /възнаградителната/ лихва и надбавка от 10 %, а
след тази дата дължи законната лихва върху същата главница. Касае се не за
претенция за възнаградителна лихва за период, след като договорът с
обявяването му за предсрочно изискуем е по същество развален от
кредитодателя, а за претенция за уговорена в договора мораторна лихва
(неустойка) за забава, която е двукомпонентна и съдържа в себе си
договорната лихва и наказателна надбавка от 10%. Договорни лихви след
обявяване на кредита за предсрочно изискуем действително не се дължат, тъй
като действието на договора е вече прекратено. Но договорната лихва като
част от санкционна лихва за периода от 07.10.19 г. до 02.12.19 г., предвидена
с договора като санкция за просрочие, с характер на мораторна лихва
/неустойка/ за забава, включваща в случая освен нея и наказателна надбавка
от 10%, се дължи от длъжниците. Искът в тази му част за разликата от
1641.64 евро до 1774.64 евро е основателен и следва да се уважи.
Обжалваното решение е неправилно в същата обжалвана отхвърлителна част
и следва да се отмени, като вместо него въззивният съд постанови друго, с
което уважи иска и за сумата 133 евро – договорна лихва, част от санкционна
лихва за посочения период.
Основателно е и оплакването в жалбата относно неприсъдената от СОС
част от главницата. Установено от споразумението за преструктуриране на
2
кредити от 20.12.2017 г., подписано от страните, лихвите - 331.40 евро са
капитализирани към главницата -11443.69 евро като след приспадане на
внесени от кредитополучателя 37.09 евро за погасяване на лихвите и на
опростена от банката лихва за забава - 10.40 евро, общият размер на кредита е
предоговорен в размер на 11738 евро - чл.2 със срок на издължаване - 120
месеца от датата на споразумението - чл.3 от същото. Доколкото няма
погасяване на това задължение от ответниците, искът в тази му част е
основателен за сумата 11738 евро. Решението е неправилно и следва да се
отмени в тази му отхвърлителна част за разликата от 11443.69 евро до 11738
евро, като вместо него въззивният съд постанови друго, с което уважи иска и
за сумата 294.31 евро.
При този изход на спора в полза на въззивника по жалбата се присъждат
допълнително съдебни разноски за първата инстанция - 332.85 лева, разноски
по заповедното производство - 112.85 лева и направените съдебни разноски
за въззивната инстанция - 175 лева, включващи държавна такса - 25 лева и
определено юрисконсултско възнаграждение - 150 лева.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на
Варненския апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260036/09.12.2020 г. на Окръжен съд Силистра
по т.д. № 37/2020 г. в отхвърлителната му част по иска по чл.422 ГПК ,
съответно за разликата от 1641.64 евро до 1774.64 евро - договорни лихви и за
разликата от 11443.69 евро до 11738 евро - главница , като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. Д. М., ЕГН **********, и М. Н. М.,
ЕГН **********, и двамата от гр. Силистра с адрес: бул."Македония" №179,
ет.2, ап.5, дължат допълнително на „Банка ДСК” АД гр.София, ЕИК
*********, сумата 133 евро – договорна лихва, част от санкционна лихва, по
обявен за предсрочно изискуем кредит по договор за кредит за текущо
потребление от 09.04.2013 г. за периода от 07.10.2019 г. до 02.12.2019 г. и
сумата 294.31 евро - главница, по издадена заповед за незабавно изпълнение
по реда на чл.417 - ГПК №4211/19.12.2019 г. по ч.гр.д. №1956/2019 г. на
3
Районен съд - Силистра.
Решението в останалата му част като необжалвано е влязло в сила .
ОСЪЖДА Г. Д. М., ЕГН **********, и М. Н. М., ЕГН **********, и
двамата от гр. Силистра с адрес: бул."Македония" №179, ет.2, ап.5, да
заплатят на „Банка ДСК” АД гр.София, ЕИК *********, допълнително
сумите: 332.85 лева - съдебни разноски за първата инстанция и 112.85 лева -
разноски по заповедното производство, както и сумата 175 лева – съдебни
разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 – ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4