Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260022
Гр.Кубрат, 17.02.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично заседание на двадесет
и първи януари, две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: Албена Великова
При секретаря Вера Димова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 469 по
описа на КРС за 2020 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производство с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът
Ш.А.А., ЕГН ********** с адрес *** чрез адв. П.Д. от АК–Шумен твърди, че приживе чичо му И. А. М. е
бил собственик на нива с площ от 14.003 дка в землището на село Тертер, а баща
му – А. А. У.притежавал нива от 14.427 дка в землището на село Бисерци. При
образуване на ТКЗС в периода 1951-1953 г., всеки от двамата братя е внесъл
своята земя в съответното кооперативно стопанство. Баща му А. А. У.починал на
05.05.1970 г. и е оставил свои наследници: Ю.И.– майка на ищеца, И.А.А.
– син (ответник по делото), Ш.А.А. – син (ищец) и О. А.А. – син, който се е изселил в Република Турция.
Чичо
му И. А. М. починал на 17.07.1991 г. и не е имал родени деца, а съпругата му Н.С.М.е
починала на 22.11.1995 г.
Твърди,
че ответникът И.А.А. не е техен роден брат, а е бил
осиновен от родителите му, като до 1961 г. законодателството е познавало само
непълното осиновяване, а брат му О. А. се е изселил в Република Турция преди
възстановяване на земеделските земи и рядко контактувал със страните. След
възстановяване на имотите на наследниците на
И. А. М. и А. А. У., ищецът и
ответникът извършили неформална делба, като се споразумели нивата в землището
на село Тертер да бъде на ищеца, а тази в село Бисерци – на ответника. С
Протокол № и1087/14.03.1994 г. бил въведен във владение на нивата в село
Тертер, като до 2010 г. я обработвал лично, тъй като имал животни, а впоследствие
я отдавал под наем и получавал съответната наемна цена.
Два
месеца преди подаване на настоящата искова молба, ищецът узнал, че ответникът
се е снабдил с нотариален акт за собственост както за нивата от 14.427 дка в
землището на с. Бисерци, така и за нивата от 14.003 дка в землището на с.
Тертер. Като твърди, че нивата от 14.003 дка, находяща
се в землището на село Тертер е придобил реално по давностно
владение в продължение на 26 години, моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на И.А.А., че
ищецът е собственик по давностно владение на нива,
представляваща Поземлен имот с площ
от 14003 кв. метра, находящ се в землището на село
Тертер, с идентификатор № 72337.401.10, както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да отмени изцяло констативен нотариален акт № 135, том I, рег. № 00809,
дело № 76/2020 г. на Нотариус С. Садък рег. № 004 на НК.
Ответникът
И.А.А., ЕГН ********** с адрес *** чрез пълномощник адв. Мариана Николова от АК–Разград депозира писмен отговор, с който заявява, че
исковата молба е допустима, но неоснователна поради следните съображения: 1/
Осиновяването на И.А. е заварено и се е превърнало от непълно в пълно, тъй като
единият му осиновител е починал през 1970 г., а другият – през 1988 г.; не
отговаря на истината твърдението на ищеца, че с ответника са извършили
неформална делба на наследствените имоти, при която процесният
имот е бил „даден“ на Ш.А.; ищецът е въведен във владение на процесния имот в качеството на наследник на чичо им И. и
нито едно от предприетите от него действия не може да се определи като такова,
с което ищецът да е престанал да държи идеалните части от вещта за другите
съсобственици и е започнал да ги държи за себе си. Признава, че на 17.02.2020
г. се е снабдил с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит
по давностно владение № 135, том I, рег. № 00809,
дело № 76/2020 г., вписан в СВ с вх. рег. № 301/17.02.2020 г., акт № 153, дело
№ 157, партидна книга 48132.
В
условията на евентуалност, ако съдът приеме, че ищецът е владял имота, моли да
се вземе предвид факта, че исковата молба, с която предявява собственическия
иск, е заведена в съда на 01.10.2020 г. – повече от шест месеца след като
ищецът е загубил владението върху имота. В случая Ш.А. се е позовал на
изтеклата в негова полза придобивна давност
предявявайки настоящия иск. Към този момент обаче давността е била прекъсната с
отстраняването му от имота за повече от шест месеца – чл. 81 от ЗС. От
прекъсването на давността започва да тече нова давност – чл. 117, ал. 1 от ЗЗД,
което означава, че последиците от изтеклата преди прекъсването давност не се
зачитат, т.е. последица от изгубване на владението за повече от шест месеца е
юридическото зА.чаване с
обратна сила на изтеклия период на давностния срок.
Позоваването е направено за пръв път след прекъсване на давността, затова
счита, че ищецът не може да се ползва от нейните правни последици. Поради
изложеното моли съда да отхвърли изцяло предявеният иск като неоснователен и
недоказан.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 от ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
С
решение по протокол № х1096/23.09.1992 г. на основание чл. 18ж, ал. 2 от
ППЗСПЗЗ на наследниците на И. А. У.са признати за възстановяване 14 дка
земеделска земя в землището на с. Тертер (л.113 от делото).
Впоследствие
с Решение № х1096/05.07.1996 г. (л.87) на основание чл. 27 от ЗСПЗЗ на
наследниците на И. А. У.е възстановено правото на собственост върху имот – нива
с площ от 13.999 дка, трета категория, в землището на село Тертер, местността „Коренеж“, съставляващ имот № 401010 по плана за
земеразделяне на селото. Съгласно Скица № 15-919916/06.10.2020 г. този имот по
кадастралната карта и кадастралните регистри съставлява Позмелен
имот с идентификатор 72337.401.10 в землището на с. Тертер, местност „Коренеж“ с площ 14003 кв. метра, трета категория.
От
Удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 126/27.07.2020 г. изд.
от Кметство с. Бисерци се установява, че имената И. А. М. и И. А. У.са на едно
и също лице.
От
съдържанието на Удостоверение за наследници № 125/27.07.2020 г. изд. от
Кметство с.Бисерци, се установява, че И. А. М. е починал на 17.07.1991 г., за
което е бил съставен Акт за смърт № 0018/18.07.1991 г., и тъй като не е имал
родени деца, след смъртта си е оставил свои
законни наследници съпруга – Н.С.М., починала на 22.11.1995 г. и братя М. А. У.и
А. А. У..
Страните
в настоящото производство са синове на А. А. У.. Видно от приложеното
Удостоверение за наследници № 127/27.07.2020 г. (л.11) след смъртта си на 05.05.1970 г. А. А. У.е оставил свои законни наследници
съпруга Ю.О.И.(поч. на 08.01.1988 г.) и синове: И.А.А., Ш.А.А. и О. А.А.. Последният видно от отбелязването в цитираното
удостоверение се е изселил в Република Турция.
Ищецът
твърди, че след възстановяването на собствеността върху наследствените имоти, останА. от баща му А. А. У.и от чичо му И. А. У., извършили
„неформална“ делба с ответника. Ш.А.А. започнал да
обработва процесния имот, находящ
се в с. Тертер, а ответникът – имотът от 14.4 дка в землището на с. Бисерци. В
подкрепа на твърдяното ищецът представя Договори за наем на земеделска земя от
26.07.2011 г. до 20.06.2019 г., с които е предоставял имотът в м. „Коренеж“, землище с. Тертер за обработване, като назад в
годините е обработвал лично имота с помощта на своите близки. В тази насока са
и събраните гласни доказателства – показания на разпитаните свидетели О. и М..
И двамата сочат, че ищецът е обработвал нивата в землището на село Тертер, за
да изхранва животните, които отглеждал, а след като съпругата му се разболяла,
същата нива била предоставена на Юзджан Ф.– арендатор. От представения РКО
–л.124 – е видно, че ищецът е получил 840 лв. за нивата с № 401010 в землището
на с. Тертер. Свидетелите сочат, че страните по делото имат още един брат,
който се е изселил в Република Турция, както и заявяват, че не знаят да е имало
уговорки помежду им относно подялбата на наследствените имоти останА. от баща им и чичо им.
Показанията
на разпитаните свидетели съдът кредитира, тъй като са последователни и взаимодопълващи се, като всеки свидетел възпроизвежда
факти, които е възприел лично.
Въз
основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за
установено следното:
По
допустимостта на предявения иск:
Съдът
е сезиран с положителен установителен иск за
собственост, с който ищецът претендира да бъде признато за установено, че е
собственик на основание придобивна давност, въз
основа на упражнявано давностно владение повече от 10
години, по отношение на ПИ № 72337.401.10, в землището на с. Тертер, местност „Коренеж“ с площ 14003 кв. метра, трета категория. Изложените
в исковата молба твърдения са, че след възстановяване на наследствените имоти страните
по делото са поделили неформално същите, като от 1994 г. ищецът е бил въведен
във владение на имота в село Тертер. Ответникът, оспорвайки твърдението на
ищеца, заявява, че се е снабдил с Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по давностно владение № 135, том I,
рег. № 00809, дело № 76/2020 г., вписан в СВ с вх. рег. № 301/17.02.2020 г.,
акт № 153, дело № 157, партидна книга 48132 за същия имот.
Задължителна
процесуална предпоставка за допустимост на предявения положителен установителен иск за собственост, за която съдът следи във
всеки момент от развитието на производството, е нА.чието
на правен интерес. При положителния установителен иск
за собственост правен интерес е нА.це, когато ищецът твърди, че ответникът претендира право,
което изключва това на ищеца. Предвид изложените по-горе твърдения и заявените
от всяка от страните оспорвания, съдът намира, че ищецът има правен интерес да
предявява и поддържа иск за собственост по отношение на процесния
имот на основание изтекла в негова полза придобивна
давност, считано от 1994 г., когато е въведен във владението му до момента.
По
съществото на правния спор:
Наведеното
от ищеца придобивно основание давностно
владение е оригинерно такова и предполага
осъществяването на фактическа власт върху процесния
имот в определен от закона срок, с намерение да се държи вещта като своя.
Владението е легално дефинирано в разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като негови
основни елементи са обективният (corpus) –
осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus)
– намерението за своене. Правната теория и съдебната
практика са последователни, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано,
спокойно, явно, несъмнено. Така посочените признаци на владението се явяват
логическо продължение на посочените по-горе обективен и субективен признак.
Тяхното установяване предпоставя извода за това дА. упражняването на фактическа власт върху имота
представлява владение.
При
спор за придобиване по давност на съсобствен имот от
един от съсобствениците следва да се установи дА.
този съсобственик владее изключително за себе си целия имот и от кога. В
случаите, в които един от съсобствениците още от момента на възникване на
собствеността е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на
основание, което изключва владението на останА.те,
намерението му за своене се предполага и е достатъчно
да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79
ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да
държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останА.те съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
В този смисъл са задължителни разяснения на ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. В
последния случай, за да придобие по давност чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Тези действия следва да са от такъв
характер, че с тях по ясен и недвусмислен начин да се показва отричане на
владението на останА.те съсобственици. Това е т.нар.
преобръщане на владението (interversio possessionis), при което съсобственикът съвладелец
се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна
давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия,
с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите собственици и
е започнал да държи за себе си с намерението да ги свои, като тези действия
следва да бъдат доведени до знанието на останА.те
съсобственици.
В
настоящия случай, не е спорно между страните, че процесният
Поземлен имот с идентификатор 72337.401.10,
е бил собственост на чичото на страните И. А.А.. Не е
спорно, а се установява и от представените удостоверения за наследници, че
последният не е имал деца, поради което след смъртта му (и тази на съпругата
му) негови наследници са освен бащата на страните в настоящото производство, и
брат му М. А. У.. Следователно наследници на процесния
имот, останал в наследство от чичо им И. са страните по делото, брат им О. и
наследниците на М. А. У.. Не се установи, в това число и от събраните гласни
доказателства, страните да са извършили „неформална“ делба на възстановените
имоти, останА. в
наследство от баща им А. А. У.и от И. А.А..
Ищецът твърди, че още от 1994 г., когато е въведен във владение, е променил
субективното си отношение досежно процесния
имот и е започнал да владее имота изключително за себе си. Както се посочи
по-горе, за да се приеме, че това е така, съсобственикът следва да докаже, че е
извършил действия, с които е преобърнал владението и че те са достигнА. до знанието на съсобствениците – насрещната страна
и другите наследници. При разпределена с доклада на съда доказателствена
тежест, ищецът не успя в рамките на настоящото производство да докаже
посочените обстоятелства. В действителност, разпитаните свидетели водени от
ищеца установиха, че той осъществявал фактическа власт по отношение на имота,
като го е обработвал лично, а впоследствие го е отдавал под наем на арендатор. С
тези свои действия обаче той не е преобърнал държането на чуждите идеални части
във владение. Нещо повече, видно от отбелязването и в самите договори за наем,
той е посочвал имотът като собственост на И. А. У.. Обстоятелството, че И.А.А. и О. А.А. не са упражнявА. постоянно фактическа власт по отношение на този
имот, не би могло да доведе до загубване на собствеността. Затова и в случаите
на съсобственост, при която един от съсобствениците владее своята идеална част
и държи тази на другите за тях, той следва да доведе до тяхното знание
намерението си да владее имота изцяло като негов.
Предвид
изложените съображения предявеният иск подлежи на отхвърляне.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски има ответника на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК. Ответникът И.А.А. доказа да е сторил разноски
в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна
защита и съдействие от 06.11.2020 г., която сума следва да му се присъди.
Така
мотивиран, Кубратският районният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като недоказан предявения
от Ш.А.А., ЕГН ********** с адрес *** чрез адв. П.Д. от АК–Шумен, иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение
на И.А.А., ЕГН **********
с адрес *** чрез пълномощник адв. Мариана Николова от АК–Разград, че ищецът е собственик на
основание придобивна давност въз основа на
упражнявано от него давностно владение, на Поземлен
имот с идентификатор 72337.401.10, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-430/19.06.2019 г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
землището на село Тертер, местност „Коренеж“, с площ
14003 кв. метра, с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на
трайно ползване – нива, трета категория, при съседи: 72337.401.9,
72337.401.161, 72337.401.11, 72337.401.3.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, Ш.А.А., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на И.А.А., ЕГН **********
с адрес *** сумата 600.00 лева (шестстотин лева, нула стот.)
лева – разноски в настоящото производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Председател: /П/ Ал. Великова