О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№___________
гр. Варна, _____03.2021г.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Д.Писарова
т.д.№69 по описа за 2021г. на ВнАС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ГПК, образувано по частна жалба на ВИНАРНА ДОБРИЧ ООД, ЕИК
*********, Варна, чрез адв.Г.Д. ***, против определение
№260019/12.01.2021г., постановено по ТД №206/2020г. на ДОС, с което е
прекратено производството по делото, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
В жалбата се излага, че постановеното определение е
неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и
процесуален закон. Прави се оплакване, че съдът неправилно е приел неизпълнение
на указанията, дадени с разпореждане №260421/21.12.2020г., в което е указано на
ищеца да определи цената на главния иск съобразно правилата на чл.69, т.4 ГПК
както и цената на евентуалния иск по чл.69, т.1 ГПК. Твърди се, че тези
указания на съда са били изпълнени от страната като е посочено, че ищецът счита
предявения като главен иск за неоценяем, в който смисъл цената на иска се
определя от съда, а по отношение на предявения евентуален иск е посочен
мат.интерес. Дали един иск е оценяем или не се обуславя от това дали предметът
на делото е имуществено право /оценимо в пари/ или неимуществено право. В хипотезите
на чл.69, т.4 ГПК, жалбоподателят излага, че искът би имал парична оценка,
която съвпада със стойността на договора, чието несъществуване се иска да бъде
установено. В процесния случая се твърди, че не се оспорва съществуването на
договора за вписване на законна ипотека. Излага, че приватизационният договор е
сключен между Държавата чрез министъра на икономиката и ВИНПРОМ 97 АД, относно
6 833 дружествени дяла, представляващи 19.94% от капитала на АЛВИНА ООД
/ВИНАРНА- ДОБРИЧ ООД като именно по отношение неизпълнение задълженията на
купувача по този договор, Държавата чрез Агенцията е вписала през 2010г.
законна ипотека върху имуществото на АЛВИНА ООД /ВИНПРОМ АЛВИНА/, гр.Добрич. Жалбоподателят
сочи, че главният иск е предявен за установяване по отношение на АППК /преди
АСПК/, че в нейна полза не съществува ипотечно право по пар.8 от ПР на ЗИД на
ЗПСК за вписване на законна ипотека върху недвижими имоти на Винарна Добрич ООД
и за прогласяване за недействително учредяването и подновяването на законната
ипотека и нейното заличаване. Твърдят, че този иск е неоценяем като съгласно
чл.69, ал.2 ГПК съдът следва да определи дължимата държавна такса по него. По
отношение на евентуалния иск се твърди, че интереса на същия е определен в
размер на 6 787.03 щ.долара, тъй като ищецът се домогва да установи
несъществуване на обезпеченото вземане до този именно размер при твърдения за
погасяването му по давност ведно със заличаване на вписаната ипотека като
последица от липсата на ипотечно задължение.
С атакуваното определение на ДОС съдът е прекратил
производството по делото с мотиви неизпълнението на разпореждане
№260173/11.01.2021г. Съгласно цитираното разпореждане на съда, на ищеца е
предоставен 1 седмичен срок за отстраняване на нередовност по исковата молба с
изрично указание да посочи цена на главния иск, определена съобразно чл.69, т.4 ГПК като и цена на евентуалния иск, определена съобразно чл.69, т.1 ГПК. С молба вх.№260173/11.01.2021г. ищецът ВИНАРНА
ДОБРИЧ ООД в указания от съда срок е посочил, че счита предявения като главен
иск за неоценяем, поради което и задължение на съда е да определи дължимата по
него държавна такса както че цената на евентуалния иск се определя от интереса
в размер на 6 787.03 щ.долара. Изложени са доводи, че по отношение на
вземането на АППК /АПрК/, за което е вписана законна ипотека в размер на
29 402.59 щ.долара, са налице влезли в сила съд.актове, въз основа на които
е отречено съществуването на част от задълженията до размера от 22 615.56
щ.долара. С исковата молба ищецът уточнява, че претендира установяване несъществуване
на останалата част от обезпеченото посредством законната ипотека вземане, в
размер на разликата от 6 787.03 щ.долара ведно със заличаване на
ипотеката.
Настоящият състав констатира, че мотивите на съда за
прекратяване на производството по делото съгласно чл.129, ал.3 ГПК, не
съответстват на извършените проц.действия по делото и се явяват необосновани. В
служебните правомощия на съда е да следи за надлежното извършване на
процесуалните действия, вкл. редовността на исковата молба, съгласно чл.129,
чл.101 и чл.7 от ГПК. При констатиране на нередовност съдът следва да даде
указания на страната и подходящ срок за отстраняването ѝ. Указанията за
посочване от страна на ищеца цена на исковете, съдът намира за преждевременни с
оглед наличието на непълнота и противоречие при въвеждане фактите от
обстоятелствената част на исковата молба както и противоречие между нея и
петитума на иска, което е пречка съдът да определи точната квалификация на
предявените искове както и вида, характера и броя на предявените искове. Дори
да се приеме, че съдът е съумял да определи и квалифицира предявените искове, съответно
дължимите държавни такси по тях, то въззивният състав съобразява, че дадените
на ищеца указания са били точно и своевременно изпълнени. Поради това за първоинстанционния
съд не е възникнало основание по чл.129, ал.3 ГПК за прекратяване на производството
по делото, в който смисъл жалбата се явява основателна. Ищецът, в изпълнение на
съдебното указание, е посочил цена и на двата предявени иска. Ако съдът не е
съгласен с посочената от него цена, то въпросът за същата може да бъде повдиган
и служебно от съда, а при преценка за несъответствие на указаната с
действителната цена съдът определя цената на иска съгл.чл.70 ГПК.
По смисъла на чл.68 ГПК, цената на иска е
паричната оценка на предмета на делото като същата се посочва от ищеца.
Съгласно чл.69, т.4 вр.т.2 на ал.1 ГПК, цената на иска при искове за
съществуване на договори е стойността на договора, а когато договорът има за
предмет вещни права върху имот, размерите по т.2, а именно данъчна оценка на
имота. При иск за прогласяване недействителност на договор за учредяване на
ипотека, цената на иска се определя от данъчната оценка на ипотекирания имот -
предмет на делото е валидността на договора за ипотека. Валидността на договора
относно обезпеченото вземане е извън предмета на делото, поради което размера
на обезпеченото вземане няма отношение при определяне цената на иска. В посочения
смисъл е и постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение по ЧГД
№725/20019г. на ВКС, IV г. о., определение по ЧТД №3456/2014г. на Второ т.о., а
именно, че при иск за прогласяване недействителността на договор за учредяване
на ипотека, цената на иска се определя от данъчната оценка на ипотекирания имот
съобразно правилото на чл.69, ал.1, т.4 вр.т.2 ГПК вр.чл.71, ал.2 ГПК /относно
държавната такса/, тъй като предмет на делото е валидността на договора за
ипотека. Изрично е посочено, че валидността на договора относно обезпеченото
вземане е извън предмета на делото, поради което неговият размер няма отношение
при определяне цената на този иск. По отношение на парично оценимия евентуален
иск за несъществуване на обезпеченото вземане, приложение следва да намери
разпоредбата на чл.69, т.1 ГПК, в който случай съдът следва да предостави
възможност за внасяне на дължимата държавна такса, каквито указания не са
давани на страната.
Предвид неточните и непълни указания на съда,
постановеното определение за прекратяване на производството е неправилно и
подлежи на отмяна. Делото следва да бъде върнато на първата инстанция за
продължаване на процесуалните действия по него. Съдът следва да прецени редовността
на исковата молба, съотв. въведените с нея основания за недействителност на
ипотеката, които не са прецизирани, и едва след преценка за нейната редовност, съдът
следва да укаже на ищеца определяне цената на исковете, конкретно на предявения
като главен иск за недействителност на законната ипотека, евентуално представяне
на доказателства от ищеца за установяване цената на иска, определена по
посочения от съда начин и едва след определянето ѝ, предоставяне на нов срок
за внасяне на дължимата държавна такса. Постановеното определение, с което е
прекратено производството независимо от изпълнение на дадените от съда указания
и съобразно същите, като незаконосъобразно подлежи на отмяна.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №260019/12.01.2021г.,
постановено по ТД №206 по описа за 2020г. на ОКРЪЖЕН СЪД –ДОБРИЧ.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на
процесуалните действия съобразно изложените от въззивния съд мотиви.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
С исковата
молба ищецът ВИНАРНА ДОБРИЧ ООД е предявил в условие на евентуално съединяване
искове: срещу ДЪРЖАВАТА, чрез АГЕНЦИЯ ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ И КОНТРОЛ, за
установяване недействителността на законна ипотека, вписана върху имуществото
на ищеца, поради липса на законово
основание за налагането и подновяването ѝ /несъществуване на ипотечно
право в полза на АППК/ съгласно чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД вр.чл.170 ЗЗД както и
евентуален иск за установяване несъществуване на обезпеченото вземане в полза
на АППК, за сумата от 29 402.59 щ.долара на основание чл.124 ГПК вр.чл.179 ЗЗД.
Тъй като исковата молба страда от пороци, съдът е следвало на основание чл.129 ГПК да остави същата без движение с ясни указания относно констатираните
противоречия и нередовности. Действително, като част от тези указания съдът
следва да укаже на страната да посочи /и представи доказателства/ относно
цената на исковете с оглед необходимостта от внасяне на държавна такса, но за
тази цел преди всичко съдът следва да е наясно с вида, характера и броя на
предявените искове.
Съгласно
чл.68 ГПК, цената на иска е паричната оценка на
предмета на делото. Съгласно чл.69, ал.1,
т.4 ГПК, размерът на цената на иска за съществуването, за
прогласяване на недействителност, както и за прекратяването на договор е
стойността на договора, т. е. паричната оценка на насрещните престации. Когато
една от насрещните престации по договора съставлява права върху недвижима вещ,
стойността на договора се определя от данъчната оценка на вещното право, а ако
няма такава - пазарната цена на правото. При иск за прогласяване
недействителност на договор за учредяване на ипотека, цената на иска се
определя от данъчната оценка на ипотекирания имот - предмет на делото е
валидността на договора за ипотека. Валидността на договора относно
обезпеченото вземане е извън предмета на делото, поради което размера на
обезпеченото вземане няма отношение при определяне цената на иска.С определение
№ 44 по ч. гр. д. № 725/2009 г. на ВКС, IV г. о., постановено по
реда на чл. 274,
ал. 3 от ГПК, е прието, че при иск за прогласяване
недействителността на договор за учредяване на ипотека, цената на иска се
определя от данъчната оценка на ипотекирания имот съобразно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК, вр. чл. 71, ал. 2 от ГПК, тъй като предмет на делото е
валидността на договора за ипотека. Изрично е посочено, че валидността на
договора относно обезпеченото вземане е извън предмета на делото, поради което
неговият размер няма отношение при определяне цената на иска. Последователно в
практиката на ВКС се застъпва становището, че даденото с определение
№ 44 по ч. гр. д. № 725/2009 г. на ВКС, IV г. о., разрешение е относимо
не само към искове за установяване недействителност на договор за ипотека, но и
към всички други искове, чрез които се цели установяване несъществуването на
ипотечно право с източник договор за ипотека, независимо от съществуването на
обезпеченото с ипотеката вземане. В този смисъл са постановени определение
№ 291/22.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2494/2016 г. на ВКС, ГК, IV гр.
о., определение № 15/16.01.2015 г. по ч. т. д. № 3456/2014 г.
на ВКС, ТК, II т. о., определение №
301/12.07.2016 г. по ч. т. д. № 981/2016 г. на ВКС, ТК, I т.
оСъгласно чл. 69, ал.
1, т. 4, вр. т. 2 от ГПК
цената на иска при искове за съществуване на договори е стойността на договора,
а когато договорът има за предмет вещни права върху имот, размерите по т. 2, а
именно данъчна оценка. Съгласно константната практика на ВКС по приложението на
посочената норма, изразена в определение №
15.01.2010 г. по ч. гр. д. № 725/09 г., ВКС, 4 ГО и определение
№ 1070 от 30.12.2011 г. по ч. т. д. 700/11 г, при искове за
съществуване на ипотека, цената на иска се определя при условията на чл.69, ал.1, т.4 вр. т.2 от ГПК,
а именно върху данъчната оценка. От една страна цената на иска, определена като
данъчна оценка за всеки от имотите, за които е учредена ипотека е под
определения от законодателя праг и за граждански, и за търговски дела.
Предявеният иск не е свързан с иск за собственост и е налице ограничението на
касационно обжалване, без изключението, предвидено в чл.280, ал.
3, т.1 от ГПК.
Относно
правния интерес от предявяването на иска по чл. 124, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 179 от ЗЗД
е налице задължителна практика, обективирана в решение № 431 от
08.11.2011 г. по гр. д. № 1759/2010 г. на ВКС, IV г. о., постановено
по реда на чл. 290 от ГПК, с което е прието, че във всички случаи, когато кредиторът
отказва да даде съгласие за заличаване на ипотеката, въпреки че обезпеченото с
нея задължение е изпълнено, може да бъде предявен отрицателен установителен
иск, че ипотеката е погасена и в този случай заличаването на вписването става
въз основа на влязлото в сила съдебно решение, с което се постановява това
заличаване, която настоящият състав на ВКС изцяло споделя. В решение №
153/29.12.2016 г. по т. д. № 986/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., се приема, че
правният интерес на собственика на имота, ипотекиран като обезпечение на чуждо
задължение, да установи по исков реда, че задължението на длъжника не
съществува, произтича от изричната норма на чл. 151 от ЗЗД,
предвиждаща правото на собственика на имота, ипотекиран като обезпечение на
чуждо задължение, да противопостави на кредитора всички възражения, с които
разполага длъжникът. С оглед на това е прието, че установителният иск с правно
основание чл. 124, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 179 от ЗЗД,
предявен от собственика на ипотекирания имот, е допустим. В трайната непротиворечива
практика на ВКС, обективирана в определение № 942 от
30.12.2014 г. по ч. т. д. № 2164/2014 г., на ВКС, ТК, I т. о., определение
№ 840 от 29.11.2010 г. по ч. т. д. № 722/2010 г. на ВКС, ТК, II т.
о., последователно се приема, че при спор относно съществуването на вземането,
обезпечено с ипотеката, лицето, претендиращо самостоятелни права върху
ипотекирания имот има правен интерес от предявяването на иска по чл. 179, ал. 1 от ЗЗД.