Р Е Ш Е Н И Е
4988/18.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение в
открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети
април две хиляди и тринадесета година
в състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря К.Иванова
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3035 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с пр.осн.чл.232 ЗЗД от М.А.Н. с ЕГН ********** и Г.А.Н. с ЕГН **********
срещу „И.В.“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Иван Борисов
Василев за заплащане на сумата 12537.61 лева, представляваща задължение по
договор за наем на недвижим имот от
02.07.2018 г. за периода от 03.7.2018 г. до 01.12.2018 г. /общо 151 дни/, дължима от
ответното дружество на ищците ведно със законната лихва от подаване на
молбата да окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1355.39 лева,
представляваща неплатено задължение за ел.енергия след извършване на прихващане
с получен от ищеца депозит в размер на 500 евро. Твърденията в молбата от които
ищците черпят права са, че договорът за
наем е прекратен от страна на наемателя,
но същият не е изпълнил задълженията си да плати на наемодателите наемната цена
в размер на 12537.61 лева. Не са заплатени
и задълженията за потребена ел.енергия за
наетия под наем имот, като след извършено прихващане с предадения депозит в размер на 500 евро, дължимата сума
е в размер на 1355.39 лева. Ищците молят за уважаване на иска и заплащане
на разноските за производството.
В срока
по чл.131 ГПК ответникът е представил отговор на молбата с който оспорва фактите, изложени в нея и твърди, че е извършвал частично плащане на
трето лице, упълномощено от наемодателите. Счита договорът за наем за нищожен
като сключен при липса на съгласие от страна на наемодателите. Към момента на
сключването му ищците са се намирали в САЩ където живеят и двамата са в лоши
отношения. Представеното адвокатско пълномощно на адвокат Я., която е подписала договора за
наем от 02.07.2018 г. не предоставя
права за сключване на договора. Имали са уговорка собствениците на имота
да му предоставят удостоверение за
категоризация на хотела, който е издаден на „Николова Хана“ ЕООД. Такова е
представено след извършена проверка от КЗП и издадено предписание. От Община
Варна било констатирано нарушение при рекламиране на хотела и му е съставен акт
на стойност 1000 лева. Преди изтичане на
срока на договора 31.01.2019 г., ответникът е уведомил ищците с писмено
предизвестие на основание чл.20 от договора, че прекратява наемното
правоотношение, считано от 30.10.2018 г. Оспорва твърденията за наличието на
задължения по договора за наем за горницата
над 2536.77 лева като признава задължението за този размер. Признава и
задължението за ел.енергия в посочения размер, както и не оспорва, че е
извършено прихващане с дадения от него депозит в размер на 500
евро. Моли за отхвърляне на иска и
заплащане на разноски за производството.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат молбата и отговора.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, както
поотделно, така и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При така очертания спорен
предмет ищците носят тежестта на доказване да установят, че страните са били в
договорни отношения по сключен на 02.07.2018
г. договор за наем на недвижим имот и неговите
условия като цена, срок, начин на
плащане, че същият е бил действащ за периода на исковата
претенция от 03.07.2018 г. до 01.12.2018 г. /общо 151 дни/, че договорът е прекратен от наемателя като същият не е заплатил дължимия наем в
размер на 83.03 лева на ден, както и стойността на потребената
ел.енергия в имота за същия период.
Ответното дружество признава задължението за наем за сумата в размер на
2536.77 лева, но оспорва предявеният иск
за горницата над тази сума до размера на претенцията в размер на 12537.61 лева. Ответното
дружество признава задължението към ищеца
за ел.енергия за процесния период от 03.7.2018 г. до 01.12.2018 г.
Между страните не е спорно,
че на 02.07.2018 г. са сключили договор
за наем на хотелска сграда, находяща се в град Варна
със ЗП 188.70 кв.м. и РЗП 833.50 кв.м., включваща хотелско-ресторантска част и
жилищна част. Уговорили са срок на
договора до 01.02.2019 г., като наемателят
се е задължил да заплаща наемна цена в размер на 9000 евро,
дължима на две вноски по 4500 евро, които ще бъдат заплатени на наемодателите
на 31.08.2018 г. и на 30.11.2018 г. При подписване на договора наемателят е предал
на наемодателя депозит в размер на 500 евро, която сума ще служи за обезпечение
на евентуални задължения за ел.енергия, вода и други. В чл.4, ал.3 на договора
е посочен начин на плащане на наема, а именно по банков път по сметка на
наемодателите или в брой като разноските са за сметка на наемателя. Съгласно
чл.5 при подписване на договора за наем наемодателите са длъжни да предоставят
на наемателя банкова сметка ***ето.
Между страните няма спор, че такава не е предоставена и че договорът за
наем е прекратен безвиновно от страна на наемателя
съгласно уговореното в чл.20 на същия.
След прекратяване на
договора за наем държането на отдадения под наем имот е предадено от наемателя
на пълномощника на наемодателите адв.Я..
Договорът за наем е подписан от адв.Я. като пълномощник на наемодателите. В хода на
производството е представено пълномощно от 22.06.2018 г. от всеки от двамата ищци с право адв.Я. да
сключва договор за наем на описания имот със срок до 31.01.2019 г. и годишен
наем не по-малък от 9000 евро – л.49, 50 от делото.
Между страните е водена
кореспонденция по електронна поща във връзка със сключения договор за наем и
снабдяване на наемателя с необходимите документи за категоризация на обекта,
извършващ търговска дейност.
От заключението на проведената ССЕ, което
съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че
за периода на исковата претенция 03.07.2018 г. – 01.12.2018 г. е договорен наем
в размер на 9000 лева. Същият период включва 151 дни и изчислено наемната цена
за всеки ден от периода е 83.03 лева или общо 12537.53 лева.
От
събраните в производството доказателства
и становищата на страните, съдът намира за установено, че договора за наем от 02.07.2018 г. е прекратен
на 30.11.2018 г. по искане на наемателя „И.В.“ ЕООД съгласно постигнатото от
страните по него споразумение в чл.20 от
договора, а именно поради невиновно
поведение с едномесечно писмено предизвестие. В чл.4, ал.3 от договора страните уговорили,
че наемната цена се заплаща
по банков път по сметка на наемодателите или в брой, а в чл.5 е посочено, че
към датата на подписване на договора
наемодателите са длъжни да предоставят на наемателя банкова сметка ***ето. В случая наемодателите не са предоставили такава
сметка за получаване на наемната цена в
уговорените срокове, същите живеят в САЩ, а на наемателя е било известно, че те
имат упълномощен представител в гр.Варна и това е адв.Г.Я.,
която е подписала договора за наем в качеството на техен пълномощник. По тази
причина ответното дружество е адресирало до адв.Я. предизвестието за прекратяване на договора,
което се установява от пощенския плик, както и от съдържанието на самото предизвестие,
приложени на листи 13 и 14 от делото.
При условие, че наемодателят
не се е явил лично или чрез упълномощено лице за получаване на наемното плащане
в уговорените срокове или при невъзможност за установяване на контакт с него, наемателят се освобождава от отговорност за
неизпълнение или от отговорност за
забава, но това не го
освобождава от задължението му да изплати на наемодателя дължимата
наемна цена. Ищците основават
вземането си от ответното дружество с изтичане на договорения срок за плащане
и неизпълнението на задължението.
Ответникът оспорва частично
исковата претенция с твърдения, че действителните уговорки на страните са били
различни от посочените в договора, че договорът прикрива друго споразумение
между тях, а именно заем за послужване, стопанисване на хотела и рекламиране в сайтове за нощувки,
но без заплащане на наемна цена, а посочената в договора цена е единствено за
пред НАП и Инспекцията по труда. Твърденията са, че наемодателите не са оказали
необходимото съдействие
за изпълнение на уговореното, което се установява и от
предизвестието за прекратяване на договора. Ответното дружество заявява, че за
да няма проблеми при предаване държането на имота, след като са му били
предявени претенциите за плащане е извършило две плащания в размер на 5000 лева
всяко, в брой на трето лице, но не представя писмени доказателства за погасяване
на задълженията в хипотеза на
недопустимост на свидетелски показания с оглед разпоредбата на чл.164 ГПК.
При положение, че ответникът не
е изпълнил задължението си да заплати
дължимата сума за наем на ищците или на упълномощения от тях адвокат, съдът намира, че при желание от негова страна, той е имал
и друга възможност да изпълни задължението си -
чрез пощенски запис или по банков път
чрез внасяне на сумата за пазене в банка, на основание разпоредбата на чл.97, ал.1 ЗЗД.
Не е налице
основание за освобождаване на ответника от отговорност,
поради това, че кредитора не
е посочил банкова сметка ***, както е посочено в договора. Уговорените в чл.4 и чл.5 от договора начини за плащане
са предвидени възможности на кредитора да избере
начин за плащане, а не негово задължение, следователно не може
да се приеме,
че кредитора не е оказал необходимото
съдействие за изпълнение защото не
е посочил банкова сметка. ***ащане в брой.
По отношение възраженията на ответника за
нищожност на договора за наем като сключен без съгласие от страна на наемодателите
при липса на представителна власт на
упълномощения от тях адвокат, съдът намира същото за неоснователно. Действително
представеното по делото пълномощно от двамата ищци на адв.Я.
е без нотариална заверка на подписите,
но такава не необходима с оглед разпоредбата на чл.37 ЗЗД, доколкото за
сключването на договора за наем не се
изисква особена форма, а същият може да бъде и устен. Обемът на
представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според
това, което е заявил упълномощителя, като съдът
намира, че представеното пълномощно
отговаря на това изискване доколкото пълномощникът
е действал именно в обема на предоставените му права съгласно нормата на чл.39,
ал.1 ЗЗД.
От изложеното следва, че ищците
са доказали вземането си от ответника, както по основание, така и по размер
съгласно заключението по ССЕ за дължима наемна цена в размер на 12537.53 лева. Ответното дружество не
е доказало посредством допустими по ГПК
средства твърденията си за извършено частично плащане, поради което предявеният
иск е изцяло основателен и следва да се уважи за посочения по-горе размер ведно
с дължимото обезщетението за забава върху главницата от подаване на молбата до
окончателното изплащане на сумата. За горницата над 12537.53 лева до
заявената с молбата сума в размер на 12537.61 лева същият следва да се
отхвърли като неоснователен. Вторият кумулативно съединен иск с цена 1355.39
лева е изцяло основателен при направено признание от страна на ответника,
поради което също следва да се уважи.
По
въпроса за разноските:
Ищците са направили искане за заплащане на
разноски на осн.чл.78 ГПК. С оглед изхода на спора молбата е
основателна и ответникът следва да им заплати разноски в размер на 1564.22 лева, съгласно представените
доказателства и списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „И.В.“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Иван Борисов Василев да заплати на М.А.Н. с ЕГН ********** и Г.А.Н.
с ЕГН ********** сумата 12537.53 /дванадесет
хиляди петстотин тридесет и седем лева и 53 ст./ лева, представляваща дължима наемна цена по договор
за наем на недвижим имот от 02.07.2018
г., ведно със законната лихва от
подаване на молбата 25.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 1355.39 /хиляда триста петдесет и пет
лева и 39 ст./ лева, представляваща неплатено задължение за ел.енергия за
периода 03.7.2018 г. - 01.12.2018 г. за
наетия по договора за наем от 02.07.2018 г. недвижим имот след извършено прихващане с получен от ищеца и предаден от
ответника депозит в размер на 500 евро, на осн.чл.232 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 0.08
/нула лв. и 08 ст./ лева, представляваща разликата между уважената част
на иска за 12537.53 лева
и претендирана с молбата сума наемна цена 12537.61 лева по договора за наем
от 02.07.2018 г., на осн.чл.232 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „И.В.“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Иван Борисов Василев да заплати на М.А.Н. с ЕГН ********** и Г.А.Н.
с ЕГН ********** разноски за производството пред първата инстанция в размер на 1564.22
/хиляда петстотин шестдесет и четири лева и 22 ст./ лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред ОС Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: