РЕШЕНИЕ
№ 1145
гр. Бургас, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120102775 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на СП. АП. Х. против “Изи
асет мениджмънт“ АД, за прогласяване нищожността на сключения между
страните договор за паричен заем с № ****/ *** год., поради противоречие с
добрите нрави и противоречие с императивните разпоредби на чл.11, т.9 и
т.10 от ЗПК, а евентуално - за прогласяване нищожността на отделни
договорни клаузи - конкретно на чл.2, предвиждащ дължимостта на
възнаградителна лихва, както и на чл.4, относно задължението на ищцата -
заемополучател да предостави обезпечение и дължимостта на неустойка при
неизпълнението му.
Исковете са с правно основание в чл. 26, ал.1, пр.1 и пр.3 от
ЗЗД вр. с чл.21, ал.1 и чл.22 от ЗПК и както е прието с определението по
чл.140 от ГПК - са допустими.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се
представляват. Ищцата поддържа исковете по съображения, изложени в
молбата си от 01.09.2021 год. Процесуалният представител на ответното
дружество, също с нарочна молба, оспорва исковете и моли за отхвърлянето
им.
Въз основа на събраните по делото доказателства и
изявленията на страните, Бургаският районен съд намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, че между ищцата - кредитополучател и
ответника - кредитодател е сключен договор за паричен заем с № ***/***
год., за сумата от 500 лв., която е следвало да се върне на 6 равни месечни
вноски и краен падеж - 03.02.2021 год. Не са спорни и останалите параметри
по кредита - ГЛП от 35 %, ГПР - 40.45 %, общ размер на плащанията - 552.24
1
лв., в т.ч. главница от 500 лв. и договорна лихва в размер на 52.24 лв.
Съгласно чл.4 от договора, ищцата се е задължила да
предостави на заемодателя обезпечение – банкова гаранция, поръчители или
одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя
гаранционни сделки. В договора липсва отбелязване на начина, по който Х. е
избрала да предостави обезпечение на кредитодателя, но с оглед съвпадащите
изявления на страните и на основание чл.161 от ГПК, предвид
непредставянето (избирателното представяне) от страна на ответното
дружество на документите, за което е било задължено, следва да се приеме
също, че това е станало с договор за представяне на поръчителство по заема с
„Ф******“ ЕООД, срещу възнаграждение в размер на 251.76 лв.
Съдът, въз основа на така изяснената фактическа обстановка,
намира предявения първоначален иск за основателен.
Безспорно е, че процесният договор за заем се подчинява на
режима, установен със ЗПК и следва да съдържа годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин - чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Според § 1, т.1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Не така е в случая - липсва изрично посочване на
действителната обща сума, дължима от потребителя. Така в графа ”Обща
сума, дължима от заемателя“ не фигурират общите разходи за потребителя, в
това число възнаграждението за поръчителя, което е разход, пряко свързан с
кредита, а неговата величина се отразява пряко на стойността на годишния
процент на разходите, защото той изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК.
Освен това самият договор за заем е сключен в разрез с целта
по чл.2 от ЗПК, при неизгодни за потребителя условия, които икономически
по-силната страна е наложила - предоставяне на обезпечения, различни по вид
и със значително завишени изисквания, с единствена цел сключването на
договор за предоставяне на поръчителство, и то с избрано от нея лице, като
възнаграждението на поръчителя да се администрира също от нея. Нещо
повече - със сключване на договора за предоставяне на поръчителство се цели
заобикаляне и на разпоредбата на чл.10а от ЗПК, т.к. сумите, платени като
възнаграждение за „поръчителството“, в крайна сметка се инкасират от “Изи
асет мениджмънт“ АД - както се установява от публичното вписване в ТР,
„****“ ЕООД е еднолична собственост на “Изи асет мениджмънт“ АД, т.е.
последното е едноличен собственик на капитала му. Затова договорът за
предоставяне на поръчителство не следва да се разглежда като отделен такъв,
а като част от договора за заем (потребителски кредит), което от своя страна
означава, че „възнаграждението“ за поръчител е умишлено обособено като
отделно вземане, привидно условно, с цел заобикаляне ограничението на чл.
19 ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите. По
този начин се оскъпява кредита и се преследва забранена от закона цел -
неоснователното обогатяване на кредитора. Казаното води до еднозначния
извод, че като не е включил възнаграждението за поръчителя, кредиторът е
нарушил изискванията на закона и договорът за потребителски кредит е
2
недействителен – съгл. чл.11, ал.1, т.10 във вр. с чл.19, ал.1-4, чл.22 и чл.23 от
ЗПК, а заемателят не дължи останалите вземания по него, в т.ч. за договорна
лихва и възнаграждение за поръчител, освен чистата стойност на заема, т.е.
500 лв.
Ето защо, първоначалния иск следва да се уважи, без да се
разглежда евентуалния, като на адв.М. - процесуален представител на ищцата
Х., на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2 от ЗАдв., се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., определено по реда на чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдв.С.
Ответното дружество дължи и държавна такса за настоящото
производство, възлизаща на 50 лв., съгласно чл.78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.1
от Тарифата за държавни такси по ГПК.
Воден от изложеното, на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 26, ал.1, пр.1
и пр.3 от ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК, в отношенията между ищцата СП. АП. Х*.
от гр.С*, ул.“***, ЕГН - ********** и „Изи асет мениджмънт“ АД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление: гр.С*, ул. **, А*****, представлявано от Г*
Т*, че сключеният между тях договор за паричен заем с № ****/ ****2020
год. е нищожен, поради противоречие с добрите нрави и с императивните
разпоредби на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, като ПРОГЛАСЯВА нищожността му.
ОСЪЖДА „Изи асет мениджмънт“ АД да заплати по сметка
на БРС държавна такса в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА „Изи асет мениджмънт“ АД да заплати на адвокат
М.В. М. от АК - гр.П* адвокатско възнаграждение от 300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: М Е
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3