Р Е Ш
Е Н И Е
№
………..…/……………………..… ,гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 4180 по описа за
2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Сириус 49“ ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, к.к. „Св. Св.
Константин и Елена“ № 10а, подадена чрез адв. М.П. ***-012546/18.06.2020год.
на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на
въззивното дружество е било наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2000лв. на основание чл. 78, ал.1 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) за нарушаване нормата на чл. 10, ал.3 от
същия закон.
В жалбата си жалбоподателят
твърди, че НП е незаконосъобразно като се навеждат доводи, както за допуснати
съществени нарушения на процес. правила, така и за нарушение на материалния
закон. Сочи, че наказващият орган не е извършил допълнително разследване на спорните
обстоятелства които били от съществено значение за изхода на производството, че
АУАН не бил връчен на представляващия дружеството, а на лице без представителна
власт, счита че не е извършено нарушението за което е наложена санкция, а дори и да се приеме, че
е било извършено то било маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да
бъде отменено
В съдебно заседание за
въззивното дружество ,редовно призовано, представител не се явява. Поделото са
постъпили писмени бележки (обективирани в молба) изходящи от неговия процес.
представител адв. М.П., в които същият заявява, че
поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като излага допълнителни аргументи
за допуснати съществени нарушения на процес. правила – НП не било връчено на
надлежно упълномощено лице.
Във фазата по съществото на
делото процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във
фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
издадено като счита, че нарушението е безспорно доказано. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
ВРП, редовно призована за датата
на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След преценка на събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На
16.04.2020 г. служители на ДИТ – Варна, в това число и св. Д. извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство на територията на обект -
хотел „Сириус бийч”,
находящ се в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и
Елена” и стопанисван от въззивното дружество „Сириус-
49” ЕООД. На място било установено, че в обекта работят лица – граждани на Р
Турция, които в момента монтирали композитни панели.
Сред работниците извършващи дейност по обекта бил и Ахмед Емин Заимоглу, роден на ***год. На същия била предоставена за
попълване декларация на основание чл. 68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ изготвена на на родния му език, в която той вписал, че работи за Одак Джепхе Системлери
от 16.02.2020г. с работно място хотел „Сириус“ –
Варна и основни задължения по монтаж на еталбонд.
Вписал и установените почивки в работното време, установения размер на трудово
възнаграждение, както и наличието на трудов договор и заповед за командироване
в Р България. Оставена била призовка по чл. 45, ал.1 от АПК адресирана до
въззивното дружество с оглед явяване на негов представител и представяне на
редица документи за проверка. В хода на документалната проверка от страна на
въззивното дружество били представени договор от 25.01.2020год. сключен между
него и ODAK CEPHE SİSTEMLERİ
İNŞAAT MİMARLIK SAN. TİC. LTD.ŞTİ, както и присъствена форма за месец февруари 2020год. водена от ODAK CEPHE SİSTEMLERİ İNŞAAT
MİMARLIK SAN. TİC. LTD.ŞTİ. Направено
било запитване до ОД МВР Варна досежно турските граждани установени в обекта на въззивното
дружество в това число и Ахмед Заимоглу, в резултат на което било
установено, че същият е със статут на краткосрочно пребиваващ в страната
чужденец на основание чл. 27, ал.1 от ЗЧРБ. От
представената присъствена форма за месец февруари 2020год. св. Донева
установила, че Ахмед Емин Заимоглу е започнал
действително работа на обекта на обекта на въззивника на 17.02.2020год.. Същата
направила справка в информационната система на ГИТ и установила, че въззивното
дружество не е уведомило ТП на ИА „ГИТ в законоустановения 7- дневен срок от
датата на действително започване на работа на лицето Ахмед Емин Заимоглу.
За констатираното нарушение На
15.05.2020г. св. Д. срещу въззивното дружество АУАН за това, че на
25.02.2020год., в качеството си на местно лице по смисъла на пар.1 т.12 от ДР на ЗТМТМ не е уведомило ТП на ИА „ГИТ“ в
законоустановения 7- дневен срок от датата на действително започване на работа
– 17.02.2020г. на Ахмед Емин Заимоглу, роден на ***год. - гражданин на Р Турция със статут
на краткосрочно пребиваващ чужденец, командирован в рамките на предоставяне на
услуги на територията на Р България от работодателя ODAK CEPHE SİSTEMLERİ İNŞAAT
MİMARLIK SAN. TİC. LTD.ŞTİ., Република
Турция, в обект – хотел „Сириус бийч“, находящ се в гр. Варна, к.к.
„Св. Св. Константин и Елена”, стопанисван от „Сириус- 49” ЕООД.
АУАН бил надлежно предявен и
връчен на упълномощено лице, като копие от пълномощното било приложено по АНП.
На 21.05.2020год. управителят на
въззивното дружество подал писмено възражение срещу акта. Същото било възприето
за неоснователно и на 18.06.2020год., въз основа на АУАН, наказващият орган
издал процесното НП. В него АНО приел изцяло фактическите констатации изложени
в акта, приел, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 10, ал.3
от ЗТМТМ и на основание чл. 78, ал.1 от ЗТМТМ му наложил адм.
наказание имуществена санкция в размер на 2000лв..
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от всички
събрани по делото доказателства, както писмени, така и гласни, които са
непротиворечиви, взаимнодопълващи се и преценени по отделно и в тяхната
съвкупност не водят на различни правни изводи.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срок, от надлежна страна, поради което е и допустима и е приета от
съда за разглеждане.
АУАН и НП са съставени от
компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на
атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите
на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и
детайлно описание на нарушението, посочени са датата и мястото на извършване,
както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочена е и законовата
разпоредба, която е нарушена. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – наименование, ЕИК, седалище и адрес на
управление, управител.
Спазено е от страна на АНО и на
изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление
да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение.
Допуснати съществени нарушения
на процес. правила в хода на досъдебната фаза на адм.наказателното
производство съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведените в
жалбата възражения в тази насока.
Безспорно АУАН не е бил връчен
на представляващия дружеството. Същият обаче е бил връчен на нарочно
упълномощено от него лице. В тази насока е приложеното към преписката
пълномощно. Видно от същото с него представляващия въззивното дружество е
упълномощил Диана Иванова Кирова да го представлява и подписва пред редица
институции, в това число ИТ. Точно на това лице е бил връчен и АУАН. На
следващо място видно от приложеното към преписката възражение срещу АУАН
изходящо от управителя на въззивното дружество, същият очевидно е бил запознат
със съдържанието на последния и още в досъдебната фаза е реализирал правото си
на защита, подавайки възражението. Същото е становището на съда и досежно
наведеното в писмените бележки възражение за връчване на НП на неупълномощено
лице.
Не се споделя и наведеното в
жалбата възражение за допуснато съществено нарушение на процес. правила
състоящо се в това, че АНО не бил е извършил допълнително разследване на
спорните обстоятелства, първо защото видно от АНП спорни обстоятелства изобщо
не са били налице. Безспорно макар и извън срока въззивникът е подал възражение
срещу АУАН. Видно от същото обаче то по-скоро касае тълкуване на правната уредба.
В него не се навеждат нови фактически твърдения които да налагат извършване на
някакво допълнително разследване с оглед тяхното установяване или проверка.
След преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и извършен анализ на
приложимата нормативна уредба, съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата
чл. 10, ал. 3 от ЗТМТМ, за каквото нарушение е наказан въззивника.
Съгласно разпоредбата на
чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ в 7-дневен срок от датата на действителното започване
на работа на гражданина на трета държава работодателят уведомява писмено за
това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". В чл. 10, ал.
3 е предвидено тези условия да се изпълняват и по отношение на командированите
или изпратените работници и служители от трети държави от местното лице, което
ги е приело. Съгласно легалната дефиниция за „местно лице, приело на работа
командировани или изпратени работници или служители" дадена в §.1, т. 12
от ДР на ЗТМТМ това е лице, осъществяващо дейност на територията на Република
България, регистрирано по българското законодателство или по законодателството
на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация
Швейцария, което за своята дейност ползва услугите на командирован или изпратен
работник или служител от държавите – членки на Европейския съюз, или от трети
държави.
В
конкретния случай въззивното дружество осъществява дейност на територията на
Република България, регистрирано е по българското законодателство и ползва за
своята дейност услугите на командирован работник от трета държава – Република Турция.
Като такова то е било длъжно да в 7-дневен срок от действителното започване на
работа от страна Ахмед Заимоглу, да уведоми ТП на ИА
„ГИТ“, което не е спорно че не е сторено. Следователно правилно е била
ангажирана отговорността на въззивното дружество за нарушение на чл. 10, ал. 3
от ЗТМТМ като съдът изцяло споделя становището на АНО, че нарушението не попада
в обхвата на чл. 28 от ЗАНН. Същото е формално, на просто извършване и не се
отличава със степен на обществена опасност значително по-ниска от останалите
случаи на подобни нарушения.
Като
отчете обаче, че в НП липсват каквито и да било мотиви досежно размера на
наложеното наказание от една страна, а от друга и това, че нарушението е първо
за въззивника с оглед липсата на каквито и да било доказателства в подкрепа на
противното, съдът счете, че така наложеното му наказание имуществена санкция в
размер над минималния – 2000лв., се явява прекомерно. Счете, че в случая дори
наказание наложено в минималния предвиден в закона размер би постигнало целите
както на генералната, така и на специалната превенция предвидени в нормата на
чл.12 от ЗАНН, поради което и прецени, че следва да измени НП като намали
размера на наложеното наказание имуществена санкция на 1500лв.
По разноските.
Разноски
претендира само въззиваемата страна, която своевременно, чрез процесуалният си
представител в с.з. е направила искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед крайния изход на делото
съдът счете, че искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателно и такова следва да бъде определено на основание
чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78,
ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр.
чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за
защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е
предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв.. И като съобрази, че в случая
делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални
усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от една страна, а от друга
това, че производството е приключило в едно съдебно заседание продължило около
10 минути, съдът счете че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде
определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80лв. И като съобрази
размера на отхвърлената част на иска (1500лв. доколкото за тази санкция НП е
потвърдено) и извърши съответните изчисления съдът намира, че на въззиваемата
страна следва да бъде присъдено юрисконсултско в размер на 60лв. като
посочената сума следва да бъде заплатена от въззивното дружество в полза на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", доколкото Дирекция
"Инспекция по труда" – Варна не е самостоятелно ЮЛ. Същата е
териториално поделение на специализираната администрация на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда", която агенция съобразно нормата
на чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е юридическо лице на
бюджетна издръжка със седалище ***.
Водим от горното Варненският районен съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-012546 от
18.06.2020год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"
гр.Варна, с което на „Сириус 49“ ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес на
управление ***, к.к. „Св. св. Константин и Елена“,
ресторант „Сириус“, на
основание чл.78, ал.1 от ЗТМТМ е наложено адм.
наказание имуществена санкция в размер на 2000лв. за нарушение на чл. 10, ал. 3
от ЗТМТМ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание на 1500лв.
ОСЪЖДА „СИРИУС
49“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление ***, к.к. „Св. св.
Константин и Елена“, ресторант „Сириус“ да заплати на
Изпълнителна Агенция "Главна инспекция по труда ", ЕИК *********, със
седалище *** сума в размер на 60лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: