Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 31.03.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публично заседание на седемнадесети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. БОЖИДАР
СТАЕВСКИ
при
секретаря Йорд. Петрова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 3332
по описа за 2021г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 20266284/02.12.2020г. по
гр.д. № 12001 по описа за 2020г. на
Софийски районен съд, 79-ти състав „Н.Е.К.”ЕООД, ЕИК ********със седалище и
адрес на управление:*** е осъдено да заплати на „С.Т.”ООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 55, ал.1,пр.1 от ЗЗД сумата от 3624,01лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 02.03.2020г. до изплащането й, представляващи платена без основание
сума начислена като стойност на възнаграждение по сключен с „Т.”ЕООД неформален
договор за продажба и доставка на авточасти- 3 бр. спирачна челюст + феродо к-т
SAF; 6 бр. спирачен барабан SAF; 6 бр. лагер главина к-т SAF; по фактура №
**********/27.06.2018г. на основание на чл. 86 от ЗЗД сумата от 313,10лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 27.03.2019г. до
03.02.2020г. ; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 482,56лв. ,
представляващи съдебни разноски по дело 66/2020г. на РС-Бяла, сумата от 306лв.
представляващи разноски по изпълнително дело 193/2020г. по описа на ЧСИ В.Н.;
сумата от 1036,20лв., представляващи съдебни разноски по исковото дело.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 25193159/31.12.2020г. по регистъра на СРС,
изпратена по пощата на 29.12.2020г. от ответника по исковете „Н.Е.К.”ЕООД, ЕИК ********в частта, в
която исковете са уважени. Изложило
е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила, необосновано и в нарушение на материалния закон. Посочило е, че неправилно
бил даден ход на делото в о.с.з. пред СРС в момент, в който бил поставен под
карантина, районният съд бил събрал
доказателства, които не били допустими-показанията на свидетел, предоверил се
на представените писмени доказателства, не било установено по делото да е
получил процесната сума и да има задължение да я върне.
Въззиваемият-ищец „С.Т.”ООД, ЕИК ********в
предоставения срок е оспорило жалбата.
Посочило е, че решението в обжалваната част било правилно. Не били представени
доказателства за пречки по хода на делото пред СРС и правилно делото било
разгледано. Доказана била основателността на иска му. Установено било, че на
06.07.2018г. платил процесната сума по
фактура № **********/27.06.2018г. по банкова сметка *** фактура банкова сметка ***”ООД,
с когото ищецът имал договорни правоотношения по договор за продажба на
авточасти. Тази сума била постъпила по банковата сметка на ответника на
09.07.2018г. , нямало основание за същото и следвало да бъде върната. Установено било че поканил ответника да му
върне сумата, но това не било направено въпреки че обещавал да го направи,
което било установено от свидетелските показания. Претендирало е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2004718/02.03.2019г.
на „С.Т.”ООД, ЕИК ********срещу Н.Е.К.”ЕООД, ЕИК ********, с
която е поискало от съда да осъди ответника на основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД да му заплати сумата от 3624,01., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 02.03.2020г. до изплащането й, представляващи
платена без основание на 09.07.2018г. сума; на основание на чл. 86 от ЗЗД сумата от
313,10лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата
за периода от 27.03.2019г. до 03.02.2020г. ; сумата от 482,56лв. ,
представляващи съдебни разноски по дело 66/2020г. на РС-Бяла по обезпечение на
исковете, сумата от 306лв. представляващи разноски по изпълнително дело
193/2020г. по описа на ЧСИ В.Н. по налагане на обезпечителната мярка, както и
разноските по делото. Навело е твърдения, че сключил с „Т.”ЕООД договор за
продажба и доставка на авточасти, стойността на които била 3624,01лв. - 3 бр.
спирачна челюст + феродо к-т SAF; 6 бр. спирачен барабан SAF; 6 бр. лагер
главина к-т SAF; по фактура № **********/27.06.2018г. за което била издадена
фактура № **********/27.06.2018г , сочеща и банкова сметка ***, IBAN ***, но на 06.07.2018г. наредил тази сума по грешка по банкова сметка *** ***, сумата била получена от
ответника на 09.07.2018г., нямало основание за същото и следвало да бъде
върната. Посочил е, че провел многократни разговори с ответника и той обещавал
да върне сумата, но не го направил, писмена покана за същото му връчил със срок
за плащане 26.03.2019г., образувал производство по обезпечение на сковете,
молбата по което била уважена и направил разноски по него и по налагането на
обезпечителната мярка в размер на процесните суми.
Ответникът Н.Е.К.”ЕООД, ЕИК ********в предоставения
срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че до 02.04.2020г. управител и собственик
на дружеството бил Н.Н. , не знаел какви банкови сметки има и какви са
постъпленията по тях, сочената от ищеца банкова сметка ***, не бил получил процесната
сума и нямал задължения да я връща, не бил получил покана за връщане на сумата.
Оспорил е поради прекомерност претенцията на ищеца за разноски.
По делото е приета фактура №
**********/27.06.2018г., издадена от „Т.”ЕООД на ищеца за сумата от 3624,01лв.
като стойност на продадени 3 бр. спирачна челюст + феродо к-т SAF; 6 бр.
спирачен барабан SAF; 6 бр. лагер главина к-т SAF. Във фактурата е посочено, че
сумата следва да се плати по банкова сметка ***”АД с IBAN ***.
Прието е платежно нареждане от
06.07.2018г., съгласно което на 06.07.2018г. ищецът е наредил по банкова сметка
*** „УниКердит булбанк”АД с IBAN ***,01лв. с посочено основание за плащането фактура№ 40011426/27.06.2018г.,
посочен е и титуляр на банковата сметка „Т.”ООД.
Приета е покана от ищеца до ответника,
нотариалните удостоверявания по която са извършени от нотариус Р.Л., рег. № 625
на Нот.К, съгласно които на 15.03.2019г. ответникът е получил покана от ищеца
да му върне сумата от 3624,01лв. в 2 седмичен срок от получаването на искането , която сума
била наредена на 06.07.2018г. с основание фактура №40011426/27.06.2018г по банковата му сметка по грешка и основание
за плащането на която не съществувало.
Приети са удостоверение изх.№
0890-49-062915/30.10.2020г. и изх.№ 0890-49-053716/23.09.2020г., издадени от У.К.Б.”АД
с извлечение към тях, съгласно които за периода от 01.07.2018г. до
31.07.2018г. банкова сметка *** *** Н.Е.К.”ЕООД , същата била
разплащателна сметка, открита на
27.05.2014г., по тази банкова
сметка ***.07.2018г. е постъпила сумата
от 3624,01лв. с наредител на сумата „С.Т.”ООД
с посочено основание за плащане фактура № 40011426/27.06.2018г.
Приети са молба , фактура, сметка
по изпълнително дело 193/2020г. на ЧСИ
рег. № 914 на КЧСИ, фактура платежно нареждане, съгласно които за налагане на обезпечителна мярка по
обезпечителна заповед е образувано изпълнително дело и са направени разноски за
същото.
Разпитана по делото св. Л.Г.е заявила, че работи като
счетоводител във фирма, която е на
собствениците на „С.Т.”. Ищецът имал търговски взаимоотношения с ответника за
дребни ремонтни дейности – почистване на дюзи, автосервиз. „Т.” била нова фирма, с която работили, нямали
направен шаблон за платежни нареждания за тази фирма. Тези шаблони били
направени на компютър, защото платежните не ги попълвали на ръка, така при
плащания вземали старо платежно нареждане изтривали данни по него и посочвали
данни на конкретния получател на сумата. В случая били допуснали грешка при попълването на
платежното нареждане, която установили след като Т.” се обадили да кажат, че не
им е платена сумата по фактурата. Провела разговор със счетоводителя на
ответника, той проверил и казал че ще върнат парите. Свидетелят била попълнила
данните в процесното платежно нареждане, подпис бил на управител на фирмата.
Поканата за връщане на парите я връчил нотариус.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените
искове са с правно основание чл. 55,
ал.1, пр. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
При така предявените искове в тежест на ищеца
е да докаже, че е платил на ответника процесната сума.
Съдът приема за установено по
делото, че на 09.07.2018г. ответникът е получил по банковата си сметка в „У.К.Б.”
АД с IBAN ***,01лв., която е наредена от ищеца
и основанието за плащане на тази сума в платежното нареждане е посочено като
задължение по фактура № 40011426/27.06.2018г. Тези обстоятелства се установяват
от приети по делото неоспорени от страните платежно нареждане, удостоверения,
издадени от „У.К.Б.”АД с приложено извлечение от сметки на ответника.
По делото не е установено към момента на плащането на тази сума да е
съществувало основание за същото. В тежест на ответника по исковете е било да
установи това обстоятелство по делото, но доказателства за същото не са
ангажирани. Проведено е доказване от ищеца, което обосновава основателност на
твърденията му, че е наредил процесната сума по банковата сметка на ответника
по грешка. Приетата по делото фактура 40011426/27.06.2018г. установява, че
същата е с издател Т.”ООД и получател ищеца, като сумата от 3624,01лв.
представлява стойност на 3 бр. спирачна
челюст + феродо к-т SAF; 6 бр. спирачен барабан SAF; 6 бр. лагер главина к-т SAF.
В тази фактура е посочено, че сумата следва да се плати по банкова сметка , ***,
по която сумата е платена и която е на ответника – сметка с
IBAN
***. Събраните по
делото гласни доказателства установяват допусната грешка при попълване на данни за банковата сметка на Т.”ООД като
издател на фактурата, основание за извършеното от ищеца плащане. Не е
установено от ответник, че той е страна по правоотношението по фактурата от
27.06.2018г-., нито че е следвало сумата по това правоотношение да се плати по
негова банкова сметка.
***, че по делото не е установено
съществуване на основание за плащане на сумата от 3624,01лв. от ищеца на ответника, поради
което и решението на районния съд в обжалваната част за главницата е правилно и
следва да се потвърди.
С въззивната жалба не са въведени
оплаквания за изводите на районния съд за изпадане в забава на ответника на
плащането на главницата, за размер на обезщетението за забава, за направените
разноски по обезпечително и изпълнително дело. Доколкото районният съд не е
нарушил императивна правна норма при обосноваване на изводите си за тези обстоятелства
и при съобразяване на разпоредбата на
чл. 269 от ГПК, съдът приема, че
дължимата от ответника на ищеца сума за обезщетение за забава, разноски по
изпълнително и обезпечително дело са
определени правилно. Приетата нотариална покана е официален удостоверителен
документ в частта за нотариалните удостоверявания, чиято материална
доказателствена сила не е опровергана по
делото. При така възприето съдът приема
за установено по делото, че на 15.03.2019г. ответникът е получил покана от
ищеца да върне в 2-седмичен срок от поканата процесната главница.
Неоснователни са оплакванията на
въззивника за допуснати процесуални нарушения от районния съд по даване ход на
делото и по допускане на свидетелски показания по делото. Доказателства, че искане за отлагане на делото
е направено пред СРС, че за същото е
имало уважителни причини по делото не са ангажирани. Свидетелят е бил допуснат
от СРС за обстоятелства във връзка с изготвяне на платежното нареждане и
проведените разговори между страните във връзка с плащането на сумата,
ограничения за което не са предвидени в чл. 164 от ГПК.
С оглед гореизложеното съдът
приема, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото
разноските по делото следва да се поставят в тежест на въззивника и той следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемия съдебни разноски за производство пред
СГС в размер на 924лв, представляващи възнаграждение за адвокат.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20266284/02.12.2020г.
по гр.д. № 12001 по описа за
2020г. на
Софийски районен съд, 79-ти състав в
обжалваната част.
ОСЪЖДА „Н.Е.К.”ЕООД,
ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „С.Т.”ООД, ЕИК ********със седалище и
адрес на управление:*** на основание на чл.
78, ал.1 от ГПК сумата от 924лв.
/деветстотин двадесет и четири лева/, представляващи съдебни разноски за
производството пред СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.