№ 1054
гр. София, 17.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000503326 по описа за 2021 година
САС е сезиран от всяка от страните, участвали в производството по гр.д. 14
494/19 г. по описа на СГС, с въззивна жалба.
С решение по делото № 262805/28.0.21 г. съдът, като не е зачел за доказано
възражението на Евроинс АД за съпричиняване на вредоносния резултат от загиналата
при ПТП на 12.08.18 г. Г. Ц. Р. – майка на ищците Д. С. И. и В. С. И., е присъдил в
полза на всяка от тях обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 150 000 лв.,
ведно със законната лихва от 20.12.18 г. За разликата до претендираните обезщетения
от по 200 000 лв. исковете са отхвърлени.
Недоволни от решението в отхвърлителната му част до суми от по 170 000 лв.
са ищците. Те считат, че вредите им са подценени.
Решението в осъдителната му част над суми от по 80 000 лв. се оспорва от
ответника. Той също се позовава на неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 52
ЗЗД.
В производството пред САС не са събирани нови доказателства.
При служебна проверка настоящият състав установи, че е сезиран с допустими
жалби, атакуващи валидно и допустимо съдебно решение.
Дължи се произнасяне с оглед доводите на въззивниците за неправилност на
решението според доказателствата, ангажирани в първоинстанционното производство.
Въз основа твърденията на страните и съобразно наличния по делото
доказателствен материал САС прави следните изводи:
Решението, основано на разпоредбата на чл. 324 КЗ, в осъдителната му част, с
която са присъдени обезщетения в полза на ищците в размер на по 80 000 лв. и
съразмерни лихви е влязло в сила. Поради това е налице установително действие
1
относно наличието на предпоставките за отговорността на ответника и механизма на
ПТП. Спори се дали суми над респ. под присъдените, и в какъв размер, са справедлив
еквивалент на страданията на ищците, причинени от преждевременната смърт на майка
им, която (смърт) е в пряка причинна връзка с катастрофата. С оглед на това
въззивният състав не следва да разисква наличието на предпоставките за ангажиране
отговорността на застрахователя по прекия иск на пострадали от ПТП лица.
Доказано, с помощта на медицинска експертиза и комплексна медико-
автотехническа експертиза (л. 271), е, че част от травмите, предизвикали смъртта на Г.
Р., се дължат на съпротивлението между тялото й от инерционните сили от сблъсъка
при катастрофата и поставения предпазен колан (счупване на всички ребра с
травмиране на вътрешни органи – с. 233). Поради това не е доказано
правоограничаващото възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат, основано на твърдение за пътуване на загиналата без предпазен пасажерски
колан и в полза на всяка от ищците Д. С. И. и В. С. И. следва да се присъди
обезщетение в пълен размер с оглед на доказаните отношения с майка им и степента на
страдания на всяка от тях.
Според свидетелката С. Х. (л. 250 гръб) майката много обичала дъщерите си и
се грижела за тях. Година преди катастрофата В. заминала за Англия на работа. Там
била заедно със свидетелката, с която ползвали обща квартира. Свидетелката станала
очевидец на реакцията на В. при телефонен разговор със сестра й Д., в който била
уведомена за трагичното събитие. Отчаяната дъщеря хвърлила мобилния телефон към
стената, викала, крещяла и плачела. В. и свидетелката отпътували незабавно за
България. На летището ги посрещнала Д., която не могла да говори и само прегърнала
сестра си. След това двете ищци организирали погребението на майка си. Д., която
работела като медицинска сестра, се отдала на грижи за баща си, който също бил
пострадал от катастрофата. В. останала в България, но нямала сили да започне работа.
Преди да замине за чужбина, тя работела като социален работник. Двете сестри
търсели психологическа подкрепа чрез познати на В. в социалната сфера.
Според св. Д. Б. (л. 251, гръб) ищцата В. се бояла да не загуби и втория си
родител. Тя се тревожела и за сестра си, която била изтощена от безсъние и грижи. Тя
не се завърнала в ***, защото вярвала, че всеки ден следва да посещава гроба на майка
си. Не отпътувала и за Англия, за да може в България да подкрепя живите си близки.
Едва към края на 2019 г. В. се завърнала в ***. Свидетелката определя ищцата В.И.
като объркана, непреодоляла състоянието на траур. Финансово я издържала сестра й
Д.И..
По делото е приета психологическа експертиза, изготвена от в.л. В. В. (л. 235).
Експертът обяснява, че, работейки с всяка от сестрите, е могъл в разговор да установи
взаимните им наблюдения по повод преживяванията, породени от загубата на близкия
им човек. Тъй като смъртта на родител е една от най-тежките психични травми, при
ищците са манифестирани всички фази на траурната реакция. Фазата на шок и
отричане на действителността била особено изявена при В.. Д., работеща като
медицинска сестра, е търсила медицинска помощ за състоянието си от колеги.
Към момента на настъпване на застрахователното събитие ищците са били на 32
съответно - 36 години.
При анализ на определеното от СГС обезщетение, съотнесено към момента на
настъпване на вредите (м. август 2018 г.) настоящият състав приема, че присъдените
обезщетения съответстват на доказаните в производството неимуществени вреди на
ищците и на обществения критерий за справедливост. От една страна към момента на
настъпване на трагедията ищците са били в зряла възраст, с живот, разделен от този на
родителите им, и без физическата и психологическа зависимост за тяхното развитие от
2
родителски грижи. Поради това страданията на ищците не са подценени. От друга
страна свидетелите установяват наличието на запазена силна взаимна връзка между
членовете на конкретното семейство, при която всеки се е жертвал за осигуряване
благополучието на другия. Налице е доказана изключителна привързаност както между
дъщерите и майка им, така и помежду двете сестри и спрямо баща им. Поради това
присъждането на обезщетения от по 150 000 лв. в полза на всяка ищца не са завишени.
Като правилно, решението следва да се потвърди, а САС, на основание чл. 272
ГПК, се ползва от мотивите на първоинстанционния съд.
Предвид обстоятелството, че не се възприема като основателна жалбата на всяка
една от страните, понесените за въззивния процес разноски не подлежат на
възмездяване от насрещната страна и следва да се понесат по начина, по който са
направени.
Въз основа гореизложеното САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло – в осъдителните и отхвълителните му части -
решение № 262805/28.0.21 г., постановено по гр.д. 14 494/19 г. по описа на СГС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при спазване изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3