№ 209
гр. Стара Загора, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20215500501600 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от Г. Г. Р. от гр.С.З.,
чрез адв. М.Г. от АК – Стара Загора против решение № 260646 от 14.07.2021
г., постановено по гр.дело № 1779/2019г. по описа на Старозагорски районен
съд.
Въззивницата обжалва постановеното решение като неправилно,
незаконосъобразно. Сочи, че при постановяването му съдът е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно са приложени
материалноправните разпоредби и е постановен необоснован от фактическа и
правна страна съдебен акт в противоречие със задължителната практика на
ВКС. Сочи, че при постановяване на решението си, съдът не е обсъдил всички
събрани по делото доказателства, които са относими към твърденията в
исковата молба и които пряко доказват релевантни за спора факти, както и е
тълкувал превратно свидетелските показания и писмени документи.
Претендира се изцяло отмяна на първоинстанционното решение, като
вместо него бъде постановено ново, с което да бъде уважен предявения от
ищеца иск за ревандикация на ½ идеална част от тавана представляващ към
момента самостоятелен обект с идентификатор 68850.524.435.1.2,
68850.524.435.1 построен а в дворно място цялото от 564 кв.м., находящо се в
гр.С.З., ***, представляващо поземлен имоти идентификатор с №
68850.524.435по кадастралната карта и бъде осъден въззиваемия П. В. Т. да
предаде на въззивницата владението на ½ идеална част от този имот.
Претендира се присъждане на разноските по делото пред двете съдебни
инстанции.
1
Молят с въззивната жалба съда да открие производство по оспорване
истинността – достоверността на датата на протокол №10 в оригинал и в
копието заверено от Община Стара Загора за вярност с копие, както и да
разпореди да се извърши проверка за истинността на документите.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от П. В. Т. от
гр.С.З., чрез процесуалния си представител адв. И.Д. от АК Стара Загора, с
който сочи, че жалбоподателката е направила недопустимо допълване на
диспозитива на обжалваното решение с несъществуващ в същото текст, въз
основа на което направено недопустимо искане за произнасяне от съда по
непредявен иск. Излага доводи.
Излага съображения за неоснователност на подадената жалба. Моли да
бъде оставено, като преклудирано искането за откриване на производство по
оспорване истинността на протокол №10 за строителна линия и ниво, тъй като
това искане било преклудирано още към момента, в който било направено
пред Районен съд Стара Загора.
Претендира недопустимост на иска. Излага доводи. В тази насока, моли
да бъде обезсилено постановеното първоинстанционно решение и прекратено
производството по делото.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски и пред
двете съдебни инстанции.
Доказателствени искания не са направени.
След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във
връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира депозираната въззивна жалба за
допустима и редовна, поради което същата следва да бъде разгледана по
съществото си относно нейната материална основателност.
Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди
становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна
обстановка по делото:
Предявеният иск е с правно основание чл.108, от ЗС.
Пред двете съдебни инстанции се установява следната фактическа
обстановка: Представено по делото е заверено копие на нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот с № 62, том 4, дело под № 1711/1973г.
видно от който е, че В.Т.Д. със съгласието на съпругата си Р.В.Д. /родителите
на въззиваемия/ продава на Г.М.Я. и К.Й.Я. /родителите на въззивницата/
своята 1/2 идеална част от дворно място цялото от 564 кв.м. находящо се в гр.
С.З., ***, представляващо парцел 1-9908 от квартал 491 по плана на ***
заедно и реално с първия етаж от масивна жилищна сграда на два етажа, без
изба, който етаж се състои от две спални, хол, кухня, с кухненски бокс, баня,
клозет и антре заедно с 1/2 идеална част от общите части на сградата съгл.
чл.38 от ЗС, без тавана, който си остава в изключителна собственост на
продавача.
По делото е представено заверено копие от нотариален акт за дарение
на недвижим имот с № 52, том 7, дело под № 3909/98г. от който е видно, че
Г.М.Я. и К.Й.Я. даряват на дъщеря си Г. Г. Р. ½ идеална част от собствената
си ¼ /една четвърт/ идеална част от дворно място цялото от 564кв.м.
находящо се в гр. С.З., ***.
Приложено по делото е строително разрешение под №204, видно от
което е, че същото е издадено в полза на В.Т.Д. /баща на въззиваемия/ за
строеж - основен ремонт на покривната конструкция и подпокривно
2
пространство, върху 106 кв.м. квартал №491 парцел 1-9908 по плана на ***
съгласно утвърден проект от 10.05.1988г. Разрешението е от дата 04.03.1988г.
Налице и е представено и прието като надлежно доказателство от
първостепенния съд по делото и разрешение за ползване с №830 дадено за
ползване на строеж с основен ремонт покрив и подпокривното пространство -
обособяване на самостоятелен мансарден етаж- парцел 1-9908, кв. 491 със
застроена площ от 106 кв.м. *** - гр.С.З..
С Декларация от датата 13.02.1997г. е било извършено и съответното
приемане на обект- покрив-ремонт.
Със Заповед под №18-9519-07.11.2018г. е одобрено и изменение в
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.З. ЕКАТТЕ
68850 състоящо се в схема на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68850.524.4351.1 площ по документи 106,4кв.м.
собственост на въззиваемия П. В. Т..
Налице по делото е заверено копие на нотариален акт за дарение на
недвижим имот №65, том I, дело с № 103/97г. от 09.01.1997г., с който НА
Р.В.Д. и В.Т.Д. даряват на сина си П. В. Т. следния свой собствен недвижим
имот 376.5/753 кв. м. ид. части от дворно място находящо се в гр. С.З., ***
заедно и реално с целия втори и целия трети мансарден етажи от
масивна жилищна сграда находяща се в това дворно място строена през
1968г. ведно с ½ д. части от общите части на сградата.
Приложен по делото е протокол №10 за определяне на строителна
линия и ниво в оригинал, видно обаче от същия е, че в протокола е нанесена
поправка в частта касаеща датата на издаване, а именно 10.05.1998г., като
след поправката датата е 10.05.1988г., същата поправка е извършена и по
отношение на същата дата посочена и на второ място в протокола. Посочено
е в протокола, че се застроява : основен ремонт покривна конструкция и
подпокривно пространство на съществуваща жилищна сграда по повод
заявление подадено от В.Т.Д. кв. 491 парцел І-9908 по регулационен план на
кв. „***“.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на датата
17.11.2021 год. пред въззивния съд е открита процедура /производство/ по
оспорване истинността на датата на протокола с № 10 за строителна линия и
ниво. Въззивният съд счита, че от страна на въззивницата Г. Г. Р., съобразно
разпределената от съда доказателствена тежест, оспорването не е доказано.
Не са направени никакви доказателствени искания, нито от Община Стара
Загора са изискани съответните и надлежни доказателства, които да
установят това оспорване. Настоящата инстанция приема, че доводите
изложени от процесуалния представител на въззивницата не са достатъчни. В
тази връзка съдът би искал да обърне внимание и на бланката, която съдържа
оспорения протокол. По дължина на страницата, наречено на другия текст,
отделено с надлъжна черта, е разположен следния текст „ВАЖНО Преди
отливане на + 00 или преди закриване на проводите, обадете се на ОбНС за
проверка и заснемане“. Ако се възприеме тезата на въззивницата, за
антидатиране на този протокол, то тогава на бланката на която е съставен не
би следвало да се съдържа посочения текст, нито ОбНС. В този смисъл
Окръжен съд приема, че се не е доказано твърдяното антидатиране и в
тази връзка и оспорване истинността на този документ.
Въззивната инстанция намира за безспорно по делото, че тавана,
3
разположен над втория етаж на сградата е бил предмет на законно
преустройство, установено със Разрешение за строеж под №
204/17.05.1988г. и Разрешение за ползване № 830/17.02.1997г.. и двата
представляващи стабилни административни актове.
Самият факт на издаването на това разрешение за строеж показва, че
таванския (мансарден) етаж на сградата, построена в гр. С.З., ***, не е
представлявал обща по естеството си част на сградата, тъй като е имал
нужната височина, пространство, обем, нормален достъп от стълба. При
построяването на сградата, макар да не е било предвидено в архитектурния
проект, е построено стълбище, което да свързва втория етаж с трети
(мансарден) етаж. Този етаж е бил с нужната височина и достъп до него, за да
може да бъде ползван. От съществено значение за изхода на конкретния спор
и за извършване на преценка какъв е бил характера на таванския етаж е
фактическото положение на същия към момента на изграждане на сградата, а
не предвиждането на архитектурния проект на същата сграда.
Съдът счита за безспорно по делото, че таванският етаж след
възникването на етажната собственост е бил с такива параметри, които
показват, че е можело да бъде ползван. Твърдения в тази насока се съдържат
в исковата молба - ищцата твърди, че нейните родители са простирали дрехи
там, т.е. са го ползвали. Ако тавана бе обща по естеството си част на сградата,
същият щеше да представлява неизползваемо пространство, служещо за
изолация между последната етажна плоча и покрива. Данните по делото
показват категорично, че това не е така.
Тавана е бил ползван още преди преустройството - съгласно
свидетелските показания по делото от двете страни по делото. Но след
преустройството през 1988 год. обаче, чийто характер е такъв, че не може да
стане по скрит начин (извършено е разкриване на покрив, надзид и
промяна на покривната конструкция) тавана е превърнат в жилище,
което е ползвано единствено и само от въззиваемия Т.. Това ползване е било
явно, спокойно и необезпокоявано в продължение на повече от 20 години,
считано от издаване на Разрешение за ползване под № 830/17.02.1997г. /на
лист 105 от първоинст. дело/. Следователно е правилен извода на съда. че
това жилище, получено чрез преустройството на тавана (обща част по
предназначение) е придобито и по давност от ответника и въззиваем П.Т..
Критериите за преценка на характера и естеството на подпокривното
пространство, като обща част са както фактически, така и юридически.
Фактическите те се базират на данните за актуално състояние на
подпокривното пространство, данните при изградени обекти на собственост,
а именно към кой момент са изградени и налице ли е съгласие явно, или
мълчаливо от страна на собствениците на обекти в етажна собственост, ако
такова е налице по отношение на извършеното преустройство, а
юридическите в съответствие на изградените обекти с действащите към
момента на изграждане строителни норми.
При определяне дали даден елемент от сграда в режим на етажна
собственост е със статут на обща част, или не е и може да се притежава в
индивидуална собственост следва да се има предвид неговото предназначение
да служи за задоволяване на общи нужди на етажните собственици
меродавния момент, към който се преценява статута е момента на възникване
на етажна собственост ако такава съществува. В процесния имот за пръв път
4
етажна собственост е възникнала 16.12.1973г. Налице са доказателства-
показания на свидетелите, че подпокривното пространство след възникване
на етажната собственост е било ползвано и от семействата на двете страни по
делото. Показанията на св. П. и Д. следва да се кредитират с доверие поради
това, че и двамата дават подробно описание на вътрешната част на
подпокривното пространство, което е съответно и на даденото от св. М.-дават
показания за ниски и високи части на тавана за греди-дървени подпори. Тоест
обосновава се извод, че към момента на възникване на етажна собственост
предназначението на подпокривното пространство е било да служи за
задоволяване на общи нужди на етажните собственици, следователно и със
статут на обща част. Видно и от извода на вещото лице е, по изготвената
съдебно-техническа експертиза, е че при първоначалния строеж вече е имало
обособено едно използваемо таванско складово подпокривно пространство,
като достъпа до него е бил чрез вратата намираща се на втори етаж стълбата
между втори и трети етаж била вътрешна за него.
В конкретния случай, е безспорно установено, че строителното
разрешение е издадено за основен ремонт на покривната конструкция и
подпокривно пространство, в разрешението за ползване с №830 се сочи, че се
дава разрешение за ползване на строеж основен ремонт покрив и
подпокривно пространство-обособяване на мансарден етаж. В протокола на
ДПК за установяване годността на строежа е отразено, че е извършен ремонт
и преустройство на покрива от четирискатен в двускатен, направа надзид на
тавана 1,20 м с преустройството му в мансарден етаж със задстроена площ
106 кв. м. застроен обем 210 кв.м., полезна жилищна площ 65 кв. м.
обслужваща площ 22 кв.м., конструкция масивна с дървен покрив.
Съгласно специалните постановки, предвидени в Наредба с №5/1977г.
действаща към 1988г. в обема на подпокривното пространство на сгради със
скатен покрив въз основа на одобрен архитектурен проект могат да се
изграждат жилища, стаи за творческа, или научна дейност - за ползване от
обитателите в по-долните етажи, ателиета за художествена научна и друга
творческа дейност сушилни и тавански складови помещения /чл.63, ал.1 от
същата Наредба/. В чл.63 ал.5 е отразено, че не се допуска да се изграждат
тавански стаи освен в малкоетажни сгради. Разрешеният ремонт
съответства изцяло като описание именно на строително-монтажни
работи в Разрешението за ползване с №830 според вещото лице в
приетата съдебно-техническа експертиза. Видно от показанията на
свидетелите П., Д. и Ж. семейството на ищцата са били осведомени за
вършеното преустройство на подпокривното пространство в мансарден етаж.
Нещо повече строителното разрешение е от 1988г. , протокола на ДПК е от
13.02.1997г., а разрешението за ползване от 17.02.1997г. В хода на
преустройството според заключението на вещото лице по строително-
техническата експертиза е разкрит демонтиран четирискатния покрив,
издигнат е надзид от източна и западна страна, външните зидове от север и юг
са надигнати извършени са и други строителни дейности, които са били
очевидни за живеещите в сградата- в това число и за ищцата и семейството й-
в допълнение за извършваното преустройство се изнасят данни и в исковата
молба. Тоест обосновава се извод, че от 17.02.1997г. вследствие на
извършеното преустройство на покрив и подпокривно пространство е бил
налице самостоятелен жилищен обект- впоследствие и нанесен като такъв в
5
КККР.
В тази насока видно от заключението по съдебно-строително
техническа експертиза е, че са налични строително разрешение
№204/10.05.1988г. и строителни книжа необходими за издаване на
разрешение за ползване на строеж на трети мансарден етаж на двуетажна
сграда находяща се в гр. С.З., ***, разрешението за ползване
№830/17.02.1997г. и протокол на държавна приемателна комисия от
13.02.1997г. съответствали на разрешения ремонт с посоченото разрешение за
строеж. След направения ремонт на подпокривното пространство, същото
отговаряло на действащите към момента на въвеждане в експлоатация на
обекта архитектурни и конструктивни технически норми и изисквания.
Вещото лице счита, че към датата на издаване на строителното разрешение за
основен ремонт и реконструкция на подпокривно пространство-10.05.1988г. е
било нормативно позволено и възможно да се обособят тавански и жилищни
помещения в подпокривното пространство с оглед височината му и другите
характеристики.
Видно от заключение по съдебно-техническа експертиза е, че
надстрояване има когато се създава нов етаж във височина, за да има
надстрояване покрива трябва да е бил неизползваемо пространство тоест с
височина под изискуемата, за да съществува помещение и да е изрично
записано в строителното разрешение, че се разрешава надстройка.
Увеличаване на надзид във височина не винаги означавало надстрояване,
нямало строителни книжа за надстрояване на двуетажната сграда. В
строителното разрешение № 204/10.05.1988г. бил разрешен строеж с
наименование основен ремонт на покрив, така разрешения ремонт
съответствал като описание на строително монтажни работи в Разрешение за
ползване № 830/17.02.1997г., след ремонта подпокривното пространство
представлявало едно жилище състоящо се от коридор, кухненски бокс,
трапезария, хол, две спални, баня, санитарен възел с общо предверие, в което
имало складова ниша, югозападна открита тераса. След извършване на
ремонта помещенията отговаряли на техническите норми и изисквания
относими за жилищни помещения към времето на проектиране. Достъпа до
подпокривното пространство бил от стоманобетонна стълба ограничен на
втори етаж чрез стена и врата. В строителните правила и норми за изграждане
на населените места 1959-1977г. нямало изискване за височина пространство
и обем на използваемо таванско складово помещение. Извода на вещото лице
е, че при първоначалния строеж вече е било обособено едно използваемо
таванско складово подпокривно пространство, като достъпа до него се
осъществявал от врата на втори етаж, стълбата между втори и трети етаж се
явявала вътрешна за него.
Видно от заключението по съдебно-техническа експертиза е, че към
1973г. не е било възможно съгласно одобрения проект да се обособят
тавански помещения поради следните причини: стълбищната клетка
обслужваща двата жилищни етажа не достигала до подпокривното
пространство съгласно одобрения проект, то не се третирало като
разпределение и не е разработвано от проектантите като такова, не е
предвиден надзид повече от 30 см, максималната светла височина на
подпокривното пространство е около 2,20м / с уточнение, че единствено и
само по проектна документация са дадени отговорите по поставените
6
въпроси.
Видно и от заключението по изготвената впоследствие и тройна
съдебно-техническа експертиза е, че към 1973г. съгласно одобрения проект не
било възможно да се обособят тавански помещения поради това, че
стълбищната клетка не достигала до подпокривното пространство не бил
предвиден надзид повече от 30 см максималната светла височина на
подпокривното пространство била около 2,20м. Съгласно дадените
свидетелски показания и от двете страни, стълбището водещо от втори
жилищен етаж до подпокривно пространство е съществувало към 1973 г. и се
е ползвало и от двете страни по делото. Зоната с проходимост над 1,80м
височина била с площ 7,59 кв. м. разположена в централната част на
подпокривното пространство и е с размери 1,94м/4,34м като част от тази зона
била заета от комини. СТЕ установила, че няма видими следи от строителни
дейности по допълнително изграждане на стълбищно рамо от втори етаж до
подпокривното пространство не били налице технологични прекъсвания в
конструкцията на стълбищната площадка и стълбищните рамена, подови
замазки и мозайка по стъпалата и площадките. СТЕ счита, че стълбищното
рамо от втори жилищен етаж до подпокривното пространство е изпълнен по
време на строителство на жилищната сграда. В хода на съдебно заседание
вещото лице В. уточнява, че такова стълбище има като наличието му било
отклонение от архитектурния проект на сградата, по приложения по делото
архитектурен проект подпокривното пространство не било предмет на
проектиране.
Безспорно установено посредством показанията на разпитаните по
делото свидетели е, че подпокривното пространство е било използваемо още
към 1973г.-според свидетелите на ищцата от семейството на ищцата и от
семейството на ответника, според свидетелят М. помещението било ползвано
от семейството на ответника като и последния имал ключ за него, до там
водели стълби. Установеното от показанията на свидетелите кореспондира
със заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, че до това
пространство имало достъп по стоманобетонна стълба и достъпът до него бил
ограничен на втори етаж от стена и врата, от друга страна е налице и
заключението по тройната СТЕ, по която е видно, че няма видими следи от
строителни дейности по допълнително изграждане на стълбищно рамо от
втори етаж до подпокривното пространство, не били налице технологични
прекъсвания в конструкцията на стълбищната площадка и стълбищните
рамена, подови замазки и мозайка по стъпалата и площадките. В допълнение
СТЕ счита, че стълбищното рамо от втори жилищен етаж до подпокривното
пространство е изпълнено по време на строителство на жилищната сграда.
Действително обстоятелството дали обект в сградата съставлява
самостоятелен обект и е заснет като такъв в кадастралната карта е без правно
значение при преценка статута му на обща част, или самостоятелен обект,
кадастралното отразяване на имотите и самостоятелните обекти има само
декларативно значение. От КККР не произтичат промени във вещноправния
статут на имотите.
Според фактите по делото обаче, към момента преустроеното
подпокривно пространство е със статут на самостоятелен обект, ползван и
владян единствено от ответника-като по отношение на последния е налице по
делото и нотариален акт за дарение на недвижим имот №65 том I дело
7
103/97г. с което Р.В.Д. и В.Т.Д. даряват на сина си П. В. Т. своя собствен
недвижим имот с площта общо от 376.5/753 кв. м. ид. части от дворно място,
находящо се в гр. С.З., *** заедно и реално с втори и трети мансарден етажи
от масивна жилищна сграда находяща се в това дворно място строена през
1968г., ведно с ½ ид. части от общите части на сградата, към извършване на
преустройството несъгласие от ищцовата страна не е изразявано-видно и от
показанията на св. П.. Нещо повече, родителите на ищцата са присъствали и
на освещаването на изградения като мансарда преустроен обект. В
допълнение разрешения ремонт съответства като описание на строително
монтажни работи в Разрешението за ползване с №830 според вещото лице в
приетата съдебно-техническа експертиза. От заключението по строително-
техническа експертиза пък е видно, че разрешението за ползване с №830 и
протокола на ДПК от датата 13.02.1997г. съответстват изцяло на разрешения
ремонт.
Извода от всичко гореизложено е, че към настоящия момент е обособен
в процесния имот самостоятелен обект -трети мансарден жилищен етаж,
ползван от ответника-собственик и въззиваем Т. на същото от 09.01.1997г.,
съответно и евентуално от 13.02.1997г. /датата на приемането на
преустроения строеж/.
Процесния таван, който в резултат на законното преустройство е
обособен като жилище, много преди предявяване на иска, е нанесен в
одобрените КККР на гр. С.З. като СОС с идентификатор със Заповед № 18-
9519-07.11.2018г. на Началника на СГКК С.З., влязла в сила на 30.09.2019г.
Със писменият отговор на исковата молба е представена както тази заповед,
така и Схемата с № 15-8985901-03.10.2019г. на СГКК С.З..
Ищцата и въззивница Г.Р. не се възползвала от дадената в чл. 214, ал.1
от ГПК възможност до приключване на първото по делото заседание да
изменени петитума на иска, съобразно актуалното състояние на процесния
таван, представляващ жилище с посочения идентификатор.
Обвързан от диспозитивното начало, съдът се е произнесъл именно по
предявения иск като диспозитивът на Решение № 260646/14.07.2019г.,
постановено по гражд. дело с № 1779/2019г., с който иска е отхвърлен като
неоснователен, изцяло съответства на петитума на исковата молба.
На следващо място, въззивният съд следва да посочи, че подадената
жалба е неоснователна, и поради следните съображения:
За да обоснове неправилност на съдебното решение, жалбоподателката
Р. се позовава на архитектурния проект от 1968г., който според нея е
„единственото писмено доказателство, което доказвало състоянието на
сградата и на подпокривното пространство, към момента на учредяване на
етажната собственост“. Този довод не може да бъде споделен от настоящата
инстанция.
Посоченият проект е само част (част „архитектура“) на проекта на
сградата. Както посочва в.л. арх. В., в съдебно заседание, проведено на датата
26.01.2021г пред първостепенният съд: “B момента гледаме проектна
документация, никой не може да гарантира, че този проект ще бъде изпълнен
във вида, в който е бил одобрен“, „не мога да гарантирам какво е било
фактическото разположение“. Следователно не може само на база на
архитектурния проект да се направи извод, какъв е бил вида на тавана към
момента на построяване на сградата, т.е. преди и по време на възникване на
8
етажната собственост.
Следва да се посочи, че съгласно вещото лице арх. В., базирайки се
само на част архитектурна, стълбището в проектираната сграда, стига до
втория етаж. Според вещото лице проекта не е предвиждал стълбище, което
да достига до тавана, разположен над втория етаж.
Такова стълбище обаче е имало и то е било изградено при
строителството на сградата (изрично посочено в тройната СТЕ).
Съществуването на такова стълбище се съдържа и в исковата молба – цитира
се: „След като е възникнала етажната собственост през 1973г., родителите на
доверителната и тогавашните собственици на втория етаж - родители на
ответника, са ползвали общо подпокривното пространство, за простиране на
дрехи…“. Макар да не е изрично казано, че са достигали до там по
стълбището, това произтича и от правилата на елементарната логика. Все пак
за да се достигне до таванските помещение, е необходимо там да се достига
на практика и в действителност по някакъв начин, като житейски това е
възможно единствено и само с изграждането на стълбище по което да се
достига до там, като те са се качвали по именно по това стълбище.
Ето защо, въззивната инстанция счита за правилен извода на
първоинстанционния съд, че към момента на възникване на етажната
собственост е съществувало стълбището, водещо от втория етаж към тавана.
Твърди се в исковата молба, че този таван е бил ползван. Свидетелите,
включително и на ищцата се качвали на тавана. Вещите лица, изпълнили
тройната СТЕ, твърдят че стълбището, водещо до него, е изградено още при
строителството на сградата. Следователно съществуването му (макар и да не е
предвидено в архитектурния проект) е безспорен факт по делото.
Тавана, съгласно свидетелските показания, е служел за задоволяването
на общи нужди на етажните собственици. Не може да бъде споделено
несъгласието на жалбоподателката с този извод, след като самата ищца, в
исковата си молба, излага подобни твърдения. Следва да се има предвид и
изразеното от вещите лица арх.В. и арх. Н. становище, че тъй като към датата
на построяване на сградата е нямало никакви изисквания към таванските и
складови помещения по отношение на височина, е можело да бъдат
направени такива.
Следователно по делото е оспорена тезата на ищцата, че процесния
таван, към момента на построяване на сградата и към възникване на етажната
собственост е представлявал обща по естеството си част от сградата.
Не може да бъде споделено твърдението на жалбоподателката, че тя не е
била съгласна с извършеното преустройство. В тази връзка следва да се
отбележи, че към момента на извършването му, тя не е била от категорията на
лицата, които разполагат с правен интерес да изразяват съгласие, нито да
оспорят посочените два административни акта. Г.Р. е придобила първи етаж
от сградата едва на 03.09.1998г., т.е. повече от година след въвеждане в
експлоатация на преустроения мансарден етаж. Лицата, които са се
съгласили, включително и с конклудентни действия (напр. посещаване на
тържество по освещаване на преустроения обект) са били нейните родители
Г.М.Я. и К.Й.Я., които са били собственици на първи етаж от сградата, към
момента на извършване на преустройството. Вида и характера на строително-
монтажните дейности, изключват извършването му по скрит начин. Липсата
на твърдения, а и на данни по делото, че към момента на извършването му,
9
праводателите на жалбоподателката Р. са сезирали контролните органи за
извършване на строеж и преустройство, с които не са съгласни, означава че
такова съгласие е било дадено, макар и мълчаливо и с конклудентни действия
от тяхна страна.
Ето защо, въззивният съд следва да остави без уважение направеното от
жалбоподателката искане и оплакване във въззивната й жалба за
осъществяване на инцидентен контрол върху Разрешение за ползване №
830/17.02.1997г. Даже и да се възприеме тезата, че този административен акт
е следвало да бъде връчен на Г.М.Я. и К.Й.Я., следва да се има предвид, че
съществуването му е станало известно, както на тях, така и на Г.Р. по адм.
дело с № 690/2018г. на Административен съд Стара Загора, образувано по
жалбата срещу Заповед № 18-9519-07.11.2018г. на Началника на СГКК С.З..
От съдържащите се в кориците на делото писмени доказателства се
установява, че посоченото разрешение за ползване е било представено,
съответно е станало известно своевременно на жалбоподателката Р. и на
нейните родители. От тяхна страна не са били предприети никакви действия
по оспорването му пред Административен съд Стара Загора, който е
компетентния съд да осъществяване на съдебния контрол върху
административните актове. В този смисъл съдът счита, че не следва да се дава
възможност в настоящото съдебно производство да се черпят права от
собственото им бездействието. Само за пълнота следва да се посочи, че
протокол за приемане на строежа от 13.02.1997г. не представлява
административен акт и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Въззивната инстанция намира за правилен извода на Районен съд Стара
Загора, че тавана предмет на преустройство, въведен в експлоатация с
Разрешение за ползване № 830/17.02.1997г., след тази дата е ползван
единствено и само от въззиваемия Т. явно, спокойно, необезпокоявано и
непрекъснато с явното му намерение за своене /което се потвърждава и от
горепосочения нот. акт от 1997 год./, в продължение на повече от 20 години,
поради което е придобит и по давност.
В исковата молба не се съдържат твърдения, а и по делото няма събрани
доказателства, че ищцата Г. Г. Р. да е оспорвала правото на собственост на
ответника П.Т. върху жилището, разположено на трети мансарден етаж от
процесната сграда. В нито един момент от придобиването от нейна страна на
първи етаж от сградата, тя не оспорила правото му на собственост върху
жилището, разположено над втория етаж, което е било получено именно чрез
законно извършеното преустойство на тавана, което жилище е възникнало
като такова още дори преди въззивницата Р. да стане собственик на обект в
същата етажна етажната собственост.
По въпроса за придобивната давност въззивният съд възприема
следното:
По своята правна същност придобивната давност съставлява
упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило
през определен от закона срок, след изтичането на който се придобива право
на собственост, или друго вещно право, на което владението по съдържание и
начин на упражняване е съответствало. Фактическият състав на придобивната
давност изисква наличие на два елемента: 1) владение, което да е постоянно,
непрекъснато, явно (да не е установено и да не е упражнено по скрит начин),
спокойно (неустановено с насилие и неоспорвано с насилие) и 2) изтичане на
10
определен период от време, като съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗС,
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, респ. 5 години, когато
владението е добросъвестно. Самото владение е установено фактическо
господство върху определена вещ с намерението да се свои.
От събраните доказателства по делото /писмени и гласни/ се установи,
че ответника е владял процесния обект, владението е било несъмнено и
предвид това, че разрешението за ползване е от 17.02.1997г. след
извършеното преустройство на подпокривното пространство в мансарден
етаж, предвид и на това, че ответника ясно и недвусмислено е изразявал
намерението си по повод владение на процесния обект: извършвал е ремонтни
и други строителни действия които са били очевидни и за съседите- видно от
показанията на св. Ж. и на още по-голямо основание за ищцата и нейното
семейство, манифестирал е своето намерение да свои вещта - в случая пред
ищцата, респ. нейните родители, следва да се приеме, че ответника се
легитимира като собственик на имота по силата на изтекла в негова полза
придобивна давност.
Настоящият съд приема за установено, че именно въззиваемият и
ответник Т. се легитимира като собственик на процесния таван /от 1997 год.
преустроен законно тавански мансарден жилищен етаж/, позовавайки се не
само на изтеклата в негова полза (и в полза на праводателите му) придобивна
давност, но и на прехвърлителното дарствено правоотношение.
Неоснователни са в този смисъл твърденията на въззивницата. че
въззиваемият П.Т. не е могъл да докаже реализирането на фактическия състав
на придобивната давност както в съдебното производство пред въззивния съд,
така и в предхождащото го такова пред първостепенният съд. Напротив —
видно от събраните по делото както писмен, така гласни доказателства,
всички са еднозначни и непротиворечиви и сочат към единствено правилния
и възможен извод, че процесният имот винаги е бил на фамилията Т.и -
първоначално на родителите на въззиваемия, а след това и на самия
въззиваем.
Според фактите по делото обаче, към момента преустроеното
подпокривно пространство е със статут на самостоятелен обект ползван от
ответника-като по отношение на последния е налице по делото и нотариален
акт за дарение на недвижим имот с № 65, том I, дело под № 103/97г. с което
Р.В.Д. и В.Т.Д. даряват на сина си П. В. Т. своя собствен недвижим имот
376.5/753 кв. м. ид. части от дворно място находящо се в гр. С.З., *** заедно и
реално с втори и трети мансарден етажи от масивна жилищна сграда
находяща се в това дворно място строена през 1968г., ведно с 1/2 ид. части от
общите части на сградата, към извършване на преустройството несъгласие от
ищцовата страна не е изразявано-видно и от показанията на св. П., нещо
повече родителите на ищцата са присъствали и на освещаването на
изградения като мансарда обект. В допълнение разрешения ремонт
съответствал като описание на строително монтажни работи в Разрешение за
ползване №830 според вещото лице в приетата съдебно-техническа
експертиза. От заключението по строително- техническа експертиза пък е
видно, че разрешението за ползване №830 и протокола на ДПК от
13.02.1997г. съответстват на разрешения ремонт.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства може да се
11
направи категоричен извод, че ищцата и въззивница не е собственик на
процесните ½ ид. част от процесния имот /таван/. Несъмнено е доказано, че
именно въззиваемия П. Т. се явява едноличния и единствен собственик върху
процесния тавански жилищен етаж, както по силата на горепосочена
прехвърлителна сделка /договора за дарение от 1997 год. направено в негова
полза от родителите му/, така и по силата на придобивната давност изтекла в
негова полза.
За да бъде уважен иска за ревандикация, ищецът следва да докаже
пълно и главно освен, че е собственик на целия имот, но и че ответникът
/ответниците упражняват фактическа власт върху частта от имота, владението
върху която искат да си върнат.
От изготвените по делото съдебно-технически експертизи и от
останалите доказателства се доказа, по безспорен начин че ищцата и
въззивница Р. не е собственик на процесните ½ ид. част от процесния имот.
Несъмнено е доказано, че именно въззиваемия П. Т. се явява едноличния и
единствен собственик върху процесния тавански жилищен етаж. Не е налице
първата и основна предпоставка за уважаването на иска по чл.108 от ЗС,
поради което същият правилно и обосновано е бил отхвърлен от
първостепенният съд.
Въззивната инстанция намира за неоснователни и изложените в жалбата
твърдения за допуснати процесуални нарушения, тъй като съдът не бил
обсъдил всички наведени от нея възражения, касаещи съставения нотариален
акт, с който въззиваемия се легитимира като собственик на процесния
недвижим имот, както и всички необходими строителни разрешения и книжа
за извършването на същото преустройство.
Предвид гореизложените съображения, въззивната инстанция намира,
че първоинстанционното решение се явява правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде изцяло потвърдено. При постановяването му не са
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, като изводите на
съда съответстват изцяло на събраните по делото доказателства.
В заключение въззивната инстанция приема, че следва да потвърди
Решение с № 260646/14.07.2019г., постановено по гражд. дело № 1779/2021г.
по описа на Районен съд Стара Загора, като осъди Г. Г. Р. да заплати на
въззиваемия направените от последния разноски, направени пред въззивната
инстанция.
По отношение на разноските по делото пред въззивната инстанция
Въззивният съд счита, че тъй като се потвърждава обжалваното
първоинстанционно Решение, с което на практика се оставя без уважение
въззивната жалба на жалбоподателката Р., то и разноските на страните пред
въззивната инстанция на основание чл.78, ал.3 във връзка с чл.273 от ГПК
следва да останат в тежест на жалбоподателката общо в размер на 2500 лева,
представляващи възнаграждение за един адвокат пред настоящата въззивна
съдебна инстанция съобразно представения списък на разноските по чл.80 от
ГПК и договора за правна защита и съдействие от датата 25.08.2021 год. /на
лист 19 от делото/.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
12
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260646 от 14.07.2021 г., постановено по
гр.дело № 1779/2019г. по описа на Старозагорски районен съд, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с 273 от ГПК Г. Г. Р.
ЕГН:********** с адрес: гр. С.З., *** да заплати на П. В. Т. ЕГН: **********
от гр. С.З., *** сумата от 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/,
представляваща деловодни разноски по настоящото производство за един
адвокат - адв. Д. по делото пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на
чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13