Решение по дело №32/2021 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 260034
Дата: 23 март 2021 г. (в сила от 14 април 2021 г.)
Съдия: Наташа Иванова Даскалова
Дело: 20215210200032
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ . . . . . .

 

23.03.2021    година,гр.Велинград.

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на двадесет и шести февруари ,   две хиляди  двадесет и първа  година,в публично заседание в следния  състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:НАТАША ДАСКАЛОВА

 

СЕКРЕТАР:ВИОЛЕТА ШАРКОВА

като разгледа  докладваното от районния съдия НАТАША ДАСКАЛОВА а.н.х.дело № 32   по описа за 2021  година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

                   С Решение № 13/08.01.2021 година,постановено по к.а.н.дело № 1262/2020 година АдмС Пазарджик е отменил  Решение № 260016/25.09.2020 година,постановено по а.н.дело № 56/2020 г. на РС Велинград и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.В мотивите  на посоченото решение касационната инстанция е приела,че на 14.09.2020 год. съдът е дал ход на делото,въпреки наличие на уважителна причина за неявяване на пълномощника на жалбоподателя,с което е нарушил правото на защита на последния.

                   И.Н.Г. *** е обжалвал наказателно постановление№19-0367-001762     от 05.08.2019  година на Началник сектор  към ОД на МВР Пазарджик ,  с-р Пътна полиция,с молба същото да бъде отменено ,като незаконосъобразно и необосновано ,тъй като не е извършил нарушението,за което е санкциониран – липсва описание на нарушението и обстоятелствата,при които е извършено; за същото деяние е налице отказ да се образува  досъдебно п-во  с Постановление на РП Велинград от 03.05.2020 г.,в което изрично е прието,че не е налице субективния елемент  на престъплението .Направено е искане за присъждане на разноски по делото.

                 Представител  на ответника ОД на МВР Пазарджик не се явява,като в писмено становище се сочи,че жалбата е неоснователна  и наказателното постановление следва да бъде потвърдено – установена е фактическата обстановка,описана в акта и в наказателното постановление; водачът е нарушил чл. 140 от ЗДвП и правилно са му наложени адм. наказания почл. 175,ал.3,пр.1 от ЗДвП; развити са съображения,че деянието е извършено при форма на вината – непредпазливост- деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди; не са налице нарушения на процесуалния закон,довели до ограничаване правото на защита на водача.Направено е  искане за присъждане на разноски и възражение за прекомерност на адв. възнаграждение и искане да бъде намалено до законовия минимум

 

                   От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

                    На 20.03.2019     година ,на жалбоподателя И.Н.Г. ***,  е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 239118,за това,че на 20.03.2019 г.  в около 10 часа и 50 минути  , в гр.Велинград,на ул.”Никола Вапцаров”,пред хотел „Св.Спас“, управлява МПС - лек автомобил  „Рено Канго” с рег.№ РА4739КВ – лична собственост,като извършва следното нарушение: Управлява МПС ,което  със служебно прекратена регистрация на  12.03.2019 г. Посочено е,че е нарушил чл. 140,ал.1  . АУАН е подписан без възражения от водача. В  обжалваното наказателно постановление №19-0367-001762     от 05.08.2019  година на Началник сектор  към ОД на МВР Пазарджик ,  с-р Пътна полиция  нарушението е    описано по идентичен начин с описанието в акта,възпроизведена е нарушената норма на чл. 140,ал.1 ЗДвП  и на основание чл. 175,ал.3,пр.1  от ЗДвП, на водача И.Н.Г. *** са наложени адм. наказания глоба в размер на 200  лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

                        От показанията на актосъставителя  П. и свид. Д.  – служители на ОД на МВР Пазарджик и съотв. Ру на МВР Пазарджик,   е видно,че  са били изпратени на територията на  гр.Велинград за провеждане на СПО,като са спирали МПС за проверка в района на хотел „Св.Спас“  ; спрели са за проверка лек автомобил,управляван от жалбоподателя и са установили,че има изтекъл стикер за застраховка“Гражданска отговорност“ и след направена проверка действително се е оказало,че за МПС няма сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,както и че автомобила служебно е дерегистриран.  АУАН  на жалбоподателя  е съставен за това,че управлява дерегистрирано МПС.  Освен това същите установяват,че автомобила е бил с регистрационни табели и пред тях водачът е обяснил,че  не е забелязал,че не е заплатена поредната вноска на застраховката и че със застраховането на МПС се занимава неговия внук. Свид. Тупчева  - дъщеря на жалбоподателя,установява,че не са получавали нищо  за това,че автомобила,управляван от жалбоподателя е дерегистриран,автомобила си е имал рег. табели,като застрахователните вноски са плащали или тя,или сина й и забравили да заплатят последната вноска.

                    С Постановление от 03.05.2019 година  на Районна прокуратура Велинград  ,на основание чл. 24,ал.1,т.1 от НПК е отказано да се образува наказателното производство по преписка с  вх.№ 430/2019 година по описа на РП Велинград. От мотивите на посоченото постановление е видно,че досъдебното производство е водено за това,че на 20.03.2019  година, И.Г. ***    е управлявал лек  автомобил  в гр.Велинград,до хотел „Св.Спас“,спрян е за проверка от полицейски служители и по време на същата е установено,че  регистрацията на МПС е прекратена на основание чл. 143 от ЗДвП,поради непратена задължителна застраховка“Гражданска отговорност“,като водачът не е уведомен за това обстоятелство . След отразяване на тези фактически обстоятелства наблюдаващият прокурор е  приел,че не е извършено престъпление по чл. 345,ал.2 от НК,тъй като липсва пряк умисъл за осъществяване на този състав – собственика на МПС не е уведомен по надлежния ред от ОД на МВР Пазарджик  и на автомобила е имало регистрационни табели,които е следвало  да бъдат иззети от органите на МВР . В посоченото постановление  е налице   разпореждане на прокурора същото да се изпрати на РУ на МВР Велинград за реализиране на административно-наказателна отговорност.

                  По делото са представени и приети писмени доказателства:

- Постановление за отказ да се образува  наказателно производство от 03.05.219 година на РП Велинград  ,

- Писма от ОД на МВР Пазарджик,сектор „Пътна полиция“ относно  липса на уведомяване на собственика за прекратяване на регистрацията,вкл. и копие от уведолнението;

- Справка за нарушител/водач;

-  Заповед рег.№ 8121з-515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи,

- Писмо от Гаранционен фонд до съда от 14.02.2020 година,ведно с копие от Уведомление до жалбоподателя от 17.02.2019 г.,без разписка за връчване на същото;

                                                                                                               

             С оглед на горното съдът счита,че  ж а л б а т а    е    ОСНОВАТЕЛНА, поради което  следва да    бъде    у в а ж е н  а  ,като се  ОТМЕНИ   наказателно постановление №19-0367-001762     от 05.08.2019  година на Началник сектор  към ОД на МВР Пазарджик ,  с-р Пътна полиция, с което на жалбоподателя И.Н.Г. ***, за нарушение на чл. 140,ал.1 от ЗДвП,на основание чл. 175,ал.3,пр.1 от ЗДвП,са  наложени административни наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест  месеца ,тъй като е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила:

-     при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление са нарушени разпоредбите на чл. 42,т.5 от ЗАНН и на чл. 57,ал.1,т.5 от ЗАНН,тъй като липсва описание на нарушението и обстоятелствата,при които е осъществено същото. И в АУАН,и в наказателното постановление се сочи,че жалбоподателят е управлявал МПС ,което е със служебно прекратена регистрация на определена дата,но липсва посочване на причината за прекратяване на регистрацията на МПС – в случая липса на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Последното обстоятелство се изясни в ОСЗ от показанията на разпитаните свидетели. Поради това жалбоподателят не е бил в състояние да научи точно за какво нарушение му е наложено адм. наказание и да защити правата си.В подкрепа на този извод е и обстоятелството,че законодателят е предвидил  в чл. 143 от ЗДвП различен ред за служебно прекратяване на регистрацията на МПС при различни хипотези .

         Нещо повече,дори и да не се приеме посоченото становище на съда,то  следва да се има предвид,че в настоящия процес се установи по един безспорен и несъмнен начин,че жалбоподателят  е управлявал лек  автомобил в гр.Велинград,по ул.”Никола Вапцаров ”    с табели с  регистрационни номера ,като  регистрацията на МПС е била прекратена  служебно,на основание чл. 143,ал.10 от ЗДвП,но липсват данни водачът,който е и собственик на автомобила,да е уведомен за прекратяването,респ. за прекратяване на застрахователния договор. Поради това  съдът счита,че жалбоподателят не е нарушил умишлено разпоредбата на  чл. 140,ал.1 от ЗДвП ,т.е не е осъществил и състава на административно нарушение  на  чл.175,ал.3,пр.1  от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 143,ал.10 от ЗДвП  служебно се прекратява регистрацията на ППС,за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574,ал.11 от КЗ,и се уведомява собственикът на ППС. Следователно в процесния случай,поради липсата на уведомяване на собственика  и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила,може да се направи извода,че липсва субективната страна на нарушението по чл. 175,ал.3 от ЗДвП  т.е деецът не е бил в състояние  да осъзнае общественоопасния характер на извършеното и да предвиди или да допусне   настъпването на общественоопасните му последици.  В подкрепа на изложеното – Решение  № 96 от 28.07.2020 г. на АдмС Сливен,по к.а.н.дело № 78/20 г.;Решение № 193 от 23.09.2020 г. ан АдмС Кюстендил по к.а.н.дело № 126/20 г. Нещо повече – за процесното деяние е налице прекратено наказателно производство за извършено престъпление по чл. 345,ал.2 от НК,като мотивите в постановление за прекратяване са отново относно липсата на субективния елемент на престъплението.Наличието на виновно поведение се изисква не само при извършване на престъпление,но и при извършване на адм. нарушение,съгласно определението на това понятие в  чл. 6 от ЗАНН.Съдът не приема становището на ответника по жалбата,че деянието е извършено при форма на вината непредпазливост – небрежност,т.е че деецът не е предвиждал обществената опасност на деянието,но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Обосноваването на последното само с  обстоятелството,че жалбоподателят е правоспособен водач и е собственик на МПС,не може да се приеме от съда,не само за това че по делото се събраха доказателства ,че други лица уреждат застраховането на МПС,но и за това,че законодателят и в КЗ, и в ЗДвП е предвидил съотв. субекти да уведомяват собственика на МПС  за настъпването на определени факти – изтичане срока на застрахователния договор,респ. прекратяване на регистрацията на МПС,като в случая жалбоподателят не е получил и двете уведомления и да се приеме,че той е  знаел за посочените обстоятелства,би следвало да се предполага за това знание,а е несъмнено че административно-наказателната отговорност не би могла да почива на предположение.

                   Поради изложеното наказателното постановление следва да бъде отменено на формално основание,респ. да се приеме,че жалбоподателят не е осъществил  от субективна страна състава на административно  нарушение,за което са му наложени посочените по-горе адм.наказания  .

 

             С оглед на  обстоятелството,че жалбата е основателна ,на основание чл. 63,ал.3 от ЗАНН , на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по делото – сумата 200.00 лева – адв. възнаграждение  за процесуално представителство  пред Районен съд Велинград ,като  за процесуално представителство  пред  Адм. съд Пазарджик по  к.а.н.дело № 1262/2020 г.  не са сторени разноски. За разноските от жалбоподателя са представени писмени доказателства при предходното разглеждане на делото – по а.н.дело № 56/2020 г. по описа на РС Велинград. В случая не са налице предпоставки за намаляване на заплатеното адв. възнаграждение,тъй като  същото не е прекомерно завишено.

 

                   Водим от изложеното до тук съдът

 

Р   Е   Ш    И    :

 

                   О т м е н я в а        наказателно постановление №19-0367-001762     от 05.08.2019  година на Началник сектор  към ОД на МВР Пазарджик ,  с-р Пътна полиция,  с което на  И.Н. ***, с ЕГН **********  ,са   наложени  административни    наказания:

-   г л о б а в размер на 200 / двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за  с р о к   от ШЕСТ МЕСЕЦА, на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140,ал.1  от ЗДвП .

 

                    О с ъ ж д а   ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР ПАЗАРДЖИК   да  заплати на „ И.Н. ***, с ЕГН **********  , разноски по делото в размер на 200 /двеста / лева.

 

           Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава  дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс  пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните по делото,че решението е изготвено.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: