РЕШЕНИЕ
№ 1685
гр. Пловдив, 05.08.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, XXVII състав, в публично заседание на единадесети юли през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Петя
Шейретова, като разгледа докладваното от Председателя административно
дело № 1701 по описа
за 2019 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/.
2. Образувано е
по жалба на О.Х.К., ЕГН ********** ***, чрез адвокат С.Ж.П., срещу
принудителна административна мярка /ПАМ/ - принудителното задържане на пътно
превозно средство
с рег. № РВ6677СВ, извършено на 05.06.2019г. на ул. „Капитан
Райчо“ № 5 – Евмолпия, гр. Пловдив, чрез техническо
средство – скоба, поставено от Б.Ц.М. – блокиращ оператор в общинско
предприятие „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив.
В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност и нищожност на наложената мярка. Изложение са
твърдения, че автомобилът е спрян на паркинга на заведение „Торо
гранде“ до Евмолпия в гр. Пловдив,
находящ се на ул.“Капитан Райчо“, както и че на мястото на паркиране нямало
знак за „синя зона“, а паркингът е за клиенти на заведението. Твърди се несъответствие
с целта на закона, тъй като автомобила не е престоявал на посоченото място,
защото липсва такса престой в издадения фискален бон. Отделно от това се
твърди, че в протокола за принудително блокиране не е индивидуализиран
автомобила, като не е посочена марката, а само символите „МВ“. Иска се отмяна
на мярката и присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.
3. Ответникът - Б.Ц.М. – блокиращ
оператор в общинско предприятие /ОП/ „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив,
не взема становище по по допустимостта и основателността
на жалбата.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена
за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител
и не взема становище по жалбата.
ІІ. За допустимостта:
5. Жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес,
поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. На 05.06.2019 г., в 13:47 часа, след установяване на
нарушение от инкасатора Т.К., А.К.- водач на блокиращ автомобил и Б.М.– блокиращ
оператор, в качеството на длъжностни лица при ОП „Паркиране и репатриране при
община Пловдив“, са съставили Протокол серия № 0038223 от същата дата, в който
е отразено действие по принудително блокиране на пътно превозно средство с рег.
№ РВ6677СВ, марка „МВ“, модел С 200 cdi, с водач О.К., извършено на 05.06.2019 г.
на ул. „Капитан Райчо“ - 5 – Евмолпия. След заплащане
с касов бон № 0657, представен на лист 8 по делото автомобилът е отблокиран. Протоколът е подписан от водача и посочените
длъжностни лица.
Видно от изготвения към протокола снимков материал на 05.06.2019
година, в 12:48. часа, МПС с рег № РВ6677СВ е
паркирано напречно на пътното платно в зона за паркиране, а зад автомобила,
през улицата, е видима жилищна сграда, която по данни от програмата „Google maps” се идентифицира на
адрес: ул. „Капитан Райчо“ № 73, 75, 77
в град Пловдив (https://www.google.com/maps/@42.142529,24.758485,3a,15y,-16.7h,89.14t/data=!3m6!1e1!3m4!1sj46Xku0QlHwUMEj1Lfm9ww!2e0!7i13312!8i6656).
Според картата на „Синя зона“ в гр. Пловдив, публикувана на адрес: http://www.plovdiv.bg, с пряк достъп през
интернет на уеб адрес: https://www.google.com/maps/d/viewer?msa=0&mid=16e4B9UhqSnH0MsJB3I5CJeWcPhY&ll=42.1474282454988%2C24.749965649999922&z=14, участъкът на ул. „Капитан Райчо Николов“ от пресечката с ул. „Димчо
Дебелянов“ до ул. „Родопи“ е маркиран като синя зона за паркиране. В посоченият
участък според данните от „Google maps”
(https://www.google.com/maps/place/%D0%A2%D0%BE%D1%80%D1%80%D0%BE+%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B5/@42.1423745,24.757878,19.86z/data=!4m13!1m7!3m6!1s0x14acd1a67981a4b7:0x73e88bb9571ce418!2z0YPQuy4g4oCe0JrQsNC_0LjRgtCw0L0g0KDQsNC50YfQviDQndC40LrQvtC70L7QsuKAnCwgNDAwMCDQmtCw0LzQtdC90LjRhtCwIDEsINCf0LvQvtCy0LTQuNCy!3b1!8m2!3d42.1422199!4d24.7563032!3m4!1s0x14acd1a65773353f:0x406acddadaaa63d6!8m2!3d42.1422968!4d24.7580948
) се намира и заведението „Торро
Гранде“, с адрес: ул. „Капитан Райчо Николов“ № 66,
4000, кв. Каменица 1, гр. Пловдив.
Видно от представената схема на сигнализиране в
началото на посочения участък до ул. „Капитан Райчо Николов“ № 5 е поставена и
табела Т17 обозначаваща режим на принудително репатриране.
7. Според свидетелство за регистрация част I № *********
лек автомобил с рег. № РВ6677СВ, марка МЕРЦЕДЕС Ц 200 ЦДИ, е собственост
на О.Х.К..
8. За удостоверяване на
компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя
заповед № 12ОА680/23.03.2012г. на и.д. кмет на община Пловдив, с която на
основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА, чл.167, ал.2, т.2 и чл.168 от ЗДвП и чл.27 от
Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на град
Пловдив, ОП „Паркиране и репатриране” е определено за звено при община Пловдив,
което да осъществява принудителни мерки при неправилно паркиране - „блокиране
на колелото на неправилно паркирало ППС”, на територията на община Пловдив.
Според т. II от заповедта определените от директора на предприятието служители
на ОП „Паркиране и репатриране” използват техническо средство за принудително
задържане тип „скоба”, на пътното превозно средство, за което не е заплатена
дължимата такса за паркиране, определена от Общински съвет - Пловдив, до
заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство.
Представена е също и
заповед № 5А/17.01.2019г., с която директора на ОП „Паркиране и репатриране”
при община Пловдив е определил поименно служителите на ОП „Паркиране и
репатриране”, които да използват техническо средство за принудително задържане
и блокиране тип „скоба“ в изпълнение на т. II от Заповед № 12ОА680/23.03.2012г.
Под т. 23 в заповедта е посочен служителят Б.Ц.М.. Последният, според трудов договор № 37 от 30.06.2014г., считано от 01.07.2014г. г., е
заел длъжността „инкасатор, плащания“ в ОП „Паркиране и репатриране“ – Пловдив.
Представена е също длъжностна характеристика за длъжност „инкасатор, плащания“
код 42142004, получена от Б.Ц.М. на 01.07.2014 г. срещу подпис, според която сред
задълженията му е да таксува МПС и да подава заявки за поставяне на скоби за
МПС, които не са таксувани, респ. да изготвя заявки за сваляне на вече
поставени технически средства за принудително задържане на МПС.
9.
В
хода на съдебното дирене се събраха показанията на Д.Ц.Б. – лице в приятелски
отношения със жалбоподателя от 5-6 години. Свидетелят сочи, че през 2019
година, юни месец, ден сряда, К. го е взел към 12:30 часа и отишли на обяд с
неговия автомобил Мерцедес сив на цвят. Спрели на ул. “Капитан Райчо” пред ресторант
“Торо Гранде”. Според
свидетеля е нямало знак и по нищо не личало, че е забранено спирането. Б.
заявява, че е останал с впечатление, че е паркинг на заведението, тъй като там
винаги е било паркинг на заведението. Твърди, че синята зона е по-надолу, тъй
като идвали служители, които таксували или има автомат и табелка. Заявява, че точно
пред заведението не е забелязал знаци, нито е отишъл човек да си платят.
ІV.
За правото:
10.
Според чл. 99, ал. 1 – ал. 3 от ЗДвП в населените места собственикът или
администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от
пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на
денонощието; местата за паркиране се
обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се
указват условията за паркиране; общинският съвет определя цената за паркиране
на обозначените места, както и условията и реда за плащането й от водачите на
специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1,
т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на
тези места, включително приема годишния инвестиционен план.
Съгласно
чл.10, ал. 1 – ал. 3 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град
Пловдив /приета с Решение № 14, взето с Протокол № 1 от 19. 01. 2012 г.; http://www.plovdiv.bg//: на територията на града се определят райони,
пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране
/„Синя зона”/ в определени часове на денонощието, от понеделник до събота
включително, с изключение на обявените с нормативен акт официални национални
празници, в часовия диапазон от 08.30 до 17.30 часа. За паркиране в „Синя зона” се заплаща цена в размер, определен
с Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Пловдив. Обхватът на „Синя зона” се определя от Общински
съвет - Пловдив, съгласно одобрен списък, Приложение № 1 към Наредбата. Условията
и редът за паркиране в зоната, се указват с
хоризонтална маркировка и вертикална пътна сигнализация от съответните звена на
Община Пловдив, при спазване на действащите нормативни разпоредби и действащия
Генерален план за организация на движението в гр. Пловдив.
В
цитираното Приложение № 1 „Списък на булеварди, улици и площади с разрешено
краткотрайно платено паркиране (Синя Зона)” към Наредбата, под т. 39 е включена
ул. „ул. Кап. Райчо“, гр. Пловдив.
Разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, предвижда, че служби за контрол, определени от кметовете на общините,
използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно
средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал.
3, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото
средство.
Съгласно чл. 27 от Наредбата
поставянето на „скоба” може да се извършва само от звеното на общината,
определено със заповед на кмета на общината, на основание чл.167 ал.2, т.2 от ЗДвП. По правилото на чл. 35, ал. 1 вр. ал. 2, т. 3
от същия подзаконов нормативен акт, кметът на общината или определено с негова
писмена заповед звено на общината и длъжностни лица осъществяват контрол по
спазването на наредбата, който контрол включва използването
на техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство,
за което не е заплатена дължимата цена за паркиране до заплащане на цената и на
разходите по прилагане на техническото средство.
Според т. 5 и т. 8 от Инструкция по изпълнението на
заповед № 12ОА680/23.03.2012г. на и.д. кмет на община Пловдив, утвърдената от
директора на ОП „Паркиране и репатриране” при община Пловдив,
установяването на нарушенията при
паркирането се извършва от инкасатори на плащания, разположени на улиците на
„Синя зона“, които до 10 минути уведомяват диспечерите на Общинското
предприятие и след пристигането на блокиращия екип оказва пълно съдействие при
съставянето на констативен протокол и принудителното блокиране със скоба.
11. Принудителното задържане на пътно превозно средство
чрез техническо средство - скоба по своя характер представлява проява на
властта на съответния орган едностранно да предизвика промяна в правната сфера
на адресата на принудата
и следователно има белезите на принудителна
административна мярка - индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК, която следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 от АПК. В частност, за да бъде една принудителна административна мярка законна, тя
трябва: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ
случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни
органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по
реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла на чл. 22 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна
административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и
възстановяващ ефект спрямо административните нарушения. Целта на процесната принудителна мярка е да се
отстранят вредните последици от констатирано правонарушение като се гарантира паркиране на определените за целта места - общинската
собственост, след заплащане на дължимата такса по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП.
Фактическият състав на мярката по чл.
167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП изисква да е налице паркиране на моторно превозно
средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо
заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността му
момент. Елементите на фактическия състав трябва да са налице кумулативно.
Законът не предвижда съставяне на
нарочен акт в писмена форма за налагане на конкретната мярка. Аргумент в тази
насока се извлича при тълкуване на разпоредбата на чл. 172, ал. 1
от ЗДвП, според която изброените в чл. 171, т. 1, 2,
2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 принудителните административни мерки
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. По аргумент на противното за мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 от
ЗДвП
не се изисква писмена форма. Същата се налага чрез фактически действия –
използване на техническо средство за принудително задържане.
12.
Видно от обсъдената правна уредба, не може да има съмнение, че компетентността по прилагане на процесната мярка
нормативно е предоставена на кмета на общината, като ръководител на
службата за контрол. Предвидена е също изрична възможност
мярката да се прилага и от оправомощени длъжностни лица. Общинско
предприятие „Паркиране и репатриране“, по смисъла на чл. 52, ал.1 от Закона за
общинската собствеността, не е юридическо лице – правен субект, а е структурна
единица от администрацията на община Пловдив. В този аспект
като определено звено за контрол по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП във вр. § 1, т. 1 от ДР на АПК
предприятието няма качеството на контролен административен орган. Този извод се подкрепя от текста на чл. 35, ал. 1 от
Наредбата, в който изрично е предвидено контролът по спазването й да се
извършва от кмета на общината или чрез определено с негова писмена заповед „звено
на общината и длъжностни лица”. При наличието на изричен административен акт -
заповед № 12ОА680/23.03.2012г. на и.д. кмет на община Пловдив, по аргумент от
чл. 167, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 172, ал. 1от ЗДвП, в
случая компетентни да прилагат мярката се определени от директора на общинското
предприятие служители. Именно тези длъжностни лица могат да
бъдат носител на властническото правомощие да наложат принудителната
административна мярка, но тяхното правомощие не изхожда пряко от правната
норма, нито от обстоятелство, че са служител на звеното за контрол. Тук следва да се
съобрази, че възможността за делегиране на административни
правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да
делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани
правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния
орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя
другиму /така Тълкувателно решение № 4/22.04.2004г. по т. дело № ТР-4/2002 г.
на Общото събрание на съдиите на ВАС/. Както в правната теория, така и в
съдебната практика не съществува спор, че за да е валидно делегирането на
правомощия, освен предвидено като възможност в правната норма, следва да е
извършено в надлежна писмена форма с акт на делегиращия орган, който да сочи
изрично правомощията, периода и случаите, за които се оправомощава
съответното длъжностно лице. Доколкото актът за оправомощаване
запълва диспозитива на съответната материалноправна
норма същият следва да бъде прецизен, точен и ясен, така че да не оставя
съмнение относно волята на делегиращия орган. Това е израз на общото
задължение на органа да упражнява правомощията си при спазване принципите за
законност и прозрачност, залегнали в чл. 4 и чл. 12 от АПК. Точността при
възлагане на правомощия е гаранция за валидното й упражняване и създава яснота
на адресатите на принудителната мярка за правния субект, спрямо когото може
ефективно да упражни конституционното си право на съдебна защита.
Каза се, в случая директорът на ОП „Паркиране и репатриране” при община Пловдив е издал заповед №
5А/17.01.2019г., с което е изпълнил
задължението си по т. II от
заповед № 12ОА680/23.03.2012г. на и.д.
кмет на община Пловдив и изрично е определил длъжностните лица, които да
прилагат мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП,
сред които в т. 23 е посочен и Б.Ц.М..
При това положение възражението на жалбоподателя за нищожност на принудителната
мярка, поради некомпетентност на ответния
административен орган, се явява неоснователно.
Остават недоказани и
твърденията, че мястото на което е паркирано процесното превозно средство не е обозначено
като „синя зона“. Действително в констативен протокол
серия № 0038223 некоректно е
отразено, че принудителното блокиране е извършено на № 5 – Евмолпия.
Въпреки това съдът намира, че това не е съществено процесуално нарушение от
категорията, даващи самостоятелно основание за отмяна на приложената мярка, тъй
като е ноторен фактът, че
заведението „Торро Гранде“
се помещава в сградата на бившия магазин „Евмолпия“ в
град Пловдив. Посоченият магазин на ул. „Капитан Райчо“
/ул. „Капитан Райчо Николов“/ е надлежно
обозначен в протокола на блокиращия оператор, което е достатъчно,
за да се индивидуализира мястото на извършване на нарушението. В
този аспект не седи и спор между страните, тъй като
жалбоподателят не отрича, че на 05.06.2019г. в 13:30 часа е спрял процесният автомобил на паркинг пред „Торро
Гранде“, до Евмолпия в гр.
Пловдив. Моторното превозно средство
е индивидуализирани в необходимата степен, чрез посочване
на регистрационен номер и представяне на снимков материал.
Липсата на данни в протокола за марката на автомобила е ирелевантна
и не представлява съществено процесуално нарушение. Каза
се, улица „Капитан Райчо Николов“ се установява като надлежно определена
зона
на платено паркиране. В този аспект свидетелските
показания не разколебават отразената в констативен протокол
серия № 0038223 фактическа
обстановка. Свидетеля признава, че без да се увери, че е налице сигнализиране
на паркомястото като паркинг за служебен абонамент
на заведението „Торро Гранде“,
воден от вътрешно убеждение, е
приел, че това са места за паркиране на клиенти.
След като улица „Капитан Райчо Николов“, включително и пред № 73, 75, 77,
е определена за „синя зона“ и за мястото на което е
паркирал жалбоподателят не се доказва
да е определен друг режим на паркиране, освен платеният,
то без съмнение жалбоподателят в диапазона за
таксуване между 08.30 и 17.30 часа,
като е паркирал автомобила в „синя зона“ без да заплати дължимата сума,
е
осъществил състава на нарушение по чл.10, ал. 2
от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства
на територията на град Пловдив.
13.
Мотивиран
от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспорената
принудителна административна мярка е валидна,
приложена е по установения в закона ред без допуснати
съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, поради което подадената жалба се явява
неоснователна
V. За разноските:
14. От страна на ответника не се претендират разноски, поради което произнасяне
в тази насока не се дължи.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на О.Х.К., ЕГН ********** ***, срещу принудителна административна
мярка - принудителното задържане на пътно превозно средство с рег. № РВ6677СВ,
извършено на 05.06.2019г. на ул. „Капитан Райчо“ № 5 – Евмолпия,
гр. Пловдив, чрез техническо средство – скоба, поставено от Б.Ц.М. – блокиращ
оператор в общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: